РЕШЕНИЕ
№ 1512
гр.
Пловдив 11.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 3221
по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.226 от АПК и
чл.215 и сл. от ЗУТ във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалби на Н.К.П., ЕГН **********,
Ц.Н.П., ЕГН **********,***, и Д.М.Ф., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Б., против Заповед № 539/12.05.2017 г., издадена от
кмета на общ. Родопи – Пловдив, с която е одобрен ПУП – ПР на УПИ XVIII-184, УПИ
XIX-183
и УПИ XX-***,
в ПИ № ***, кв.21 по плана на с. Ситово,като е предвидено отпадане на трите
УПИ, образуване на нови УПИ XVIII-***, УПИ XIX-*** и УПИ XX-***,всички за жилищно строителство
и проектиране на задънена улица /тупик/ с о.т. 97А и
97Б с предназначение за пешеходна зона.
Жалбоподателите П. молят да се отмени
оспорваната заповед като незаконосъобразна. Твърдят,че се цели създаване на
едно по-голямо УПИ от останалите две и границата е твърде произволна, без да се
държи сметка за действителните права и
квоти в съсобствеността на терена, така, както те са определени от съда с влязла
в сила решение по допускане на съдебна делба по гр.д. № 12937/2012 г., РС –
Пловдив, IV гр. с. Твърдят наличието на фактически и правни неточности, в
частта за създаване на задънена улица /тупик/, а именно: -
1) липсват законови предпоставки за отчуждаване на част от имот № *** за
прокарване на задънена улица; 2) проектираната задънена улица с посочените осови точки е твърде малка по площ, която се проектира от
северна страна и засяга общия съсобствен имот, което
е ненужно, тъй като от северната страна имотите имат пряк свободен пешеходен
достъп от съществуващия на място масивен пешеходен мост. Твърдят,че проектното
решение за отваряне на улица тупик от северна страна
е отречено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на ПОС №
862/10.12.2007 г.; 3) по описания начин се създава и нова кадастрална основа за
съсобствения имот № ***, след като вече същият е
попълнен в съответните верни кадастрални граници, което според тях е
неправилно, тъй като се извършва без надлежно изменение в КП; Представят
писмени и гласни доказателствени средства. Претендират разноски.
Жалбоподателят Ф. възразява,че няма
реален достъп до имота си, понеже не е реализирана улицата по регулационния
план на селото през и покрай реката, а съществуващият тупик,
през който досега са преминавали, е затворен от съсобствениците на ПИ № ***,
поради което държи, задънената улица да си остане, както е по плана на с.
Ситово, общ. Родопи, ободрен през 1999 г.
Ответникът кметът на общ. Родопи –
Пловдив оспорва жалбите. По отношение на жалбата на Ф. прави възражение за недопустимост.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на всички отправени
претенции за разноските.
Заинтересованата страна А.Д.В. е на
мнение,че оспорвания проект не дава
достатъчно защита и отговор на всички права в засегнатите имоти.
Заинтересованите страни И.К.Ч. и С.К.Ч.,
наследници на К.Ч., лично и чрез процесуалния си представител адв.В., настояват да се приеме че оспорената Заповед е
незаконосъобразна и молят да се отмени.
Претендират разноски.
Заинтересованите страни Д.С.П. и Г.С.П.,
чрез адв. А., правят възражение за недопустимост на жалбите, тъй като заповедта
за одобряване на проекта на арх. Й. и арх.З. е влязла в сила в деня на
издаването й и същата не подлежи на обжалване. По същество оспорват жалбите
като неоснователни. Претендират разноски.
Останалите заинтересовани страни И.Т.П.,
Н.А.Д. и В.Н.К., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не
вземат становище по основателността на жалбите.
Делото е върнато за ново разглеждане с
указания да се установят всички релевантни за спора обстоятелства относно ситуирането на улицата –тупик и
засягането на имотите на Ф., на В. и на наследниците на К.Ч. от одобрения
план,а от тук и за преценка относно допустимостта на тяхното участие в настоящото
производство. Указано е и извършването на преценка относно съответствието със
законовите изисквания за лице, площ и разположение на предвижданията за
имотите по оспорвания проект.
Съдът,като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото, след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази задължителните указания на ВАС, намери за
установено следното:
По
допустимостта:
Срочността
на жалбите и била предмет на разглеждане в първоначалното производство и вече
не е спорна.
Разрешен е и спора относно обжалваемостта на акта, доколкото при първото разглеждане
на делото е мотивирано приложението на чл.201,ал.3 от ЗУТ във връзка с
чл.134,ал.2,т.7 от ЗУТ и забраната по чл.15 ал.6 от ЗУТ. Изрично в мотивите на отменителното решение на ВАС е очертан предметът на спора и
задачата,с която е сезиран съда относно преценката за законосъобразност на
оспорваната заповед така,щото и този въпрос по допустимостта следва да се
приеме за разрешен.
Относно
засягането от одобрения проект на УПИ ХVII-185, УПИ XVI- 186 и УПИ XV-186 :
Предмет на одобрения проект са три УПИ в
един ПИ, като въпросът е налице ли е хипотезата на чл.131,ал.2,т.4 от ЗУТ по
отношение на имотите на жалбоподателя Ф. и на заинтересованите лица А.В.,С.К.Ч.
и И.К.Ч./наследници на К.Ч./.
За установяване на обстоятелството дали
въпросните имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на одобрения
проект е назначена нова СТЕ. Видно от заключението на вещото лице И.Г. е,че
според действащия план на с.Ситово, одобрен със Заповед № 251/1999г. и Заповед
№ 1284/2009г. ПИ № ***, предмет на спорния проект, се състои от три УПИ-та и
задънена улица от 90 кв.м.,обхващаща цялата северна част на имота и граничеща с
въпросните три УПИ-та- УПИ ХVII-185,
УПИ XVI-
186 и УПИ XV-186.
С оспорената заповед така съществуващият тупик се
премахва и от него остава съвсем малка част колорирана
с червен цвят на скицата извлечение от действащия план. Премахнатата част от улицата-тупик се включва в площта на новообразуваните
УПИ-та. След като се включва в площта на новообразуваните УПИ-та то очевидно
е,че тази площ променя предназначението си от такова за улица-тупик
в такова за жилищно строителство. Следователно, налице е промяна в
предназначението на площ, която се явява съседна на въпросните три имота. Видно
от приложените към експертното заключение скици е,че и трите УПИ - УПИ ХVII-185, УПИ XVI- 186 и УПИ XV-186 граничат с тази площ,която от
улица се превръща в УПИ за жилищно строителство и престава да е улица.
Изводът е,че и жалбоподателят Ф., и
наследниците на К.Ч., и А.В. се явяват заинтересовани по смисъла на чл.131 от ЗУТ лица и разполагат с право на жалба,съответно могат и следва да участват
като заинтересовани страни в настоящото производство. В този смисъл,
възражението за необжалваемост на акта на основание
разпоредбата на чл.15,ал.6 от ЗУТ е неоснователно, включително и по аргумент от
самия предмет на одобрения проект, който,както се установява при разглеждането
на спора по същество, няма за обем само промяна вътре в границите на поземления
имот,предмет на процесната делба, но и променя самите
граници на този ПИ, ведно с промяна на предназначението на част от него.
По същество:
Касае се за производство, инициирано във
връзка с допусната съдебна делба на ПИ № *** с Решение № 3362/31.07.2013 г.
(л.8, т.1) по гр. д. № 12937 по описа на Районен съд – Пловдив.
Поради това и предмет на настоящата
проверка е дали проектът за изменение отговаря на изискванията на чл.201,ал.2
от ЗУТ,а именно : да не се създава недопустимо по закон разположение на
съществуващи сгради или на разрешени строежи;да не се създават УПИ с лице и
повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за
застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване.
Установява се от допуснатата по делото
СТЕ,в контекста на горното,че оспорвания ПУП-ПР запазва съществуващите сгради и
разрешените строежи,като предвиденото разположение отговаря на техническите
изисквания на закона.
Предвидените лице и повърхност на новите
УПИ са в съответствие с минимално установените по закон,но само за две от новопредвидените УПИ. Касае се за населено място с
преобладаващо стръмен терен и лицето на урегулираните имоти следва да е не
по-малко от 12м.,а площта 250кв.м.,като при делба и до 200кв.м. В случая, новопредвиденото УПИ ХХ е с площ 307кв.м. и лице 12м. УПИ XIX е с площ 308кв.м. и лице 12м. Но УПИ XVIII е с площ 299кв.м. и лице към улицата
тупик на пешеходната зона. Очевидно няма как лицето
на същия да е откъм реката от южна страна. Вещото лице не посочва в
заключението си колко по дължина е лицето на новия УПИ XVIII, така че да се съобрази дали са
спазени изискванията за минимум от 12м. Посочва само,че се касае за площ от
31.70кв.м. във формата на трапец, колорирана със сини лини на
скицата –проект към заключението/лист 77/. Приблизително същата площ изчислява
и вещото лице арх.Н. в заключението си при първоначалното разглеждане на
делото, с тази разлика,че в това заключение се посочва,че новопроектираната
задънена улица тупик между о.т.97а и о.т. 97б е с
приблизителна ширина в северната част шест метра,а в южната част четири метра.
Ако лицето на проектирания УПИ XVIII
– *** е тази улица,както посочва вещото лице Г., то това лице няма как да е
съобразено с минималните изисквания на чл.18 и чл.19 от ЗУТ. Тоест, за единия
от новопроектираните УПИ не са спазени изискванията на чл.201 от ЗУТ,което
прави одобрения проект незаконосъобразен.
Само на това основание съдът намира,че
оспорваната заповед е незаконосъобразна.
Към това следва да се прибави и обстоятелството,че
с предвиденото изменение се стига до отнемане на около 13кв.м. или по-малко от ПИ
*** защрихована със син химикал на скицата на лист 77 от делото без съгласието
на съсобствениците съделители, което е в противоречие
с чл.15,ал.3 от ЗУТ, а и не следва да се прави в рамките на производството по
чл.201 от ЗУТ и едновременно с одобряването на изменението на действащия план
за регулация. Проектът по повод на съдебна делба на УПИ не може да предвижда
изменение на регулационните граници на този УПИ така,че да води до намаляване
или увеличаване на площта на имота, представляващ делбена
маса. Именно това тук е и същественото противоречие със закона, защото се
излиза извън обхвата на производството по чл.201 от ЗУТ.
Не без значение е и установеният факт на
засягането чрез въпросната улица на съществуващото благоустрояване (подпорни
зидове и стоманобетонни стълби), което в следващите етапи на инвестиционно
проектиране ще доведе до тяхното разрушаване и ново изграждане на такива, констатирано
от вещото лице арх.Н. при първоначалното разглеждане на делото. Установено е,че
за реализирането на тупик ще е необходимо да се
разбие съществуващия подпорен зид по северната страна на ПИ *** и улица от
север, който е с височина 4.40 - 4.80 м., измерен с ролетка (а дължината на тупика е шест метра, измерен с линия върху графичната част
на плана.
По изложените съображения оспорваната
заповед следва да се отмени.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва
да се присъдят такива за всички инстанции на основание чл.226,ал.3 от АПК. В
полза на жалбоподателите Ц.Н.П. и Н.К.П., при първоначалното разглеждане на
делото направените разноски са в размер на 1 100 (хиляда и сто) лева,
представляващи разноски за ДТ, депозит за вещо лице и възнаграждение за един
адвокат. Пред върховен съд направените от тях разноски са 400лв. възнаграждение
за един адвокат, а при настоящото разглеждане на делото са в размер на 500лв.
възнаграждение за един адвокат и 450лв. депозит за вещо лице.
В полза на заинтересованите страни И.К.Ч.
и С.К.Ч., направените разноски при първоначалното разглеждане на делото са 690 (шестстотин
и деветдесет) лева. Пред ВАС направените от тях разноски са в размер на 700лв.
Възраженията за прекомерност на договорените адвокатски
възнаграждения са неоснователни с оглед на това,че са съобразени с минималните размери на адвокатските възнаграждения
по Наредба № 1/2004г., чл.8,ал.2,т.1 и осъществения обем процесуално
представителство и фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 539/12.05.2017 г.,
издадена от кмета на общ. Родопи – Пловдив, с която е одобрен ПУП – ПР на УПИ XVIII-184, УПИ
XIX-183
и УПИ XX-***,
в ПИ № ***, кв.21 по плана на с. Ситово,като е предвидено отпадане на трите
УПИ, образуване на нови УПИ XVIII-***, УПИ XIX-*** и УПИ XX-***,всички за жилищно строителство
и проектиране на задънена улица /тупик/ с о.т. 97А и
97Б с предназначение за пешеходна зона.
ОСЪЖДА
Община Родопи да заплати общо на Ц.Н.П., ЕГН ********** и Н.К.П., ЕГН **********,***,
сумата от 2450 /две хиляди четиристотин и петдесет/ лева разноски.
ОСЪЖДА Община Родопи да заплати общо на И.К.Ч.,ЕГН **********
и С.К.Ч., ЕГН ********** сумата от 1390
/хиляда триста и деветдесет/ лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: