Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Д., 14.08.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Д., Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: Мариана Момчева
при участието
на секретаря Милена Александрова
разгледа
докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 216 по описа на Д.кия районен съд за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Ю.И. ЕГН ********** срещу
НП № 20 – 0851 - 001988
от 04.12.2020г.,
издадено от Началник Сектор към ОД на МВР – гр. Д., Сектор Пътна Полиция, с което на
жалбоподателя за
нарушение:
- по чл. 104б т.
2 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 175а ал. 1
предложение трето от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца;
- по чл. 5 ал. 1 т. 1 от Закона за движението по
пътищата на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева;
- по чл. 6 т. 1 от Закона за движението по пътищата на
основание чл. 183 ал. 5 т. 1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева;
- по чл. 103
от Закона за движението по пътищата на
основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата
е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Д.кият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение
на жалбоподателя
е вменено това, че на 08.11.2020г.
около 13.20
часа в гр. Д., по бул. „***“ посока ул. „***“ на около 20 метра, след
кръстовището с ул. „***“ управлява лек автомобил „***, като не използва пътното
платно по предназначение, в резултат на рязко подаване на газта поднася
автомобила, сменя последователно пътните ленти. С това поведение създава
опасност за останалите участници в движението. След започване на следване от
страна на полицейските служители, жалбоподателят не се подчинява на светлинен и
звуков сигнал, продължава движението по посока ул. „***“, като на кръстовището
с последната преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим. Водачът е установен на ул. „***.
По отношение
на нарушението с правна квалификация чл. 104б т. 2 от ЗДвП.
В конкретния
случай констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се
подкрепят от събраните по делото доказателства - разпит на актосъставителя и
свидетеля по акта, които изцяло потвърдиха отразеното в акта. Показанията на
двамата свидетели се подкрепят изцяло и от приобщените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие
и тези приложени към административно наказателната преписка.
Противно на
възраженията на жалбоподателя, показанията на двамата полицейски служители са
еднопосочни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги
кредитира и базира фактическите си изводи въз основа на тях. И двамата
полицейски служители категорично споделиха личните си и непосредствени
възприятия от процесните събития. В тази връзка впечатление прави заявеното от
двамата свидетели за това къде е бил позициониран автомобила им на процесното
кръстовище, като са имали перфектна видимост и съответно са възприели в цялост
противоправното поведение на жалбоподателя, свързано с извеждане на автомобила
умишлено извън контрол, а впоследствие и с изключително рискованото му шофиране
с висока скорост до мястото на спирането му. Впрочем за това, че на посочените
в АУАН и НП ден, час и място автомобилът е управляван именно от жалбоподателя,
не се спори. Спори се единствено за това дали е извършил вменените му
административни нарушения.
За посочените
движения на автомобила – в резултат на
рязко подаване на газта поднася автомобила, сменя последователно пътните ленти,
като с това поведение създава опасност за останалите участници в движението, двамата
полицейски служители бяха категорични, за това, че са ги възприели, като това е
била и причината да тръгнат след автомобила управляван от жалбоподателя,
с цел осъществяването на полицейска проверка. Ето защо няма как да бъдат
споделени доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая не се
касае за нарушение по ЗДвП, тъй като поведението на жалбоподателя се установява
по категоричен начин от кредитираните от съда в цялост показания на двамата
полицейски служители.
Презумптивната
доказателствена сила на АУАН в случая не се опровергава от нито един друг
доказателствен източник, като същевременно от страна на жалбоподателя не бях
ангажирани каквито и да било други доказателства в подкрепа на неговите
твърдения.
В аспект на
горното съдът намира, че следва да се кредитират показанията на актосъставителя
и свидетеля по акта, не поради техния брой, а поради качеството на тези
свидетели - полицейски служители, които са незаинтересовани от изхода на делото
и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване
на обективната истина относно нарушенията, които са установили, независимо дали
показанията им биха довели до отмяна или потвърждаване на НП. В тази връзка
следва да се отчете, че показанията на двамата полицейски служители са
последователни, устойчиви в хода на целия административно-наказателен процес,
взаимно допълващи и взаимно подкрепящи се, поради което заслужават пълен кредит
на доверие.
Не на последно
място следва да се отчете и категоричността в показанията на двамата полицейски
служители, които с положителност потвърдиха, че лично са възприели извършеното
нарушение, като от мястото където са били застанали се установява, че имат ясна
видимост към местоположението на жалбоподателя и извършваните от него маневри.
По
приложението на процесуалния закон.
Компетентността
на актосъставителя и на административнонаказващия орган не е оспорена от
страните, а и се установява от изисканите и приложени по делото заповеди.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в
АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП в
достатъчна степен е дадена индивидуализация на допуснатото нарушение от
фактическа страна, което позволява надлежното му квалифициране от съда,
съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 8 от 16.09.2021г.
на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020г. Това е така, доколкото както в АУАН,
така и в НП се съдържат достатъчно конкретни твърдения, относно извършеното нарушение. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя.
При правилно
установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон.
Съгласно
вменената за нарушена норма на чл. 104б т. 2 от ЗДвП
водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Пътят
се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с
МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са
непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници
и товари. Такива
действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране
на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми
или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС;
съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на
МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната
му част от равнината на движение /в ляво или
дясно/
и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола
върху него.
Горепосочените
действия представляват т. нар. "дрифт", като еманация на използването
на пътищата не по предназначение. "Дрифт"-а,
като проявление на гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на
приложното поле на чл. 104б т. 2 от ЗДвП, но трайната
практика е също така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се
установи ползване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до
друго, независимо: дали
са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е
успешно и професионално и дали
МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране.
Следва обаче,
а и предвид възраженията на жалбоподателя за евентуално допуснато друго
нарушение на ЗДвП, да се проведе разграничение между използване на пътя не по
предназначение и използване на пътя за придвижване при груби нарушения на
правилата на ЗДвП.
Във втория
случай, колкото и грубо да е нарушението на ЗДвП, дори и да осъществява състав
на престъпление, щом пътя е използван по предназначение за придвижване от едно
място до друго, деянието би осъществявало друг състав на нарушение или
престъпление, но би било несъставомерно по чл. 104б т. 2 от ЗДвП. Типични
примери за гореизложеното са управление на МПС с много висока скорост, след
употреба на алкохол, на технически неизправно МПС, без правоспособност на
водача или при пренебрегване и на най - елементарните
правила за безопасност на движението.
Предвид виновния
характер на административнонаказателната отговорност /чл. 7 ЗАНН/ от
съставомерните по чл. 104б т. 2 от ЗДвП деяния следва да се отграничават
случаите, при които до някои от гореописаните резултати /въртене
на гуми, поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с пътя и др./
се достига не поради виновните действия на водача, а поради особеностите на
пътната обстановка /например
хлъзгав терен, радиус на завоя/ и други
обективни фактори, каквито в настоящия случай не се установиха. В тези случаи
деянието е несъставомерно по чл. 104б т. 2 от ЗДвП.
Поради
изложеното при преценка дали извършеното е съставомерно по чл. 104б т. 2 от ЗДвП във всеки конкретен случай следва съвкупно да се
отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и
дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата с цел превоз
на пътници и товари; дали тези действия, техники, маневри се дължат на умисъл
или непредпазливост на водача, или пък на обективни фактори от средата.
Не на последно
място при преценка за съставомерност на деянието следва да се има предвид, че
законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на използването
на пътищата не по предназначение, като е напълно възможно: деецът първоначално
да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване; да достигне до
мястото, където е решил да извърши дрифт маневра; да я изпълни, след което
отново да продължи да използва пътя по предназначение, включително да се върне
към мястото, от което е дошъл. В този случай деянието отново се явява
съставомерно по чл. 104б т. 2 от ЗДвП, доколкото: е налице момент /независимо
от неговата продължителност/, в който
пътят е използван не по предназначение; като предходното и последващо използване
на пътя по предназначение е функционално обусловено от извършването на
нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на
извършване на забранените маневри и техники.
При
доказателствения анализ в настоящия случай се установи, че на 08.11.2020г.
около 13.20
часа в гр. Д., по бул. „***“ посока ул. „***“ на около 20 метра, след
кръстовището с ул. „***“ жалбоподателят управлява лек автомобил „***, като не
използва пътното платно по предназначение, в резултат на рязко подаване на
газта поднася автомобила, сменя последователно пътните ленти. С това поведение
създава опасност за останалите участници в движението.
Както вече
беше посочено от показанията на двамата полицейски служители се установява
приетата по делото фактическа обстановка, начина на движение на процесния
автомобил, рязкото подаване на газ и позицианирането на
автомобила по описания по – горе начин, съответно предприетите от водача
последващи действия за овладяване на автомобила.
Посочените
действия по обективните си характеристики съставляват техниката дрифт, съгласно
разбирането обективирано в цитираната по-горе трайна съдебна практика, тоест
субсумират се под понятието "използване на пътя за цели различни от
предназначението му".
Поради
изложеното съдът приема, че правилно е ангажирана отговорността на дееца за
извършеното от него нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДвП.
Приложена е
коректната санкционна норма, като наложената санкция отговаря на фиксирания
размер, предвиден в законовата норма. Въпросът за размера на санкциите, които
са във фиксиран размер /и в този
смисъл няма възможност за индивидуализация от съда/
е такъв на оценка от законодателя на степента на обществена опасност на даден
вид нарушение, като видно от завишения размер на предвидената санкция, в случая
законодателят е счел, че с нарушения като процесното чувствително се засягат
обществените отношения, свързани не само с безопасността на транспортната
дейност, но с живота и здравето както на водача - деец, така и на останалите
участници в движението.
В аспект на
горното е необходимо да се подчертае, че случаят разкрива изключително висока
степен на обществена опасност предвид не само конкретното поведение на
жалбоподателя, който освен всичко останало, се е опитал да се отклони от
полицейска проверка, но и предвид данните за времето, обстоятелствата по
извършване на вмененото административно нарушение. Безспорно с така
предприетото противоправно поведение на жалбоподателя, в непосредствена
опасност е бил поставен не само неговия живот и здраве, но и здравето и живота,
както и имуществените интереси на всички останали участници в движението.
Всичко това сочи на една завишена степен на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца.
По изложените
съображения НП следва да се потвърди в тази част, съответно въззивната жалба
като неоснователна следва да се остави без уважение.
По отношение
на нарушението с правна квалификация чл. 5 ал. 1 т. 1
от ЗДвП.
Съгласно
нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП участниците в движението не трябва да поставят в опасност
живота и здравето на хората и да причиняват имуществени вреди. Очевидно, в
настоящия казус жалбоподателят в качеството на водач и участник в движението с
поведението си е поставил в
опасност живота и здравето на хората.
Правилно
и законосъобразно е посочена
нарушената правна норма както и правилно е посочена и административнонаказващата
разпоредба на чл. 185 от ЗДвП,
в която законодателят е определил единствено наказание глоба във фиксиран
размер от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение. По несъмнен
начин се доказа осъщественото от обективна и от субективна страна
административно нарушение по чл. 5 ал. 1 т. 1
от ЗДвП от жалбоподателя.
По изложените
съображения НП следва да се потвърди в тази част, съответно въззивната жалба
като неоснователна следва да се остави без уважение.
По отношение
на нарушението с правна квалификация чл. 6 т. 1 от ЗДвП.
По
отношение нарушението по чл. 6 т. 1 от ЗДвП
наложената от административнонаказващият орган санкция се основава на
разпоредбата на чл. 183 ал. 5 т. 1
от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер на 100
лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването.
Задължението
на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си със
светлинните сигнали е регламентирано общо в чл. 6 т. 1 предложение второ от ЗДвП.
Конкретизация
на това задължение е дадена в разпоредбите на чл. 12 от ЗДвП
и Глава Осма от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата,
които регламентират мястото на поставяне на светофарни уредби и значението на
светлинните сигнали - немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят.
От анализа на нормативната уредба следва, че неразрешаващи преминаването на
кръстовището по смисъла на чл. 183 ал. 5 т. 1
от ЗДвП са следните светлинни сигнали: червена светлина,
едновременно светещи червена и жълта светлина и жълта светлина. Значението на
червената светлина на светофара е посочено в чл. 31 ал. 7 т. 1
от ППЗДвП като забраняваща на пътните превозни средства да
преминават "стоп-линията" или, ако такава няма, да преминават
линията, на която светофарът е поставен, а когато светофара се намира в средата
на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека. Едновременно светещите червена и жълта светлина са със
значение: "Преминаването забранено!", а жълтата светлина е със
значение: "Внимание, спри!", който знак обаче не се отнася за онези
водачи, които в момента на подаването на сигнала, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да
създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище,
водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го
освободят, съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 7 т. 4
от ППЗДвП.
Следователно,
при наличие на разнообразие от светофарни сигнали със значение, неразрешаващо
преминаването е била налице необходимост от конкретизация на деянието, като се
посочи онова конкретно обстоятелство, сочещо на съответните неправомерни
действия, в които се е изразило административното
нарушение. Това би се постигнало посредством подробно описание на
местоположението на водача преди да предприеме маневрата, посочване на
конкретния светлинен сигнал, при който водачът е предприел преминаването,
местоположението му спрямо светофара и кръстовището, евентуално и значението на
маневрата с оглед безопасността на движението, в хипотезите, в които
забраняващите преминаването светофарни светлини допускат изключения.
Съдържащото се в АУАН и съответно в НП описание на административното нарушение,
вменено на жалбоподателя, от фактическа страна не съдържа посочване на
обстоятелства от кръга на изброените. Напротив, в същите изрично е посочено, че преминава през кръстовището на червен сигнал, при работещ в
нормален режим на работа светофар. От така описаното не става ясно дали
жалбоподателят е бил навлязъл в кръстовището при забраняващ сигнал на светофара
или го е сторил при разрешаващ светлинен сигнал, в който смисъл той е дал и
своето възражение, след което при, предшестващ червения, жълт сигнал е
предприел напускането /освобождаването/ на кръстовището, както го задължава чл. 31 ал. 7 т. 4
от ППЗДвП /, за което са го забавили намиращите се пред него други
МПС, каквото именно е тезата на жалбоподателя. Освен това, според вещото лице по назначената и
изготвена по делото видеотехническа експертиза не може да се даде категоричен
отговор на този въпрос и да се заключи, че жалбоподателят е преминал на червен
светофар.
При
тези описани в съставените административни актове обстоятелства е невъзможно да
се установи по безспорен начин и да се приеме, че жалбоподателят е осъществил
вмененото му административно нарушение. Налагането на административно наказание
трябва да се предхожда от напълно и несъмнено доказано извършено
административно нарушение. В този смисъл, описаната в НП фактическа обстановка
е непълна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си
на защита в пълен обем. Настоящата инстанция е контролна такава, и е
недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно
постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват
допуснати пороци при издаване на наказателното постановление.
Посочените
нарушения по своя правен характер са съществени и представляват самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като задължителното съдържание на НП
включва освен времето и мястото и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Липсата на посочване в НП на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението е съществено нарушение на процесуалните правила и води до
незаконосъобразност на НП в тази му част, и като такова следва да бъде
отменено.
По отношение
на нарушението с правна квалификация чл. 103 от ЗДвП.
По
приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по
делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
извършил административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП. От обективна страна
времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство са
категорично доказани. Самоличността
на водача на автомобила е установена по несъмнен начин по делото. Следователно И.
е имал качеството водач по смисъла на Параграф
6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което се явява годен
субект на нарушението. Изпълнителното деяние представлява поведението на
жалбоподателя по продължаване на движението на управлявания от него лек
автомобил при подадения му сигнал за спиране от актосъставителя и свидетелите,
вместо да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Тъй като
нарушението е формално, още в този момент с отказа на водача да спре при
подадения му сигнал, т.е. с осъществяването на изпълнителното деяние,
нарушението е довършено от обективна страна. За съставомерността на деянието не
се изисква проверката да е била безвъзвратно осуетена и осъществяването й на
по-късен момент не дисквалифицира извършеното като нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че не е спрял при подадения му светлинен
и звуков сигнал от контролните органи. Спорът
по делото е около други две обстоятелства – първо, дали сигналът от актосъставителя и свидетеля по АУАН е бил
надлежно подаден и в този смисъл е пораждал задължение за жалбоподателя да
съобрази поведението си с него и второ, дали значението на подадения сигнал е
било възприето от жалбоподателя, с което се възразява срещу извода на
наказващия орган деянието да е виновно извършено от субективна страна.
Възраженията
на жалбоподателя и по двете разгледани спорни обстоятелства съдът приема за
неоснователни. На първо място категорично се доказва по делото от показанията
на актосъставителя и свидетеля по АУАН, че те са
подали светлинен и звуков сигнал за
спиране. Сигналът е подаден от надлежно обозначен служебен автомобил на МВР с
поставени надписи "Полиция" с бял цвят на тъмен фон. През цялото
време от момента на активирането на светлинната
и звукова сигнализация на служебния автомобил до преустановяването на
движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, тези сигнали не са
спирали да бъдат подавани. Светлинният сигнал е представлявал пробляскваща синя
светлина. При така установените факти съдът приема, че продължително подаваният
от актосъставителя и свидетеля светлинен и звуков
сигнал представлява надлежно подаден сигнал за спиране от контролните органи по
смисъла на чл. 103 от ЗДвП. Сигналът е бил задължителен за
жалбоподателя в качеството му на водач на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 170 ал. 3 изр. последно от ЗДвП сигнал за
спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. Точно такава е и процесната хипотеза, поради което сигналът е
съобразен със законовите изисквания. В случая съдът намира, че сигналът е
подаден по единствения възможен начин в конкретната пътна ситуация и при
движещия се с висока скорост автомобил, управляван от жалбоподателя. Сигналът
за спиране е законосъобразен и защото свидетелите са направили нужното той да
бъде подаван по такъв начин – от непосредствено близко разстояние, че да може
еднозначно и ясно да бъде възприет от водача.
Съдържанието
на сигнала също не е оставило съмнение, тъй като при първоначалното
освобождаване на пътя служебният автомобил не е продължил движението си
направо, а плътно е следвал автомобила на жалбоподателя. Съдебната
практика е трайна в разбирането си, че подаването на светлинен и звуков сигнал от надлежно обозначен служебен
автомобил на МВР е годен сигнал по смисъла на чл. 103 от ЗДвП.
Неосбнователно е
и възражението жалбоподателят да не е узнал, че така подаваният светлинен и звуков сигнал за спиране е
адресиран именно до него като участник в движението. Действително предвид
конкретния начин на изпълняване на сигнала – със светлинна
и звукова сигнализация, е възможно изначално водачът да помисли, че се
касае за хипотеза, при която автомобил със специален режим на движение
сигнализира да бъде освободен пътят пред него, за да премине пред автомобила на
жалбоподателя. За да се изясни кои обстоятелства са се отразили в съзнанието на
жалбоподателя и какви представи е формирал той от субективна страна, не следва
да се подхожда формално, а преценката трябва да почива на доказаните по делото
факти за конкретното поведението на жалбоподателя. Така служебният
автомобил,
движейки се подава светлинен и
звуков сигнал. Установява се, че в този момент жалбоподателят реагира,
като ускорява скоростта си на движение вместо да спре. Следователно
още в този момент жалбоподателят е възприел движещия се полицейски автомобил,
както и е забелязал подаваните светлинен и
звуков сигнал, което обяснява и поведението
му.
При тези факти възражението на жалбоподателя да не е забелязал подаваните му
сигнали се явява неоснователно.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя да не е възприел
сигнала за спиране е и изначало негодно да обоснове отпадане на отговорността
му. Сигналът е подаден достатъчно ясно – от близко разстояние и продължително
време, за да позволи на водача обективно да може да го възприеме. Ако
последният, въпреки задължението си да наблюдава пътната обстановка, не е
правил това, то не може да черпи права от това си поведение. Дори и в подобна
хипотеза деянието отново би било административно нарушение, но извършено не
умишлено, а при несъзнавана непредпазливост, тъй като жалбоподателят ще е могъл
и бил длъжен да възприеме този сигнал. Това е годна форма на вината по аргумент
от чл. 7 ал. 2 от ЗАНН, поради което деянието отново би било
съставомерно и от субективна страна.
В случая, към
момента на осъществяването му жалбоподателят е формирал представа за
проявлението в обективната действителност на всички признаци от състава на
нарушението, но въпреки това е извършил деянието си. Съзнавал е, че управлява
МПС, с което се движи по път, отворен за обществено ползване, възприел е
подадените му светлинен и звуков сигнал
като сигнал за спиране от контролен орган, изпълнен чрез сигнализацията на
надлежно обозначен полицейски автомобил, съзнавал е и че този сигнал е насочен
към него. Въпреки това съзнателно жалбоподателят е извършил нарушението, като
не е спрял при сигнала, а е продължил движението си, слизайки и изоставяйки автомобила.
Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба на чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50
до 200 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението.
Деянието
разкрива завишен интензитет на опасност и е извършено с особена дързост.
Жалбоподателят е проявил и значителна упоритост за осуетяване на проверката,
като е бил преследван от
полицейския автомобил. С цялостното
си поведение – от нежеланието да изпълни подадения му сигнал за спиране,
рисковото шофиране и предизвикано преследване, жалбоподателят е демонстрирал
неглижиране на необходимостта да спазва правилата за движение.
При определяне на административните наказания следва да
се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и
обществената опасност на съответния вид административни нарушения.
В настоящия случай, съдът намира, че наложеното предвидено
от законодателя в нормата на чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП наказание „глоба”,
чийто размер е индивидуализиран в размер над минималния, при определяне на което
именно административно наказание, съдът намира, че се явява завишено с оглед на
факта, че не са налице вредни последици от извършеното от жалбоподателя
нарушение.
Ето защо, настоящият състав намира, че административното
наказание „глоба” следва да бъде определено в размер на минималния, а именно:
глоба в размер на 50 лв. По същите съображения, определеното наказание лишаване
от право да управлява МПС, следва да бъде определено в минималния, предвиден в
закона размер, а именно за срок от един месец.
Административно наказание от посочения вид в размер на
минималния, предвиден от законодателя би ответствало на тежестта на нарушението
и би изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в
чл. 12 от ЗАНН -
да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
По изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в тази част.
По направеното възражение от процесуалния представител на
жалбоподателя за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът съобрази
следното:
Действително
нарушенията са извършени
преди влизането в сила на изменението на ЗДвП и въвеждане на изричната забрана
на чл. 189з от ЗДвП за неприложение на чл. 28 от ЗАНН при извършено нарушение по ЗДвП.
Въпреки това,
с оглед установените по делото обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че всяко едно нарушение, разгледано поотделно не представлява маловажен случай, а степента му
на обществена опасност не е по -ниска спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20 – 0851 - 001988
от 04.12.2020г.,
издадено от Началник Сектор към ОД на МВР – гр. Д., Сектор Пътна
Полиция,
с което на Г.Ю.И. ЕГН ********** за нарушение:
- по чл. 104б т.
2 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 175а ал. 1
предложение трето от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и
- по чл. 5 ал. 1 т. 1 от Закона за движението по
пътищата на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.
ИЗМЕНЯ НП № 20 – 0851 - 001988 от 04.12.2020г.,
издадено от Началник Сектор към ОД на МВР – гр. Д., Сектор Пътна
Полиция,
с което на Г.Ю.И. ЕГН ********** за нарушение по чл. 103 от Закона за
движението по пътищата на основание
чл. 175
ал. 1 т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, като:
Намалява размера на наложените административни наказания по чл. 175 ал. 1
т. 4 от ЗДвП на - глоба 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
ОТМЕНЯ НП № 20 – 0851 - 001988
от 04.12.2020г.,
издадено от Началник Сектор към ОД на МВР – гр. Д., Сектор Пътна
Полиция,
с което на Г.Ю.И. ЕГН ********** за нарушение по чл. 6 т. 1 от Закона за движението по пътищата на
основание чл. 183 ал. 5 т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд
– гр. Д. в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/М. Момчева/