06.01.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково, в
публичното заседание
на шести декември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1044 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.83, ал.4 от Данъчно-осигурителен процесуален
кодекс
и е образувано по жалба на АД Ерато Холдинг – в несъстоятелност, гр.Хасково,
ЕИК *********, чрез синдика В.И.Г., срещу Акт за
регистрация по ЗДДС №260421901288587/17.05.2019г. на Главен инспектор по
приходи в ТД НАП Пловдив, потвърден с Решение №430/17.07.2019г. на Директор
Дирекция ОДОП – гр.Пловдив. Твърди се, че
дружеството било в несъстоятелност и търговската му дейност била прекратена. По
отношение статуса на дружеството – дали е действащо или лишено от специалната
материална правоспособност да извършва стопански сделки, меродавен бил
Търговския закон. Действията на синдика обслужвали единствено и само масата на
несъстоятелността, като целта не била да се постигне стопански резултат за
длъжника, а да се удовлетворят в най-благоприятна степен кредиторите на
несъстоятелността, сред които била и НАП. Счита се, че в интерес на НАП било
синдикът да събере доходи от активите и да осребри имуществото на длъжника,
като разпредели постъпленията между кредиторите. Дейността на синдика не целяла
създаване на оборот за дружеството и формиране на печалба, а само осребряване
на активите. Оспореният акт бил в отговор на заявление на служител на
дружеството, който изпълнявал функция на администратор и след обявяване на
дружеството в несъстоятелност, нямал юридическо образование и не познавал
нормите на ДОПК и ЗДДС, както и не различавал дейност като стопанска или не. В
правната теория имало разграничение между маса на несъстоятелност и
правосубектност на търговеца с прекратена дейност на основание на решението на
съда по чл.711 от ТЗ. Масата на несъстоятелността нямала корпоративна
самоличност, нито пък качество на търговец и не можела да осъществява дейност с
цел стопанска печалба, а била съвкупност от права и задължения на
несъстоятелния търговец. В настоящия случай се смесвали двете понятия. С
прекратяването на юридическото лице, обявено в несъстоятелност, и съгласно
чл.107, т.4, б.А от ЗДДС следвало дерегистрация по ЗДДС, поради което след
заявление от синдика бил издаден Акт за дерегистрация от 08.07.2014г., влязъл в
сила на 28.07.2014г. Към май 2019г. не било настъпило изменение на
обстоятелствата и продажбите, които синдикът извършвал, не били облагаеми
сделки, а провеждане на осребряване на наличните активи в изпълнение на
решението на съда по несъстоятелността. В допълнително становище за с.з.
твърди, че актът бил нищожен, тъй като с него били пререшени въпроси по влезли
в сила предходни актове – за дерегистрация от 2004г. по чл.107 от ЗДДС, както и
такива за отказ за регистрация, от които последният
№261021901000001/18.04.2019г. с основание чл.176 от ЗДДС, като последният бил
постановен при идентична фактическа обстановка. Не било прекратено и
производството по несъстоятелност, а оспореният акт бил постановен при липса на
условията по чл.133 и сл. от ДОПК, като противоречал и отменял предходни
актове, поради което дерегистрацията било извършена въз основа на
недействителен акт. Администрацията в случая действала при условията на
обвързана компетентност, но без да са променени фактическите и правни основания
бил издаден нищожен акт, с който пререшил въпроса. Новото произнасяне било
порок, водещ до нищожност. Липсвало подадено заявление от жалбоподателя, тъй
като заявлението от 07.05.2019г. било подадено по ел.път и като титуляр на
ел.подпис и съответно автор на заявлението било посочено дружество с фирма
Тракия Лизинг. На същото дружество изпълнителен директор и представител бил
Здравко Шаламанов – администратор на Ерато холдинг ЕАД – в несъстоятелност.
Отново се твърди, че липсвала независима икономическа дейност. Всички вземания
на кредиторите се удовлетворявали само в производството по несъстоятелност и
срещу длъжника било недопустимо да се образуват дело, вкл. изпълнителни.
Процесните имоти, предмет на договора за наем, били ипотекирани и на основание
чл.722, ал.1, т.1 във вр. с чл.720 от ТЗ и чл.614, ал.1, т.2 от ТЗ правата
върху наемите от процесните имоти принадлежали на масата на несъстоятелността и
на ОББ АД. /кредитор с прието вземане/, като следвало да бъдат получени и
разпределени при условията на чл.722 и сл. от ТЗ. Доходите не принадлежали на
наемодателя, а на кредиторите и масата на несъстоятелност. Дружеството нямало
разплащателна сметка, а сметката била на синдика, а със сумите по нея
разпореждането се извършвало само с разрешение на съда. . Не бил правилен
извода за независима икономическа дейност, тъй като така се приемало, че съдът
участва в тази дейност. Не бил правилен и извода на административния орган, че
дружеството имало наети лица за извършване на търговска дейност. Иска се съдът
да постанови решение, с което да бъде отменен Акт за
регистрация по ЗДДС №260421901288587/17.05.2019г. на Главен инспектор по
приходи в ТД НАП Пловдив, потвърден с Решение №430/17.07.2019г. на Директор
Дирекция ОДОП – гр.Пловдив.
Ответникът - Директор на Дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика-Пловдив, счита жалбата за неоснователна, а актът
за регистрация бил за законосъобразен предвид мотивите в решението. Претендира
юрк. възнаграждение, прави възражение за прекомерност на възнаграждението,
платено от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По повод подадено в ТД на НАП Пловдив
заявление за регистрация по ЗДДС с вх. №1600-3935892/05.05.2019г. по реда на
чл.96, ал.1 от ЗДДС – задължителна регистрация с облагаем оборот за последните
12 последователни месеци преди текущия в размер на 50 000,00 лева, е била
извършена проверка на АД Ерато Холдинг – в несъстоятелност, гр.Хасково, ЕИК
*********. Установено е, че дружеството
е с първоначална регистрация по чл.96, а1 от ЗДДС, считано от 01.04.1994г. като
след постановяване на решение по т.д. №42 от 2013г. по описа на ХОС е обявено в
несъстоятелност и с Акт за дерегистрация по ЗЗДС
№260991400005747/08.07.2014г. е
разпоредено да се прекрати регистрацията по ЗДДС, считано от 12.06.2014г. За периода от м.06.2014г. до м.03.2019г. на
дружеството е отказвана регистрация на основание чл.176, т.3 от ЗДДС, тъй като
било установено системно неизпълнение на задължението по този закон. Към
момента на проверката било установено обаче, че за последните 12 месеца
дружеството е осъществявало дейност и за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.
облагаемият оборот е формиран от отдаване под наем на дълготрайни активи в
размер на 231 954,39 лева. Установено е и, че има разплащателна сметка,
наети са лица – 1 по трудово отношение и 3 по извънтрудови, има сключен договор
за счетоводно обслужване, както и че понастоящем дълготрайните материални активи
са на обща стойност 2 928 900,14 лева, а източник на средства за
финансиране на дейност са приходите от дейност на фирмата.
В представената преписка се установява
заявление за регистрация по ЗДДС от 07.05.2019г., като е посочено за основание
чл.96, ал.1 от ЗДДС – задължителна регистрация при облагаем оборот. Заявлението
е подадено по ел.път от упълномощено лица, с приложено пълномощно от синдика на
дружеството. Самото пълномощно е представено по делото - л.40, като изрично в него е посочено, че
пълномощникът има право да подписва и подава в НАП заявление за регистрация по
ЗДДС – т.1.1, както и съответните справки относно активи на дружеството,
облагаем оборот и ВОП. Тези справки,
приложени към заявлението, също са представени по делото, като видно от Справка
за облагаемия оборот за последните 12 последователни месеци преди текущия –
л.42, оборотът е 231 954,39 лева. От декларация за източник на средствата
– л.61, се установява, че това са постъпленията по договорите за наем на
недвижими имоти и постъпления от продажби на имущество. Представена е и Справка
относно наетите лица по трудово договор и извънтрудови правоотношения –
четирима /л.62/, и за лицето, водещо счетоводна отчетност /л.63/.
С Акт за регистрация по ЗДДС
№260421901288587/17.05.2019г. на Главен инспектор по приходи в ТД НАП Пловдив е
разпоредено регистрация по ЗДДС на дружеството – жалбоподател, считано от
връчване на акта. Представени са доказателства за връчване по ел.път и чрез
куриер.
Допълнително по делото са представени
доказателства от жалбоподателя, които не са оспорени от ответната страна, а и
относно тези доказателства има изявление в Акт за регистрация по ЗДДС
№260421901288587/17.05.2019г.. Видно от Отказ за регистрация по ЗДДС
№261021900377721 от 13.02.2019г. същият е постановен на основание чл.176, т.3
от ЗДДС, тъй като е установено че дружеството не е внасяло в периода преди
дерегистрацията си / от 09.2013г. до 06.2014г./ дължимия данък по ЗДДС, който
към постановяване на отказа е в размер на 597 095,17 лева, включваща и
дължимите лихви. На същото основание и поради същите обстоятелства е постановен
Отказ за регистрация по ЗДДС №261021900638222 от 14.03.2019г. – л.99, и Отказ
за регистрация по ЗДДС №261021901000001 от 18.04.2019г. – л.101. С представения
н.а.№178, т.ІІІ, рег.№6486, д.№489/2006г. е учредена договорна ипотека от АД
Ерато холдинг в полза на АД ОББ върху имоти, собственост на дружеството. В
списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството, предявени в
производството по несъстоятелност, е посочено обезпечението, учредено с
описаната договорна ипотека. С молба до ХОС по т.д.№42/2013г. синдикът на
дружеството – жалбоподател, е поискал от съда да му бъде разрешено след
представения отчет за периода 01.11.2018г. – 30.11.2018г. да разреши плащане от
особената сметка.
Акт за регистрация по ЗДДС
№260421901288587/17.05.2019г. на Главен инспектор по приходи в ТД НАП Пловдив,
е обжалван по административен ред и с Решение №430/17.07.2019г. на Директор
Дирекция ОДОП – гр.Пловдив е потвърден изцяло.
При така установените факти, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от
надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима. Представено е удостоверение за извършено връчване по
електронен път на 06.08.2019г. на Решение №430/17.07.2019г. на Директор
Дирекция ОДОП – гр.Пловдив, а жалбата е депозирана на 20.08.2019г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваният акт за регистрация по ЗДДС е издаден от
компетентен орган, който съгласно чл.83, ал.2 от ДОПК и Глава Девета от ЗДДС е
органът по приходите, а по аргумент чл.7,
ал.1 и чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК това е съответната компетентна ТД на НАП. Седалището
на търговеца, което е в гр.Хасково, определя като компетентна ТД на НАП Пловдив,
офис Хасково. След извършена проверка на основанието за регистрация актът е
издаден в писмена форма и мотивиран. Не се констатираха съществени нарушения в
процедурата по издаването му.
Съдът не споделя оплакванията в жалбата, че в случая
органът няма валидно правно основание да регистрира дружеството по реда на чл.96,
ал.1 от ЗДДС при положение, че волята на представляващия дружеството е да се
регистрира по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС, както и в насока представените декларации
и справки. Органът по приходите не е обвързан от правното основание на искането
за регистрация по ЗДДС – в изпълнение на принципите на ДОПК за законност - чл.2, обективност -чл.3, и служебно начало - чл.5, органът по
приходите е длъжен да установи безпристрастно фактите и обстоятелствата от
значение за правата, задълженията и отговорностите на задължените лица в
производствата по ДОПК, да основа административните актове на действителните
факти от значение за случая, да прилага законите точно и еднакво спрямо всички
лица; длъжни са служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да
изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на
публичните вземания. В случая органът по приходите е констатирал предпоставки
за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя и е извършил
регистрацията съобразно установеното фактическо положение – извършвана е
икономическа дейност с
облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец. Страните не спорят, че макар и в несъстоятелност
дружеството е отдавало под наем недвижими имоти и именно от тази дейност е
реализиран декларирания оборот. В случая няма представи доказателства за
осребряване на имуществото на дружеството в несъстоятелност, а самият
жалбоподател сочи в представената пред административния орган справка доходите
си като такива от икономическа дейност. Обвързан и ръководен от принципите на
законност, обективност и служебно начало органът правилно е приложил към
установеното от фактическо положение относимата правна уредба. Неправилни са
възраженията на жалбоподателя, че след обявяването в несъстоятелност
дружеството не може да извършва икономическа дейност, както и че не може да
бъде регистрирано във връзка с осъществяването на тази дейност по ЗДДС, тъй
като противното би довело до неравнопоставено положение на субектите в
търговския оборот, а и би бил засегнат обществения интерес, явяващ се като
интерес на фиска. От жалбоподателя няма представени доказателства за извършено
осребряване на имуществото, а представените доказателства касаят единствено отдаването
под наем на имущество. Ипотекираните имоти на дружеството, преди то да бъде
обявено в несъстоятелност до момента на самото им осребряване не само не
променят своята собственост, но и оборотите, които са реализирани от
икономическата дейност с тях при съответните налични предпоставки за това
подлежат на облагане по реда на ЗДДС. Обстоятелството, че съдът разрешава
разпореждане със суми, които са по банковата сметка на дружеството в
несъстоятелност, е продиктувано именно от разходи по извършваната икономическа
дейност от дружеството, както и е това е посочено в искането към съда – няма
действия, свързани с осребряването на масата на несъстоятелността, а се сочи
единствено изпълнение на договора за наем. Даденото разрешение от съда в случая
не може да бъде разглеждано като намеса в икономическата дейност, доколкото е относно
постоянни разходи за опазване и управление на масата на несъстоятелността, както
и за публични задължения. Тъй като в самото заявление е изрично посочено, че се
подава от пълномощник, както и е представено пълномощното от дружеството за
извършване на съответните действия по искане за регистрация по ЗДДС от
пълномощника Здравко Шаламанов – л.40, то е без значение, че положеният
подпис в подаденото по ел.път заявление
е от пълномощника и в качеството му на представляващ друго дружество. Няма
пречка представляващият друго дружество да има пълномощно да представлява
дружеството-жалбоподател, още повече, че това представителство е учредено за действия
по подаване на заявление, а не за извършване на правни сделки.
По отношение на твърденията на жалбоподателя, че
оспореният акт е нищожен, то следва да се има предвид, че издадените предходни
откази, са обсъдени от административния орган, тъй като има изявление относно
тях в самия акт. Тези откази не са по отношение на разгледаното и обсъдено
заявление, след което е извършена проверката и поставен оспорения акт, а касаят
различни предходни периоди, в които се обсъждат различни факти и обстоятелства.
Нещо повече – няма данни тези откази да са били обжалвани, тъй като
жалбоподателят не е бил съгласен с установеното от административния орган.
Поради посочената липса на идентичност между предходните откази за регистрация,
касаещи периода от 06.2014г. до м.03.2019г., съдът счита, че изложеното относно
нищожност на оспорения акт не е основателно.
Така, тъй като след обявяване на дружеството в
несъстоятелност, то е продължило да осъществява независима икономическа дейност
като действащо дружество, то съдът счита, че относимите факти, обуславящи
регистрация по ЗДДС са установени. Налице са предпоставките за регистрация по
чл.96, ал.1 от ЗДДС на дружеството в несъстоятелност и актът за регистрация по ЗДДС
на жалбоподателя към посочения в него момент за това е законосъобразен. Данъчните субекти, които реализират независима
икономическа дейност, не следва третират по различен начин, тъй като това би
противоречало на принципа на законност в данъчните производства – прилагане на
законите точно и еднакво спрямо всички лица.
По изложените съображения съдът намира оспорения Акт
за регистрация за законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена. При крайния извод за
неоснователност на жалбата жалбоподателят да заплати на ответника юрк.възнаграждение
в размер на 100 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на АД
Ерато Холдинг – в несъстоятелност, гр.Хасково, ЕИК *********, подадена чрез
синдика В.И.Г., срещу Акт за
регистрация по ЗДДС №260421901288587/17.05.2019г. на Главен инспектор по
приходи в ТД НАП Пловдив, потвърден с Решение №430/17.07.2019г. на Директор
Дирекция ОДОП – гр.Пловдив.
ОСЪЖДА АД Ерато Холдинг – в несъстоятелност,
гр.Хасково, ЕИК *********, да заплати на Дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика – Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщенията
до страните.
Съдия: