Решение по дело №12126/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1871
Дата: 3 май 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Галя Димитрова Алексиева
Дело: 20183110112126
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………..

гр. Варна, 03.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА

                  

при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12126/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от П.К.П., ЕГН ********** *** срещу „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е”, обективно кумулативно  съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за осъждане ответника да изпълни реално задължението си по възстановяване на ел.захранването в обекта на потребление на ищеца, находящ се в гр. Каварна, ул. „Двадесет и пети септември” № 2, с кл. № ********** и аб. № ********** и за осъждане ответника да му заплати сумата от общо 3870лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради неосигуряване на ел. енергия в обекта на потребление на ищеца, находящ се в гр. Каварна, ул. „Двадесет и пети септември” № 2, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода 04.05.2018г. до 08.08.2018г., от който сумата от 30лева дължима за първите 24-часа и по 40лева на ден за следващия период 05.05.2018г. до 08.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба- 08.08.2018г. до окончателното погасяване на задължението.

 Ищецът излага в исковата си молба, че е съсобственик при равни квоти на имот в гр. Каварна, ул. „25- ти септември“ № 4, представляващ сграда с идентификатор 35064.501.67.1 и дворното място, в което е построена. Собствеността е придобил въз основа на КНА от 20.03.2018г. за собственост на имот, придобит по наследство и давност. Посочва, че при ответника имотът е записан на адм. адрес гр. Каварна, ул. „25- ти септември“ № 2 с кл. № ********** и аб. № **********, като партидата се води на името на съсобственика му Кръстинка Василева. До м.07.2015г. е ползвал имота съвместно със съсобственика си, а сметките за потребена ел. енергия били заплащани редовно и в срок. В началото на 2018г. решил да ползва имота постоянно, при което установил, че ел.захранването в него е било преустановено поради неплатено задължение от 91,91лева плюс лихва за забава. На 03.05.2018г. депозирал пред ответника заявление за възстановяване на електроснабдяването на имота /именувано по бланка като такова за достъп и пренос/ и същия ден платил по банков път натрупаното задължение, вкл. и такса от 19лева за експресно възстановяване на тока. Твърди, че независимо от това, ел. захранването в имота му не е било възстановено, вкл. и към датата на подаване на исковата молба. Посочва, че съгласно ОУ на дружеството това е следвало да стане автоматично в срок до 24часа от плащане на задължението, като при неизпълнение на това задължение и на основание чл. 34 ОУ се дължи от ответника обезщетение в размер на 30лева за първите 24часа и по 20лева за всеки следващ период от 12часа. И доколкото ответникът не е изпълнил задължението си по възстановяване електроподаването в имота на ищеца, същият заявява правата си по съдебен ред с искане ответникът да изпълни реално това си задължение, вкл. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди търпяни в резултат неизпълнение на това задължение в периода 04.05.2018г. до 08.08.2018г. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва с ищеца да са в облигационна връзка по повод доставка на ел.енергия в процесния имот, тъй като в информационната му система като титуляр на партидата за сочения обект на потребление се води лицето Кръстинка Василева. Доколкото обезщетяването на сочените вреди се основава на ОУ и ищецът не е страна по договора, то липсва основание за дължимост на исканото обезщетение. Потвърждава, че ел. захранването в имота е било прекъснато поради просрочени неплатени задължения по две фактури- № **********/19.07.2016г. и № **********/18.08.2016г. издадени на името на Кръстинка Василева. На същата е изпратено писмено известие от 19.09.2016г. с предоставен допълнителен срок за плащане- 03.10.2016г., на основание чл.20, ал.2 ОУ. Предвид липсата на погасяване на задължението, на 18.10.2016г. ел. захранването на имота е било преустановено. Потвърждава, че на 04.05.2018г. по сметка на дружеството е постъпило плащане на сумата от 91,91лева по кл. № **********. Оспорва твърдението, че ел. захранването в имота не е възстановено и твърди, че това е сторено на 08.05.2018г. в 11,05ч., което е установено след проверка в информационната система и такава на място от служители на „Електроразпределение Север“ АД, за която е изготвен КП от 19.09.2018г. В протокола е удостоверено, че СТИ е с възстановено захранване, като на изходящите клеми на автоматичния предпазител след СТИ напрежението е нормално. Счита, че е изпълнил задължението си по чл. 21 ОУ и не може да носи отговорност за липсата на ел. захранване на имота, което може да се дължи на вина на клиента. Оттам, претенцията за изпълнение на това му задължение се явява неоснователна, вкл. и тази за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

            В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.

            По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за реално изпълнение на договорно задължение и за обезщетение на неимуществени вреди. Предвид твърдяните факти, от които ищецът сочи да произтича неговото право, съдът приема, че търсеното обезщетение се дължи по правилата на договорната отговорност по чл. 82 ЗЗД, защото се сочи ответното дружество неправомерно да не е изпълнило в продължителен период от време задължението си да възстанови електроподаването към имота, въпреки че са били отпаднали предпоставките за неговото прекъсване. Неустойката регламентирана в чл. 34 ОУ касае хипотези, при които електроразпределителното дружество  не е възстановило прекъснато не по негова вина електроподаване повече от 24часа след получаване на уведомление от потребителя. Т.е предназначението на това правило е да уреди задължението на доставчика по отстраняване повреди по мрежата и смисълът на уведомяването е в това, че доставчикът може и да не знае за тази повреда /така решение № 198/18.10.2017г. по гр.д. № 4241/2016г. на ВКС, решение № 366/30.12.2015г. по гр.д. № 2874/2015г. на ВКС, IV ГО/.

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за възникване на правото и вземането си предпоставки, а именно че е съсобственик в процесния имот; наличие на договорни отношения с ответника за доставка на електроенергия в посочения обект и период при Общи условия; че е изправна страна по договора, че е платил потребеното количество ел. енергия, вкл. датата на която е сторил това; настъпили неимуществени вреди в патримониума му във въведения период, които произтичат пряко и непосредствено от неизпълнение на договорно поетото от ответника задължение по възстановяване на ел. захранването в имота му; наличие на причинна връзка между претърпените загуби и неизпълнението от страна на ответника; размер на вредите. Доказването на посочените предпоставки възлага в доказателствена тежест на ответника, установяване наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, че е изправна страна по договора, като е изпълнил точно задълженията си по договора и е възстановил своевременно ел. захранването в имота.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: Ищецът е собственик на 1/2ид.ч.от сграда и дворно място на основание давност и наследствено правоприемство, признати с НА № 109 и № 110 от 20.03.2018г. С договор за покупко- продажба от 07.12.2018г. по НА 168/2018г. е придобил собствеността и върху останалата 1/2ид.част от имота. С нареждане № 10/03.10.2016г. е наредено прекъсване на електроподаването към потребители по списък включващ и обект с кл. № **********, поради забава в плащанията на задължения. Отбелязано е, че прекъсването е извършено дистанционно, поради неплатено задължение от 60,39лева.  Със заявление за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД именувано жалба вх. № 4828421/03.05.2018г., ищецът е представил на ответника документ, че е съсобственик в съществуващия обект с кл. № **********, ползван до него момент от Кръстинка Василева Кудева. Поискал е партидата да прехвърлена на негово име, тъй като желае да ползва имота, а съсобственикът му не давал писменото си съгласие за тази промяна. С отговор от 15.05.2018г. ищецът е бил уведомен, че ако не е единствен собственик или ползвател на имота, то приложение намират изискванията на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ на дружеството. С преводно нареждане от 03.05.2018г., ищецът е наредил плащане към ответното дружество на сумата от 91,91лева с основание- ток кл. № ********** и аб. № **********. На същата дата е платена и сумата от 19лева такса за възстановяване на захранването. На 19.09.2018г. служители на Електроразпределение север АД са извършили проверка на СТИ в процесния обект на потребление, за което е изготвен КП 12162723. В протокола е документирано, че СТИ се намира в електромерно табло монтирано на фасадата на трансформаторен пост. При проверката, СТИ е било с възстановено захранване като на изходящите клеми на автоматичния предпазител след СТИ, напрежението е нормално. Отчетени са показания на СТИ, както следва: нощна тарифа- 2203, дневна тарифа- 3931 и върхова- 2113. От извлечение за фактури и плащания към дата 10.09.2018г. за кл. № ********** се установява, че в периода 19.10.2016г. до 10.09.2018г. са издавани нулеви фактури, с изключение на полученото на 04.05.2018г. плащане на сумата от 91,91лева, начислени лихви и такса за възстановяване. От извадката от търговските регистри на процесния електромер с дистанционен отчет и справка за потреблението се установява, че липсва каквото и да е потребление за процесния период 04.05-08.08.2018г., вкл. и след него до 05.09.2018г. На 18.12.2018г. отново е извършена проверка в обекта на потребление, за която е изготвен КП 12161743, този път в присъствието на ищеца. Единствено документиран е отчетът на показания на СТИ, както следва: нощна тарифа- 2203, дневна тарифа- 3931 и върхова- 2113.

От заключението на СТЕ, изслушано и прието от съда, и кредитирано в цялост като обективно изготвено на база наличните по делото документи и извършена проверка на място в обекта на потребление се установява, че процесното СТИ е от одобрен тип, с дистанционен отчет. Дистанционно се и управлява, т.е може да се включи или изключи дистанционно и без непосредствена работа по него. Така, от техническа гледна точка е възможно възстановяване на ел. захранването да стане или дистанционно, или на място от служителите. В.лице уточнява, че дистанционно се активира електромерът, а самото захранване изисква в инсталацията да са вдигнати предпазителите. Наличната информация в системата на ответното дружество, че е възстановено ел. захранването е информация от самия електромер постъпваща дистанционно, което не би могло да даде категоричност, че и електроподаването е възстановено. На 29.01.2019г. в.лице е извършило оглед в обекта заедно със служители на ЕРП. На място е установено напрежение и минимално потребление, от което е направило извод, че ток в обекта има. Индикации за технически проблеми не са установени от в.лице. Цялата инсталация на сградата е била предходно изместена от служители на ЕРП извън сградата, на стената на трафопоста на 50-60метра от сградата, в т.ч. електромер и предпазители. Въпросните предпазители в.лице посочва, че са в електромерното табло, което се заключва и достъп, до което имат само служителите на ЕРП. От съображения за сигурност, възстановяването на електроподаването се извършвало не дистанционно, а на място и в присъствие на хора. При пускането на тока м. декември е била извършена проверка в инсталацията, вкл. вътрешната, както и на таблото, при която не е установена неизправност.

При така установените факти по делото, спорното между страните е дали ищецът има качество на потребител, респ. страните били ли са в облигационни отношения по повод доставка на ел. енергия за обекта във въпросния период и изпълнило ли е ответното дружество задължението си по възстановяване на ел. захранването в обекта.

Регламентацията на отношенията между страните намиращи се в правоотношение по договор за продажба на ел.енергия се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР, като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В чл. 4, ал.1 ОУ /действащи, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-061/07.11.2007г./ на дружеството понятието „потребител на енергия” се определя като физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия за домакинството си. В пар.1, т.2а ЗЕ е дадено определение на понятието „битов клиент“ и това е, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В случая, ответното дружество е възразявало ищецът да има качество на потребител, независимо че не е оспорвало правата му на собственост в имота, безспорно присъединен към електоразпределителната мрежа. Това възражение съдът намира за неоснователно. Ищецът има качество на потребител и страна по договора по чл. 97, ал.1, т. 4 ЗЕ. Позоваването от страна на ответника, че титуляр на партидата в неговата информационна система е другият съсобственик и поради това ищецът не е потребител, е несъстоятелно и влизащо в пряко противоречие с легалното определение на понятието дадено, както в ОУ, така и в ЗЕ.  С ТР 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС се прие, че ЗЕ свърза качеството на длъжник за цената на доставена топлинна енергия с качеството на собственик на имота, респ. носител на ограничено вещно право на ползване. В настоящия казус също е приложим ЗЕ, доколкото той урежда договора за продажба на ел. енергия и то по сходен с този за топлинната енергия, начин. Законът свързва качеството на задължено да плаща цената на потребяваната ел.енергия с качеството на собственик на имота /така решение №205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III ГО/. И доколкото няма спор, че към 03.05.2018г. ищецът е бил собственик на ½ ид.част от сградата, а впоследствие и в хода на процеса е станал изключителен собственик, то следователно той е потребител и в договорно отношение с ответника. Фактът, че не е бил вписан като такъв в информационната система на ответника, сам по себе си не влияе на този извод, тъй като завеждането на партидата на единия от собствениците, когато имотът е съсобствен, е направено за яснота на ответното дружество при изпълнение на договорните задължения / комуникация с потребителя и фактуриране на потреблението/. Извън това, със заявление от 03.05.2018г. ищецът изрично е уведомил ответника, че притежава права върху имота, ако и да се приеме, че предходно не е било изпълнено задължението по чл. 17, т.3 /за промени в собствеността на обекта, в който ответникът доставя ел.енергия/, поради което и принципно е нямало основание искането му да не бъде уважено, респ. да се поставят условия за това.

Между страните не е имало спор, че поради неизпълнение на задължение на абоната по чл.17, т.2 ОУ, а именно да плаща в срок и по начин определен в ОУ на стойността на потребената ел. енергия, по разпореждане от 03.10.2016г. е било прекъснато ел. захранването в имота на основание чл. 20, ал.1 ОУ. Спор между страните относно правомерността на това прекъсване на ел. захранване между страните не е имало. Безспорно е и че на 04.05.2018г. ищецът е погасил задължението към ответното дружество послужило като основание за прекъсване на захранването. На същата дата, ищецът е платил и такса от 19лева за възстановяване на захранването в имота му. В чл. 21 ОУ е регламентиран редът за възстановяване на ел. захранването, като се предвижда, че ответното дружество изисква от Електроразпределение Север АД възстановяване на снабдяването. По делото липсват доказателства ответното дружество да е отправило до ЕРП такова искане, но от заключението на в.лице стана ясно, че активирането на електромера може да се извърши и дистанционно. Всъщност, в системата на ответното дружество е наличен запис, че електромерът е бил активиран на 08.05.2018г. в 11.05ч. Но, както е разяснило в.лице, за да се възстанови ел. захранването е нужно и да бъдат вдигнати предпазителите в самата инсталация. А тези предпазители се намират в таблото и достъп до тях абонатът няма, тъй като те са били, предхождащо процесния период, изместени извън сградата в електромерно табло до трафопоста. Затова следва да се приеме, че ток в обекта на ищеца преди 18.12.2018г. е нямало. Тогава е била извършена проверка от служителите на ЕРП и е изготвен констативен протокол в присъствието на ищеца, който лично в съдебно заседание потвърди, че след тази дата в обекта му на потребление има ток. Доказателства, това да е станало на по- ранната дата сочена от ответника, по делото няма. В подкрепа на горния извод са и обстоятелствата, че и при проверката на 19.09.2018г. и при тази от 18.12.2018г., показанията на СТИ по трите тарифи са били същите, като тези отчетени последно преди прекъсване на електроснабдяването. Т.е, ако захранването е било предходно възстановено, то няма как да не е отчетено дори и минимално потребление. От значение е и казаното от в.лице, че принципно доколкото въпросният обект е голям, с трифазен ток, то задължително от съображения за сигурност, възстановяването на ел. подаването следва да се извърши на място, а не дистанционно, както очевидно е било направено при проверката на 18.12.2018г. Недоказано се явява и твърдението на ответното дружество, че липсата на ел. захранване може да дължи на други причини, стоящи извън неговото поведение, защото при проверката през м.декември са били проверени и вътрешната и външната инсталация, и не са установени проблеми. В заключение, съдът приема, че ответното дружество е изпълнило задължението си по възстановяване на ел.захранването в обекта едва на 18.12.2018г., в хода на процеса. Това обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и поради това исковата претенция по чл. 79 ЗЗД следва да се отхвърли, поради изпълнение на задължението в хода на процеса.

По отношение на претенцията на неимуществени вреди

Те се заявяват на договорно основание, доколкото се основават на твърдения, че ответникът виновно не е изпълнил задължението по възстановяване ел. захранването в имота на ищеца, независимо че същият е изпълнил собствените си, като е платил натрупаните задължения, вкл. и разходите по възстановяване във вид на такса от 19лева. С ТР № 4/2012г. от 29.01.2013г. ОСГТК на ВКС бе приета принципната възможност по ангажиране отговорността за неимуществени вреди на договорно основание, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника обезщетението е и за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. След като ответникът неправомерно не е изпълнил задължението си по чл. 21 ОУ, то отговорността му е договорна и на това основание може да се присъди обезщетение за неимуществени вреди. Факт е, че ел.подаването е прекъснато и не е възстановено след 04.05.2018г., когато е възникнало това задължение за ответника. Това състояние е продължило и до 18.12.2018г. Т.е за целия период, в който се сочи ищецът да е търпял вреди /04.05- 08.08.2018г./, ответникът е бил в неизпълнение, при това по собствена вина. Обезщетение за неизпълнение на договорното задължение се дължи, тъй като има за пряка и непосредствена последица увреждането на изправната страна, каквато безспорно е ищецът. Съобразявайки, всички установени по делото факти, при липса на доказателства за търпяни вреди извън обичайните в резултат на липсата на електричество в имота на ищеца и поради това лишаването му от неговото пълноценно ползване, настоящият състав преценява, че справедливото обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи по реда на чл. 162 ГПК в размер на сумата от 2000лева, до който претенцията се явява основателна. Тя следва да се присъди ведно със законната лихва, така както е поискано считано от датата на подаване на исковата молба- 09.08.2018г. За разликата над така определеното обезщетение и до пълния заявен размер претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в общ размер на 789,45лева, от които 550лева адв. възнаграждение платено по договор за правна защита и съдействие, 234,80лева платена ДТ и 4,65лева разноски такси за куриерски услуги. В тези разноски не следва да се включват банкови такси, тъй като липсват доказателства за плащането им в посочения размер. При липса на изрично уговаряне размер на дължимото по всяка от двете искови претенции адв. възнаграждение, то съдът приема, че то е уговорено поравно. Независимо от отхвърляне на иска за реално изпълнение, сторените по него разноски следва да се поемат изцяло от ответника, предвид че причина за отхвърлянето му е изпълнение в хода на процеса. Или разноските по него са 275лева адв.възнаграждение, 80лева ДТ и 2,33лева разноски за куриерски услуги, общо 357,33лева. От останалата част от разноските /275лева адв. възнаграждение, 154,80лева ДТ и 2,32лева разноски за куриерски услуги /, дължимите от ответника следва да се преизчислят съобразно размера на уважената част от исковата претенция за вреди и това е сумата от  223,32лева. Или общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 580,65лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да понесе направените от ответника съдебно- деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция. Искането за присъждането им е направено своевременно. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се такива в размер на 300лева юк. възнаграждение и 250лева депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.4 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева по неоценяемия иск и 200лева по оценяемия. Разноските за депозит за в.лице следва да се поделят поравно за двата иска, тъй като касаят въпроси относими към предмета на доказването им. Така, съразмерно отхвърлената част на исковата претенция за вреди следва да се присъдят разноски в размер на 157,04лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на П.К.П., ЕГН ********** *** срещу „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е”, за осъждане ответника да изпълни реално задължението си по възстановяване на ел.захранването в обекта на потребление на ищеца, находящ се в гр. Каварна, ул. „Двадесет и пети септември” № 2, с кл. № ********** и аб. № **********, поради изпълнение на задължението в хода на процеса, на основание чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД.

 

ОСЪЖДА ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-ЕДА ЗАПЛАТИ на П.К.П., ЕГН ********** *** сумата от 2000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради виновно неосигуряване на ел. енергия в обекта на потребление на ищеца, находящ се в гр. Каварна, ул. „Двадесет и пети септември” № 2, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода 04.05.2018г. до 08.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба- 09.08.2018г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния заявен размер от 3870лева, на основание чл. 82 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на П.К.П., ЕГН ********** сумата от 580,65лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, съразмерно на уважената част на иска, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ наЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 157,04лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: