РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330110874 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против Н. П. П., с която да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 1136.53 лева – главница, представляваща стойността на
доставената и неплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 74.31 лева – обезщетение за
забавено плащане за периода от 04.06.2019 г. до 12.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
13.04.2021 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6087/2021 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. П.. Твърди, че
в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като
собственик на имот, находящи се в ***. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок.
Вземането за главница е начислено за ТЕ отдадена от сградната инсталация, отопление,
битова гореща вода, такса дялово разпределение. При неизпълнение на задължението си в
срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендират се
разноски. За вземанията си ищецът се снабдил със Заповед по чл.410 ГПК, срещу което
длъжникът подал възражение в срок.
1
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който прави възражение за недопустимост на исковете, доколкото имало разминаване в
обстоятелствата, посочени в Заповедта по чл.410 ГПК по отношение за вземанията и в
исковата молба, като в Заповедта се касаело за вземания за доставена топлинна енергия, а в
исковата молба се твърди, че вземанията са за разпределена топлинна енергия. Прави
възражение и за нередовност на исковата молба, като сита, че не е посочено индивидуално
вземанията за БГВ и за ТЕ отдадена от сградната инсталация. По същество оспорва
исковете. Признава, че е собственик в процесния имот, считано от 06.02.2019 г. Излагат се
твърдения, че още при закупуване на имота водомерите в същия – два броя са били
пломбирани. Излагат се твърдения, че в имота не се ползва топла вода и няма как да се
ползва такава от топлофикация, предвид наличие на пломби. Топла вода ищцата си набавя
чрез бойлер. Излага твърдения, че откакто тя е собственик на имота служител на
разпределителното дружество или на ищеца не е минавал да отчита показанията на
водомерите в имота й. Счита, че не е ясно по какъв начин е извършено начисляване на
претендираното количество ТЕ за БГВ. Признава, че по нейна партида би следвало да се
начислява единствено ТЕ отдадена от сградната инсталация. С оглед изложеното моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за исковото и заповедното дело.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6087/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал в срок възражение. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважени исковете, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и
ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна
енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и
изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество
топлинна енергия в топлоснабден имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно
законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за
забава.
2
С Определение от 02.11.2021 г., като безспорно между страните е отделено, че ответникът е
собственик на *** за целия процесен период - 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник,
без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за
възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С
факта на присъединяване на собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната
мрежа и фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните
по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил
Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са
публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.
Не се спори, че имотът на ответницата се намира в сграда – етажна собственост,която
е присъединена към абонатната станция, която в процесния период 01.04.2019 г. до
31.10.2020 г. е работила, като е подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и битова
гореща вода /БГВ/ . Същото се установява и от Съдебно – техническа експертиза /л.51/
Спорно по делото е потребено ли е от ответницата претендираното количеството
топлоенергия и налице ли са били предпоставките за начисляване на такова по Тарифа, а не
е от снетите от топлинните уреди показатели.
Вещото лице по СТЕ установява, че в жилището на ответницата за процесния период
- 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г. е имало монтирани 2 броя отоплителни тела с монтирани на
тях ИРУ, които са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и 2 бр. водомерни
устройства за ежемесечен визуален отчет на изразходваното количество ТЕ за БГВ.
В имота на ответника за процесния период 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г. по
твърдения на ищеца, топлоенергията е начислявана при условията на неосигурен достъп. ТЕ
за отопление не е начислявана за процесния период, доколкото в тези случаи на неосигурен
достъп, се ползвали показанията от предходен период, а в предходен период не е имало
консумация. Начислявана е ТЕ отдадена от сградната инсталация 0.81093МWh и 8.98637
МWh за БГВ.
В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на
цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите
части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово
разпределение е „Техем Сървиси“ ЕООД. Между страните няма спор, че именно „Техем
Сървиси“ ЕООД е топлинния счетоводите, извършващ дялово разпределение в процесната
етажна собственост, в която се намира имота на ответника.
Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на
топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с
изискванията на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост“, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването,
представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата.
3
Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация е определена от топлинния
счетоводител по формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ с
сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на
имотите, която е приложима в случая. Установено е, че за имота на ответника проектният
отопляем обем е 133 куб.м.
Съдът приема, че е използвана правилната формула за отчитане на топлоенергията от
сградната инсталация и правилно е начислено количеството топлоенергия.
Следва да се посочи, че дори в имота на ответницата да не се ползва топлоенергия
било за отопление или БГВ, то това не я освобождава от задължението да заплаща топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение, по силата на чл.
142, ал. 2 от ЗЕ и чл.33, ал.1 от ОУ.
Вещото лице по СТЕ подробно е посочило по каква формула се изчислява
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, каква методика е използвало, съобразно
закона, която е съобразена и от ищеца при изчисляване на количествата ТЕ отдадени от
сградната инсталация.
От експертизата се установява, че няма разлика между отчетените количества
електроенергия от топлинния счетоводител „Техем Сървиси“ ЕООД и остойностените
такива от ищеца.
Отделно от това ответницата не оспорва количеството ТЕ отдадено от сградната
инсталация и неговата стойност.
От Съдебно-счетоводната експертиза /л.79/, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, при която вещото лице съобразявайки общо доставената на
ответника топлинна енергия за периода 01.04.2019 г. до 31.10.2020 от отдадена от сградната
инсталация е дало заключение, че стойността на доставената топлинна енергия за сградна
инсталация и дялово разпределение, дължими от ответника за този период е в общ размер
на 201.32 лева /93.32 лева ТЕ сградна инсталация и 108 лева услуга дялово разпределение/.
Вещото лице е съобразило действащите към процесния период Решения на КЕВР, с които е
въведена цена на топлинната енергия и ги е приложило, показало е таблично как е изчислена
процесната сума.
С оглед изложеното за тази сума искът като доказан по основание и размер ще се
уважи.
По отношение на претенцията за стойността на ТЕ за БГВ, от СТЕ се установява, че
същата е начислена служебно, а не по показанията на водомерните устройства в имота,
поради неосигурен достъп от ответника за отчета им.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ОУ на ищеца, служебно известни на съда и
достъпни на интернет страницата им, отчетеното количество ТЕ за БГВ се разпределя по
правилата на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване.
Съгласно чл. 69, ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени,имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.
Съгласно чл. 13, ал.1, т.3 от ОУ на ищеца Потребителят е длъжен да осигурява на
продавача при необходимост, свързан с изпълнение на задълженията му, достъп до
помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дяловото разпределение в
своя имот.
Неосигуряването на достъпа се удостоверява с подписване на констативен протокол –
чл.48, ал.1, т.2 от ОУ, като съдът счита, че за да има материална доказателствена стойност,
4
същия следва да е подписан и от един свидетел от етажната собственост, както това е
предвидено в чл.42, ал.1 от ОУ. Липсата на подпис на свидетел прави протокола частен
документ, изходящ от ищеца или негов представител и не би се ползвал с обвързваща съда
доказателствена стойност.
В тази връзка видно от представения от ищеца констативен/приемо – предавателен
протокол от 23.06.2017 г., същият е подписан единствено от представител на ищеца,
фирмата за дялово разпределение, както и е за конкретна дата 23.06.2017 г., тоест преди
процесния период. По делото не са представени доказателства, че през процесния период
ответницата не е осигурила достъп, с изготвянето на съответните за това ежемесечни
протоколи, при ежемесечен отчет, подписан от свидетел, а не само от представител на
фирмата за дялово разпределение или ищеца.
Обстоятелството, че в имота на ответника не са монтирани измервателни устройства
за дистанционно измерване не освобождава служителите на ищеца, съответно на
дружеството за дялово разпределение, да извършат ежемесечни посещения до имота на
ответника, доколкото към настоящия момент липсва задължение за последния да бъде
монтирано точно такова измервателно устройство, при наличие на такива за визуален отчет.
С оглед изложеното по делото не се установи, че са налице предпоставките на чл. 69,
ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването за служебно начисляване на потребената ТЕ за
БГВ в общ размер на 939.71 лева с ДДС и в тази част искът като недоказан ще се отхвърли.
Както беше посочено по – горе съдът приема, че по делото е установено, че
ответникът дължи стойността на ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация и
услуга за дялово разпределение в общ размер на 201.32 лева. От Съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че стойността на фактурата от м.06.2020 г. – ТЕ за БГВ – 87.68
лева и услуга разпределение – 2 лева, с ДДС, съответно 105.22 лева и 2.40 лева, е
приспадната сума в размер на 4.50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1, изр. последно ЗЗД когато вземанията са
еднакво обременителни и еднакво стари прихващането става съразмерно. Тоест със сумата
от 4.50 поравно по 2.25 лева е приспаднато от вземането за ТЕ за БГВ, което става 102.97
лева и вземането за услуга дялово разпределение, което от 2.40 лева, става 0.15 лева.
Тоест дължима от ответника сума за ТЕ за отопление отдадена от сградната
инсталация и услуга дялово разпределение е в общ размер на 199.07 лева /201.32 – 2.25
лева/, до тази сума искът ще се уважи, а за горницата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 1136.53 лева искът като недоказан ще се отхвърли.
С оглед уважаване на част от главния иск се явява основателно и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 13.04.2021 г. до окончателното изплащане.
По отношение на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да
5
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на
дебитното известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на
задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото
падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД,
длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 199.07 лева, с
настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на
04.06.2019 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. април 2019 г.
топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в
забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и
задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Изчислен
служебно от съда, по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на НАП, като
използва за целта справката на ищеца на л.5 и като взе предвид единствено задълженията за
ТЕ отдадена от сградна инсталация и услуга дялово разпределение, включително и
намалената такава услуга на 0.15 лева след прихващане по фактурата от м.06.2020 г.,
размерът на обезщетението за забава за периода 04.06.2019 г. до 12.04.2021 г. възлиза на
23.39 лева. До тази сума искът като доказан ще се уважи, а за горницата над уважения
размер до пълния предявен такъв от 74.31 лева, искът като недоказан ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда и за двете страни.
Ищцовото дружество доказа следните разноски в заповедното производство - 25 лева
– държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение или общо 75 лева, от които на
основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъди сума в размер на 13.78 лева, съразмерно с
уважената част от претенциите.
В исковото производството ищецът доказа следните разноски – 75 лева – платена
държавна такса, 100 лева – депозит за СТЕ и 120 лева – депозит за ССчЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо направени от ищеца разноски в производството са в размер на 395 лева, от
които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди сума в размер на 72.57 лева, съразмерно
с уважената част от претенцията.
Ответниците доказаха следните разноски – 100 лева – депозит за СТЕ, от която сума
на основание чл.78, ал.3 ГПК ще се присъди сума в размер на 81.63 лева, съразмерно с
отхвърлената част от претенцията.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***
6
ДЪЛЖИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С.
сумата в размер на 199.07 лева – главница, представляваща стойността на доставената и
неплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление *** и сумата от 23.39 лева – обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода от 04.06.2019 г. до 12.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 13.04.2021 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6087/2021 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ положителния
установителен иск за главница за горницата над уважения размер до пълния предявен размер
от 1136.53 лева и положителния установителен иск за обезщетение за забава за горницата
над уважения размер до пълния предявен такъв от 74.31 лева.
ОСЪЖДА Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С., сумата в размер на 13.78
лева – разноски по ч.гр.д. № 6087/2021 г. по описа на ПРС и сумата в размер на 72.57 лева –
разноски в настоящото производството.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и
С. Г. С. ДА ЗАПЛАТИ НА Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 81.63
лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7