ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12290
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:К. Янк. Табакова
като разгледа докладваното от К. Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330114643 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. Г. И. против С. Е. Ч..
Ищцата твърди, че на 15.05.2020 г. е превела по банковата сметка на ответника
парична сума в размер на 300 лева, която сума била първа вноска по Договора за заем от
30.04.2020 г., с нотариално удостоверени подписи, с предмет предоставена в заем парична
сума в размер на 900 лева, със страни: заемодател С. Ч. и заемател К. И., със срок за
връщане на дадената в заем сума – 15.06.2020 г., с посочено основание в платежното
нареждане „вноска по договор № ****“. Сочи, че посочения № **** представлява
регистрационен номер на заверените подписи на Н.а, заверил сключения писмен договор за
заем от 30.04.2020 г.
Ищцата твърди още, че независимо от това плащане, ответницата Ч. подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което била
издадена Заповед № 4041 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 28.07.2020 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 8948/2020 г. по
описа на ПРС, в полза на С. Е. Ч. срещу ищцата К. Г. И. за сумата от 900 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението и за разноските.
Сочи, че въз основа на изпълнителен лист от 28.07.2020 г. е образувано изп.дело №
**** г. по описа на ****, като на 19.08.2020 г. й била връчена ПДИ. Твърди още, че въпреки,
че в законоустановения срок, подала възражение срещу издадената Заповед по чл. 417 ГПК,
Ч. не е подала установителен иск по чл. 422 ГПК.
Предвид изложеното, искането е да се осъди С. Ч. да й заплати парична сума в размер
на 300 лева, платена й по банковата сметка с платежно нареждане от 15.05.2020 г.
Съдът, след преценка на основание чл. 130 ГПК счита така предявения иск за
недопустим, поради следното:
От служебно изисканото ч.гр.д. № 8948/2020 г. по описа на ПРС, се установява, че е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, в полза С. Е. Ч., срещу длъжника К. Г. И., за сумата от 900 лева – главница,
произтичаща по Договор за паричен заем от 30.04.2020 г., с нотариално заверени подписи,
рег. № **** на Н. с рег. № **** на Нотариалната камара, с район на действие – РС –
Пловдив, със срок за връщане на заема – 15.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
1
датата на подаване на заявлението и за разноските.
От служебно изисканото ч.гр.д. № 8948/2020 г. по описа на ПРС, се установява още, че
срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, инкорпорирано в частна
жалба от 14.10.2020 г., уточнена с молба от 21.09.2020 г., с която е обжалвано
разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, т.е. налице е заповедно производство, по което следва
да се администрира възражението.
Способите за защита на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение са детайлно
уредени в Глава тридесет и седма „Заповедно производство“ на ГПК, а именно:
възражението по чл. 414 ГПК, възражението по чл. 423 ГПК, искът по чл. 424 ГПК.
Посочените способи осигуряват на длъжника пълноценна защита на интересите му, ако те са
накърнени в рамките на заповедното производство. Извън уредените в заповедното
производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита.
Ищцата е упражнила правото си да се защити и да направи възраженията си за
плащането на процесната сума от 300 лева, като в рамките на производството по чл. 417
ГПК е подала възражение по чл. 414 ГПК, в едномесечния срок от връчване на издадената
заповед по чл. 417 ГПК.
Надлежното упражняване на правото на възражение изключва правния интерес на
длъжника от предявяване на настоящия иск, доколкото същият се основава на твърдението,
че задължението на длъжника по договора за паричен заем не възлиза в размер на сумата от
900 лева, поради извършеното частично плащане от ищцата в размер на 300 лева, преди
издаване на изпълнителния лист. Възражението създава предпоставки за предявяване на
специалния иск по чл. 415 ГПК на заявителя - кредитор за установяване на вземането, а
доколкото пропускът да се предяви такъв иск от заявителя – кредитор в рамките на срока по
чл. 415, ал.1 ГПК води до обезсилване на заповедта и до невъзможност да се проведе
принудително изпълнение срещу длъжника, последният не е заинтересован да установява по
исков ред несъществуването на вземането, ако заповедта не е влязла в сила или ако не са
осъществени особените предпоставки на чл. 424 ГПК.
В случай, че наред със своевременно подаденото възражение по чл. 414 ГПК
длъжникът предяви и иск срещу заявителя с цел съдебно отричане на вземането, така
предявеният иск ще е недопустим, освен поради отсъствието на абсолютна процесуална
предпоставка - правен интерес от търсената защита, както се приема в Определение №15 от
10.01.2012 год. на ВКС по ч. т. д. №764/2011 год., II т. о., ТК, така и поради отвод за висящ
процес – заповедното производство (което е с напълно идентичен предмет).
Предвид изложеното, предявения иск, се явява недопустим, поради което
производството по делото - следва да бъде прекратено.
По направеното в исковата молба искане за обезпечение на висящ иск – чрез спиране
на изпълнението по изп.д. № **** г. по описа на **** на КЧСИ, съдът намира, че не следва
да произнася, поради недопустимост на предявения иск.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА искова молба с вх. № 80102/11.10.2022 г., уточнена с молба с вх.№
87049/01.11.2022 г., депозирана от К. Г. И. против С. Е. Ч..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14643 по описа за 2022 г. на ПРС, ХVІІІ-
ти състав, поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца пред Окръжен съд – Пловдив.
След стабилизиране на определението, ч.гр.д. № 8948/2020 г. на ПРС да се върне на
VІ гр.с. на ПРС.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
3