Р Е Ш Е Н И Е № 98
гр.Бургас, 14.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А:
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: Албена Зъбова
Росица Стоева
и секретар Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдията Р.Манкова в.гр.д.№ 299 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Глисада – 2010“ ЕООД, гр. Несебър, чрез пълномощника адв. Д., против решение № 210 от 30.05.2019 г., поправено с решение № 543 от 21.06.2019 г., двете постановено по гр.дело № 1523/2018 г. на Бургаския окръжен съд, с уважен иск на Националната спортна академия „Васил Левски“, гр. София и прието за установено по отношение на дружеството, при участието на О. А. А. и А. Х. А , двамата от с. А., като трети лица – помагачи на страната на ответника и на основание чл.26, ал.4 ГПК държавата чрез МРРБ, чрез Областен управител-Бургас, че държавата е собственик на процесния имот – апартамент с идентификатор ****.510.118.1.** по КККР на гр. Н., с площ от 77,31 кв.м., ведно с 8,12 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 22,760/2400 ид.ч. от терена, в който е построена сграда – поземлен имот с идентификатор ****.510.118 по КККР на гр. Н., като ответникът е осъден да предаде на ищеца владението върху имота.
Твърди се, че решението е недопустимо, поради липса на процесуална легитимация за ищеца, тъй като не са налице предпоставките за процесуална субституция по чл.14 ЗДС. На следващо място е посочено, че неправилно са установени спорните по делото факти, което е довело до неправилно приложение на закона. Липсва акт, с който държавата да е предоставила на академията процесния терен. Необоснован е изводът, че върху земята, на която е построен спорният имот, е реализирано мероприятие от държавата. Актовете за държавна собственост, на които съдът се позовава, не се отнасят до процесния имот. Посочените в решението доказателства по гр.дело №126/2003 г. на РС – Несебър, не касаят спорния имот. Съдът е възприел безкритично показанията на св. Ж., въпреки наличието на предпоставките за прилагане на чл.172 ГПК – обстоятелството, че се намира в трудови отношения с ищеца. Относно разположението на процесния имот, спрямо базата на НСА, се твърди неяснота по изграждането на оградата. Не е обсъдена и липсата на доказателства за това, в имота да са съществували постройки на ищеца. Неправилно е разрешен въпросът за силата на присъдено нещо на решенията по гр.дело № 332/2004 г., гр.дело № 753/2005 г. и гр.дело №126/2006 г. – всички на НРС. Направено е искане за обезсилване на решението като недопустимо, а алтернативно – за отмяната му като неправилно и постановяване на ново решение, с което искът да бъде отхвърлен, в едно с присъждане на съдебните разноски.
Отговор е подаден от НСА „Васил Левски“, чрез пълномощника адв. Д., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира същата да бъде оставена без уважение. Оспорват се твърденията на въззивника за липса на мотиви в решението, относно попадането на спорния имот в обхвата на предоставения за управление на академията имат. В решението се съдържа произнасяне по допустимостта на претенцията, включително, относно процесуалната легитимация на ищеца. Изложен е решаващият извод за проведено върху терена мероприятие, предоставянето на терена за спортна база на НСА и придобиването на статута на земята на публична държавна собственост, с посочване на доказателствата, които го обосновават. Налице е позоваване на решение №201/12.04.2009 г. на МС и актовете за частна държавна собственост, съставени въз основа на съдебни решения, сочещи на публичния характер на изграденото мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ – Водна учебна база на НСА. Според въззиваемия, правилен е изводът на решаващия съд, че държавата се легитимира като собственик на земята, върху която е осъществено мероприятието, като на принципа на приращението по чл.92 ЗС, е станала и собственик на постройките върху нея. Цитирана е съдебна практика. Оспорват се и твърденията в жалбата, че имотът не попада в границите на спортната база на НСА и не ѝ е предоставян за ползване. Относно показанията на св. Ж. е заявено, че същите кореспондират с останалите доказателства по делото. Поддържа се наличието на формирана сила на присъдено нещо по приключили съдебни спорове. Претендират се разноски за въззивното производство.
Процесуалният представител на държавата също е депозирал отговор на въззивната жалба на „Глисада 2010“ ЕООД, с който оспорва същата и претендира потвърждаване на обжалваното решение. Развити са съображения за допустимост и правилност на атакувания съдебен акт със сходни доводи като изложените по-горе такива на НСА „В. Левски“.
Въззивна жалба против първоинстанционното решение е подадена и от О. А. А. и А. Х. А. от с. А., общ. В. Т., трети лица – помагачи на ответника по делото. Твърдят, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на закона. Не съдържа мотиви за изводите, че върху земята е проведено мероприятие - обект на НСА, който да е придобил, съгласно чл.89, ал.2 от Закона за висшето образование, статут на публична държавна собственост. Не е посочен актът, с който имотът е предоставен на НСА, не е обсъдено решение № 201/12.04.2019 г. на МС, в което процесният имот липсва. Оспорена е процесуалната легитимация на ищеца по делото. Навеждат се оплаквания, че не са изложени мотиви по възражението на ответника дали приращенията са включени в предметния обхват на управлението, предоставено на академията. Противно на приетото от съда, по делото няма доказателства процесният имот да е засегнат от мероприятието. Представените АДС са неотносими към имота, показанията на св. Ж. са ценени едностранчиво. Оспорват се изводите на съда, относно наличието на сила на присъдено нещо между страните. Възразява се по приетото в атакуваното решение, досежно възражението за придобиване на спорния имот по силата на кратката придобивна давност с присъединено владение на праводателите.
В подаден от „Глисада – 2010“ ЕООД отговор, се изразява становище в подкрепа на въззивната жалба на третото лице.
Отговор е подаден и от НСА „Васил Левски“, като жалбата се счита за неоснователна. Поддържа се изложеното в отговора на въззивната жалба на „Глисада – 2010“ ЕООД. По отношение на твърденията за изтекла в полза на третите лица придобивна давност, ищецът намира решението за правилно, тъй като владението на ответника е било нарушено от действията на ЧСИ по въвеждане на академията във владение на имота и поради забраната за придобиване по давност на имоти, публична държавна собственост.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след съвкупната преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
С обжалваното решение е прието за установено по иска на НСА „В. Левски” по отношение на „Глисада 2010“ ЕООД, гр. Н., при участието на държавата на основание чл. 26, ал.4 ГПК и на О. А. А. и А. Х. А., двамата от с. А., като трети лица – помагачи на страната на ответника, че държавата е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****.510.118.1.30 по КККР на гр. Н., „А.“, вх. *, ет. *, ап. *-*, с площ от 77,31 кв.м., в едно с 8,12 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и 22,760/2400 ид.ч. от терена, съставляващ поземлен имот с идентификатор ****.510.118, като „Глисада 2010“ ЕООД е осъдено да предаде владението на описания процесен имот на държавата, чрез НСА „Васил Левски“, както и да заплати съдебни разноски. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че процесният имот е собствен на държавата по силата на приращение на основание чл.92 ЗС, тъй като е построен върху държавен терен, предоставен от държавата на НСА „В. Левски“ за изградената там спортна база. По отношение на направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, решаващият съд е намерил, че липсва владение в изискуемия от закона срок, като освен това, няма как имот публична държавна собственост да бъде придобит по давност, а за имотите, частна държавна собственост, по силата на пар.1 ЗДЗС, давността спира да тече до 31.12.2022г.
Така постановеното решение, преценено служебно при условията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав в изискуемата от закона форма и в развило се надлежно съдебно производство по редовно предявена и допустима искова претенция.
Възражението във въззивната жалба за недопустимост на разглеждания осъдителен иск за собственост, поради предявени от НСА чужди права – собственост в полза на държавата, е неоснователно.
Евентуалната процесуалната недопустимост на съдебното решение без съмнение може да произтича от ненадлежното упражняване правото на иск в резултат на липса на процесуална легитимация. Доколкото лицето, заявило иска, има качеството на юридическо лице и надлежна регистрация като такова, както и искът е заявен от лице с представителна власт, то активната процесуална легитимация на страната-ищец не може да бъде поставена под съмнение. Проблемът дали по спора тази страна защитава свое собствено материално право или е само процесуален субституент на друг правен субект е въпрос, свързан с качеството на надлежна, главна страна в процеса, която защитава свои или свои и чужди права и има право да получи защита като титуляр на защитимото материално право - т.е. този въпрос е от значение за спора по същество - съществува или не спорното материално право /вж. опр. №68 от 21.02.2017г. на ВКС по гр.д. №3490/2016г., II г.о./
Според заявеното в исковата молба, НСА може да предяви иск като процесуален субституент на носителя на правото на държавна собственост - Държавата. По въпроса има формирана задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК по приложението на чл.15, ал.2 ЗДС във вр. с чл.14, ал.1 ЗДС и чл.18 ЗДС, обективирана в решение №6 от 01.06.2011г. по гр. д. № 833/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Разясненията там, че "с предоставяне на управлението на имота, публичното тяло, което упражнява правото на държавна собственост, се явява процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация, който може да брани чрез иск това право и да претендира от свое има последиците, които законът свърза с неговото съществуване", важат без всякакво съмнение за НСА, имаща статута на субект на публичното право. В същата насока са и дадените с решение №203 от 19.12.2013г. по гр. д. № 1758/2013 г. на ВКС, ГК- II г. о. отговори за особеностите при упражняване правото на собственост върху държавен недвижим имот, предоставен на висше училище, доколкото според закона собствеността е само публична /чл.89, ал.2 ЗВО /, а именно - предвид специфичния характер на тези самостоятелни правни субекти, създадени от държавата, но поради обособеността си от нея, те се ползват с правото да се самоуправляват респ. и да защитават това свое право наред със защитата на самото право на публична държавна собственост. След като по силата на закон държавата предоставя за нуждите на висшите училища недвижими имоти, които са със статут на публична държавна собственост, то е несъмнено правото на тези училища да защитават тези имоти, включително по съдебен ред. А както се посочи по-горе, дали в случая се касае за предоставен на НСА държавен имот, както се твърди в исковата молба, е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост.
По правилността на решението, съобразно наведените във въззивната жалба възражения:
Оспорва се на
първо място обстоятелството, че процесният поземлен
имот попада в границите на Спортна база на НСА. Възражението е неоснователно.
Въпросът за собствеността на терена, върху който е изградена сградата с процесния апартамент, е решен в полза на НСА в съдебно
производство с праводател на ответника. С влязло в
сила на 31.07.2009г. решение по гр.д. №332/2004г. на Районен съд – Несебър,
„Спектър“ ООД, гр. Н. е осъдено да предаде на НСА „В. Левски“ следния недвижим
имот: част от отредената за нуждите му площ, която без правно основание е
придобила устройствен статут на УПИ * -*** в кв. * по ПУП на м.
„А.“, землище гр. Н. с идентификатор *****.510.118 по КККР на гр. Н., която държи без правно
основание, както и да почисти описания терен от всички строителни и други
материали. С протокол за въвод във владение на
недвижим имот от 14.08.2013г. на ЧСИ Т. И., рег. № ***, НСА е въведена във фактическо
владение на описания имот, с посочен идентификатор *****.510.118. В протокола е отразено, че
в имота има построена четириетажна жилищна сграда, която се експлоатира, като
длъжникът е прехвърлил ид.част от парцела на трети
лица, отделни собственици в сградата. Видно от нот.
акт № *** от 14.**.20** г. на нотариус М. Б., рег. № *** на НК, „Спектър“ ООД е
продал на А. Х. А. 24,235/2400 ид.ч. кв.м. от дворно
място, съставляващо УПИ *-***4
в кв. *. Последният,
заедно със съпругата си О. А. А., с нот. акт № ** от 24.**.20** г. на същия нотариус са продали на „Глисада
-2010“ ЕООД процесния имот - 22,760/2400 кв.м. ид.ч.от имот с идентификатор *****.510.118, стар парцел *-*** в кв. * по плана на
гр. Н., ведно със самостоятелен обект - апартамент с идентификатор *****.510.118.1.**.
При горните безспорни фактически обстоятелства, настоящата инстанция намира, че въпросът за собствеността на НСА върху процесния терен, като част от Спортна база на НСА, представляващ „площ, която без правно основание е придобила устройствен статут на УПИ *-*** в кв. * по ПУП на м. „А.“, землище гр. Н.“, е разрешен със сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила на 31.07.2009 г. решение в производството по гр.д. №332/2004г. на РС-Несебър и обвързваща въззивника-ответник „Гласида-2010“ ЕООД, като правоприемник на „Спектър“ ООД. В случая, при спор по чл.108 ЗС, е налице съдебна практика в решение №88 от 29.07.2016г. по гр.д. №5719/2015г. на ВКС, I г.о., според което лицето, придобило владението върху имота от ответника по време на висящ процес по иска по чл. 108 ЗС, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен. Задължителното действие на решението произтича от чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.), а сега от чл. 226, ал. 3 ГПК. То не е обусловено от вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, съответно на решението, с което искът е уважен. Безспорно, както се посочи по-горе, А. и О. А. са закупили имота през 2005 г., т.е. по време на висящия процес по спор за право на собственост по чл.108 и чл.109 ЗС в полза на държавата върху процесния терен, предявен от НСА, като процесуален субституент, против продавача „Спектър“ ООД. Следователно, купувачите А. са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по приключилото в полза на НСА дело. Същите не са собственици на имота, съдебно признат и по отношение на тях за държавна собственост, предоставена в управление на НСА. Въззивникът „Глисада – 2010“ ЕООД, закупил в последствие процесните 22,760/2400 кв.м. ид.ч. от имота от несобственици, също не е придобил право на собственост върху него.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че в производството по гр.д. №332/2004г. на Райнен съд - Несебър академията не е участвала като процесуален субституент на държавата, а е водила делото в защита на свое право на „фактическа власт върху предоставена за ползване територия“. Както е посочено в решение №214 от 15.01.2009г. по в.гр.д. №706/2007г. на Окръжен съд – Бургас, с което по въззивна жалба против отхвърлителното решение №101/25.05.2005г. по гр.д. №332/2004г. на РС –Несебър е уважен искът на НСА против „Спектър“ ООД, по делото е предявен иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС, с който НСА е заявила право на собственост в полза на държавата върху поземления имот, отреден за нуждите на академията, като с диспозитива на решението „Спектър“ ООД е осъдено „да предадена на НСА „Васил Левски“, гр. Софиа следния недвижим имот: част от отредената за нуждите му площ, която без правно основание е придобила устройствен статут на УПИ * в кв.* по ПУП на м. „А.“ землището на гр. Н., която държи без правно основание.“ Цитатът във въззивната жалба от диспозитива на горецитираното решение за предаване право на „фактическа власт“, е неверен.
Що се отнася
до позоваването на влязлото в сила решение по гр.д. №753/2005г. на НРС, с което
е отхвърлен искът на НСА, като процесуален субституент
на държавата, за собственост по чл.108 ЗС върху терена на Спортната база на НСА
в гр. Н., предявен против физически лица, в полза на които са били възстановени
по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, попадащи в територията на базата, същото не
касае процесния имот, тъй като видно от петитума на исковата молба по въпросното дело, изрично е
изключен процесният поземлен имот, представляващ УПИ
*-*** в кв. * по
плана на гр. Н., сега с идентификатор *****.510.118 по КККР на гр. Н., за който към момента на
завеждане на това дело, вече е било образувано гр.д. №332/2004г. на НРС. Но
дори и спорът да обхваща процесния терен, то
решението по това дело, с което е отхвърлен искът по чл.108 на НСА срещу праводателите на „Спектър“ ООД, е влязло в сила на
27.07.2009г. По-късно, на 31.07.2009г. е влязло в сила решението, с което е
уважен осъдителният иск за собственост на академията против посоченото
дружество, което налага зачитане силата на последното влязло в сила решение.
Освен това, в обжалваното решение са изложени изрични мотиви за реализирано
комплексно мероприятие на държавата в периода 1971-1988г. - изградена спортна
база на ВИФ „Г. Димитров“, сега НСА „В. Левски“, в чиято територия според
заключението на в.л. М. Г. попада процесният поземлен
имот, което мероприятие по силата на чл.10б ЗСПЗЗ изключва възстановяване на
земеделски земи по реда на същия закон. Въззивната
инстанция споделя напълно изложените в тази насока мотиви и препраща към тях,
съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК.
Неотносимо към настоящия спор е и гр.д. №126/2003г. на НРС,
на което също се позовава въззивника-ответник. Спорът
по посоченото дело касае друг поземлен имот, различен от процесния,
а именно - УПИ *-*** в
кв. * по плана на гр. Н. е заявени и във въззивната
жалба на ответника/, което изключва сила на присъдено нещо по разглеждания
казус.
Съгласно чл.92
ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху
нея, освен ако е установено друго. По силата на приращение
по цитираната разпоредба, като собственик на терена, държавата се явява
собственик и на построената в него сграда, включително и на находящия
се в нея процесен апартамент, с оглед липсата на
установено по делото отстъпено от държавата право на строеж за извършеното
строителство, както и придобиване по давност. Позоваването на ответника на придобивна давност е несъстоятелно, тъй като публична
държавна собственост не може да се придобива по давност, а за имоти, частна
държавна собственост е въведен мораториум, като давността спира да тече до
31.12.2022г.
При горните
мотиви се налага изводът за основателност на предявения иск за собственост.
Като е стигнал до същия извод и е уважил исковата претенция, първоинстанционният съд е постановил правилно решение,
което е обосновано от доказателствата по делото и приложимия закон. Поради
това, същото следва да бъде потвърдено. За пълнота, въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, съгласно чл.272 ГПК.
С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата академия следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение от 2640 лв., а в полза на държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, ч,ep Областен управител – Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 210 от 30.05.2019 г. и поправящото го решение № 543 от 21.06.2019 г., двете постановени по гр. дело № 1523/2018 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Глисада 2010“ ЕООД, гр. Несебър да заплати съдебни разноски за настоящата инстанция както следва: на НСА „Васил Левски“, гр. София сумата от 2 640 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение, а на държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител - Бургас - сумата от 150 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.