№ 124
гр. Варна, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20243100900269 по описа за 2024 година
Предмет на исковото производство са предявените от ищеца „БАНКА ДСК”
АД, ЕИК *********, спрямо ответника О. А. О., (О.А.О.), гражданин на ****, роден на
*****г., осъдителни искове за дължимите и непогасени вземания по сключен между
страните на 23.02.2015г. договор за целеви потребителски кредит по Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, за главница в общ размер на 104 025,43 лева,
формирана от усвоена и неизплатена част от отпусната заемната сума по кредита в
размер на 76 545,40 лв. и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от Общите условия
лихва в размер на 27 480,03 лв., начислена през гратисния период; за възнаградителна
лихва в общ размер на 11 181,27 лева, начислена след изтичане на гратисния период
считано от 01.12.2022 до 21.05.2024г.; за обезщетение за забавено плащане
(наказателна надбавка), начислено върху главницата за периода от 01.10.2021 до
21.05.2024 г. в размер на 1 166,11 лева, съответно за законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 22.05.2024г., до окончателното
плащане на задължението.
Твърди се от ищеца, че по силата на сключен на 23.02.2015 г. между „БАНКА
ДСК“ АД и О. А. О. (О.А.О.), гражданин на ****, договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер
на 86 056,52 лева за заплащане на такси за обучение. Неразделна част от договора са и
приложимите Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, подписани от
1
кредитополучателя. Кредитът е усвояван на части чрез преводи по Б.ата сметка на
Медицински университет - гр. Варна, в което висше училище се е обучавал ответника,
на дължимите семестриални такси, всяка в размер на 7 823,32 лева за периода на
обучение, след представяне на документ, издаден от учебното заведение и
удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент с право да се запише за
следващ семестър. Единствено първата семестриална такса е била заплатена лично от
ответника, съгласно уговореното в чл. 4.2 от договора, като след това банката е
превела сумата по разплащателната му сметка. Срокът за издължаване на кредита бил
120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който съгласно чл. 3
от договора обхващал периода от датата на първото усвояване до изтичане на една
година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа. С оглед издадените от МУ Варна уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД,
крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Медицина“,
в която ответникът се е обучавал, била 30.09.2020 г., съответно гратисният период по
чл.3 от договора бил до 30.09.2021г.
За предоставения кредит кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на
кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, начислявана съгласно т. 10.2 от
Общите условия върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния
период, като в последния случай се капитализирала годишно. Съгласно чл.5 от
договора погасяването на кредита следвало да се извърши на равни месечни вноски
съгласно погасителен план, изготвен и предоставен на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период, с падежна дата 1-во число на месеца (чл.6). Първата
падежна дата била 01.10.2021 г. като всяка една от дължимите 120 месечни вноски
била в размер на 1 318,26 лева.
Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба ответникът не е платил
изцяло и в срок 18 броя месечни вноски по договора като е формирал дълг в размер на
23 509,79 лева, включващ просрочена главница от 12 753,29 лв. и просрочена
договорна лихва от 10 756,50 лв.
Твърди се, че банката упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем с исковата молба, в която се съдържа изявление за изискуемостта на
задължението - към датата на исковата молба е налице допусната забава повече от 90
дни съгласно т.17.2 от ОУ. Общо претендираната главница е в размер на 104 025,43
лева, включваща и капитализираната съгласно чл.10.2 от ОУ договорна лихва през
гратисния период. Ищецът сочи, че е начислявал възнаградителна лихва, чийто размер
за периода от 01.12.2022 до 21.05.2024г., възлиза на 11 181,27 лева. Претендираната и
непогасена добавка представлява договорено обезщетение за забава, дължимо на
основание т.17.1 от ОУ като същото се формира от договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава от 10% върху частта от дължимата неплатена
просрочена главница, натрупана за периода от 01.10.2021 до 21.05.2024 г. и е в размер
2
на 1 166,11 лева.
Ответникът О. А. О. (О.А.О.), чрез назначения му от съда особен представител
оспорва предявените искове като се позовава на несъотвествието на договорните
клаузи и условията на отчитане от страната на банката - ищец на предявените парични
вземания по процесния студентски заем, с императивите на ЗКСД, като се позовава от
фактическа страна на: - неправомерно капитализиране на лихвите от гратисния период
към главницата; - липсата на погасителен план, съгласуван с подписа на
кредитополучателя; - начисляването на наказателна лихва. Първоначално се оспорва,
че положеният в представения договор подпис е на ответника О. А. О., а от там и
наличието на валидни облигационни отношения. В хода на процеса, след установяване
на връзка с представлявания ответник особеният представител не поддържа това
възражение. Поддържа оспорването на претенциите по размер като твърди, че не става
ясно как са изчислени дължимите суми. Счита исковете за изцяло неоснователни и
моли същите да бъдат отхвърлени.
При тези насрещни твърдения съдът приема, че основните, релевантни за
предявените осъдителни искове факти, не са спорни между страните. Същите са и
надлежно установени в процеса. На 23.02.2015г. е бил сключен договор за целеви
потребителски кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата
на който „БАНКА ДСК” АД е поела задължение да предостави кредитен ресурс за
заплащане на таксите за обучение (семестриалните такси) на кредитополучателя О. А.
О. – студент в Медицински университет „Проф. Параскев Стоянов“ гр. Варна.
Договорено е кредитът да бъде усвояван на етапи чрез преводи по Б.ата сметка на
висшето училище. Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение. За
предоставения кредит кредитополучателят е поел ангажимент да заплати на кредитора
фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Лихвата се начислява върху усвоената част
от кредита включително и през гратисния период. Гратисният период е дефиниран в
чл.3 от договора като периода от сключване на договора до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит. В случая последният
държавен изпит е бил насрочен за септември 2020г., с оглед на което гратисният срок е
изтекъл в началото на м. септември 2021 година. Срокът за издължаване на кредита е
договорен на 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период.
В изпълнение на договорния си ангажимент в периода 2015 – 2020 г. банката е
заплатила общо единадесет семестриални такси в общ размер на 86 056,52 лева.
Последната дата, на която е извършен превод е 19.02.2020г.
Според ищеца – кредитор, начисляваната по време на гратисния период
възнаградителна лихва се капитализира годишно (раздел IV, т.10.1. и т.10.2. от Общите
условия). Начислената по този начин възнаградителна лихва през гратисния период
3
(23.02.2016 - 01.09.2021г.) е в общ размер на 27 480,03 лева, с оглед на което общият
размер на главницата се сочи в размер на 113 536,55 лева. Според ищеца, именно така
формираният общ размер на главницата, ведно с текущо начисляваната договорна
лихва, се дължи считано от първа падежна дата 01.10.2021г. на равни месечни
погасителни вноски от по 1 318,26 лева.
Ответникът е извършвал плащания до м. ноември 2022г., когато е погасена
частично вноската с падеж 1.12.2022г., след което е преустановил заплащането на
дължимите погасителни вноски, което неизпълнение и продължителна забава е дало
основание на банката – кредитор да обяви вземанията си по договора за предсрочно
изискуеми (т.17.2 от Общите условия). Волеизявлението за това е изявено в исковата
молба, препис от която, ведно с относимите приложения, е бил връчен редовно на
ответника – длъжник на 08.10.2024г. чрез назначения му по делото особен
представител.
Съдът, съгласно чл.7 ГПК, дължи служебна проверка за съответствието на
процесния договор със Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), в
рамките на която и съобразно събраните по делото доказателство се установява
следното:
Клаузите от процесния договор за студентско кредитиране, които водят до
заличаване ефекта на държавната мярка за подкрепа на студентските заеми, каквито са
“гратисния период” и “максималната граница на лихвената тежест”, установени в чл.4,
т.1, чл.20, чл.23 и чл.24 ЗКСД, са противоправни и не произвеждат правно действие. В
случая такова несъответствие се установява по отношение на чл.10.2 от Общите
условия към договора, съгласно който “начислената лихва върху усвоената част от
кредита, включително по време на гратисния период, се капитализира годишно”.
Ефектът от това, както се установява и от заключенията на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза (основно и допълнително), се изразява в надхвърляне
на максимално допустимия от ЗКСД предел от седем процентни пункта на лихвата,
която кредитополучателят дължи на банката, което положение чл.20, ал.2 от този закон
обявява за нищожно поради неговата противоправност.
Напълно относима и приложима по този въпрос е и трайно установената и
последователна практика на ВКС (напр. решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. №
1504/2018 г., ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г., І т. о.,
решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г., І т. о., решение № 132 от
13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г., I т.о., решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по
т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о., и мн. др.) относно недопустимостта на уговарянето на
прибавяне към размера на редовната главница на задължения за натрупана вече
възнаградителна лихва, доколкото това представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10,
ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.
4
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да бъдат
приложени установените в ЗКСД мерки на държавна подкрепа, които не допускат
капитализация на лихвата към главницата по процесния договор за студентски заем.
Само по себе си установеното незаконосъобразно съдържание на сделката не засяга
съществените реквизити на самото кредитиране (срокове на ползване, размер на лихва
и начин на разсрочено изплащане), поради което и така установената частична
недействителност не може да изключи изцяло действието на договора (чл.26, ал.4
ЗЗД). Съставеният от банката – кредитор въз основа на уговорката от чл.10.2 от
Общите условия погасителен план не може да породи обвързващо за потребителя
действие. Такъв може да бъде съставен по реда, изрично указан в ЗСКД - цялата
ползвана до края на гратисния период главница (без увеличаването й с начислените
през гратисния период възнаградителни лихви, капитализирани текущо) се разсрочва
на равни 120 месечни анюитетни вноски, формирани от части от изискуемата главница
и текуща възнаградителна лихва от 7 % годишно), като към тези ежемесечно
падежиращи вноски допълнително се прибавят, но без да се олихвяват, и вече
изискуемите лихви, начислени през гратисния период. Такива изчисления е извършило
вещото лице, което допълнително потвърждава, че договорът може да бъде
изпълняван с конкретно определени задължения, съответни на законоустановените
реквизити, но без прилагане на недействителните уговорки.
По отношение на клаузата на чл.17.1. от процесния договор за студентски заем,
въвеждаща договорна надбавка към възнаградителната лихва от “десет процентни
пункта” в случаите на забава в плащането на месечни вноски, съдът намира, че същата
следва да бъде тълкувана и прилагана в съответствие с чл.24 ЗКСД. С други думи, за
периода до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита предвидената
надбавка към договорната лихва от десет процентни пункта не се начислява и не се
дължи. Чл.24 ЗКСД е функция на принципа за правната сигурност, в който контекст
този законов текст разпорежда в императивен порядък, че “общият размер на
задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период, и
включва главницата и лихвата за срока на кредита”. Следователно, определянето на
общия размер на задължението е нормативно лимитирано до главницата и
договорената лихва и е недопустимо неговото преобразуване на основата на лихвата за
забава, уредена в чл.17.1. от процесния договор за студентски заем, като условна.
В този контекст ликвидността и изискуемостта на лихвата за забава, от гледна
точка на предсрочната изискуемост на задълженията на ответника, не може да бъде
отнесена за предходен период. Този извод следва и от разпоредбата на чл.20, ал.2 от
ЗКСД, съгласно която всяко надвишаване на максималното разрешената горна граница
на лихвите по договорените студентски кредити за срока на тяхното действие е
нищожно. Освен това тълкуването и прилагането на принципа за правна сигурност
при студентски заеми, изисква да бъдат отчетени не само интересите на страните по
5
заемното правоотношение, но и тези на държавата, като гарант. Законодателят в чл.13,
ал.1 от ЗКСД изрично е отграничил договорната лихва (с фиксиран максимален предел
от седем пункта) от лихвата за забава. Следователно, всяко ретроактивно от гледна
точка на предсрочната изискуемост на студентския заем начисляване на лихвата за
забава е в нарушение на принципа за правната сигурност по отношение на поетия от
държавата гаранционен дълг.
При тези съображения този съдебен състав намира, че до настъпване на
предсрочната изискуемост на процесния студентски заем, общия размер на
задълженията по него включва единствено главницата и договорената лихва, но не и
лихвата за забава по чл.17.1 от ОУ.
На отделно основание уговореното в Общите условия (чл.17.1) обезщетение за
забава в необосновано висок размер чрез предварително изготвена от кредитора
клауза, без предварително проведени по нея индивидуални преговори, е типичен
пример за неравноправна клауза (чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП), чието действие съдът
служебно следва да отрича (чл.17, ал.5 ЗКСД). По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Размерът на законната лихва се определя от
Министерския съвет. Така определеният от общия закон стандартен размер на вредите
за кредитора, определящ и задължението на неизправния длъжник за тяхното
обезщетяване е предвидимо правило за всеки средно информиран потребител,
съответно за средно подготвен за стопанския живот обучаващ се студент. Нормативно
определеният (ПМС № 426 на МС от 18.12.2014) конкретен размер на законна лихва за
забава е 10 пункта над основен лихвен процент на БНБ, който не достига дори и един
пункт в процесния период. Затова сборът от фиксираната 7% лихва и надбавката от
10% значително надхвърля стандарта и следва да се приеме за наложен на потребителя
в нарушение на изискванията за добросъвестност.
Що се касае до възражението за липса на подписан от ответника погасителен
план, то съдът намира същото за необосновано. Първо, защото тълкуването на чл.2,
чл.5 и чл.6 от процесния договор не дава основание да се приеме, че е налице неяснота
и непредвидимост по отношение на договореността, че срокът за издължаване на
кредита е 120 месеца, в рамите на който се извършват равни месечни вноски на първо
число на месеца след изтичането на гратисния период. Второ, защото размерът на
главницата по процесния студентски заем и на лихвите по него са ясно означени в
чл.1, чл.4 , чл.5 и чл.7 от договорния регламент и всяка една от страните е в
равнопоставено положение на яснота и определяемост на размера на дължимите
месечни погашения след изтичането на гратисния период. Трето, определяемостта в
договорния регламент на ликвидността и изискуемостта на погасителните вноски по
подразбиране изключва поставянето на ответника в правна несигурност по отношение
на дължимото от него изпълнение на задълженията от процесния студентски заем. Не
6
може в случая да не се съобрази и факта, че до м. ноември 2022г., т.е. малко повече от
година след настъпване на изискуемостта на задълженията, ответникът –
кредитополучател е извършвал погасителни плащания на месечните вноски, което
опровергава защитната теза за липса на яснота у длъжника за това какво се дължи като
месечна вноска и на какъв падеж, което е от значение за забавата и от там за
възникване на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитния
дълг.
Ето защо заключението на съда е, че липсата на подписан от ответника -
кредитополучател погасителен график е ирелевантно обстоятелство за следвания от
ЗКСД принцип за правна сигурност при студентските заеми като особен вид
потребителски заем и в тази си част защитната теза на ответника следва да бъде
отхвърлена като необоснована.
С оглед на заключението по приложението на правото съобразно установените
факти съдът намира предявените искове за частично основателни и доказани. До
предявяването на иска с изявлението за предсрочна изискуемост падежите по
погасителния план ползват длъжника и до прекратяване на действието му
кредитополучателят дължи възнаграждението за продължаващото ползване на кредита
(т. 2 от ТР 3/2017 на ВКС, ОСГТК). Затова освен лихвата за гратисния период се
дължи и възнаградителната лихва, включена във вноските до настъпване на
предсрочната изискуемост. Според заключението на вещото лице по допълнителната
ССчЕ, по втория вариант (т.2), който най-точно съответства възприетото от съда
досежно основанията на процесните вземания, след като се приспаднат извършените
погашения от страна на длъжника до м. декември 2022г., задълженията са в размери
както следва: 76 309,08 лева – непогасена главница, включваща редовна главница към
22.05.2024 г. от 68 951,80 лв. и частта, включена в просрочените вноски в периода от
01.04.2023 до 01.05.2024 г., от 7 357,28 лв.; 30 285,85 лева - възнаградителни лихви, в
т.ч. 24 085,17 лв. – начислени за гратисен период от 23.02.2015 до 01.09.2021 г. и 6
200,68 лв. - просрочени вноски за лихва в периода от 01.04.2023 до 21.05.2024 г.
Съобразявайки това заключение съдът намира, че предявеният иск за
главницата, следва да бъде уважен за сумата от 76 309,08 лева, на колкото възлиза
остатъкът, след приспадане на извършените погашения от ответника, от общия размер
на изплатените по процесния договор за студентски заем такси към Медицинския
университет - Варна за обучението на ответника. В останалата си част исковата
претенции, изградена на основата на капитализация на договорните лихви през
гратисния период, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Последните следва
да се присъдят на самостоятелно основание в непогасения им към датата на обявяване
на предсрочната изискуемост размер от 24 085,17 лева. Тези главници следва да се
присъдят ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
7
22.05.2024г., до окончателното им плащане. По отношение на възнаградителните
лихви, начислени по погасителния план след изтичане на гратисния период, искът
следва да бъде уважен за сумата от 6 200,68 лева, съответстваща на непогасените
задължения за периода от 01.04.2023 до 21.05.2024 г. За горницата до претендираните
11 181,27 лв. и за периода от 01.12.2022 до 31.03.2023 г., вкл., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде отхвърлена изцяло и акцесорната
претенция за неустойката за забава (наказателна надбавка), начислена върху
главницата за периода от 01.10.2021 до 21.05.2024 г. в размер на 1 166,11 лева.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъди сумата 9 902,90 лева – разноски по делото, по съразмерност с
уважената част от исковете спрямо общия размер на разноските от 10 811,27 лв. по
представения списък по чл.80 ГПК.
По тези съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. А. О., (О.А.О.), гражданин на ****, роден на *****г., с паспорт
************************, със статут на продължително пребиваващ в страната
чужденец с ЛНЧ ********* и адрес в ***********************, в качеството му на
кредитополучател по Договор за целеви потребителски кредит по Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, сключен на 23.02.2015 г., да заплати на
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, сума в общ размер
на 116 372,81 лева, включваща натрупани като непогасени на падеж и обявени за
предсрочно изискуеми задължения в размери както следва: 76 309,08 лева - дължима
главница по договора за кредит; 24 085,17 лева, представляваща дължима договорна
(възнаградителна) лихва, начислена за периода от сключване на договора до
01.09.2021г. (през гратисен период); 6 200,68 лева, представляваща дължима
договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 01.04.2023 до 21.05.2024
г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от 76
309,08 лева и 24 085,17 лева, считано от датата на подаване на исковата молба -
22.05.2024г., до окончателното плащане, на основание чл.24 от ЗКСД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище
в град София, срещу О. А. О., (О.А.О.), гражданин на ****, роден на *****г., с паспорт
************************, със статут на продължително пребиваващ в страната
чужденец с ЛНЧ ********* и адрес в ***********************, в качеството му на
кредитополучател по Договор за целеви потребителски кредит по Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, сключен на 23.02.2015 г., искове за разликата
над 76 309,08 лева до пълния претендиран размер на главницата от 104 025,43 лева; за
разликата над 6 200,68 лева до пълния претендиран размер на възнаградителна лихва
начислена след изтичане на гратисния период в размер на 11 181,27 лева, както и за
периода от 01.12.2022 до 31.03.2023 г., включително; за сумата от 1 166,11 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане (наказателна надбавка), начислено
за периода от 01.10.2021 до 21.05.2024 г., като неоснователни.
8
ОСЪЖДА О. А. О., (О.А.О.), гражданин на ****, роден на *****г., с паспорт
************************, със статут на продължително пребиваващ в страната
чужденец с ЛНЧ ********* и адрес в ***********************, да заплати на
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, сумата 9 902,90
лева, представляваща сторени разноски по делото, по съразмерност с уважената част
от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9