№ 16816
гр. София, 27.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря НАДИН М. БАКАЛОВА-Я.
Сложи за разглеждане докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
Гражданско дело № 20221110139740 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 16:39 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. Ц. Т. – редовно уведомен, не се явява, за него се явява
адв. Кулаксъзова, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИЦАТА С. Т. К. - редовно уведомена, явява се лично,
представлява се от адв. Р.-Я., с пълномощно по делото.
АСП ДСП „ЛОЗЕНЕЦ“ – редовно призовани, изпращат социален
работник Дамянова с пълномощно от днес
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. Кулаксъзова – Да се даде ход на делото.
Адв. Р.-Я. - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДЕЦАТА МИКАЕЛА,
ТЕОДОР И МИРОСЛАВ МИХАЙЛОВИ В ОТСЪСТВИЕТО НА
СТРАНИТЕ И ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ И В ПРИСЪСТВИЕТО НА
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК ДАМЯНОВА
Детето Микаела Михайлова Т.а – Микаела Михайлова Т.а се казвам. На
1
13 години съм, уча в 142-ро, в 7 клас съм, горе-долу си харесвам училището.
Живея с мама и приятеля й, Цветан Стойчев се казва той. Аз искам в Стара
Загора, защото там е по-добре от тука. Притеснява ме Цветан и това, че той
постоянно пие и все едно на мен ми е неудобно да седя до човек, който пие
всеки път на вечеря, мисля, че ракия пие, но не съм сигурна. Не ме тормози,
по-скоро само пие и мен това много ме дразни. По принцип той обикновено
като слезе долу и с мама говорим нещо, той се намесва в нашия разговор, на
първия етаж имам предвид. Децата живеем на първия етаж, а мама и Цветан
са на втория етаж със сина им, другия месец ще стане на 2 години. Примерно
когато ходим до магазина Цветан взима мен, за да мога да се занимавам с
бебето, а той да пазарува. Братята ми също ги ангажира понякога. Цветан
определя правила, меси се, той определи, ако нямаш 4,50 успех си без
телефон, ако имаш над 4,50 си с телефона, такива забрани ни налага. Преди,
когато направим нещо, каквото и да е, примерно сме забравили нещо или не
сме дописали някаква задача, преди ни наказваше да пишем по 100 пъти нещо
си, примерно „Слушайте батко“ и това да го пишеш 100 пъти и докато не го
напишеш не можеш да спиш. Преди ни караше да пишем някакви думи по 20,
50 пъти, това е наказание може би, защото сме имали общ успех. Аз първо ще
седна да си науча нещата, защото 8-ми клас е важен, за да мога да продължа
нататък. Просто защото в Стара Загора се запомня по-бързо. Приятелката на
татко се държи добре с нас, тя не дава идеи за наказания. Това не значи, че ще
си правим каквото си искаме. Малко ни мързи да учим. В Стара Загора няма
да има мързел, не знам. И в Стара Загора ни се карат, но не толкова много.
Батко казваме на Цветан, той не ни помага с уроците, мама не ни помага, ние
сами се готвим за училище. В Стара Загора, когато си носихме учебниците в
6-ти клас, тати като се върнеше от работа гледаше до къде сме стигнали и
помагаше, жена му ни помага. Опитвам се да говоря с Цветан. Мисля, че мама
е съгласна с него, тя присъства на тези неща, не възразява. Ходим без джобни
пари на училище. Преди ни даваше по 15 лв. за седмицата за всяко дете,
спряха, защото може би ако изкараш една двойка, нещо като наказание. Не
сме говорили с Цветан, че не ни харесват наказанията, не сме казвали на
мама, с тати сме споделяли, той казваше да ни намали сумата поне, но не и да
ни лишава, примерно 1 лев по-малко да ни дава. Цветан и татко не се
разбират.
Детето Мирослав Михайлов Т. – Мирослав Михайлов Т. се казвам, на
2
13 години съм, уча, имам още 3 дена. В 7-ми клас съм. С Цветан нямаме
никакви отношения, а с мама имаме, не ни бие, понякога се караме, т.е. тя ни
се кара за някакви неща, дето не сме направили, ако примерно не сме
изхвърлили водата от сушилнята. За училище сега нямаме конфликт.
Чувстваме се по-добре в Стара Загора, защото там не ни се карат за някакви
неща, защото нямаме да правим такива неща. При тате нямаме домакински
задължения. При тати само като се изкъпем си слагаме дрехите в пералнята и
после се перат и се слагат в сушилнята и си ги прибираме. Ние слагаме
дрехите тук в пералнята, имаме панер, там ги събираме и после ги слагаме в
пералнята и и перем всеки ден, защото не се трупат много дрехи така. Мъчно
ще ние за мама, ама тука не се чувствам добре, защото Цецо ни се кара за
някакви работи, например Теди не нахрани кучето, защото имаше храна и той
му се скара. Не ни се кара за училище, казва ни, че няма да имаме телефони
докато нямаме 4,50 успех, само Микаела има 4,50 успех, аз и брат ми имаме 4
и нямаме телефон. Това ни го казаха, когато станахме втори срок и то нямаше
как да направим такъв успех. Постарахме се повече, стигнахме до 4-ка, но
после дойде края. Не ни дават джобни заради отсъствия от първия срок, само
Микаела понякога има отсъствия заради крака. Като има проблем, само
единия отсъства. Имах отсъствия първия срок, мисля, че бях болен 2 седмици
първия път, втория път една седмица, нямам други, мама знаеше за това. На
Цецо отношението към нас е почти никакво, даже ни се кара, той ни налага
наказанията, тя го подкрепя. Споделихме с мама, че искаме в Стара Загора,
отдавна беше, не знам какво ми каза тя, преди една година беше сигурно.
Разбираме се с жената, с която живее тати, не ни наказва тя, даже си говорим
наши работи, например за телефони и някакви игри. Липсва ми това, че
нямам телефон, при тати си имаме телефон. Искаха просто да стигнем 4,50
успех, той ни го натяква постоянно, даже вчера. В Стара Загора в
Механотехникума искам да уча, ако не ме приемат, някъде другаде.
Детето Теодор Михайлов Т. – Теодор Т. съм аз, на 13 години съм. В 7-
ми клас съм. Искаме да ходим в Стара Загора, защото са по-добри условията,
по-добре се грижат за нас, баща ми и кака Теодора, има при тях всичко и не
се карат за най-малкото. Мама и човека до нея ни се карат и ни наказват,
защото трябва да имаме успех 4,50, а ние имаме 4. Наказват ни да нямаме
телефони. Не е правилно с наказанията, защото Цветан не е наш близък човек,
нищо, че живее с мама и имат дете. Не знам дали се е опитал да се сближи с
3
нас. Жената на тати ми харесва, Цветан не ми харесва, поне на мен. Цветан не
ни бие. Той ни се кара, защото сме направили нещо. Не му правим номера, то
няма и какво. Не ни дава джобни, не знам защо, взимаме си от Лидъл закуски,
майка ми дава да ходим до Лидъл. Преди училище си купуваме каквото си
искаме. Живеем в една стая на първия етаж при баба, защото горе правят
ремонт, горе нямаме самостоятелна стая и сме долу при баба. Мама живее
отделно с Цецо и тяхното дете. По негово решение един път са ни
разглобявани леглата, за да пишем нещо по математика, това беше преди 3-4
години, не ни даваха да си легнем докато не напишем някакви неща, беше
късно през нощта като си легнахме тогава. Не ни водят на почивка мама и
Цецо. Като ходим при тате и ходим на почивка, имаме стаи там, аз и брат ми
в една стая и Микаела в друга.
Социален работник Дамянова – Спокойна беше обстановката, не са
задавани въпроси, които биха могли да ги подведат децата или да отговорят
нещо, което бихме искали да чуем ние. Децата бяха спокойни, същото
споделиха и при мен при изготвяне на социалния доклад. Аз съм работила и
по сигнал с тях, тогава като ги върна таткото. Едни и същи неща те ги
споделят непрекъснато. Не напразно помолих да бъдат по отделно, защото,
когато съм говорила с тях винаги са били тримата, Микаела е говорителя на
групата, сега обаче, слушайки ги отделно, казват едни и същи неща. Има
сериозен отпор от децата срещу мерките. Те не осъзнават, че ги наказват
заради държанието си, предвид възрастта си всички знаем, че отговарят и
тримата отказват да видят вина в себе си, най- вероятно очакват при таткото
да няма такова нещо. Съгласни са там да спазват правила, тук да не ги
спазват. Не съм се срещала с Цветан и майката, както не съм се срещата и с
бащата.
Социалният работник беше освободен и напусна съдебната зала
Адв. Кулаксъзова – Нямам други искания.
Адв. Я. – Нямам други искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА постъпилите по делото документи като писмени
4
доказателства
СЪДЪТ като съобрази изявленията на страните, че нямат други
доказателствени искания и няма да сочат други доказателства НАМИРА
делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Кулаксъзова – Моля да уважите иска както е предявен, същият е
доказан, видно от събраните писмени и гласни доказателства. Претендирам
разноски, представям списък, ще представя писмени бележки.
Адв. Я. – Считам, че искът е неоснователен поради липса на промяна в
обстоятелствата, майката като родител е напълно пригодна да упражнява
родителските права адекватно, както го е правила до настоящия момент.
Представям писмена защита с препис за другата страна. Претендирам
разноски, представям списък с препис за другата страна. Правя възражение за
прекомерност на разноските на другата страна в частта за заплатения
адвокатски хонорар.
СЪДЪТ дава 10-дневен срок, считано от днес, с препис за другата
страна ищецът да представи писмени бележки
СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ СЪДЪТ
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17:21
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5