№ 2988
гр. Благоевград , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на десети
септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
Секретар:Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200500848 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от Е. Г. М., с ЕГН **********, чрез
адв. Я., БАК, със съдебен адрес ********* против Решение № 353/27.03.2020г., постановено
по гр. д. № 1453/2018г. по описа на РС Петрич.
В жалбата са наведени доводи, че в обжалваното решение съдът е достигнал до правилни и
съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно осъществяването на
фактическия състав на чл.432 от КЗ, но неправилно е приложил установения в чл.52 от ЗЗД
принцип на справедливост и като последица е определил обезщетение, което не отразява
действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента
на търпените от ищеца неимуществени вреди.
Излага се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е определил занижен размер
на присъденото в полза на ищеца застрахователно обезщетение, като не е преценил
правилно и в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от ищеца телесни увреждания и
трайните последици от тях за здравословното му състояние, както и икономическата
конюктура в страната. На следващо място са наведени доводи, че съдът неправилно е приел,
че в процесния случай е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50
процента, като е посочено, че приноса за настъпване на ПТП не е равен, като дори да се
допусне съпричиняване процентът му не следва да бъде по – висок от 20 процента. Отделно
от горното са релевирани доводи, че иска за лихва върху обезщетението следва да бъде
присъдена от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя /18.01.2018г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, като първоинстанционния съд е допуснал
грубо нарушение, като е присъдил лихва не от тази дата, а от по – късен момент. В жалбата
1
са изложени възражения относно присъдените разноски.
Направено е искане постановеното решение на РС Петрич да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно в следните части:
В частта с която първоинстанционния съд е отхвърлил иска по чл.432 от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 500 лв. до размер от 10 000 лв. и по
отношение на лихвата за забава върху тази сума, както и в частта за разноските, като бъде
осъден ответника да заплати на ищеца пълния размер на претенцията и направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство ЗД „Бул инс“ АД. В същия е посочено, че се оспорва
изцяло въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, като се иска същата да бъде
оставена без уважение и да бъде потвърден първоинстанционния акт като обоснован,
правилен и законосъобразен, постановен в съответствие със събраните по делото
доказателства. Излага се, че по делото не е установен продължителен възстановителен
период, а доказаните вреди са леки, с оглед на което определеното обезщетение съответства
на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и съдебната практика при дела с идентичен
предмет. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Благоевградския окръжен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението в обжалваната /отхвърлителна/ част е валидно и допустимо.
Пред първата инстанция са били предмет на разглеждане иск с правно основание чл.432 от
КЗ против ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при
пътно произшествие, причинени виновно от водач, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва от датата на
поканата 18.01.2018г. до окончателното плащане на дължимата сума.
В срока за отговор ответника ЗД „Бул инс“ е оспорил исковете по основание и размер,
евентуално е направил възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който се е
движил със скорост по висока от разрешената за процесния участък, с което е допринесъл в
изключителна степен за настъпване на процесното ПТП, не е предприел активно спиране,
като се е движил в насрещната лента с цел изпреварване на неразрешено място. На
следващо място е направено възражение за съпричиняване, тъй като ищеца е управлявал
автомобила без поставен обезопасителен колан.
С обжалваното решение №353 от 27.03.2020г. постановено по гр. д. № 1453/2018г. на РС
Петрич, е осъден ответника ЗД“БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и
К. К. да заплати на ищеца Е. Г. М., с ЕГН ********** от гр. Петрич сумата от 500,00
/петстотин/ лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
ищеца в резултат на пътен инцидент от 11.12.2017г. около 08,50 часа на път 3-108 км. 10-7
до гр. Петрич, и изразяващи се в посттравматично стресово разстройство – повтарящо се
преживяване на катастрофата чрез постоянни мисли за случилото се, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 19.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над присъдения размер от 500,00 лв. до
заявения от 10 000 лв., както и за присъждане на законна лихва за забава върху главницата за
периода от 18.01.2018г. до 18.04.2018г. /включително/.
С постановеното решение първоинстанционния съд е разпределил отговорността за
разноски съобразно уважения и отхвърления размер от иска, като е осъдил ответника да
заплати дължимите държавни такси и разноски в полза на РС Петрич.
2
Настоящият състав след като съобрази, че решението в осъдителните му части по главния
иск и акцесорния е влязло в сила, следва да се приеме, че със сила на присъдено нещо са
установени елементите от фактическия състав на чл.432 от КЗ, обосноваващи материалната
легитимация на ответника – противоправно поведение на водача на лекия автомобил
********* КВ Й. А., който е бил застрахован при ответника по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите” в периода, в който е настъпило събитието и пряка
причинна връзка с настъпилите вреди /телесни увреждания/ на управляващия МПС л.а.
марка ********* /ищец в производството/.
Пред първата инстанция е бил изяснен посредством изслушаната експертиза и събраните
гласни доказателствени средства механизма на пътното произшествие, настъпило на
11.12.2017г. около 08.50 часа – 09.00ч., на третокласен път III – 108, в района на
бензиностанция ********* на прав участък, а именно: Правоспособния водач Й. А.,
управляваща лек автомобил ********* от гр. Сандански в посока от гр. Петрич, при
наближаване на бензиностанция ********* преди гр. Петрич намалява скоростта на
движение с намерение да извърши маневра завой наляво за да навлезе във входа на
бензиностанцията. Осевата линия в района на бензиностанцията е непрекъсната, като на 15
метра преди изхода на бензиностанция ********* за движещи се ППС от към гр. Сандански
в посока гр. Петрич, е поставен пътен знак Г1 „Движение само направо след знака“. В
същото време, попътно в същата посока се е движил лек автомобил, марка и водел
*********, управляван от Е. М., който предприел маневра изпреварване на лек автомобил *,
като навлязъл с лекия автомобил Ауди в лентата за насрещно движение. Лек автомобил *
продължил завиването си на ляво, като двете МПС се блъснали в лентата за насрещно
движение, като ударът станал спрямо избрания ориентир на около 6,5 – 7,0 след ориентира,
гледано към Петрич, на около 12,0 – 12,5 надясно от ориентира, гледано в същата посока.
Вещото лице изготвило експертното заключения в хода на първоинстанционното
производство е посочило, че настъпилото ПТП не е от технически характер, а е от
субективен характер изразяващ се в неправилни действия от двамата водачи.
В обобщаващите си изводи експерта е приел, че водачът на лек автомобил марка и водел
*********, предприема маневра „изпреварване“ на лек автомобил марка и модел * 6, с
*********, пресичайки хоризонтална маркировка на платното за движение М1 „ Единична
непрекъсната линия“ – осова линия, при наличието на която е забранено ППС да я застъпват
и пресичат, като водачът на лекия автомобил е управлявал същия със скорост около 113
км./час, която е по – висока от разрешената за този пътен участък – 90 км./ч. Водачът на лек
автомобил * 6, с ********* извършва маневра „завой наляво“ за влизане в бензиностанция
*********, която също не е разрешена. Отделно от това, освен надлъжната пътна
маркировка – непрекъсната осова линия М1, от дясната страна на платното за движение,
гледано Сандански – Петрич има и поставен пътен знак Г1 „Движение само направо след
знака“. Вещото лице е посочило, че първопричина за настъпване на пътния инцидент е
предприетата маневра завой наляво от водача на лек автомобил *, тъй като при условие, че
лекия автомобил * не е завивал наляво, траекториите на двете МПС не се пресичат, няма
конфликтна точка между тях и дори при високата скорост на движение на лек автомобил
Ауди, удар не би имало.
Въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че основната
причина за пътния инцидент е поведението на водача на лек автомобил *, Й. А., изразило се
в предприемане на маневра „завой наляво“ за навлизане в бензиностанция ********* в
участък на пътното платно, в който осевата линия е непрекъсната, а на 15 метра преди
изхода на бензиностанцията за движещите се откъм Сандански в посока гр.Петрич е
поставен пътен знак Г1 „движение само направо след знака“, в резултат на което настъпил
удар с л.а. *, при който били причинени вреди на пострадалия ищец /водач на л.а. „*/.
3
Тези обстоятелства във връзка с противоправното поведение на водача на л.а. „*” и
допълнителните предпоставки, свързани с наличие на валиден застрахователен договор за
увреждащия автомобил по риска „Гражданска отговорност” към датата събитието,
настъпването на вреди и предявяване на претенциите от увреденото лице в предвидените
срокове са били установени пред първата инстанция и обосновали материалната
легитимация на ответника по иска с пр. осн. чл.432 от КЗ, по който въпрос има формирана
сила на присъдено нещо с влизане в сила на решението в осъдителната му част.
Спорните въпроси, повдигнати с жалбата на ищеца в настоящото производство са размера
на обезщетението за причинените неимуществени вреди и наличието или не на принос за
настъпване на вредоносния резултат по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД, респ. неговото стойностно
изражение спрямо установената вина на прекия причинител.
От приетата пред първата инстанция медицинска експертиза се установява, че ищеца е
получил телесни увреждания в пряка причинна връзка с ПТП, а именно контузия на главата,
разкъсно – контузна рана в областта на главата и сътресение на мозъка, които са му
причинили болки. Вещото лице е посочило, че получените травматични увреждания са в
пряка и непрекъсваща се причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Непосредствено
след инцидента, както и през следващите няколко дни пострадалия е изпитвал болки в
главата, в областта на получената рана, както и главоболие свързано с полученото мозъчно
сътресение. Болките постепенно са намалели и в рамките на 7 до 10 дни са изчезнали, като
към момента на експертизата, както и за в бъдеще не следва да има оплаквания. Отразено е,
че възстановителния период при мозъчно сътресение продължава в порядъка на 20-30 дни,
като в рамките на този период настъпва пълно възстановяване на пострадалия. Изложено е,
че на пострадалия е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице е посочило, че не може да бъде даден категоричен отговор на въпроса за
наличието на поставен предпазен колан, като констатираните увреждания на пострадалия
могат да бъдат получени и при поставен колан.
В показанията си разпитаният пред първата инстанция свидетел С. М. съпруга на ищеца,
установява, че при настъпилото ПТП мъжът и бил ударен в главата, имал кръв, като били
закарани и двамата в болница, бил с болки, както и че три месеца след случката,
пострадалия не карал автомобил, бил замаян, не можел да излиза и да шофира. Съдът
кредитира показанията на свидетелката М., съобразявайки близката й родствена връзка с
ищеца по делото, като намира, че същите са последователни и кореспондират с останалите
събраните по делото доказателства.
С оглед на събраните доказателства във връзка с вида и характера на търпените от ищеца
увреди, настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд не е отчел в пълнота
релевантните по делото обстоятелства от значение за правилно прилагане на принципа по
чл.52 ЗЗД във връзка с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г. , като според
настоящият състав справедливо обезщетение би била сумата от 4 000 лв., над която до
пълния размер претенцията се явява неоснователна.
На пострадалия е било причинено мозъчно сътресение /комоцио церебри /, контузия на
главата и разкъсно – контузна рана в областта на главата. По съвкупност получените
травматични увреди са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с
възстановителен период около 20-30 дни., за които според настоящия състав справедливо
обезщетение би била сумата от 4 000лв. Съдът съобрази в тази насока и събраните гласни
доказателства, установяващи, че след настъпилото ПТП пострадалия е имал главоболие,
замайване и не е шофирал за период от три месеца. Първоинстанционния съд не е съобразил
икономическата конюктура в страната към датата на извършване на ПТП, като е определил
занижен размер на обезщетението, който не е съобразен с актуалната съдебна практика по
4
идентични случаи. Над този до претендирания размер иска се явява неоснователен, тъй като
възстановителният период е приключил в сравнително кратки срокове и не се установяват
други, извън посочените във връзка със състоянието на пострадалия.
От така определеното според настоящата инстанция размер на обезщетението на
пострадалия следва да се разгледа другото повдигнато с жалбата оплакване против
наличието на принос, евентуално за стойностното му изражение спрямо вината на прекия
деликвент.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за принос на пострадалия
по чл.51, ал.2 ЗЗД, основано на няколко различни по основание факти – нарушение на
правилата за движение –непоставяне на предпазен колан, неправилно предприета маневра
„изпреварване“, пресичане на непрекъсната единична линия и управление със скорост над
разрешената.
Законът предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение за обезвреда -
чл.51 ал.2 от ЗЗД, когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден, като намаляването е съразмерно на действията и бездействията, с които
пострадалият е допринесъл за увреждането. Тъй като причинно-следствената връзка е
обективен факт, принос по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС
№ 17/ 1963 г.- т.7, имащо характер на задължителна съдебна практика, която в случая следва
да бъде съобразена от съда. Така в цитираното ППВС е прието, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В случая с оглед установения по делото механизъм на процесното ПТП, релевираното от
ответника възражение за съпричиняване е основателно и следва да доведе до намаляване на
определеното на ищеца застрахователно обезщетение. От заключенията на
автотехническата и съдебномедицинската експертизи се установи, че водача на лек
автомобил *, ищецът по делото е допуснал нарушения на правилата за движение, като е
предприел маневра „изпреварване“ на лек автомобил * пресичайки хоризонтална
маркировка на платното за движение М1 „единична непрекъсната линия“ – осова,
управлявал е със скорост по – висока от разрешената за този участък, с които си действия е
допринесъл за настъпване на ПТП.
По отношение на възражението, че е бил без поставен колан, съдът счита, че същото е
недоказано, тъй като от заключението на съдебно медицинската експертиза се установи, че
при липса на поставен колан уврежданията биха били много по- тежки.
Поради изложеното възражението за съпричиняване се явява основателно, тъй като се
установи, че противоправното поведение на пострадалия /в нарушение на изискванията на
ЗДвП/ е способствало за увеличаване обема на вредите.
Съпоставката между поведението на виновния водач и това на ищеца следва да се приеме
за равностоен, като се има предвид обсъдените груби нарушения на правилата за движение,
с което е поставил в риск собствения си и живота на другия пътник.
С оглед възприетия по-висок размер на обезщетението и съобразно определения размер
на съпричиняване от 50 %, обезщетението на пострадалия ще следва да се увеличи, както
5
следва: от 500 лв. на 2000 лв., при което в тази си отхвърлителна част решението ще
подлежи на отмяна и допълнително присъждане на сумата от 1500 лв., върху която ще се
дължи законна лихва от дата 19.04.2018г., както правилно е преценил първостепенния съд,
съобразявайки установените по делото обстоятелства, че е безспорно по делото, че на
18.01.2018г. ищецът е депозирал пред ответника претенция за застрахователно обезщетение
във връзка с причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди, поради което
застрахования дължи на увредения лихва за забава, считано от изтичане на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ а именно от 19.04.2018г.
В останалата обжалваема /отхвърлителна част/ решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По въпроса за разноските.
При този изход на делото ще следва да се изменят присъдените на ищеца пред първата
инстанция разноски на основание чл.78 и сл. ГПК в полза на ответника. ЗД Бул инс АД е
претендирал разноски от 1851,12 лв., от които 1195,20 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, 655,92 лв. дължими за експертизи, които при този изход на
делото ще са дължими до размер от 1480,89 лв., вместо присъдените от общо 1812,79 лв.
Следва да се отбележи, че пред първата инстанция са ангажирани надлежни доказателства за
извършените разноски от ответника включително е представена фактура в която е начислено
ДДС, придружена от платежно нареждане за заплащане на същото, като възраженията в
жалбата съдът намира за неоснователни. В тежест на ответника ЗД Бул инс ще следва да се
присъди допълнително възнаграждение в полза на адв. Я. по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на
124,50 лв., представляващо разликата между присъденото възнаграждение от 41,50 лв. и
дължимото от 166,00 лв. Следва да се отбележи, че възраженията в жалбата относно размера
на определеното по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение са неоснователни,
тъй като цената на иска, за който е оказана защита и съдействие и се дължи възнаграждение
е 10 000 лв., а не сумата която съдът присъжда с крайния съдебен акт. Съобразно уважения
размер на иска следва да бъде определено и дължимото адвокатско възнаграждение, което
следва да бъде присъдено. На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника ще следва да
се присъди допълнително държавна такса в размер на 30,00 лв., представляваща разликата
между присъдената от първата инстанция държавна такса от 50,00 лв. и дължимата от 80,00
лв., съобразно уважения размер от иска. Пред въззивната инстанция разноски принципно се
следват на ищеца съобразно обжалваемия интерес и изхода на делото с оглед уважената част
на иска. Към делото е приложено бланка на адвокатско пълномощно на адв. Я. за въззивна
инстанция и договор за правна защита, в който изрично е посочено, че правната защита е по
чл.38, ал.2 ЗАдв., поради което ответника следва да бъде осъден да заплати на адв. Я. сумата
от 166,00 лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер от иска.
Ответника по жалбата е претендирал разноски пред въззивната инстанция, но такива не са
доказани да са извършени, поради което не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен състав
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 353 от 27.03.2020г. постановено по гр.д. № 1453/2018г. по описа на
РС Петрич, в ЧАСТТА, която е отхвърлен предявеният на осн. чл.432 КЗ от Е. Г. М., с ЕГН
********** иск за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП от 11.12.2017г.
около 08,50 ч. на път 3-108 км. 10-7 до гр.Петрич, над присъдения размер от 500,00 лв., до
дължимия размер от 2000,00 лв., както и в частта за разноските пред първата инстанция над
дължимите на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ********* в размер общо от 1480,89 лв., вместо
присъдените от общо 1812,79 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К. К. да
заплати на Е. Г. М., с ЕГН **********, допълнително сумата в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв. представляваща разликата между присъденото от първата инстанция
обезщетение на осн. чл. 432 КЗ и дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
търпени вследствие на ПТП от 11.12.2017г., ведно със законната лихва върху допълнително
присъденото обезщетение, считано от 19.04.2018г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 353 от 27.03.2020г. постановено по гр.д. № 1453/2018г. на
РС Петрич в останалата обжалвана /отхвърлителна/ част.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес гр.София, бул.“Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано от С. П. и К. К. да заплати на адвокат Я. на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. сумата от 124,50 /сто двадесет и четири лева и петдесет стотинки/ лв.,
представляващо допълнително дължимо възнаграждение пред първата инстанция и сумата
от 166,00 /сто шестдесет и шест лева/ лв. разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К. К. да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Окръжен съд Благоевград допълнителна
държавна такса в размер на 30,00 /тридесет/ лв., представляваща разликата между
присъдената и дължимата държавна такса и сумата от 67,26 /шестдесет и седем лева и
двадесет и шест стотинки/ лв. допълнително за експертизи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8