№ 488
гр. ************, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ************, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630101057 по описа за 2025 година
Разглежда се установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ГПК,
съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
Ищцата П. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.************,
ул.,*********‘ № 42 е предявила срещу ответното дружество
,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр.********, бул.,**********‘ № 81, ет.3 установителен иск
за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата
от сключения между страните Договор за потребителски кредит от 20.03.2023
г.,предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 110 лв.
е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките
на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит; осъдителен иск за заплащане на сумата
от 110 лв., с която ответното дружество неоснователно се обогатило за сметка
на ищцата по нищожната клауза.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответната страна, в
който искът се оспорва като неоснователен и недоказан, за което се
излагат пространни съображения от ответника. Моли съда да отхвърли
1
иска, като неоснователен и недоказан, като претендира деловодни разноски.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане,
като предявени от и срещу надлежна страна в производството.
Разгледани по същество, съдът намира: установителният иск е основателен, а
осъдителният- неоснователен, като погасен в хода на делото.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
Видно от приобщените писмени доказателства, между страните
П. П. П., ЕГН ********** и ,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр.********, бул.,**********‘ № 81,
ет.3 бил сключен Договор за потребителски кредит № 0L00099705 от
25.06.2024 г. при следните параметри на кредита:
-Сума по кредита-500лв. предоставен кредит;
-Вид на кредита-потребителски;
- Лихвен процент- 0%‘;
- Годишен процент на разходите- 0 %;
-Такса експресно разглеждане- 110 лв.;
-Срок на кредита- 30 дни;
-Обща дължима сума по кредита- 610 лв.;
Процесната такса от 110 лв. за експресно разглеждане съдът безспорно
намира за неравноправна по смисъла на чл. 144, т.9 от ЗЗП, като с нея се цели
единствено неоснователно обогатяване на **********ра за сметка на
длъжника, възползвайки се от моментното затруднено финансово
положение на последния. Срещу таксата липсва каквато и да е реална услуга
от страна на **********ра, като това единствено представлява начин за
неправомерно оскъпяване на кредита, което представлява т.нар. скрит разход.
Освен горното, съдът намира, че реално е налице признаване на иска от
страна на ответника, тъй като в хода на делото е приложена разписка зa
върната в полза на ищцата сума от 110 лв., което обаче, тъй като е станало в
хода на делото е дало повод за завеждането му, както и правен интерес
от водене на производството.
Съгласно чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. В случая, ответното дружество безспорно е
получило сумата от 110 лв. за такса експресно разглеждане по нищожна
клауза, т.е. при първоначална липса на основание, неоснователно се е
обогатило за сметка на ищцата, предвид което дължи връщане на сумата на
2
**********получателя. Съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК обаче, съдът следва да
съобрази и фактите, настъпили след завеждане на делото. Видно е от
приложената на л. 36 от делото разписка, че ответното дружество е заплатило
в полза на П. П. П. сумата от 476,56 лв.- надвнесени суми по кредита, т.е.
вземането от 110 лв. като погасено в момента е недължимо.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК за възлагане на
деловодните разноски на ищеца, тъй като плащането е станало в хода на
делото, а не преди подаване на исковата молба на дата 22.04.2025 г., предвид
което и на общо основание по чл. 78, ал.1 от ГПК, ищцата има право да й се
заплатят деловодните разноски, тъй като ответникът е дал повод за завеждане
на делото. Сторените от ищцата деловодни разноски са в общ размер от 103
лв.- за внесени държавни такси.
Предвид гореизложеното, установителняит иск се явява основателен и като
такъв подлежи на уважаване от съда, а осъдителният следва да се отхвърли,
като погасен в хода на делото.
Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. при този изход на
делото, в полза на пълномощника на ищцата-адв. Г. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адв. защита в
минималния размер, предвиден в чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата- 480 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК , вр. чл. 26,
ал.1, предл. 1-во от ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата от сключения между
страните: П. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.************,
ул.,*********‘ № 42 и ,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със седалище
и адрес на управление: гр.********, бул.,**********‘ № 81, ет.3 Договор
за потребителски кредит № 0L00099705 от 25.06.2024 г. предвиждаща
заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 110 лв. е нищожна,
като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-
правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9
и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските
договори за кредит.
3
ОТХВЪРЛЯ като погасен в хода на делото предявеният от П. П. П.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.************, ул.,*********‘ № 42
срещу ,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр.********, бул.,**********‘ № 81, ет.3 осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД за заплащане на сумата от
110 лв.- платена сума при изначална липса на основание за такса експресно
разглеждане на кредита, с която сума дружеството неоснователно се
обогатило за сметка на ищцата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
гр.********, бул.,**********‘ № 81, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.************, ул.,*********‘ № 42
сумата от 103 лв.- деловодни разноски за внесени държавни такси.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв .
,,**********‘‘ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
гр.********, бул.,**********‘ № 81, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.
Г., вписан в АК-****** с № ********** със служебен адрес:гр.***********н,
ул.,,*******‘‘, ет.4, офис № 30
сумата от 480 лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на ищцата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
************ в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ************: _______________________
4