Решение по дело №9/2024 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 955

Хасково, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:	ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Членове:	ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 20247260700009 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, против Решение № 202 от 30.10.2023г., постановено по а.н.д. №538/2023г. на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на закона. Сочи се, че безспорно били установени извършеното деяние и нарушителят. Навеждат се доводи, че отговорността на санкционираното дружество била ангажирана по чл.200, ал.1, т.27 от Закон за водите, като било видно от разпоредбата, че се касае за текст, съдържащ в себе си две изпълнителни деяния – 1. надвишаване на разрешените водни количества от комплексните и значими язовири и 2. неспазване определения максимален обем в графиците по чл.53 ал.1. В АУАН и в НП ясно било посочено и предложението, по което била ангажирана отговорността, а именно – не спази определения максимален обем в графиците по чл.53 ал.1 от ЗВ. Описанието на нарушението в АУАН и в НП било прецизно, като конкретно били посочени нормите, които били нарушени и описанието на нарушението кореспондирало с тях изцяло. Фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус, констатирани към момента на проверката, установявали нарушение на разпоредбата на чл.53 ал.1, вр. ал.4 т.3 от Закона за водите и съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 т.27 предл. второ от Закона за водите, за което била предвидена и съответната санкция. Сочи се, че нарушението се установявало от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Навеждат се доводи, че бил неправилен и необоснован направения от районния съд извод, че извършеното нарушение не било правилно квалифицирано. Въз основа на изложените в касационната жалба подробни съображения се прави заключение, че компетентният орган точно установил релевантните по казуса факти, съотнесъл ги към правилните материални и процесуални норми и постановил валиден и законосъобразен административен акт, в изискваната от закона форма. Спазена в пълнота била целта, която законът преследва с издаването на актове от категорията на процесния. Моли се за отмяна на обжалваното решение и и постановяване на друго, с което да се потвърди Наказателно постановление №136/02.11.2022г., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

В допълнително постъпило чрез процесуален представител писмено становище се сочи, че изцяло се поддържа касационната жалба, по изложените в същата съображения. Моли се за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище в насока неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение Районен съд – Свиленград е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление № 136/02.11.2022г., издадено от Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което за извършено нарушение на чл.53 ал.1, във вр. с ал.4 т.3 от Закона за водите и на основание чл.200 ал.1 т.27 предл. второ от Закона за водите, на „Национална електрическа компания“ ЕАД, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева и е осъдил Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД сумата от 240 лева, представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №538/2023г. по описа на Районен съд Свиленград, по АНД №55/2022 по описа на Районен съд – Ивайловград и по КАНД №515/2023 по описа на Административен съд - Хасково.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е посочил, че от съдържанието на чл.53 ал.1 от Закон за водите и чл.53 ал.4 т.3 от Закон за водите е видно, че тези норми сами по себе си не създават никакви задължения за дружеството – водоползвател, не предписват никакви действия или въздържане от определени действия от страна на дружеството. Те не посочвали някакви правила на поведение и не изисквали спазването на определено поведение от страна на наказаното дружество, поради което самостоятелно те не можело да бъдат нарушени. Съдът е приел, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и НП, следвало да се квалифицира по чл.48 ал.1 т.11 от Закон за водите. В решението е посочено, че безспорно дружеството-жалбоподател било водоползвател и именно разпоредбата на чл.48 ал.1 т.11 от Закон за водите предписвала определени правила за поведение за водоползвателите, като ги задължавала да изпълняват условията в издадените им разрешителни и неизпълнението на това тяхно задължение, респ. извършването на действия, които водят до неизпълнение на условията в издаденото разрешително и на показателите на месечните графици следва да се квалифицират като нарушение на разпоредбата на чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ, във връзка със съответната хипотеза на чл.53 ал.4 от Закон за водите. Нито в АУАН, нито в НП обаче била посочена разпоредбата на чл.48 ал.1 т.11 от Закон за водите. Поради това съдът е приел, че извършеното нарушение не е правилно квалифицирано. Освен неправилната квалификация, съдът е приел, че санкцията била неправилно наложена на основание чл.200 ал.1 т.27 от Закон за водите, тъй като там се предвиждала отговорност само за надвишаване на разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или неспазване на определения максимален обем в графиците по чл.53 ал.1 от закона. Според съда, осъщественото от дружеството – жалбоподател деяние следвало да се подведе под състава на чл.200 ал.1 т.43 от Закон за водите. Предвид изложените съображения, съдът е отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Според посочената като нарушена разпоредба на чл.53 ал.1 от Закон за водите, начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение №1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане, като съгласно чл.4 т.3, с месечните графици се определят специфични условия към титулярите на разрешителни.

Санкционната норма на чл.200 ал.1 т.27 от Закон за водите предвижда, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или не спази определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 - от 1500 до 5000 лв.

От цитираните текстове следва, че за да бъде ангажирана административно-наказателна отговорност на основание чл.200 ал.1 т.27 от Закон за водите, следва да е налице надвишаване на разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или не спазване на определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 .

В случая в наказателното постановление, при описание на нарушението, административнонаказващият орган е посочил, че „Национална електрическа компания“ ЕАД не е съобразило режима на работа на ВЕЦ „Ивайловград“ с постъпващия в язовира приток за 21.04.2022г., съгласно утвърдения от Министъра на околната среда и водите месечен график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец април 2022г., с което не е спазило изискванията относно начина на използване на водите на язовир „Ивайловград“, №18 от Приложение №1 към чл.13 ал.1 т.1 от Закона за водите. Прието е, че с това деяние, дружеството, като титуляр по разрешително (подробно индивидуализирано) за водовземане от язовир „Ивайловград“ , №18 от приложение №1 към чл.13 ал.1 т.1 от Закона за водите, с разрешена цел производство на електроенергия, не е спазило изискванията относно начина на използване на водите от язовир „Ивайловград“ за месец април 2022г.

С обжалваното наказателно постановление на касационния жалбоподател е наложено административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, вр. ал. 4, т. 3 от ЗВ. Според нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗВ, начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане, а според нормата на чл. 53, ал. 4, т. 3 от ЗВ - с месечните графици се определят специфични условия към титулярите на разрешителни. Видно от съдържанието на тези норми, първата от тях регламентира начина на ползване на водите на посочените в нея язовири, а втората посочва един от показателите, които се определят с тези месечни графици. Тези норми сами по себе не създават задължения за дружеството – водоползвател и не предписват извършването на никакви действия или въздържане от определени действия от страна на дружеството. Както правилно е посочил районен съд Свиленград в проверяваното решение същите не визират правила на поведение и не изискват спазването на определено поведение от страна на наказаното дружество, поради което не могат да бъдат нарушени самостоятелно. Настоящият съдебен състав споделя довода на въззивния съд, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и НП, е следвало да се квалифицира като такова по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, според която разпоредба "водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да… изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда". Мотивите на въззивния съд в тази насока са обосновани и на основание чл.221, ал.2 от АПК настоящия състав препраща към тях. Нито в АУАН обаче, нито в процесното НП е посочена нарушената разпоредба на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ. Ето защо настоящата инстанция приема, че извършеното нарушение не е правилно квалифицирано.

Изискването за описание на нарушението и точното посочване на нарушената законова норма е императивно и неспазването му представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект, ограничавайки правото му да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му и въз основа на какви факти, за да организира адекватно защитата си.

Освен неправилна квалификация, настоящият касационен състав счита, че не е приложена правилно и санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ, която гласи, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири (предложение първо) или не спази определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 (предложение второ). Тоест този текст предвижда отговорност само за надвишаване на разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или неспазване на определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 от закона. Процесното неизпълнено задължение, изразяващо се в несъответствие на постъпващия в язовира приток с режима на работа на ВЕЦ, обаче не е основание да се ангажира имуществена отговорност по реда на чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ, тъй като посочената разпоредба не предвижда административнонаказателна отговорност за такова неизпълнение на задължение. В случая липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, дружеството да е преработило по-голям обем воден обем от разрешения или да е надвишило посочения в графика максимален обем, поради което наложената имуществена санкция се явява незаконосъобразна.

Ето защо извода на районния съд за отмяна на наказателното постановление се явява съобразен с материалния закон. 

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, които следва да се определят в минимален размер - 80.00 лева, на основание чл.63д ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.143 ал.3 от АПК, вр. чл.37 от Закон за правната помощ и във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 202 от 30.10.2023г., постановено по а.н.д. №538/2023г. на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД [ЕИК], сумата в размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.