РЕШЕНИЕ
№ 879
гр. С., 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело
№ 20211100512158 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и следващите.
С решение №20171655/13.08.2021 г. СРС, 26 с-в, по гр. д. № 63430/2019
г. е признал за установено, че ответницата С.С.Х. дължи на "Т. С." ЕАД на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата
2240,72 лв. -главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., кв. „********, вх. *******, с
абонатен № 243432 за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 344, 24 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг за периода 14.09.2016 г. – 02.04.2019 г.,
като е отхвърлил предявените искове в останалата им част като
неоснователни, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 21104/2019 г. на СРС, 26 с-в. Решението е постановено при
участието на "Т. С." ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата – С.С.Х.
врез особения й представител – адв. Н., в частта, с която са уважени исковете
срещу нея с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно и
незаконосъобразно. Възизвницата излага оплаквания, че по делото не е
безспорно установено обстоятелството, че топлинната енергия, за
1
заплащането на чиято цена е уважен иска, е действително доставена до
процесния имот. Твърди, че претенцията за заплащането на мораторна лихва
била неоснователна, т.к. не било доказано кога фактурите били публикувани
в интернет. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли исковете.
Ответникът по въззивната жалба-"Т. С." ЕАД оспорва същата, без да
излага конкретни доводи. Моли съда да отхвърли въззивната жалба.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач-"Т.С." ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът - "Т. С." ЕАД твърди, че на 12.04.2019 г. е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу С.С.Х. за сумата от 2619,93 лв., от които 2240,73 - главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.
05.2015 г. -м. 04.2018 г., 344,24 лв. - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 02.04.2019 г.; 29,60 лв. -
главница за дялово разпределение за периода от м. 03.2016 г. до м. 04.2018 г.
и 5,36 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.04.2016 г. до 02.04.2019 г. със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите. Ищецът твърди, че заповедният съд му е указал, че на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, може да предяви установителен иск за
вземането си, за което била издадена заповед за изпълнение. Твърди, че
съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответницата е клиент на топлинна енергия за битови
нужди за следния топлоснабден имот – ап. 53, находящ се в гр. С., кв.
„********, вх. Г, с абонатен № 243432. Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. С., които се изготвят от "Топлофикация С." ЕАД и се одобряват
от ДКЕР, с които се регламентират търговските отношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.
Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо него са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от "Т. С." ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ, одобрени с
Решение № ОУ-1/26.06.2016 г. на ДКЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В р-л XI- от
ОУ от 2014 г. /чл. 33/ са определени реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми - в 30-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Съгласно ОУ от 2014 г. "Т. С." ЕАД начислява обезщетение за
2
забава в размер на законната лихва само за задълженията по съответните
изравнителни сметки. С ОУ от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/ е установено, че срокът за
заплащане на месечните задължения е 45 дни след изтичане на периода, за
който се отнасят. Сградата, в която се намира имотът на ответника, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с "Т.С." ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение за
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Твърди, че за предоставената услуга за дялово
разпределение клиентите му дължат суми за разпределение на топлинна
енергия към топлопреносното предприятие съгласно чл. 61 от Наредба № 16-
ЗЗ4/2017 г. и чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Т.С." ЕАД на потребители в гр. С.. Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 2619,93 лв., от които 2240,73 - главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.
05.2015 г. -м. 04.2018 г., 344,24 лв. - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 02.04.2019 г.; 29,60 лв. -
главница за дялово разпределение за периода от м. 03.2016 г. до м. 04.2018 г.
и 5,36 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.04.2016 г. до 02.04.2019 г. със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите.
Със заявление вх. № 3027126/12.04.2019 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.С.Х. за сумата от 2619,93
лв., от които 2240,73 - главница, представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2015 г. -м. 04.2018 г., 344,24 лв. - лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до
02.04.2019 г.; 29,60 лв. -главница за дялово разпределение за периода от м.
03.2016 г. до м. 04.2018 г. и 5,36 лв. - лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.04.2016 г. до 02.04.2019 г. със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на сумите На 08.05.2019 г. СРС, 26 с-в, по ч. гр.
д. № 21104/19 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
посочените в заявлението суми. На ответницата съобщението е връчено по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя е дадено указание, че
може да предяви установителен иск. Съобщението за възможността за
предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 03.10.2019 г.
Исковата молба е подадена на 01.11.2019 г. /в срока по чл. 415 ГПК/.
На 12.09.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата
на адрес: гр. С., жк „*******“, е взело решение за сключване на договор за
извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на
топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с "Т.С." ЕООД.
На 11.10.2002 г. е подписан договор № 5231 между ЕС на за извършване
3
на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и
издаване на обща и индивидуални сметки с "Техем С." ЕООД.
С нотариален акт за покупко-продажба № 1, том I, рег. № 12, дело № 1
от 2000 г., с който А.Х.К. и съпругата му Б.В.Б. са продали на С.С.Х..
апартамент № 53, находящ се в гр. С., кв. „********, вх. Г.
От заключението на техническата експертиза на в. л. Д.С. е установено,
че тъй като всички отоплителни тела в процесния имот са били демонтирани,
ТЕ за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Топлинната енергия
от щранг – лирата е изчислявана по т. 6.5 от Приложението към Наредба №
16-334 след 10.2006 г. Количеството на топлата вода е изчислявано съгласно
чл. 69, ал. 2 Наредба № 16-334. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, е изчислявана по формулата от т. 6.1.1. от Приложение към
Наредба № 16-334. Размерът на главницата за топлинна енергия за периода м.
05.2015 г. - м. 04.2018 г. е 2240,72 лв. Начислените суми за топлинна енергия
са в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на
положителните установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като
съобщението за издадена заповед за изпълнение е връчено на ответницата по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В частта, с която са отхвърлени исковете първоинстанционното
решение е влязло в сила поради необжалването му.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия като собственик на имота, като е определил
размера на доставеното количество топлинна енергия съгласно приетата по
делото техническа експертиза.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията. Съгласно съгласно ОУ от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/ срокът за
заплащане на месечните задължения е 45 дни след изтичане на периода, за
който се отнасят. Според нормата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потребителите на
ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска. В чл. 142, ал. 2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия
за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. В разпоредбата на чл. 153, ал. 3 ЗЕ е дадена възможност на
потребителите, които не са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в
4
30-дневен срок от влизането им в сила да внесат в топлопреносното
предприятие заявление и да предложат специални условия. Правото на жалби
и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
От събраните по делото доказателства се установи, че въззивницага е
била собственик през исковия период на процесния топлоснабден имот и в
това си качество е клиент на топлинна енергия за битови нужди и носител на
задължението за заплащане на цената на потребената топлинна енергия /в
този смисъл са и разясненията по т. 1 от ТР № 2/18.05.2017 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС/. Липсват данни същата да е възразила срещу
клаузите в ОУ в предвидения в закона срок.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и от
договора, сключен между ЕС, в която се намира процесния имот и третото
лице-помагач е установено и обстоятелството, че имотът е бил топлоснабден
през исковия период.
Размерът на реалното доставено количество топлинна енергия е
изчислен при спазване на действащата нормативна уредба и е определен от
техническата експертиза.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че в конкретния случай
неправилно е била присъдено мораторна лихва върху уважения размер на
главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
За процесния период са приложими общите условия на "Т.С." ЕАД от
2016 г., публикувани през м. 07. 2016 г. и влезли в сила през м. 08. 2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дъл
жими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за за бава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното законосъобразно СРС е приел, че клиентите на
топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал.
2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база из равнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия
да изпълнят задължението си да заплатят на "Т. С." ЕАД тези суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на
чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно дължимата сумата,
издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на
това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издава нето на
фактурата за съответния отчетен период. В случая фактурата, обективираща
задълженията за отчетен период м. 05. 2015 г. -м. 04. 2016 г., е издадена на
5
31.07.2016 г., фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2016 г. -м. 04. 2017 г., е издадена на 31.07.2017 г. и фактурата,
обективираща задълженията за отчетен период м. 05. 2017 г. - м. 04. 2018 г., е
издадена на 31.07.2018 г. Поради това е обоснован извода, че ответницата
дължи на ищецовото дружество обезщетение за забава върху сумите,
обективирани в посочените фактури. Доколкото не са наведени оплаквания
относно размера на определеното обезщетение за забава, то в съответствие с
разпоредбата на. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.
С доклада по делото първоинстанционният съд е разпределил правилно
доказателствената тежест между страните, а в решението съдът се е
произнесъл по възраженията на ответника, относими към правилното
решаване на спора по същество.
Други мотивирани оплаквания не са въведени с въззивната жалба, а
съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан
от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемото дружество не следва да се присъждат
извън тези за весения депозит от 414 лв. за възнаграждение на особен
представител на въззивницата, тъй като въззиваемият е подал бланкетен
отговор на въззивната жалба, не е изпратил процесуален представител в
съдебно заседание, подал е молба, в която е заявил бланкетно оспорване на
въззивната жалба и е заявил претенция за разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20171655/13.08.2021 г. СРС, 26 с-в, по гр.
д. № 63430/2019 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.С.Х. ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
*******, сумата от 414 лева – разноски за въззивното производство, на
основание чл.78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на "Т. С." ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6