№ 67
гр. Варна, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20223001000489 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№1942/17.05.2022г. по описа на ОС
– гр.Разград, депозирана от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ
ЕАД, ЕИК *********, чрез ю.к.Ц. П., срещу решение №56/20.04.2022г.,
постановено по ГД №295/2021г. по описа на ОС - Разград, в отхвърлителната
част по искове, предявени от АСВ ЕАД срещу А. И. А. и Ю. Ю. А., а именно:
в частта, в която е отхвърлен иска за главница за сумата 3 912.73 лева,
представляващ разлика между претендирания размер от 39 517.86 лева и
уважения размер от 35 605.13 лева; в частта, в която е отхвърлен иска за
заплащане на сумата от 2 962.55 лева, представляващи просрочена договорна
лихва за периода 07.12.2019г. до 23.06.2020г. както и за сумата от 2406.16
лева, представляваща лихва за забава. Твърди се, че постановеното решение в
тези части е неправилно.
Въззивникът излага, че е изпълнил изискванията на закона за
уведомяване длъжниците за цесията както и за настъпилата предсрочна
изискуемост на процесното вземане от Уникредит Кънсюмър Фейненсинг
1
ЕАД чрез АСВ ЕАД /като пълномощник на цедента/, чрез връчване на
съобщение от ЧСИ Г.С, рег.№912 в КЧСИ. Твърди връчване на
уведомленията на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на 29.04.2021г.
като считано от тази дата въззивникът поддържа, че е налице изискуемост на
целия дълг.
Твърди, че кредиторът е изпълнил изискването на чл.33а от ЗПК за
подробно посочване методика за изчисляване на променливия лихвен
процент и референтния лихвен процент като е посочено, че потребителят
дължи плаваща лихва, начислена върху главницата съобразно приложимия
ГЛП, считано от усвояване на кредита. Методиката за определяне на
плаващата лихва се твърди, че е посочена в ОУ и не може да бъде променяна
едностранно от УКФ. Посочени са компонентите на плаващата лихва като са
описани ГЛП, РЛП, среден депозитен индекс, фиксирана надбавка. В тази
връзка въззивникът твърди, че тези понятия са точно, ясно и разбираемо за
потребителя формулирани като в чл.6 от ОУ са посочени и взетите предвид
допускания при изчисляване на лихвения процент. Твърди се, че
потребителят би могъл да събере данни за промяната в посочените
показатели, които влияят на променливия лихвен процент по кредита, тъй
като понятията са използвани в техния терминологичен смисъл по един и
същи начин както по договора, така и в БНБ. Прави се довод, че с полагане
подписа на потребителя под ОУ и договора, последният е обективирал
изявление, че е запознат и разбира написаното.
Въззивникът твърди още, че договорът съдържа цялата необходима за
издължаване на кредита договорна информация. Договорът не съдържа
неравноправни клаузи, не противоречи на изискванията на ЗПК и ЗЗП, в него
е посочен ГПР и общата дължима по договора сума, изчислени към датата на
сключването му. Определената стойност на ГПР не противоречи на чл.19, ал.4
ЗПК. Твърди, че в ОУ/договора е посочена възможността на потребителя да
получи извлечение от сметка под формата на погасителен план както и да се
откаже от договора. Спазени са разпоредбите на чл.11 и чл.10 от ЗПК,
съответно не са налице основания за недействителност на договора.
Поддържа, че в първоинстанционното производство кредиторът е
доказал неизпълнението на процесния договор за кредит както и връчено на
потребителя уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост. Сочи се,
2
че уговорената в договора застраховка и дължимата по нея застрахователна
премия не представляват част от главницата по договора нито е условие за
отпускане на кредита, а представлява поемане на допълнителен ангажимент
по свободно усмотрение на клиента. Изтъква се допълнително, че
застрахователната премия не е предмет на предявените искове. Прави се
довод, че служебното правомощие на съда да следи за спазване на
законодателството касателно потребителските договори, съотв. наличието на
неравноправни клаузи, не може да дерогира свободната воля и договорната
свобода на страните в допустимите граници на закона.
Твърди се, че съдът неправилно е преценил като несъответен на чл.10
ЗПК използвания размер на шрифта по договора като не е съобразил, че
представеният екземпляр по делото представлява сканирано копие на
договора, а не копие от оригинала на документа, за който е използван от
банката специално разработен продукт със шрифт 12. Въз основа на горното
въззивникът поддържа, че е спазил всички разпоредби на ЗПК, поради което
договорът е действителен и ответниците дължат изпълнението му изцяло.
Не на последно място въззивникът сочи, че ответникът Ю. А. изрично е
признала иска по основание и размер, поради което съдът е дължал
постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК, при признание на иска.
Претендира отмяна на обжалваната част на съдебния акт и вместо това
уважаване на предявените искове изцяло ведно със сторените разноски в
производството. В жалбата е обективиран списък по чл.80 ГПК на сторените
пред въззивния съд разноски.
С писмена молба, докладвана в съдебно заседание, въззивникът, чрез
ю.к.Цв.П., поддържа жалбата.
В срока за отговор въззиваемите Ю. А. и А. А., не са депозирали
становище по жалбата. Същите не се явяват и не се представляват в открито
заседание.
За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че производството е
образувано по искова молба на Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу
А. А. и Ю. А., в която се съдържа искане за осъждане на двамата ответници
да заплатят солидарно на кредитора, първият като кредитополучател, а
втората като поръчител, изискуеми задължения по сключен с УниКредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД, Договор за потребителски кредит от
3
09.04.2019г., а именно: 39 517,86лв., представляващи главница по обявен за
предсрочно изискуем Договор за потребителски кредит
№3634227/02.04.2019г.; 2 962,55 лева - възнаградителна лихва, дължима за
периода 07.12.2019 до 23.06.2020г., при действие на обявения за предсрочно
изискуем Договор за потребителски паричен кредит както и сумата 2
406,16.лв., дължими на осн.чл.86 ЗЗД като обезщетение за забава, начислено
за периода от забавата 08.12.2019г. до 19.10.2021г. /датата на депозиране на
исковата молба/ Ищецът основава материално-правната си легитимация по
спора на възмездно придобити на 23.06.2020г. с договора за цесия права и
задължения по ДПК №3634227/02.04.2019г между ответниците и цедента
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД. В исковата молба ищецът твърди,
че с нея упражнява правото си да обяви за предсрочно изискуеми
непадежирали към датата на предявяваното вноски в общ размер на 34
664,43лв.
В законоустановения и предоставен им за това срок, ответниците не са
депозирали отговор на исковата молба.
В съдебно заседание се явила лично ответницата Ю. Ю. А., която
признава исковете по основание и размер; не оспорва заявените
обстоятелства, моли за разсрочване изпълнението на решението съгласно
чл.241 ГПК.
Въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства, ценени в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, в
пределите на въззивното обжалване, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че
жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез упълномощено
лице по чл.32, т.3 ГПК, в преклузивния срок и при интерес в обжалваната
част. Жалбата е администрирана редовно. Няма постъпил отговор от
насрещната страна.
В жалбата не се правят оплаквания за допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения. Не се правят нови доказателствени искания.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, по
всички останали въпроси съдът е ограничен от въведените с жалбата
4
оплаквания.
Постановеното от ШОС решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба са поставени за разглеждане и преценка идентични
обстоятелства, свързани с действието на договор за потребителски кредит,
неговата действителност и изискуемостта на задълженията по същия.
Решението се обжалва единствено в частта, в която е отхвърлен иска за част
от главницата до предявения с исковата молба размер, в частта, в която е
отхвърлен иска за възнаградителната лихва и за обезщетението за забава като
последица от приетата от първоинстанционният съд недействителност на
договора за кредит съгласно чл.23 от ЗПК. В останалата част решението е
влязло в законна сила, вкл. в частта, в която съдът е отказал разсрочване на
изпълнението съгласно чл.241 ГПК.
Съгласно приобщените писмени доказателства, ответникът А. И. А. е
сключил Договор за потребителски кредит с "Уни Кредит Кънсюмър
Файненсинг"ЕАД, рег.№3634227/09.04.2019г., по силата на който му е
предоставена сумата 40 000 лева, част от които са предназначени за
погасяване на предходни кредити, а останалата част, в размер на 13 655.37
лева – е преведена като разполагаема парична сума по депозитна лична
сметка. Не се спори, че задълженията по договора са обезпечени с
поръчителство на втората ответница Ю. А., приподписала както договора,
така и Общите условия към същия, вкл. погасителния план. /документите във
връзка със застрахователното покритие на задълженията по кредита не са
подписани от А./ Не се оспорва усвояване на сумата по кредита по посочения
от кредитора начин до размера на общо 40 000 лева. Конкретните суми,
използвани за погасяване на други кредитни задължения както и тези за
лично ползване, са посочени изчерпателно в заключението на ССЕ като
ответниците не оспорват доказателството на л.15. Със същото е отправено от
кредитополучателя изрично волеизявление за погасяване на съществуващи
задължения по три други кредита с Уникредит кънсюмър файненсинг ЕАД, с
Пощенска банка и с Българо –американска кредитна банка. Останалата част
от отпуснатия кредит от 40 000 лева е усвоен по лична сметка на
кредитополучателя А. в Уникредит Булбанк АД.
С подписване на договора кредитополучателят се е задължил да заплати
и такса за разглеждане на кредита в размер на 800 лв., включена към
5
предоставения кредит в общ размер от 40 800 лева и в месечната погасителна
вноска, както и месечна застрахователна премия в размер на 35,75 лв., в общ
размер на премията за срока на договора от 4 290 лева. Продължителността на
разсроченото връщане на кредита е до 07.04.2029г. като задължението е
разпределено в 120 анюитетни вноски, по 624.76 лева, с падежна дата 7-мо
число от месеца. В договора и погасителния план към него е посочен ГЛП от
11.99% и ГПР от 14.89 %. Видно е, че в погасителната вноска се включва част
от премията по застрахователното задължение в размер на 35.75 лева както и
част от сумата 800 лева – еднократна такса за разглеждане на кредита.
Посочена е обща стойност на задължението по кредита в размер на 74 971,10
лв, която сума кредитополучателят се е задължил да върне в рамките на
периода на 120 месечни погасителни анюитетни вноски. Размерът на всяка
месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на
отпуснатия кредит, договорна лихва върху нея към момента на предоставяне
на кредита и съответна част от застрахователната премия /чл.2 и чл.3 от
Общите условия, неразделна част от ДПК /л.8-11/
Съгласно чл.12, ал.1 и ал.3 от Общите условия към договора, при забава
в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на
кредитодателя освен всички просрочени неизплатени месечни суми и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забавата, изчислена върху просрочената дължима
погасителна вноска. Дължи се обезщетение за забава в размер на законната
лихва и след връчване на поканата за изпълнение и липсата на такова в
продължение на 15 дни от получаване на известието. На това основание е
начислено обезщетение за забава в общ размер на 2406,16 лева, дължими за
периода от 08.12.2019г. /изпадане в забава/ до предявяване на иска на
20.10.2021г. В същата клауза от ОУ е предвидена възможност за
кредитодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем при непогасяване на
две поредни анюитетни вноски от длъжника. От приложеното като
доказателство извлечение от банкова партида на ответниците е видно, че
последното плащане по кредита е на 09.11 и на 25.11.2019г. /главница/ и част
от лихва – на 07.12.2019г. Съобразно твърденията на ищеца, последното
плащане на вноска, дължима за м.11.2019г., е извършено на 25.11.19г. В този
смисъл е и заключението на счетоводната експертиза, която сочи, че
кредитополучателят е извършил последно плащане по кредита на 25.11.2019г.
6
– за главница и на 07.12.2019г. – за лихва. /вж. таблица на л.94 по делото/ За
периода на забавата, но преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем
кредитополучателят дължи както възнаградителната лихва, така и лихва за
забава в размер на законната лихва, изчислена върху непогасената главница за
всеки ден от забавата. Лихва за забава се дължи върху цялата дължима
главница и след неизпълнение в срока по чл.12, ал.3 от ОУ към договора.
Поради това претенциите на АСВ ЕАД са коректно посочени като период на
начисляване на възнаградителна, съответно мораторна лихва. Същевременно,
съгласно т.12 от ОУ, за времето след обявяване на изискуемостта до
предявяване на иска също се дължи законната лихва за забавено изпълнение,
а след предявяването на иска – и законната лихва до окончателното
изплащане на задължението предвид правоувеличаващия ефект на исковата
претенция.
Поради липсата на погасяване на кредита след м.11.2019г. се
установяват предпоставките за обявяване на предсрочната му изискуемост,
предвидени в т.12 от Общите условия, които са били налице още към
м.02.2020г. /неплатени вноски за м.12.19г. и м.01.2020г./ Независимо от това,
от приложените по делото покани, изпратени до длъжниците на
03.07.2020г./на л.34/ и на 21.05.2021г., чрез ЧСИ Г С, рег.№912, Окръжен съд
– Разград, не се установява обявяване предсрочната изискуемост на
задължението по потребителския кредит на длъжника съобразно
предвиденото в чл.60, ал.2 от ЗКИ и т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Връчената най-рано покана /през 2020г./ лично на кредитополучателя не
съдържа изявление на кредитора за предсрочната изискуемост. Последващите
представени уведомления представляват съобщаване на длъжниците за
извършената междувременно цесия от кредитодателя Уникредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД в полза на ищеца Агенция за събиране на вземания ЕАД
съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. В същите макар на гърба да се съдържа изявление за
обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита, липсва
каквато и за е конкретика за размера на дълга, поради което нямат характер
на изявление по чл.60, ал.2 ЗКИ. Същите не са връчени на ответниците
поради промяна на адреса. Липсват доказателства за издирване и изпращане
на актуалния адрес на длъжниците. Поради изложеното, уведомяване на
длъжника за обявената предсрочна изискуемост е направено една с исковата
молба, която изрично съдържа изявление в този смисъл.
7
Поради липса на оспорване, съдът приема за установена легитимацията
на цесионера АСВ като частен правоприемник на вземането по процесния
договор за кредит както и правомощието му да извърши съобщаване на
цесията въз основа на изрично упълномощаване от страна на
прехвърлителя/цедент/, съответно последната е породила правно действие
спрямо длъжниците съгласно ал.4 на чл.99 ЗЗД.
Тъй като липсват доказателства за предходно уведомяване на
кредитополучателя, изискуемостта на задължението по договора следва да се
приеме за обявено на длъжника с връчване преписа от исковата молба, в
която се съдържа изрично волята на титуляра за обявяване на изискуемостта
на целия дълг. Постигната в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да е необходимо уведомяване на длъжника,
не поражда действие, ако банката не упражни правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
кредитополучателя. Видно от приложените уведомления до ответниците,
исковата молба е връчена на 26.11.2021г. /л.64, 65/, от който момент са
осъществени предпоставките за изискуемост спрямо цялото задължение по
кредита – падежирали до този момент и непадежирали вноски. Към тази дата
са осъществени предвидените в договора и ОУ, неразделна негова част,
предпоставки за обявяване на дълга за изискуем изцяло – чл.12, т.2 от ОУ,
поради неплащане на повече от две последователни погасителни вноски,
считано от м.12.2019г. Изпълнени са предпоставките и за начисляване на
законна лихва за забавено изпълнение както по силата на чл.12, ал.3 от
същите ОУ, така и въз основа на общия принцип в чл.86 ЗЗД.
Съгласно т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление на едната страна и при наличие на две предпоставки: фактът на
неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Волеизявлението може да е обективирано не само в нарочно
уведомление или нотариална покана, но и в исковата молба. Няма пречка
уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ
обявяването по чл.60, ал.2 ЗКИ е възпроизведено, стига волята на кредитора
за отнемане преимуществото на срока спрямо конкретното вземане и
8
задълженото лице, да е ясно. /в този смисъл: Решение № 6 от 4.04.2019 г. по т. д. № 917/2018
г., I т. о. на ВКС; в този смисъл е и Определение № 72 от 05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г., I т. о. на
ВКС/.
С оглед установеното по-късно уведомяване на длъжника за
настъпилата изискуемост на дълга /с връчване на исковата молба/, не са
налице основания за отпадане отговорността на поръчителя по кредита Ю. А.
съгласно уредения в чл.147 ЗЗД преклузивен срок, за който съдът и служебно
следи. /в този смисъл т.4б от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС; реш.213/2017г.
по гр.дело №5864/2015г. на IV г.о. на ВКС, решение №50076/2022г. по т.дело
№1730/2019г. на Първо т.о. на ВКС и по т.дело №2313/2019г. на първо т.о.
Горното важи дори съдът да приеме, че е налице редовно връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ Г.С през май 2021г./на
л.38 и сл.по делото/, тъй като до предявяване на иска на 20.10.2021г. не са
изтекли предвидените шест месеца за погасяване на поръчителството. С оглед
на горното, съдът намира, че и двамата ответници са задължени солидарно за
заплащане на претендираните по кредита суми.
Не е спорно качеството на потребител на кредитополучателя А. А.
съгласно пар.13 от ДР на ЗЗП. Поради това, по отношение на процесния
договор приложение намират разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл.7, ал.3
ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, независимо от липсата на конкретни възражения на
ответниците. Този извод следва и от постановките на ТР 1/2022г. на ОСГТК
на ВКС и чл.146 ЗЗП. Действително, първата инстанция не е включила в
доклада си конкретни указания до страните, че могат да ангажират становище
във връзка със служебните правомощия на съда, свързани с особеното
качество на една от страните - потребител, но видно от постъпили становища
на ищеца, чиято е тежестта, както и от оплакванията във въззивната жалба,
същият е изложил подробно аргументи срещу приложението на защитните
потребителски клаузи от ЗПК и ЗЗП. В случая страните не са изразили
становище по иска, а в открито заседание поръчителят дори признава
исковете. Неоснователно обаче се претендира, че съдът е следвало да
постанови решение при признание на иска по чл.237 ГПК, тъй като ищецът не
е направил и адресирал до съда искане за постановяване на такова, каквото не
поддържа и с жалбата си.
На основание чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр.100/2019г./, независимо от направени
9
от ответника възражения, съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява възможност на страните
да изразят становище по тези въпроси. В решение № 23/07.07.16г. по т.д.№
3686/14г. на ВКС, І т.о. е дадено разяснение за правомощията и задълженията на
съда относно служебната проверка за неравноправни клаузи в потребителски
договори в съответствие с тълкуването на Съда на Европейския съюз на
Директива 93/13. Според това решение, първоинстанционният и въззивният съд
следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Извън това, в
мотивите на решението си съдът дължи преценка на действителността на
правните сделки или клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор /преюдициално/ и без да е направено възражение от заинтересованата страна
стига нищожността да произтича пряко от сделката и от събраните доказателства.
/в този смисъл са постановките на ТР №1/2020г. на ОСГТК на ВКС/. Или, извън
основанията по чл.143 ЗЗП, съдът може да приеме нищожност на договор или
клауза от същия, без да е сезиран изрично от страната, на която се противопоставя
същия. Тази нищожност обаче следва да произтича от формата или от
съдържанието на договора, без съдът да се произнася служебно по други
възможни несъответствия /освен при релевирането им/. В този смисъл, при
преценка основанието на претенцията съдът следва да съобрази лимитиране
свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД и от посочените по-горе изисквания за
защита интересите на по-слабата договаряща страна, в контекста на засилена
потребителска защита.
Видно от приложения договор за потребителски кредит /като приложеното
копие е заверено за вярност с оригинала от представилата го страна/ и
приложенията към него, същият явно не отговаря на изискването в чл.10, ал.1
ЗПК за не по-малък от 12 шрифт на текста на документа. Съгласно сочената
разпоредба от закона, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12. Изискването за размер е поставено като условие за
валидност на договора по смисъла на чл.22 вр.чл.10 ЗПК. В случая, представеният
документ не отговаря на тези изисквания като това се отнася както до договора,
така и до неговите приложения, неразделна част от същия, вкл. Общи условия,
декларация за приемане на застраховане по програма Кредитна протекция плюс
пакет. Дори да се приеме, че представеният по делото документ е отпечатан от
10
сканиран образец, изготвен в изискуемия размер, както твърди въззивникът,
последният не е направил с жалбата си доказателствено искане за установяване на
това твърдение, което е в негова тежест. Следва да се държи сметка, че това е
основно оплакване в жалбата срещу правилността на първоинстанционния акт.
Служебното правомощие по чл.7 ГПК и това, следващо от ТР №1/2013г. на
ОСГТК на ВКС, по приложението на императивни правнинорми, не отнема
задължението на всяка от страните да установи твърдените ползващи я
релевантни по делото факти при ясното им очертаване в обжалвания съдебен акт.
Защитната функция на служебния съдебен контрол е проекция на потребителската
защита, ерго за по-слабата в спора страна.
По отношение този реквизит на договора - шрифта на договора -е
постановено решение по т.дело №550/2022г. на Второ т.о. на ВКС от 10.01.2023г.,
в което разпоредбите на националното право и общностното право се тълкуват в
смисъл, че този недостатък е самостоятелно /достатъчно/ основание за
недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК вр.чл.10, ал.1 от същия.
Този извод следва пряко от приложението на ЗПК. В тази връзка съдът намира, че
независимо от въведените с жалбата твърдения и доводи във връзка с това
обстоятелство, въззивникът не е направил съответни доказателствени искания, а
такива не се поддържат и в открито заседание. Доколкото установяване на
валидно основание за претендираните суми е в тежест на ищеца, нему е и
тежестта за главно и пълно доказване на свързаните с това факти с правно
значение.
Макар представеният писмен договор за кредит формално да отговаря на
изискването в чл.10, пар.2 от Директива 2008/48/ЕО, същата е приета още през
2008г., докато изменението, предвиждащо размер на шрифта на договорите за
потребителски кредити е от 2014г. /23.07.2014г./ Настоящият договор е сключен
при действието на това изменение и следва да отговаря на същото. Съгласно
определение от 14.06.2022г. по гр.дело №2585/2021г. на IVг.о. на ВКС, е
посочено, че с определение на Съда на ЕО от 14.04.2021г. по дело С-535/2020 е
дадено тълкуване по следния въпрос – следва ли чл.22, пар.1 от Директива
2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета относно договорите за потребителски кредити да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, с която се цели транспониране
на тази директива във вътрешното право, да налага на кредитна институция
непредвидени в директивата задължения, отнасящи се до представяването на
всички елементи на договора за кредит в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по –малък от 12. С определението е дадено тълкуване, че чл.10, пар.2 и чл.22,
11
пар.1 от Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит
да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
Приложеният договор не отговаря и на изискването в чл.11, т.10 ЗПК, за
посочване на ГПР не само като фиксиран размер/или процент спрямо отпуснатия
кредит/, но и като се вземат предвид допусканията, използвани при изчисляване
на ГПР по определения в приложение №1 начин. Според чл.19 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, както и
тези дължими към посредници за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Поради липсата на каквато и
да е информация в договора и Общите условия относно начина на формирането
му по процесния договор, освен посочване фиксиран процент от 14.89%, следва да
се приеме, че е налице несъответствие с изискванията към съдържанието на
договора за кредит съгласно цит.разпоредба на ЗПК /чл.11, т.10 ЗПК/. Липсата на
тази информация е съществена за кредитополучателя, тъй като ГПР съдържа
пълна информация за оскъпяване на кредита, т.е. всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия./пар.1 от ДР на закона/. В случая, в
договора за кредит е предвиден като разход и заплащането и на застрахователна
премия, за която не може да бъде извършена преценка дали попада в обхвата на
посочения фиксиран размер ГПР или води до скритото му нарастване.
Заплащането на застраховката е разсрочено в месечни погасителни вноски с
действие за целия период на кредита. Не е приложен договор за застраховка или
застрахователна полица в полза на трето ползващо се лице, в случая
кредитодателя. Не са налице данни, въз основа на които съдът да прецени дали и
доколко сключването на застраховката е предоставена на волята на
кредитополучателя или е поставено като условие за предоставяне на кредита.
Липсват и основания за индивидуално договаряне клаузите по договора за кредит.
Подписаното от ищеца съгласие за присъединяване към застрахователна полица,
касае случаи на задължително сключване на такава с оглед възрастта на
кредитополучателя /65 години/, а в случая ищецът е в много по-млада възраст. Не
12
на последно място, не е ясно дали със сумата по премията е бил кредитиран
длъжника или същата е била дължима спрямо застрахователя на друго основание,
различно от договора за кредит. В договора и ОУ към същия не се съдържат
клаузи, свързани със застраховането, а единственото основание е
декларация/сертификат, подписан от кредитополучателя за присъединяване към
застрахователен продукт по програма Кредитна протекция плюс“, за застраховане
в полза на кредитодателя /застраховащ и ползващо се лице/, по посочени рискове
за кредитополучателя, по договори за потребителски кредити, отпускани от Уни
кредит кънсюмър файненсинг ЕАД. Няма никакви доказателства, от които съдът
би могъл да прецени съответствието на това допълнително задължение с
изискванията на ЗЗП. В договора липсва и основание за включване на
застрахователната премия в ГПР, а и липсва дефиниране на последния.
Съгласно определение, съдържащо се в чл.3, б.ж от Директива 2008/48/ЕО,
общите разходи по кредита за потребителя включва лихвите, комисионите,
таксите и всякакви други разходи, известни на кредитора; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, вкл. застрахователни
премии ако в допълнение към това сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия. В този смисъл, премията би следвало да се включва в ГПР,
но данни за това не са налице по делото, а сам ищецът претендира доброволен и
самостоятелен характер на застрахователното правоотношение. Въз основа на
изложеното съдът споделя крайните изводи на първата инстанция за
недействителност на договора за кредит съгласно чл.22 ЗПК, за която съдът е
длъжен да следи служебно съгласно постановките на ТР №1/2020г. на ОСГТК на
ВКС, изводимо както от формата на договора /неспазване изискването за размер
на шрифта/, така и от съдържанието му /липса на съществен реквизит от договора,
ОУ и приложенията към него/.
Въз основа на тези изводи, че договорът е недействителен по смисъла на
чл.22 ЗПК вр. чл.10, ал.1 и чл.11, т.10 от същия, кредитополучателят дължи
връщане на чистата стойност на кредита съгласно чл.23 ЗПК, т.е. след приспадане
на извършените и установени посредством счетоводната експертиза, плащания. С
решение от 26.10.2022г. по гр.дело №3855/2021г. на IV г.о. на ВКС е прието, че
при установена в хода на исково производство по чл.422 ГПК недействителност
на договора за потребителски кредит съгласно чл.23 ЗПК, предяваният иск следва
да бъде уважен с установяване на дължимата чиста стойност на кредита, без да е
необходимо вземането за същата да бъде предявена от кредитора с иск на
13
неоснователно обогатяване. Горното означава, че във всички случаи на
констатирана от съда недействителност на договор за потребителски кредит,
произнасянето по същество на исковете следва да бъде съобразено с разпоредбата
на чл.23 ЗПК. Съгласно ССЕ /на л.89 и сл./, размерът на главницата /падежирала и
непадежирала, предсрочно изискуема/ възлиза на 39 517.86 лева. От тази сума
следва да бъдат приспаднати заплатените от насрещната страна суми, освен тези
за погасяване на главница в размер на 1 282.14 лева, или сумата от 36 405.13 лева.
До този размер искът се явява основателен. Върху сумата се дължи и законна
лихва, считано от обявяване на предсрочната изискуемост до окончателното
изплащане. В случая началната дата на законната лихва следва исковата молба,
считано от 26.11.2021г. до окончателното изплащане. За този период първата
инстанция е прецизирала съответно лихвата върху падежиралата главница към
20.10.2021г. /подаване на исковата молба/ и върху предсрочно изискуемата
главница, считано от уведомяване на длъжниците на 26.11.2021г. В тази част
решението не е предмет на обжалване.
Не се дължат останалите претендирани с жалбата суми: за възнаградителна
лихва в размер на 2 962.55 лева /изчислена до цесията на 23.06.20г./ и за законна
лихва за предходен момент в размер на 2 406.16 лева, за периода от 08.12.19г. до
депозиране на исковата молба с оглед възприетата недействителност на договора.
Констатира се, че в тази именно обжалвана част от решението, първата инстанция
се е произнесла по непредявена претенция относно мораторна лихва за сума над
претедираната с исковата молба и за друг период от посочения от ищеца. В тази
част решението на съда като недопустимо и по арг. от чл.269 ГПК, следва за бъде
обезсилено.
Поради частично съвпадане на изводите, решението на РОС следва да бъде
отменено частично в обжалваната част, в която е отхвърлен иска за главницата, за
разликата над 35 605.13 лева до установените 36 405.13 лева /за 800 лева/ като
вместо това ответниците бъдат осъдени да заплатят допълнително сумата от 800
лева – главница. В останалата отхвърлителна част решението следва да бъде
потвърдено, а в посочената по-горе част за законната лихва поради плюс петитум
- обезсилено.
На въззивника се следват съразмерна част от сторените разноски съгласно
чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно приложен списък страната е направила разноски в
размер на 495.40 лева, в които влизат държавна такса и ю.к.възнаграждение.
Съобразно уважената част от жалбата на въззивника се следват разноски до
размера от 42.70 лева. Съответно, за първа инстанция, ответниците дължат
14
разноски на ищеца съобразно уважената част в размер на 1953.50 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Насрещната страна не е претендирала разноски и
такива не се присъждат. Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №56/20.04.2022г., постановено по гр.дело №295/2021г.
по описа на Окръжен съд –Разград, в частта, в която е отхвърлен иска на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, София срещу
А. И. А., ЕГН ********** и Ю. Ю. А., ЕГН **********, за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца главница по Договор за
потребителски кредит №3634227 от 07.04.2019г., за разликата над присъдените 35
605.13 лева до сумата от 36 405.13 лева, представляващи чистата стойност на
кредита по смисъла на чл.23 ЗПК, като вместо това постанови:
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН ********** и Ю. Ю. А., ЕГН **********, да
заплатят солидарно на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, главница по договор за потребителски кредит №3634227 от
07.04.2019г., допълнително в размер на 800 лева над присъдените 35 605.13 лева,
т.е. сумата от 36 405.13 лева, представляващи чистата стойност на кредита по
смисъла на чл.23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, в която са
отхвърлени исковете на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД за
останалата част от главницата за разликата над 36 405.13 лева до претендираните
39 517.86 лева, за възнаградителна лихва в размер на 2 962.55 лева, за периода от
07.12.19г. до 23.06.2020г. и за законната лихва в размер на 2 406.16 лева, считано
от 08.12.2019г. до завеждане на иска.
ОБЕЗСИЛВА решение в обжалваната част, в която е отхвърлен иска за
законна лихва за сумата над 2406.16 лева до 2 895.12 лева за периода от
08.06.2019г. до 08.12.2019г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване
препис на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16