№ 43
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Ив. Г. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600217 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят - подсъдимият Д. Т. Д., се явява лично и с адв. К.,
редовно упълномощена от по-рано.
Жалбоподателите – частни обвинители В. ЗДР. Д. и ХР. Д. Д. , се явяват
лично и с адв. Б.К., редовно упълномощен от по-рано.
За АП - П. се явява прокурор Д..
Явяват се вещите лица Б. ЕВГ. С., Св. Сп. Сп., М. К. Б., Т. Ст. Д., СТ.
М. ЯНЧ., Б. Хр. П. и Б. В. В., редовно призовани.
По делото е депозирано заключението на вещите лица, изготвили
допълнителната седморна СМЕ.
Прокурорът: Получили сме екземпляр от експертното заключение.
Адв. К.: Получили сме екземпляр от експертизата.
Адв. К.: Получили сме екземпляр от експертизата.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
1
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Частният обвинител В.Д.: Да се даде ход на делото.
Частният обвинител Х.Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Жалбоподателят - подсъдимият Д.Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ СЕ самоличността на вещите лица:
Б. ЕВГ. С. – 66 г., българин, бълг. гражданин, неосъждан, без родство
със страните.
Св. Сп. Сп. – 62 г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство със страните.
Т. Ст. Д. – 62 г., българин, бълг. гражданин, неосъждан, без родство със
страните.
СТ. М. ЯНЧ. – 29 г., българка, бълг. гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство със страните.
Б. Хр. П. – 65 г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство със страните.
Б. В. В. – 59 г., българин, бълг. гражданин, неосъждан, без родство със
страните.
М. К. Б. – 53 г., българин, бълг. гражданин, разведен, неосъждан, без
родство със страните.
Вещите лица се предупредиха за наказателната отговорност по чл. 291
НК.
Съдът, на основание чл. 282 ал. 1 НПК
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА заключението на вещите лица, изготвили допълнителната
седморна СМЕ.
От името на вещите лица – вещото лице д-р С.: Представили съм
заключение в срок, което изцяло поддържам.
На въпроса във връзка с предмета, с който са нанесени констатираните
наранявания по главата и това по лявата ръка – може ли тези наранявания да
се получат при динамична ситуация и онова търкаляне, което в едно от
обясненията си подсъдимият описва - мисля, че в изложеното по този въпрос
сме се опитали да направим анализ на всички известни факти в тази насока,
като много добре сме описали механизма за получаване на двете порезни
наранявания, както по отношение на това, че са порезни и ни лишават от
възможността да идентифицираме нож, просто един режещ ръб трябва да е
налице там, а по отношение на охлузванията на двата лакътя и
кръвонасяданията на мишницата - те са твърде неспецифични, за да се правят
каквито и да е изводи в тази насока. Относно възможност за самонараняване
– дали сме малко статистически данни, които в случая не помагат. По
принцип, за да е възможно едно самонараняване, трябва да имаме анатомична
възможност ръката – лява или дясна, да достигне до мястото на нараняване. В
конкретния случай има тази възможност. И главата може да бъде достигната с
ръката на подсъдимия, и ръката за другото порезно нараняване, както и
охлузванията на лактите и кръвонасядането на мишницата – т.е. теоретична
възможност има. Тази разхвърляност на нараняванията: глава, ръка,
крайници, лакти, особено охлузванията на лактите, изобщо не са характерни
за самонараняване. Те са характерни повече за падане. За падане и то на тази
настилка, която добре се вижда каква е там на оскъдния албум, който има към
делото. Това е песъчлива почва, неравна, с възможности за охлузвания и
триене. Всички знаем, че охлузване се получава при обтриване, при косо
действие на изпъкнала повърхност, каквито са лактите. Т.е. остава главата и
ръката. Напълно е възможно тези наранявания да бъдат случайни, да не са
целенасочени, а при тази динамика на ситуацията да бъдат причинени и тези
наранявания, както се твърди за нараняванията, които са на пострадалия.
Сами виждате обаче, че има разлика. Нараняванията на пострадалия – и трите,
са прободно-порезни наранявания. Това значи, че върха на оръжието е
навлезнал и режещата страна е причинила острия ъгъл на нараняването, а
тъпата страна е причинила опашчиците, които са описани като лястовича
форма. Докато при подсъдимия нараняванията са порезни, т.е. съвсем косо
действие на режеща повърхност.
По отношение на действието на ножовете, мисля, че сме го изяснили, че
единственото оръжие, което отговаря, от представените, разбира се, на
3
характера на нараняванията на пострадалия, това е нож № 7, който е сниман в
албума на местопроизшествието в кожена кания. Запознахме се и с мнението
на защитата по отношение на кания, без кания, но това не са наши въпроси, не
са медицински, вие ще ги уточнявате. Така че този нож, поради дебелината на
гърба, който е 4 мм, добре отговаря да бъдат получени тези надрезчета в
тъпия ъгъл на прободно-порезните рани. Говоря за нараняванията на
пострадалия. Другите ножове нямат тази характеристика - едните като
дължина на остриетата, другите като ширина на остриетата и един като
дебелина на острието. Т.е. това е единственият от наличните като веществени
доказателства ножове, който дава възможност да се причинят тези
наранявания на пострадалия. На подсъдимия всеки един нож, какъвто и да е
той, даже и да не е нож, а стъкло, остра ламарина, всеки предмет с режещ ръб
може да причини тези наранявания - на подсъдимия. Ние сме записали. Нищо
характерно няма там.
Няма претъркулване, има падане от столчето. Претълкулването е след
това. Кръвонасядането е на мишницата. Това кръвонасядане е повече от
захват. Повече сила се иска, за да се получи това на рамото. Охлузването на
лявата мишница е от захват, охлузването на лявото рамо може да се получи
при всяко падане, особено като се знае, че са леко облечени - даже той е бил
гол, мисля, или с някаква фланелка. Това са случайни наранявания, които
могат да се получат при всяко падане. Случайни са тези наранявания.
Не може да се установи чии наранявания са първи - на подсъдимия или
на пострадалия. Други свидетели - очевидци там на място няма. Няма начин
как да установим поредност на наранявания, които са нанесени в съвсем
непосредствена близост, една до друга във времето. Няма критерий, няма
аргумент. Винаги се опитваме да съчетаем обективно наличните находки, т.е.
нараняванията, тяхната дълбочина, тяхната посока, силата, с която са
нанесени, с наличните гласни доказателства по делото. В случая тези гласни
доказателства действително са само от страна на подсъдимия, защото другите
двама свидетели са били далеч и нямат реална представа какво се е случило.
Не напразно сме цитирали в експертизата няколкото разновидности на
обясненията, като, между другото, в две от тях, и то първите, се твърди, че
той е успял да се изправи подсъдимият и чак след това да се претърколи и то
един път са се претърколили, а не, както се създава впечатление, че става
въпрос за някакво безкрайно търкаляне. По делото има приложена докладна
записка - на следващия ден е извършил оглед полицаят на мястото. Видял е,
че няма нито измачкани треви, нито зацапвания с кръв. За мене кръвта е
много важна и зацапванията на тялото и терена. Затова това претъркаляне
малко се пресилва в цялото дело. Такова претъркаляне няма. Самият
подсъдим не говори за такова претъркаляне. Говори за претъркаляне един
път. Той е успял да се изправи в два от случаите, в третия говори, че е
клекнал, държал е пострадалия за ръцете, първо за двете, после от лявата
страна само за едната. Малко бяга в показанията. Разбира се, употребили са
алкохол. Спомените се менят във времето. Това са си негови права - да
4
обяснява, както иска. Но ние считаме, че различната локализация на
нараняванията и посоките, в които са нанесени нараняванията, изключват
това да стане по време на такова претъркаляне. Ръката е фиксирана към
основата. Човешките инстинкти за това да се предпазваш, когато тялото е в
нестабилно състояние, също участват. Няма охлузвания нито на лакти, нито
на колена. Никъде няма никаква друга травма, освен на челото две
минимални охлузвания - на пострадалия. Другият също няма белези за
сериозно търкаляне. Биха останали драскотини от тръни, наранявания от
растителност, от терен, няма такива. Има 3 прободно-порезни наранявания:
едното оттук насам, другото оттук насам, третото оттук насам (вещото лице
д-р С. показва с ръце). Това няма как да стане при претъркаляне. Това са в
различни посоки, с достатъчно голяма сила, за да достигнат до вътрешни
органи и да ги наранят, включително и срязано ребро, попадане в гръден кош
отгоре и то доста сериозни наранявания, със значителна сила причинени.
Цялата тази картина, снимана на албума, с участъците от кръв, както и
зацапванията на тялото, на цялото тяло с кръв, със стичане отгоре надолу, по
крайници, по ходилата отдолу - всичко това говори, че пострадалият е
извършвал движения. Не се е търкалял, а е бил прав. И то в сериозен период
от време е бил прав, докато изкърви достатъчно, за да падне и смъртта да
настъпи бързо след това. Няколко минути поне е бил прав. През това време, в
началото е бил способен да говори и вика. Развитието както на тази остра,
темпова, бърза кръвозагуба, защото са срязани и артерия, и вена – големи
шийни магистрални съдове, то се вижда и по зацапванията, и на мястото, и на
тялото, така също има констатирана въздушна емболия от засмукване на
въздушен ембол във венозната система, защото налягането там е отрицателно
и при такива наранявания се получава въздушна емболия, която е
несъвместима с живота. Можел е да извършва движения, няма травми на
опорно-двигателния апарат, няма и черепно-мозъчна травма, което значи, че в
един кратък период от време - минута, две, три е можел да извършва активни
действия, което се потвърждава от зацапванията с кръв. На няколко участъка
са концентрирани множеството капки. В пръст да остане такова количество
кръв е сериозно кръвотечение.
Охлузването, описано в том 1, л. 62 на гърба на тройната СМЕ на труп
263/2016 г. – това охлузване е взето предвид. Това охлузване нищо не говори.
Това не е специфично. Същото говори за падане на настилка, на коляно най-
вероятно. Имало е падане на земята.
Разликата в ръста и килограмите между пострадалия и подсъдимия в
случая не дават отражение. Има една ръка, освен ръста, която може да
достигне 70 см над ръста. Ръстовата разлика няма значение за причиняването
на травмите. Разлика от 3 см до 5 см няма абсолютно никакво значение - и 10
см да са. Задавате въпрос дали може да се приеме, че има самонараняване от
пострадалия в коремната област, с оглед на обстоятелството, че захватът на
ножа е различен или че това е причинено от друга ръка, различна от тази,
която е нанесла другите два удара – отговорът ми е НЕ. Видях мнението на
5
предните експерти по този въпрос. Ръката е подвижна в много стави. Това
позволява всякакво движение на ръката, включително и нараняването в
областта на корема. Не е налице самонараняване, включително и в корема.
Категорично. Силата е голяма. Не се касае за леки случайни наранявания.
При добре заточен нож прободно-порезно нараняване се причинява от 2,5 - 3
кг, това е вярно. Но освен нараняването на кожата, тук има други наранявания
- има срязани ребра, има попадане в канали с дълбочина 10 - 12 см, има
наранени черва - и дебело, и тънки. Ако беше малка силата, тези черва бягат,
те са като живи. Това значи, че със сериозна сила и бързина, с импулс на
силата са направени тези наранявания. Затова не приемаме, че силата е малка,
случайна, макар че едно тяло с тежестта си ще създаде достатъчно много
условия, но в случая не се касае за това. Раната на тила не е разкъсна, а е
порезна. Раната на пострадалия, както е описана, съвсем спокойно се достига
с острие. Ние не знаем какво е било разположението на телата, само че
изхождаме от разположението, което ни сочи подсъдимият. Казваме, че не е
това. Най-вероятно те са били лице в лице или леко странично; в право
положение, най-вероятно, защото зацапванията са от горе, от шията, до долу.
Ако беше легнал на една страна, всичко щеше да тече на една страна. Тук
имаме през гърди, през панталони, та в краката, та чак стъпалата. Всичко се е
стекло надолу. Било е ляво-дясно – може да е леко вдясно, може да е леко
вляво. Може да варира. Вероятно е било динамично положението, никой не
седи да чака да го колят. Имало е някакво движение. Това касае
нараняванията на пострадалия. Аз лично не мога нищо да кажа за
нараняванията на подсъдимия. Нищо специфично, никакво нараняване, по
което да направя сериозен извод, защото сме го мислили доста. За
нараняванията на подсъдимия е възможно всякакво положение на телата. За
тях не мога да кажа какво е било положението на тялото. Може да е седнал на
стола, може и да е паднал, може да е лице в лице, да се е сменило
положението - част да са причинени при падане, част с ножа. Няма
специфични белези, за да направим категорични изводи. Има две плитки
порязвания.
Вещото лице д-р С.: Поддържам изцяло представеното заключение.
Няма какво да добавя.
Вещото лице д-р Д.: Поддържам изцяло представеното заключение.
Няма какво да добавя.
Вещото лице д-р Я.: Поддържам изцяло представеното заключение.
Няма какво да добавя.
Вещото лице д-р П.: Поддържам изцяло представеното заключение.
Няма какво да добавя.
Вещото лице д-р В.: Поддържам изцяло представеното заключение.
Няма какво да добавя.
Вещото лице д-р Б.: Поддържам изцяло представеното заключение.
6
Няма какво да добавя.
Прокурорът: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
Адв. К.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
Частният обвинител В.Д.: Нямам въпроси. Да се приеме
заключението.
Частният обвинител Х.Д.: Нямам въпроси. Да се приеме
заключението.
Адв. К.: Моят доверител заявява, че това заключение не е обективно и
не желае да се приема. Аз изразявам и подкрепям неговото становище. Да не
се приема заключението.
Жалбоподателят - подсъдимият Д.Д.: Да не се приема заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещите лица.
На вещите лица СЕ ОПРЕДЕЛИ възнаграждение, както следва: по 546
лева за д-р Д., д-р С., д-р В., д-р Я. и д-р П.; по 741 лева за д-р С. и д-р Б., за
което се издадоха РКО.
Прокурорът: Нямам искания. Считам делото за изяснено от
фактическа и правна страна. Моля да дадете ход по същество.
Адв. К.: Нямам искания. Също моля за ход по същество
Частният обвинител В.Д.: Нямам искания.
Частният обвинител Х.Д.: Нямам искания.
Адв. К.: Нямаме други искания. Моля да дадете ход по същество.
Подсъдимият Д.: Нямам искания.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и с
оглед становищата на страните, че нямат искания за събиране на други
доказателства, счита, че следва да бъде обявено за приключено съдебното
следствие и да бъде даден ход на съдебните прения. С оглед на изложеното
7
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧЕНО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Прокурорът: Уважаеми съдии! Изявлението, което ще направя днес
пред вас по отношение на депозирания протест и жалба, е следното:
Не поддържам протеста, а жалбата считам, че е неоснователна и следва
да я оставите без уважение. Съображенията ми в тази насока накратко са
следните: Причината за неподдържането на протеста е, че моето становище е,
че въпреки положените усилия и проведеното съдебно следствие и пред тази
инстанция, въпреки назначаването и изслушването днес на седморната СМЕ,
според мен, от събраните доказателства не може да бъде направен извод за
това, че деянието на подсъдимия осъществява основния състав на извършено
престъпление по чл. 115 НК. В тази връзка изводите, направени от
първоинстанционния съд за квалификацията на деянието, а именно за това, че
то осъществява състава на чл. 119 вр. чл. 115 НК, като правни изводи,
намирам за правилни, макар и да изразявам несъгласие по части от
фактическата обстановка, която е приел за установена съдът. Въпреки това
считам, че правилна или неправилна, фактическата обстановка, приета в
някои части от Окръжен съд Стара Загора, не влияе по съществен начин на
въпроса с това какъв е съставът на престъплението, който в конкретния
случай е осъществен.
По отношение на протеста ми се ще да кажа, освен че е немотивиран, и
поведението на прокурора през времето на целия процес - от изготвянето на
обвинителния акт, през пледоарията, която той е направил в първата
инстанция, обрисува пред нас една фактическа обстановка, която според мен
съответства на това с деянието да е с осъществен състав, какъвто е приел
първоинстанционният съд, но, неизвестно по какви причини, е твърдяно, че е
осъществен състав на престъплението по чл. 115 и в тази насока е бил
изготвен по-късно протест.
Основните въпроси в настоящия процес са:
действал ли е подсъдимият в условията на неизбежна отбрана, на първо
място;
на второ място, налице ли е превишаване на пределите на неизбежна
отбрана, ако се допусне, че отговорът на първия въпрос е ДА;
и на трето място, един въпрос, поради който аз в първоначалното си
изявление пред вас, когато откривахме този процес, заявих, че
8
поддържам протеста - обстоятелството дали в целия този отрязък от
време - от предполагаемото нападение до нанасяне на ударите,
причинили смъртта на пострадалия, е имало прекъсване на нападението?
В тази насока бяха насочени и моите усилия и поради тази причина
считах, че ние се нуждаем от една нова СМЕ, която, при евентуален отговор
на въпроса, че едното от тези три наранявания по пострадалия е
самонараняване, да даде последващ отговор на въпроса: а след това
самонараняване какво е било състоянието на подсъдимия, бил ли е годен да се
защитава изобщо, да се отбранява, да напада? - и оттук да се прави извод за
наличието или не на прекъсване на нападението. Въпреки че ние, дори след
проведеното подробно съдебно следствие и след всички усилия, положени -
както от вас, така и от колегите, доизяснихме някои съществени за тия
въпроси факти, считам, че продължаваме да бъдем изправени пред значителен
доказателствен дефицит, който, за съжаление, към настоящия момент няма
как да бъде преодолян. Има отговори на въпроси, на които вече никое вещо
лице не би могло да даде категоричен отговор. Това е видно и от това, което
вещите лица споделиха в днешното съдебно заседание – да речем, отговори на
въпроси в какво положение е бил подсъдимият, когато са му нанесени
нараняванията на него? Поради тази причина следва всички тези неизяснени
въпроси да бъдат тълкувани в полза на подсъдимия. Но по същество ми се ще
да кажа следното: приетото за установено от съда обстоятелство, че
пострадалият се е отправил към подсъдимия, ритнал е рибарското му столче,
на което последният стоял, в резултат на което го е съборил, след това
обвиняемият се изправил и отнел ножа му и след това нанесъл със същия този
нож два удара, забележете, след като пострадалият преди това се
самонаранил, не считам за правдоподобно. Версията, която, според мен,
следва да бъде приета, е: да, наистина нападение е имало в първоначалния
етап. Свидетелите говорят за факта, че всъщност пострадалият се е отправил
в посоката, в която подсъдимият вече е бил потеглил. Чули някакви звуци,
описани от тях - от двамата свидетели, като тупурдия, след това са ги видели
двамата, изправени лице в лице, и, на трето място, са видели падането на
пострадалия на земята.
Важен е и въпросът с оръжието на престъплението, за което ние с
категоричност можем да кажем следното: ножът, описан под № 7 в
експертизите – това е ножът на подсъдимия, безспорно е оръжието, с което са
нанесени прободно-порезните нараняванията (и трите) на пострадалия.
Вещите лица днес по категоричен начин изключиха възможността някое от
тези наранявания да е самонараняване, или конкретно едно – онова в областта
на корема да е самонараняване. Аз също считам, че ние не сме изправени пред
такова самонараняване, поради което ми се струва необосновано да бъде
прието обстоятелството, че в някакъв момент в цялата тази разиграла се
ситуация ножът на подсъдимия е бил в ръката на пострадалия. Времето е
било тъмно, ножът се е намирал в багажа на подсъдимия. Пострадалият е бил
повлиян от алкохол. Никак не ми се струва възможно, и вероятно даже, ние
9
сме изправени пред доказателствен дефицит, в това време пострадалият да се
е насочил към подсъдимия, да е знаел точно на кое място в неговия багаж се
намира този нож, да го вземе, да го извади, да му нанесе с този нож
наранявания по главата и по китката, които безспорно са от предмет с режещ
ръб, след това да се самонарани с него и със същия този нож подсъдимият да
нанесе ударите в областта на шията и на гърдите. От друга страна обаче, и
двамата свидетели са категорични по отношение на факта, че, отправяйки се
към подсъдимия, пострадалият е бил без оръжие. В тази насока има нещо,
което е интересно, според мен, и би следвало да бъде обсъдено, а именно
показанията на свидетеля П., в които той говори за това, че принципно знае,
че пострадалият е разполагал с малко ножче, някакво, тип от магазин за 1 лев,
което носел винаги със себе си на риба; с него си служел, когато се хранели и
т.н. Ако направим преглед на всички ножове, иззети като веществени
доказателства, ще установим, че нито един от тези ножове не отговаря на
описанието на това малко ножче, за което говори свидетелят П.. Самият той
също твърди, че това ножче го няма измежду всички ножове, които му бяха
предявени от вас. Така че, доколкото следва ние да дадем отговор на въпроса
с какъв предмет - нож или друг, различен, са нанесени нараняванията, които
установяваме по главата и по китката на подсъдимия, моят въпрос е, че те са
нанесени, евентуално, с това ножче, което после, неизвестно защо, не е
намерено на местопрестъплението, но когато се отправя към него, той е гол
до кръста, само с къси панталони и няма как да носи оръжие, с което да му
причини на него тези наранявания. Също така, изключвам и факта, поради
причини, изложени по-преди от мен, той да е намерил неговия нож и това да
е бил ножът, с който е нанесъл пораженията върху подсъдимия.
Описаното и прието за установено в мотивите на първоинстанциония
съд, според мен, напълно покрива характеристиките на едно деяние,
извършено в условията на неизбежна отбрана. На първо място, има нападение
от страна на пострадалия. На второ място, това нападение е противоправно и
е непосредствено, а обвиняемият, действайки по описания начин, се е опитвал
да защити себе си.
Вторият въпрос, който следва да бъде обсъден, е налице ли е
превишаване на пределите на неизбежна отбрана и, според мен, отговорът на
този въпрос е ДА, като ще се опитам да се мотивирам малко по-късно.
Засегнахме въпроса за самонараняването, който аз считам, че е изчистен и
следва да се приеме, че такова самонараняване няма, въпреки че неговото
наличие беше от особена важност за квалификацията на деянието, доколкото
то би могло да доведе до извод за прекратяване на нападението, което да
промени по съществен начин квалификацията на деянието. В крайна сметка,
независимо дали пострадалият е бил с нож или не е бил с нож, онова, което е
предприел, според мен, би могло да бъде преценено като нападение, предвид
на всякакви възрастови и други особености на двамата. Подсъдимият е приел
по сериозен начин това нападение и в останалата част смятам, че мотивите на
първоинстанционния съд следва да бъдат подкрепени, тъй като те почиват на
10
събраните по делото доказателства. В самите мотиви е направен доста
обширен коментар на всичко онова, което е необходимо, за да бъде прието, че
в случая е налице превишаване пределите на неизбежна отбрана, което, на
първо място, е свързано с действията на подсъдимия и с техния интензитет.
Въпреки че е имало нападение, начинът, по който подсъдимият се е опитал да
го преодолее, по който се е опитал да действа в своя защита, очевидно е с
един необоснован интензитет, с нанасяне на 3 удара в различни
жизненоважни части на тялото на пострадалия, като от всеки един от тях би
могло да произлязат много тежки последствия за пострадалия и всеки един от
тях би бил достатъчен, за да бъде преодоляно нападението, на което
подсъдимият е бил подложен. В това е същината на твърдението на
първоинстанционния съд, а и моето твърдение пред вас, че в случая сме
изправени пред превишаване пределите на неизбежна отбрана. В тази връзка
считам, че следва да бъдат подкрепени изводите на първоинстанционния съд,
както по отношение на фактите и на квалификацията, така и по отношение на
обосновката на размера на наложеното наказание, където съдът, според мен,
по един правилен начин е преценил правилно наличието на отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства, достигнал е до правилен извод, за
това че наказанието следва да бъде определено при минимален превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства. Наложил е наказание 3 години и
оттук нататък единственото, което следва да бъде подложено на дискусия, е
по отношение на приложението на чл. 66 ал. 1 НК и отлагането на
изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 3 години. Аз и в тази
част бих подкрепил мотивите на първоинстанционния съд, съгласявайки се с
тях, на първо място, с обстоятелството на каква възраст е подсъдимият, с
твърденията за това, че с оглед на достигане до неговото поправяне и
превъзпитание едва ли е необходимо той да изтърпи наложеното наказание
реално, както поради възрастта, така и поради други негови характерови
особености, най-вече обстоятелството, че досега в живота си той не е давал
повод да се приеме, че е личност с висока степен на обществена опасност,
която не би могла да бъде превъзпитана на друго място, освен в условията на
пенитенциарното заведение.
По отношение на жалбата ми се ще да кажа, че нейната
неоснователност, според мен, е защитена по добър начин, доколкото всички
тези възражения са били изложени пред първоинстанционния съд, че нейната
неоснователност е била установена по един добър начин в мотивите на
първоинстанционния съд, където е даден отговор на въпросите, които бяха
поставени и на вашето внимание. Това се отнася и за твърденията, свързани с
допуснати процесуални нарушения както относно протоколите за
претърсване и изземване, така и за онези твърдения, свързани с неизяснени
факти и обстоятелства, за които аз пак казвам, тях ги има, но въпросът е тук
дали наличието на тези противоречия би могло да бъде преодоляно по
достатъчно задоволителен начин и, най-важното, дали ако бъде преодоляно
по някакъв начин, това би променило съществените правни изводи за онова
11
какво е осъщественото престъпление. Според мен, отговорът е НЕ. Дори в
някаква степен да преодолеем този доказателствен дефицит, за който ви
говорих, считам, че това няма да бъде основание да се променят правните
изводи за квалификацията на извършеното. И с нож, и без нож нападение е
имало. Относно неговата непосредственост и противоправност аз нямам
основание да се съмнявам, няма основание да се съмнявам, че преодолявайки
това нападение, подсъдимият е действал по начин, по-експресивен, отколкото
само да спре нападението, което и очертава тезата за наличието на
превишаване пределите на неизбежна отбрана. В този смисъл моля за вашето
произнасяне.
Адв. К.: Уважаеми съдии! Ще обърна внимание на това, което и
прокурорът каза, че и според мен главният въпрос в настоящия случай е
налице ли е превишаване пределите на неизбежната отбрана или не? В този
смисъл имаме ли непосредствено противоправно нападение или не?
Аз считам, че мотивите на първоинстанционния съд са неправилни по
едно мое главно виждане, а именно че те се позовават само и единствено на
обясненията на подсъдимия, които аз считам, че това е негова защитна
версия. Ще кажа малко по-късно защо. Законът го позволява това нещо, но
анализирайки всички медицински експертизи от досъдебното производство,
включително и тази, изслушана днес в тази зала, става ясно, че неговата
защитна версия, показанията, които е дал както в досъдебното производство,
така и в С. З., и тук също, се опровергават почти в по-голямата им част. Аз не
казвам, че те не трябва да съществуват по делото. Напротив, той е страна в
процеса, има право да говори каквото си иска и го е направил. Няма нито едно
друго - нито пряко, нито косвено доказателство, което да сочи на неговата
версия. Напротив! И днес изслушаната експертиза отхвърля категорично
самонараняването, което той твърди, че се получило при ръкомахане с ножа.
Говоря за Д., пострадалия. И в днес изслушаната експертиза стана ясно, че по
склона експертите не са открили петна от кръв, но на дигата има петна от
кръв, което означава, че действието се е развило на самата повърхност на
дигата, а не по склоновете. От днес разпитаните експерти става ясно, че
кръвта на Д. се е стичала от врата до петата на единия му крак. Което
означава, че той през цялото време е бил прав и в динамика, а не легнал и
боричкайки се с подсъдимия. Нито един от другите двама присъстващи там,
които са били до огъня, не казват нищо, което да ни наведе на мисълта, че
това, което споделя и казва като защитна версия подсъдимият, е вярно.
Поставяме следващия въпрос - има ли нападение? Бих се съгласил с
прокурора, ако има нападение. Тук поставяме живия и мъртвия. Живият е тук
и може да каже всичко. Мъртвият го няма и той мълчи завинаги. Ако съдът
възприеме това, което е възприел Старозагорският окръжен съд, означава, че
даваме вяра на подсъдимия на 100 %, на неговата защитна версия, без тя да се
покрива с нито едно друго доказателство по делото. В тази връзка
12
съпоставяме живото с мъртвото лице. Мъртвият няма как да проговори.
Други доказателства няма. В този смисъл версията, че той е нападнат, е
негова много угодна позиция в настоящия случай. Няма друг, който може да
каже кой е нападателят и тъй като и вещите лица не казаха кой е ножът,
причинил, или острието, причинили телесните увреждания на подсъдимия, аз
задавам въпроса (аз и на тях го зададох, но те в експертизата са отговорили,
че не могат да го кажат) кое нараняване е първото? Оттам съдът може да си
направи извод има ли нападение от страна на пострадалия Д. или не?
Експертите не могат да го кажат. Ние също не можем. Никой от нас не е бил
там. Вие също не можете. Ползвайки всички други доказателства по делото,
пак отиваме на защитна версия на подсъдимия. Единствената, която твърди,
че е имало нападение. Аз считам пък, че той е отишъл да поиска огънче. Или
каквото и да било друго. Един контакт, една реплика, една дума, нещо, което
да е предизвикало у него старата вражда от преди 15 минути или определен
период от време назад, пред огъня. Или каквото и да било друго. Съгласявам
се с прокурора, че няма как Д. и то в това увредено състояние, да бърка в
раницата, да търси нож, с който да го нарани - едва ли ножът е бил в
раницата. Моят нож, когато съм на излет или на разходка в планината, си е в
мен. Тази версия, че му е взел ножа и с него го е наранил и след това ножът се
е прехвърлил - няма как да стане. По е възможно с ножа, който си е негов, и с
ръстовите разлики между двамата, които всички медицински експертизи
посочват, първо да е наранен Д. от подсъдимия и след нараняването му
вещото лице С., мисля, каза - той е имал няколко минути възможност за
телодвижение, в които тази канара, двойна на подсъдимия, е успял
единственото нещо - да му изтръгне ножа от ръцете и да му посегне. И в
следващия момент се е строполил и е паднал на земята. Няма го този човек да
каже. Живият - ние чуваме само него. Но от това, което чух днес, за мен тази
фактическа обстановка ми се вижда по-реална. Вместо някой да ходи да му
търси ножа и да го напада. Ножът си е бил в него и първоначалното
нападение е било от подсъдимия към Д., но поради физическите
превъзходства на Д. е успял, макар и наранен вече, да му изтръгне ножа. Дали
е успял да го нарани, те са и толкова нараняванията - повърхностни и се е
строполил на земята. За толкова му са стигнали силите. Това е нещото, което,
евентуално, се е случило там, а не това, което описва защитната позиция на
подсъдимия. В тази връзка считам, че точно Д.Д. - подсъдимият, е
извършител на престъплението по реда на чл. 115 НК, както беше му
повдигнато обвинението от Окръжна прокуратура - Стара Загора. По
изложените съображения моля да постановите вашия съдебен акт. Нямало е
нападение от Д.. При условие че не се приеме чл. 12 ал. 1 НК, наказанието
следва да бъде съобразено с чл. 115 НК.
Частният обвинител В.Д.: Съгласна съм с казаното от адвоката ми.
Според мен е така, както каза адвокатът и че прекалено много слушах вече
подсъдимия. Неговата версия е само защитна. Аз не му вярвам.
Частният обвинител Х.Д.: Съгласен съм с казаното. Няма какво да
13
добавя.
Адв. К.: Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами - апелативни
съдии! Ще развия съображенията си първо по отношение на протеста на
Окръжна прокуратура - Стара Загора. Той е неоснователен. Към момента на
подаване на протеста и при започване на делото нямаше мотиви към него.
Едва днес в съдебно заседание уважаемият представител на Апелативна
прокуратура заяви, че не поддържа протеста и аз смятам, че тази позиция е
обективна и съответства на фактите по делото, защото в нито един момент,
нито в обвинителния акт, нито в обвинителната реч пред Окръжния съд на
Окръжна прокуратура, нито в някакъв по-късен момент бяха изведени
съображения, които действително да докажат наличието на умисъла за
извършване на престъпление по чл. 115 НК. В тази връзка за оставяне на
протеста без уважение може изцяло да приемете съображенията на прокурора,
без да ги подчертавам и пресъздавам отново сега.
По отношение на жалбата на доверителя ми - действително по делото
положихме неимоверни усилия, както на досъдебното производство, на
първата инстанция и сега да се изяснят редица факти, които и в този момент
останаха неизяснени. За мен ще бъде много интересно каква друга
фактическа обстановка ще се приеме за развитието на цялата ситуация до
настъпването на уврежданията на пострадалия и смъртта. Считам, че днес
развитата такава от пълномощника - повереника на частните обвинители е
абсолютно недостоверна. Задължени сме да се съобразяваме с наличните
факти. Съществено значение имат обясненията на подсъдимия, а в тази
връзка до известна степен те се подкрепени и от свидетелските показания на
разпитаните двама свидетели - К. и П.. Какво имам предвид? – конкретно
обстоятелството, че след като всички са били около огъня и там е имало
някакви пререкания, подсъдимият казва „Аз реших, отдалечих се и отидох на
40 метра, където седнах на столчето и започнах да си правя светулките за
риболов“. Той също обяснява, че въдиците на пострадалия Д. са на разстояние
около 15 метра от него. Такива са и показанията на свидетелите. Това са
категорично установени факти. Факт е, че подсъдимият първи е отишъл и си е
седнал на столчето. Известно време след това пострадалият Д. се отправя в
тази посока. Никой от свидетелите не може да каже по каква причина. Нито
пък някой се е концентрирал да гледа дали той има в себе си нож или няма
нож. Тук е моментът, в който трябва да си отговорим с какво оръжие са
нанесени нараняванията на подс. Д.. Смятам, че не може да има никакво
съмнение в тези му обяснения, които той дава веднага след задържането, още
на първия разпит. Добросъвестно обяснява как е отишъл, как е седнал, как е
работил там, как е нападнат, какви удари е получил. Затова смятам, че в тази
част фактите, които са установени, те са безспорни. Оттам нататък имаме
известни различия, които никой от свидетелите - очевидци не е видял - кой
първи нанася удара или как е станало нанасянето на прободните рани на
14
починалия Д.. Това е обяснимо, тъй като те са били около огъня със запиване,
с мезета и т.н. Поради съображението, че подсъдимият Д. търси начин да се
защитава, той влиза в активна позиция на извършване на определени защитни
действия. Обяснява ги няколко пъти в какво се състоят тези защитни
действия. Защо? Защото той е нападнат с нож, той е нападнат в главата -
област от тялото, която е животозастрашаваща и ако той не се е предпазил,
много е възможно в момента да беше той жертвата на тази ситуация. Поради
тази причина, в този смисъл са и разсъжденията на заключението на съдебно-
психолого-психиатричните експертизи, които обясняват, че неговите
действия са свързани именно с тази защита. Той се чувства застрашен и търси
начин как да преодолее възникналата ситуация. Оттам нататък неговите
обяснения за всички са ясни какви са, но е факт, че пострадалият е с 3
прободно-порезни рани, една от които е била смъртоносната.
Ако вие приемете, че изложеното по отношение на съображенията за
протеста е изцяло неоснователно, моля да обсъдите съображенията, които съм
изложила като допълнителни към въззивната жалба. Има така нар. дефицит
от доказателства, поради което обаче не можем да тълкуваме, че имаме
преустановяване на нападението и след това проява на активни действия от
страна на подс. Д.. По-вероятната ситуация, търсейки начин да се защитава,
той извършва определени защитни действия и именно тук се състои
същественият момент за наличието имаме ли неизбежна отбрана, имаме ли
превишаване на пределите на тази отбрана. Моето дълбоко убеждение, ако не
приемете изцяло защитната позиция, която развива подсъдимият, е именно
тази, че има превишаване на пределите, тъй като нараняванията на
подсъдимия Д., нанесени от пострадалия Д., макар и нанесени в главата -
животозастрашаваща част от тялото, и другата порезна рана на ръката, не
съответстват по характер и интензитет на уврежданията, тъй както са тези на
починалия Д.. Съществен факт е, че няма прекъсване от нападението и
извършването на другите действия и че има несъответствие в защитните
действия, упражнени от подсъдимия Д.. Поради това, в краен вариант, ако не
приемете съображенията, развити допълнително, писмено представени към
въззивната жалба, моля да потвърдите присъдата на Окръжен съд - Стара
Загора.
Жалбоподателят - подсъдимият Д. за лична защита: Съгласен съм с
казаното от адвоката ми. Аз поисках да бъда оправдан, защото през целия си
мирен живот съм нямал прегрешения. Мотивите на уважаемия адвокат К., на
целия заседателен състав – съдии, прокурори, вещи лица - 10 човека, плюс
адв. К. и съпругата на починалия присъстваха на самото място. Бяха закарани.
Аз съм на 60 метра, нямам нож в мен. На мен тази присъдата няма да ми тежи
толкова, колкото на моето семейство. Ние сме едно добро семейство. 45
години брак, деца – висшисти, съпруга – висшистка. Това нещо, попаднах в
ситуация, в която всички се разболяха, без мен. Изглежда съм търпелив. Не
15
мога да кажа. Всички са разстроени.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Д..
Подсъдимият Д.: Моля да бъда оправдан. Съжалявам за починалия.
Постарахме се да бъде закаран. Не знаехме какви са нараняванията му.
Благодаря ви!
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14:48 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16