№ 25
гр. Ловеч, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500524 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.258 от ГПК
Постановено е съдебно решение №20410.08.21 г. по гр.д.№350/21 г. на
ЛРС, с което е осъден „ОСЪМ“АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч 5500 Северна индустриална зона, управлявано от М.С.С., представител на
ЮЛ представител „Група технология на металите-А.Б. Холдинг“АД с ЕИК ****** да
заплати на Г. Г. В. с ЕГН ****** с постоянен адрес гр.Ловеч, общ.Ловеч обл.Ловеч
ж.к.%“******** чрез пълномощник Х.В. от ВТАК на основание чл.200 КТ
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили като резултат
от смъртта на неговия брат В.Г. В. на 12.02.2018 г. в резултат на трудова злополука,
настъпила пред производствено помещение на „Осъм“АД-Ловеч, в размер на 10 000 лв.
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
загубата от смъртта на неговия брат, ведно с обезщетение за забавено плащане на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главницата на 10 000 лв. за времето от датата на
деликта-12.02.18 г. до окончателното погасяване на вземането, а иска до пълния
претендиран размер на сумата от 30 000 лв. и претенцията да се осъди „ОСЪМ“АД да
заплати на адвокат В. адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗДА
във вр. с чл.37 от ЗА и във връзка с Наредбата за минималните размери на
1
адвокатските възнаграждения, в съответствие с фактическата и правна сложност на
иска и проведения брой на съдебните заседания са отхвърлени като неоснователни и
недоказани, осъден е Г. Г. В. да заплати на „Осъм“АД с горните данни разноски по
делото съразмерно с отхвърления размер на исковете или сумата 1 353,33 лв, като е
осъден осъди „ОСЪМ“АД да заплати на РС-Ловеч сумата 400 лв. ДТ върху уважения
размер на иска и сумата 70 лв. възнаграждение за вещо лице съобразно уважения
размер, като останалата сума от 130 лв. е присъдил да остане в тежест на бюджета на
съда на основание чл.359 от КТ, посочена е и сметката на ищеца, по която може да се
извърши плащане.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№5794/31.08.21 г. от "ОСЪМ"АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, кв."Северна индустриална
зона", представлявано от А.Г.И., ЕГН:**********, в качеството си на представител на
Изпълнителния директор „А.Б. Холдинг"АД, ЕИК ****** в СД на „Осъм" АД,
действащ чрез пълномощника си адв. Ф. Ф. от АК-Ловеч против Решение
№204/10.08.2021г. на ЛРС, в частта, с която е уважен иска на Г. Г. В. по чл.200 от КТ и
„Осъм" АД е осъдено да му заплати сумата от 10 000 лв. представляваща причинени
му неимуществени вреди от смъртта при трудова злополука на неговия брат В.Г. В.,
ведно със законната лихва, считано от 12.02.2012г. до окончателното плащане.
По отношение правилността при приложение на материални закон и
обосноваността на обжалваното решение изтъква, че материалноправната легитимация
на ищеца, който твърди, че е носител на предявеното за съдебна защита право, се
основава на действителното съдържание на конкретната поддържана връзка с
пострадалото лице /негов брат/, за смъртта на което се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, а не на формална родствена връзка. Сочи, че наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, се преценява от съда във всеки отделен случай въз
основа на фактите и доказателствата по делото. Твърди, че съобразно мотивите на
приложимото ТР № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС, особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци, като в традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Изтъква, че връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и
когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В този смисъл твърди, че ВКС е
поставил като условие за получаването на обезщетение в тези случаи не само
2
формалната връзка на родство, а и необходимостта следствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Изтъква, че е прието от ВКС, че по
изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Сочи, че предпоставките да се присъди обезщетение са: да е доказано по
несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с починалия особено
близка връзка, надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, поради
която след смъртта търпи изключителни по интензитет болки и страдания. Излага,че
липсва дефиниция на критерия изключителност, но изхождайки от мотивите на
тълкувателното решение, следва да се възприеме, че в хипотезата попадат тези
отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно въздействие
върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни
негативни емоции поради загубата на значимия близък човек. Според него следва
обаче да се обърне внимание, че израза "особено" означавало нещо различно по
качество и степен на обикновеното, нормалното и обичайното. Сочи, че успоредно с
това, съдебна практика приема изрично, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени, т.е. обезщетение се присъжда само при доказана
особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди.
Изтъква, че това предполага, че за да възникне право на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в полза на ищеца в настоящето производство е
необходимо същият да проведе пълно и главно доказване за съществуването на трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия в резултат от трудово злополука негов брат
и за настъпили в резултат на смъртта му сериозни морални болки и страдания. Сочи, че
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
За разлика от съда, счита, че по делото било доказано със събраните гласни и
писмени доказателства съществуването на нормални, а не на изключителни отношения
на близост между починалия и неговия брат, както и проявата на естествена
емоционална реакция от страна на ищеца при смъртта на неговия родственик, които не
3
са от категорията на създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
претърпени от неговата смърт продължителни болки и страдания. В този смисъл, не
споделя направения от съда правен извод, че преценката на доказателствата по делото
доказват не само наличието на нормални връзки, обосновани от родството и загубата
на близък човек, но и че отношенията им са надхвърляли обикновеното им съдържание
на уважение и зачитане, както и че ищецът останал без баща е изградил и живял в
зависимост от брат си във всички области на живота. Сочи, че последното съждение е
необосновано, тъй като видно от показанията на св.Н. (майка на ищеца и пострадалия),
техният баща е починал 2008г., т.е. ищецът тогава е бил на 34г. и не може да се говори,
че е бил в някаква зависимост от своя баща, за да се приеме твърдението, че заместил
липсата на това присъствие със своя брат. Излага, че по делото не се доказала
необходимост починалия да е имал необходимост от морална и/или материална
подкрепа, възникнала след смъртта на неговия баща, а нещо повече, стана ясно, че
приживе за майката на ищеца предимно се е грижил брат му, като тя е живяла при него
в с. Славяни в къщата съпругата му, като същевременно Г. през цялото това време е
живял в с.Бяла река - родното място и къща на своята майка. Излага, че още с отговора
на исковата молба посочили, че изложените в нея отношения между двамата братя
изцяло са свързани с моралното и законово задължение на децата да полагат грижи за
своите родители, както и на взаимопомощ помежду си. Твърди и нещо повече,
полагането на съвместни грижи за оказване на материална и морална помощ на своята
майка не попадат в приложното поле на установените лични индивидуални отношения
между двамата братя. Сочи, че подобно било и изложеното становище и във връзка с
твърдението, че пострадалият ежегодно е отглеждал прасе за брат си и се събирали на
семейни празници, още по-малко, че пострадалият оказвал съдействие при ремонти и
заваръчни услуги, както и замествал брат си като работел лятото в неговото заведение.
Твърди, че подобна помощ и взаимодействие е характерно за българската традиционно
семейство и не е изключението, което законът е предвидил. Излага, че установената
обичайна близост и нормална привързаност между братя (като част от най-близкия
семеен кръг, връзките, между които се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост) в случая не води до несъмнен извод за
квалифицирането й като изключителна. Счита, че е налице обичаен характер на
духовната и емоционална близост, като ангажираните от ищеца свидетелски показания
не установяват и понасяне на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и
страданията, които би изпитал всеки при смъртта на негов брат, изразяваща се със
силна и непреодолима скръб със съответни поведенчески прояви след нелепата
внезапна загуба, която във всички случаи представлява непоправима житейска загуба,
от която е невъзможно пълно възстановяване в психоемоционален план. Сочи, че
събраните в хода на съдебното следствие доказателства не установили интензитет на
настъпили в резултат от смъртта на пострадалия вреди. Твърди, че в тази насока е
4
категоричното заключение на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза
/изрично приета без въпроси от процесуалния представител на ищеца с депозираната
по делото негова молба Вх.№4526/14.07.2021г./, обобщено и разяснено от експерта при
неговия разпит в с.з. от 16.07.2021г., според който приетата или поставена от
психиатъра в приложените към исковата молба амбулаторни листи не отговаря на
критериите за описаното психично разстройство по няколко показателя. Цитира, че
рецидивиращото депресивно разстройство представлява тежко психично разстройство,
но в този случай се касае за нещо различно - за индивидуален отговор на ищеца към
преживяното /смъртта на своя брат и претърпяното в последствие ПТП/. Сочи, че в
частта от медицинските документи, където е следвало да се посочат преживените
психиатрични симптоми, описание липсва. Твърди, че така посочените „няколко
депресивни епизода" не са описани от издалия документите д-р А.Л.. Сочи, че са
използвани обобщаващи термини, без да са описани посочената от пациента
симптоматика. Твърди нещо повече - при проведеното с ищеца интервю вещото лице е
констатирало, че реакцията му след съобщаване за смъртта на неговия брат е в рамките
на обичайната стресова реакция за по-голяма част от хората поставени в подобна
ситуация, т.е. на нормална психологическа реакция, без същата да преминава в
психиатрично заболяване и диагноза. Твръди, че експертът ясно пояснил, че всеки
човек по индивидуален начин преживява загубата на близък човек, като това
състояние се нарича „травматичен стрес", който от своя страна е нормална реакция и
след като се излезе от него могат да настъпят състояния на „психиатричните
разстройства". Сочи, че в конкретния случай, разстройства от такава категория не са
настъпили, а е настъпило изменение изразяващо се в повишаване на апетита, качване
на килограми, но тези проявления са от физиологичен характер и ако е имал някакви
проблеми за трите години от датата на инцидента при правилно проведено лечение,
цялата тази симптоматика следваше да е изчезнала. Твърди, че категорично според
вещото лице пациентът не е взимал предписаните от психиатъра лекарства, тъй като по
негови думи те не му помагали и това предполага, че лечение въобще не е провеждано.
Сочи, че всички техни подробни възражения, релевирани в отговора на исковата молба
за снабдяването с медицинските документи са изцяло валидни и се потвърдили в хода
на производството пред първоинстанционния съд, а именно, че с висока степен на
вероятност са изготвени за целите на процеса. В резюме сочи, че ппървият представен
с исковата молба амбулаторен лист е издаден на 21.12.2018г., при положение, че
смъртта на неговия брат е настъпила на 12.02.2018г., както и че поставената на ищеца
диагноза и предписаните му лекарства напълно съвпадат с тези на неговата майка по
издадени от същия психиатър медицински документи представени по воденото от
майка му срещу „Осъм"АД дело за неимуществени вреди, произтичащи от същото
основание.
Изтъква, че посоченото по-горе навежда на извод, че със събраните гласни
5
доказателства по делото е доказано съществуването на нормални отношения на
близост между двама братя, както и проявата на естествена емоционална реакция от
страна на ищеца при смъртта на по-големия му брат. Сочи, че отношенията между
ищеца и починалия се характеризират с типичните проявления на близка родствена
връзка - обич и взаимна подкрепа, кат оспоред него е налице обичайна близост и
нормална привързаност между братята, макар и живели в различни населени места,
която не води по изключение до възникване на право за ищеца да получи обезщетение
за неимуществени вреди. Счита, че действително внезапната смърт на по-големия брат
е причинило скръб у ищеца от фаталната загуба със съответни поведенчески прояви,
но не е установено интензивно и продължително преживяване, включително и
посредством специални знания на вещото лице не е доказано, както като резултат,
състояние на тревожност, потиснатост, безпокойство, и в социален аспект. Твърди, че
гласните доказателства не съдържат информация ищецът да е понесъл или да понася
неимуществени вреди - морални болки и страдания, надхвърлящи като интензитет и
продължителност болките и страданията, които е нормално да търпи един брат при
внезапната и нелепа загуба на брат си в активна възраст. По тази причина счита, че не е
осъществена хипотеза на изключението, визирано в посоченото по-горе тълкувателно
решение, приложимо към спорното правоотношение, което да даде основание за
определяне на обезщетение за вреди от смъртта на пострадалия. Сочи, че за да е налице
особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от
него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства,
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната
родствена връзка. Твърди, че независимо от спецификата на отношенията между
лицето, търсещо обезщетение, и починалото лице, присъждането на обезщетение
винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите,
възприети в TP № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС: 1/ наличие на особено близка
емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение
от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и
ППВС № 5/1969 г., и 21 проявление на неимуществени вреди в правната сфера на
ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за
отношенията между съответните лица. Сочи, че в настоящия казус такова пълно и
главно доказване не е успешно проведено от страна на ищеца, което води като правна
последица до отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
По отношение прекомерност на уважения иск и неправилно определяне
размера на присъденото обезщетение заявява, че алтернативно на соченото в
предходната точка на изложението, счита че размера на уважения иск е прекомерен и
отделно неправилно определен от съда, по следните съображения:
Не оспорва факта, че между „Осъм"АД и пострадалото лице към момента на
инцидента /12.02.2018г./ е имало действащо трудово правоотношение, както и че с
6
Разпореждане № 51041011/ 22.03.2018г. на Директора на НОИ, ТП-Ловеч на основание
чл. 55, ал. 1 от КСО инцидента с В.Г. В. е признат за "трудова злополука". Сочи, че
законодателят е приел, че „трудова злополука" е всяко внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както
и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт.
Изтъква, че с настъпването на трудова злополука за увредения, а при смъртта
му - за неговите наследници, възниква право на обезщетение за причинените им вреди,
респективно задължение за репарирането им от прекия причинител на увреждането по
силата на чл.45 от ЗЗД и от работодателя по силата на чл.200 от КТ. Твърди, че
отговорността на работодателя е безвиновна - тя не зависи от това дали негов орган,
друг негов работник/служител или трето лице има вина за настъпването на вредата,
дали е резултат на случайно събитие или непреодолима сила, а възниква само поради
съществуващото между него и увредения трудово правоотношение. Изтъква, че в тези
случаи отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е обективна и безвиновна, с
гаранционно-обезпечителен характер е без значение за отговорността на работодателя
по чл.200 от КТ е причината за трудовата злополука.
Твърди, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдания
и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968 г. Сочи, че то трябва
да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи
по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото
е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките
- по-ниско.
Сочи, че за да се уважи предявения иск с правно основание чл.200 от КТ е
необходимо да се установи наличието на следния сложен фактически състав: трудово
правоотношение между наследодателя на ищеца и ответника, прекратено със смъртта
на работника от произшествие при изпълнение на трудовите му функции и наличие на
трудова злополука. Твърди, че с отговора ни на исковата молба своевременно
материализирали възражението си по чл.201, ал.2 от КТ, който предвижда възможност
за намаляване на обезщетението на основание проявено от страна на пострадалия груба
небрежност, която е в пряка и непосредствена връзка с вредоносния резултат.
Изтъква, че по своята правна същност за разлика от компенсацията по чл.51,
ал.2 от ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата,
в трудовото право на компенсацията предпоставя виновното допринасяне на
пострадалия за настъпването на увреждането. Според него, това предполага, че не
всяка форма на вината, а само грубата небрежност е релевантна при преценка дали е
налице основанието по чл.201, ал.2 от КТ за намаляване отговорността на
7
работодателя. Сочи, че отговорността на работодателя може да бъде намалена по този
ред само ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност /съзнавана непредпазливост/, т.е. извършил е определени действия в
нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда,
предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено
се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. Твърди,
че в тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага и според трайната
съдебна практика грубата небрежност е определена като неполагане на дължимата
грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. В този
смисъл сочи, че с Решение №1884/2005г. на ВКС по гр.д.№1404/2003г., Ш-то г.о. е
прието, че не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на
труд представлява нарушение с груба небрежност, а само онова, при което работникът
не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна
обстановка и в същия смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№510 по гр д №1923/2009г. на ВКС, IV-то г. о.
Изтъква, че със своя молба от 23.05.2021г. ищецът чрез процесуалния си
представител адв.В. направил формално искане на основание чл.214, ал.1 от ГПК за
намаляване размера на предявения главен иск от 50000,00 лв. на 30000,00 лв, като
изложените в молбата съображения за предприетото процесуално действие са изцяло
дословно взаимствани от мотивите на Определение № 238/26.03.2021г. на ВКС, 3-то
г.о., постановено по гр.д. №3653/2020г., с което съдът не е допуснал до касационно
обжалване подадената от Г. Н. (майка на ищеца и пострадалия) по воденото от нея
против „Осъм"АД дело за обезщетение на претърпените от същия правопораждащ
факт - смъртта на нейния син В.Г. В. неимуществени вреди. Сочи, че във визираното
определение ВКС е потвърдил, че размера на определения от предходните инстанции
процент на съпричиняване /30%/ от страна на пострадалия е правилен и съответства на
практиката на ВКС. Сочи, че предвид факта, че с постановяване на определението е
влязло в сила Решение №170/09.07.2020г. на Окръжен съд - Ловеч, постановено по
В.гр.д. № 228/2020г. по отношение приетия размер на съпричиняването, ищецът в
настоящето производство признал посочените в отговора фактически обстоятелства
обосноваващи възражението им за съпричиняване от страна на пострадалия работник и
това признание за наличието на съпричиняване /без да е налице необходимост от
неговото доказване/ било прието до установеното по друг казус със същия предмет, но
с ищец майката на пострадалия в размер на 30% и със свое протоколно определение от
26.05.2021г. РС-Ловеч на основание чл.214, ал.1 от ГПК допуснал поисканото
изменение на иска, като приел, че същият е предявен за сумата от 30000,00 лв.
Сочи, че независимо, че правилно било допуснато изменението на иска, то в
окончателния си съдебен си акт съдът неправилно приложил материалния закон като
правна последица от волеизявлението на ищеца и определи механизъм за определяне
8
на размера на обезщетението в противоречие със съдебната практика. Аргументите за
подобно твърдение са, че според чл.214, ал.1 от ГПК до приключване на съдебното
дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както
и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно, като в конкретния
случай ищецът реализирал първата хипотеза, т.е. измени размера на иска, като го
намали от първоначално предявените 50 000,00 лв. на 30 000,00 лв. Счита, че в този
случай преценката е изцяло на ищеца, като законът не го задължава нито да излага
мотиви, нито да е налице изрично съгласие от страна на ответника за причината,
поради което предприема тази установена в негова полза процесуална възможност.
Излага, че вместо след като съдът определи размера на справедливото обезщетение по
правилото на чл.52 от ЗЗД, при наличие на груба небрежност обезщетението да намали
като „приспадне" грубата небрежност, определена в дробно число или в процентно
изражение, видно то мотивите към решението решаващият орган е приел, че не следва
да се извърши приспадане на съпричиняването, тъй като ищецът бил намалил
претенцията си признавайки наличието на такова съпричиняване. Счита, че подобен
подход е напълно неправилен, тъй като само и единствено в правораздавателните
правомощия на съда е при наличие на основания да приложи института на чл.201, ал.2
от КТ, т.е. да намали отговорността на работодателя, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност и в тази връзка, най-малко в
случая с признатото от ищеца съпричиняване от 30% съдът следвало да намали
приетия от него за частично основателна претенция от 10000,00 лв. и трябвало да
присъди окончателен размер на дължимото обезщетение от 7000 лв. Счита за
неправилно съдът да не приспадне размера на съпричиняването с аргумент, че иска е
бил намален, защото ищецът е признал и „съобразил" размера на това съпричиняване,
като друг е въпроса, че признато било съпричиняване от 30%, а искът бил намален от
50 000 лв. на 30 000 лв., т.е. с по-висок процент.
Изтъква, че на последно място, при положение, че се абстрахираме от
обоснованите по-горе в изложението възражения за цялостна неоснователност на
предявения иск и неправилното приложение на съпричиняването, намира приетия за
частично основателен за сумата от 10000,00 лв. иск по чл.200 от КТ за прекомерен по
размер и некореспондиращ с установените по делото обстоятелства имащи отношение
към определянето на неговия справедлив размер, съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД.
С оглед изложените съображения, моли съда да отмени в обжалваната част
Решение №204/10.08.2021г. на Ловешкия районен съд, ГК, IV-ти граждански състав,
постановено по гр.д. № 20214310100350/2021г., като при условията на алтернативност:
отхвърли изцяло предявения иск; намали като прекомерен размера на присъденото
обезщетение и приспаднете признатия размер на съпричиняване; ако приеме за
правилен приетия от първоинстанционния съд размер на присъденото обезщетение от
10 000,00 лв., да намали същия с признатото от ищеца съпричиняване от 30% и го
9
редуцирате на 7000 лв.
Моли съда да присъди всички направени от „Осъм"АД пред настоящата
инстанция съдебно - деловодни разноски.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от Г. Г. В., с ЕГН ******, с
постоянен адрес адрес гр. Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, ж. к. ********, чрез
пълномощника Хр. М. В., с № ********** от ЕРАРБ, адвокат от ВТАК, с адвокатска
кантора в гр. Велико Търново, бул. „***, тел: ******, електронен адрес:
*********@*****.***; в която излазява становище, че въззивната жалба на „ОСЪМ"
АД е неоснователна и недоказана. Сочи, че обжалваното решение не страда от
пороците, посочени в нея, а именно, че е не законосъобразно в частта, в която са
уважени исковете му с правно основание чл. 200 от КТ и жалбоподателят е осъден да
заплати на Г. Г. В. обезщетение в размер на 10 000 лева, представляващи причинени
му неимуществени вреди от смъртта при трудова злополука на неговия брат В.Г. В.,
ведно със законната лихва, считано от 12.02.2012 год. до окончателното изплащане.
Счита за неоснователни твърденията, че съдът е достигнал до грешен извод
като е приел, че между загиналия при трудова злополука работник и неговия брат са
били налични отношения, които подлежат на обезщетяване. Сочи, че съдът е
съобразил, че по делото е доказана особено близка връзка с починалия и неговия брат,
който действително е претърпял вреди, с особен интензитет от смъртта на В.Г..
Твърди, че е правилен, че ищецът е от категорията лица, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, с който са
били изградили трайна и дълбока емоционална връзка и от настъпилата смърт търпят
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е оценил справедливо
да бъдат обезщетени със сумата от 10 000 лева. Сочи, че размерът на така
определеното обезщетение е правилно определен и съобразен с признатия от ищеца
процент съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия му брат и в този смисъл
отсъства неправилно прилагане на чл. 52 от ЗЗД, във връзка със задължителните
указания на ППВС № 4/1968 год. Сочи,че първоинстанционният съд е събрал всички
относими към предмета на спора доказателства, които му позволили по несъмнен
начин да установи, че са доказани фактите и обстоятелствата, от които той черпи
правата си и правилно в тази насока съдът е кредитирал с доверие събраните по делото
гласни и писмени доказателства и заключение на вещо лице.
Предвид изложеното, моли съда да потвърди Решение № 204/10.08.2021 год.,
постановено по гр. д. № 350/2021 год. по описа на ЛРС като законосъобразно и
правилно, относно размера на дължимото се обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и отхвърли жалбата на „ОСЪМ" АД като неоснователна и
недоказана.
Подадена е и насрещната въззивна жалба от Г.Г., с която той твърди, че е
постановено решение № 204/10.08.2021 г., по гр.д. № 350/2021 г., с което ЛРС
10
частично е предявил предявените искове, като е осъдил ответното дружество да му
заплати сумата от 10 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД, върху главницата от
10 000 лева за времето на деликта от 12.02.2018 г., до окончателното погасяване на
вземането, като е отхвърлили иска до пълния му размер 30 000 лева. Съобразно изхода
на делото е следвало ответното дружество да бъде осъдено да заплати и адвокатско
възнаграждение на адв. В., на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 37 от
ЗА. Твърди, че от името на доверителя си решението в частта за определения размер на
обезщетението е законосъобразно и правилно, но е незаконосъобразно и правилно за
присъждане на обезщетение за осъществена безплатна правна помощ с мотиви, че са
събрани доказателства за имотното състояние на ищеца и доходите, и здравословното
му състояние, в обратен смисъл. Позовава се на действието на чл. 38, ал.1 от ЗА, като
твърди, че тази разпоредба не е уредено изискването клиента да доказва искането за
някои от посочените основания за сключване на договор за правна помощ, като
преценка дали да окаже безплатна правна помощ е от самия адвокат и е въпрос на
договорна свобода. Казва, че предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение са посочени в горната разпоредба и съдът би следвало да определи
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер не по-нисък
от предвидения в разпоредбата на чл. 32 от ЗА, и бъде осъдена противната страна да го
заплати. Моли съда да отмени атакуваното решение като незаконосъобразно и
неправилно, в частта в която е отхвърлено искането за присъждане на възнаграждение
за осъществена безплатна правна помощ и бъдат присъдени на доверителя й сторените
разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание за въззивникът-ищец Г. Г. В. чрез адв.В. поддържа
въззивната си жалба, оспорва въззивната жалба на противната страна и моли
решението на ЛРС да бъде потвърдено като правилно. Моли да й се присъдят
разноските по делото по представен списък.
За въззивника „Осъм“АД-Ловеч се явява адв.Ф.Ф., който поддържа
въззивната си жалба, оспорва насрещната въззивна жалба на противната страна, като
счита, че решението на ЛРС следва да бъде отменено изцяло и да бъде отхвърлен иска,
като в частта за разноските досежно насрещната въззивна жалба заявява, че не следва
да се присъжда адвокатско възнаграждение на адв.В., тъй като ищецът не е материално
затруднен. Представя в срок подробна писмена защита в подкрепа на своите
твърдения, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, като
цитира и ТР №1/21.06.18 г. по т.д.№1/16 г. на ОСНГТК на ВКС досежно материално
правната легитимация на страните, а в случай, че съдът приеме, е правилно определен
присъденият размер на обезщетението от ЛРС, то да се редуцира при съпричиняване
30 % на сумата от 7 000 лв. Моли му се присъдят разноските за тази инстанция по
приложен от него списък.
11
От представените доказателства по гр.д.№350/2021 г. на ТРС, от
становището на страните, които съдът възприема поотделно и в тяхната взаимна
връзка и обусловеност, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Съдът установява от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№14/18.11.09 г. на л.17 от делото, че ищецът Г. Г. В. с ЕГН ********** е брат на
починалия на 12.02.2018 г. В.Г. В. с ЕГН **********/препис извлечение от акт за
смърт л.7/.
Представено по делото е разпореждане №51041011/22.03.2018 г. на НОИ
ТП-Ловеч, от което съдът установява, че на основание чл.60 ал.1 от КСО декларираната
злополука с вх.№66/14.02.2018 г. на ТП-Ловеч от осигурителя „Осъм“ АД станала с
В.Г. В. ЕГН ********** на 12.02.2018 г. се приема за трудова злополука по чл.55 ал.1
от КСО. Посочено е, че е налице внезапно увреждане на здравето и живота на лицето
и настъпила смърт/открита рана на главата и съчетана механична травма на тялото/,
станало през време и във връзка с извършваната работа-при вземане на участие по
преместване на аспирационен филтър и при опит да се стабилизира дебалансирането
на съоръжението, работникът попада между металната конструкция на филтъра и
терена.
Приложено по делото е медицинско удостоверение от 21.12.2018 г,
изготвено от д-р .А.Л., от което се установява, че ищецът има поставена основна
диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“ при снети данни от анамнезата
за тревожност, депресивитет вегатативна симптоматика и социална дисфункция на
симптомите и връзка със стресогенни фактори. Посочва се, че началото на
заболяването е след внезапната смърт на брат му, с който е имал силна емоционална
връзка. Назначена е терапия на болния, като за обективно състояние е посочено
„психомоторно напрежение с богата вегетативна симтоматика, изразен депресивон
симптом, с данни за диссомния и социална дисфункция.
От представения по делото амбулаторен лист №363/18.04.2019 г. също издаден
от д-р Александър Л., съдът установява, че на Г. Г. В. е поставена същата диагноза със
същата анамнеза и обективно състояние и същата терапия и е приложена и рецепта от
дата 18.04.2019.
Представено по делото е медицинско удостоверение от д-р .А.Л. ЕТ“ИПСМП“
психиатър гр.П., който на 18.12.2018 г. е прегледал Г. Г. В. от гр.Ловеч в гр.П., като
отново му е поставена същата диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“.
Към отговора на исковата молба ответникът е представил писмени доказателства
молба от Г. Г.ева Н. по гр.д.№2518/18 г. по описа на ЛРС, амбулаторен лист и
рецептурна бланка, от която се установява, че и майката на починалия В. В. е
предявила иск против работодателя, като е представила идентични доказателства
амбулаторен лист и рецепта от същата дата 18.04.19 г. с идентична диагноза и
назначено лечение. Представени са и писмени доказателства, от които се установява, че
12
освен майката на починалия работник, иск против работодателя е предявила и неговата
съпруга Т.С.Й..
По делото е представен нов амбулаторен лист, издаден от д-р Л. от датата
14.05.2021 г, от който съдът установява, че основната диагноза вече е „рецидивиращо
депресивно разстройство“, сегашен епизод умерено тежък, като предписаното лечение
е същото. Посочено е ,че пациентът има анамнеза за няколко големи депресивни
епизода и от около месец има симптоми на тревожност, безсъние, депресивитет и
богата вегетативна симптоматика.
За правилно решаване на спора ЛРС е допуснал до разпит свидетели, които са
съпругата на починалия Т.Й., майката на ищеца Г. Н. и негов близък приятел А.С., като
в тази връзка съдът преценява техните показания при възможна заинтересованост и на
основание чл.172 от ГПК. От показанията на Й. се установява, че двамата братя живеят
в различни населени места, но често се чуват и се виждат на семейни и други празници.
Починалият брат В. е помагал на по-малкия си брат, когато му се е налагало за работа в
магазина и кръчмата, отглеждал му е прасе на Славяни. Тази свидетелка не може да
посочи как се е отразила смъртта на съпругът й на ищеца, защото не го е питала, но
твърди, че е станал по-затворен и мълчалив. Майката на ищеца заявява, че те са били
много близки помежду си и по-големият брат много му е помагал в работата. Заявява,
че след смъртта му той е ходил на лекар и е приемал лекарства за кръвно, станал по-
тъжен. След това заявява, че не е забелязвала да пие лекарства. Приятеля на ищеца,
свидетелят А.С. твърди, че познава братята от 1991 г. и са били в много близки
отношения. В. винаги помагал на по-малкия си брат, който след смъртта му станал
тъжен и затворен, като му казал, че след смъртта на брат си все едно са му отсякли
ръцете и краката, може би, защото няма кой да му помага вече. Твърди, че по семейни
и други поводи са се събирали заедно, а след смъртта на брат си Г. е направил курбан и
е ходил на лекар. Свидетелят знае, че той пиел хапчета, но не знае какви точно.
ЛРС е допуснал назначаване на съдебно-психиатарична експертиза. От
заключението на вещо лице В., което се възприема от съда като компетентно изготвено,
се установява, че ищецът е преживял стрес, като неговите реакции и преживявания са
нормален отговор на абнормални и травматизиращи обстоятелства. Според вещото
лице реалното чувство на преживяване на нарушен сън, ограничаването на контактите
и другите описани по-горе са породени от ситуацията, при която лицето е поставено в
нова за него среда, като самите те нямат достатъчния интензитет, честотата и
повлияващи поведението на освидетелствания фактори. Според експерта по време на
интервюто представените разнообразни оплаквания не могат да се групират и да се
свържат с клиничната картина на психично разстройство, като в случая се касае за
индивидуалния отговор на В. към травмиращото събитие. Посочва се, че
първоначалните преживявания са в психологичния регистър, съпроводени с
притеснение относно семейството му при евентуален инцидент с него. Според
13
експертизата интензитета е достатъчен за развитие на стресово състояние, но не и за
развитие на психично разстройство, като страховете са свързани с евентуален
инцидент с него, какъвто се случва тази година. Вещото лице е категорично в
заключението си, че интензитета на травматичните изживявания към настоящия
момент не е достатъчен за развитие на психично разстройство, а е в границите на
нормалния индивидуален отговор на В. към травмиращото събитие. Експертът
посочва, че негативните емоционални преживявания са намалили своята интензивност,
но не са е достигнало до пълното им отзвучаване. Категорично вещото лице сочи, че
към настоящия момент ищеца е психично здрав, липсват данни за психично
разстройство и поради това преодоляването на последиците зависят единствено от
неговата способност за индивидуална преработка и социален опит. Д-р В. счита, че в
рамките на прогнозата ищеца има нужният ресурс да включи травмиращото събитие в
личния си опит и да продължи своето житейско развитие.
При тези данни настоящата инстанция счита, че е сезирана с иск с правно
основание чл.200 от КТ и искане да бъде осъден „ОСЪМ“АД с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч 5500 Северна индустриална зона,
управлявано от М.С.С., представител на ЮЛ представител „Група технология на
металите-А.Б. Холдинг“АД с ЕИК ****** да заплати на Г. Г. В. с ЕГН ****** с
постоянен адрес гр.Ловеч, общ.Ловеч обл.Ловеч ж.к.%“******** чрез пълномощник
Х.В. от ВТАК обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили
като резултат от смъртта на неговия брат В.Г. В. на 12.02.2018 г. в резултат на трудова
злополука, настъпила пред производствено помещение на „Осъм“АД-Ловеч, в размер
на 10 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на загубата от смъртта на неговия брат, ведно с обезщетение за забавено
плащане на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главницата на 10 000 лв. за времето от
датата на деликта-12.02.18 г. до окончателното погасяване на вземането, тъй като в
отхвърлителната част за сумата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер на сумата
от 30 000 лв. решението на ЛРс е влязло в законна сила, след като ищецът не е подал
въззивна жалба. За да бъде уважен този иск, съдът следва да съобрази постановките на
Тълкувателно решение 01/21.06.2018 г. постановено по тълкувателно дело №1/16 г. на
ОСНГТК на ВКС. В мотивите на същото се сочи, че от гледна точка на чл.52 ЗЗД е
справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, каквито са
братята и сестрите например, да могат да получат обезщетение за неимуществени
вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка,
заради съдържанието на която, търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Приема се, че претендиращият обезщетение следва да докаже, че е изградил с
починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални
болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.
14
Посочено е в ТРС, че наличието на особена близка житейска връзка, даваща основание
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата
по делото и обезщетение следва да се присъжда само тогава, когато от тези
доказателства може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обещетение, е провело пълно и главно доказаване за съществуването на трайна и
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни/като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания, като връзка
с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,
за емоционална подкрепа и доверие и нейното отсъствие изключва проявлението на
неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване, съобразно принципа на
справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Съобразявайки гореизложеното настоящата инстанциа счита, че ищецът не
провел пълно и главно доказване на своите твърдения, че е изградил такава особено
дълбока и трайна емоционална връзка с починалия си брат. На първо място, двамата
братя не са живеели в едно домакинство, всеки от тях си е имал създадено собствено
семейство и са живели в различни населени места. Действително, по-големият брат е
помагал на по-малкия, но само когато той е имал нужда от това, при излизане в отпуск
например. Отглеждането на прасе според съда, събирането на семейни и други
празници не може да обоснове наличие на такава дълбока и трайна емоционална
връзка. Това са нормални семейни отношения на близост между братя, каквито
съществуват в патриархалното българско общество от векове. Категорично следва да се
кредитира заключението на вещо лице В., който заявява, че ищецът е психически
здрав, и постепенно неговите негативни преживявяния ще отшумат напълно с течение
на времето. Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите на ищеца с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК при възможна тяхна заинтересованост, като в
тази връзка следва да се съобрази само това, което се подкрепя и от останалия
доказателствен материал. В този смисъл съдът приема, че след смъртта на брат си,
ищецът е станал по-затворен, по-мълчалив, пиел е лекарства, но след това ги е спрял,
което междувпрочем е заявил и пред вещото лице в интервюто си. Следва да се
отбележи, че той е посетил лекар-психиатър чак в края на 2018 г., а инцидентът е
станал на 12.02.2018 г. В този смисъл съдът приема, че посещението е провокирано и
от други фактори-завеждане на граждански дела от останалите по-близки на починалия
роднини-съпруга и майка. Според съда най-травмиращи са първите месеци от смъртта
на близък човек, но по делото не са събрани такива доказателства, а напротив първите
данни за преглед на ищеца при лекар са от 5.12.2018 г. Всичко това води до извода, че
не е налице такава дълбока и трайна емоционална връзка, която да обоснове
присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди-болки и
страдания.
15
След като главният иск се отхвърля, то акцесорния иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху главницата от
10 000 лв. за времето от датата на деликта-12.02.18 г. до окончателното погасяване
също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При тези мотиви настоящата инстанция счита, че предявеният от Г. Г. В. с
ЕГН ****** с постоянен адрес гр.Ловеч, общ.Ловеч обл.Ловеч ж.к.“******** чрез
пълномощник Х.В. от ВТАК против „ОСЪМ“АД с ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление гр.Ловеч 5500 Северна индустриална зона, управлявано от М.С.С.,
представител на ЮЛ представител „Група технология на металите-А.Б. Холдинг“АД с
ЕИК ****** иск с правно основание чл.200 от КТ за осъждането на „ОСЪМ“АД с ЕИК
****** със седалище и адрес на управление гр.Ловеч 5500 Северна индустриална зона,
управлявано от М.С.С., представител на ЮЛ представител „Група технология на
металите-А.Б. Холдинг“АД с ЕИК ****** да заплати на Г. Г. В. с ЕГН ****** с
постоянен адрес гр.Ловеч, общ.Ловеч обл.Ловеч ж.к%“******** чрез пълномощник
Х.В. от ВТАК обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили
като резултат от смъртта на неговия брат В.Г. В. на 12.02.2018 г. в резултат на трудова
злополука, настъпила пред производствено помещение на „Осъм“АД-Ловеч, в размер
на 10 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на загубата от смъртта на неговия брат, ведно с обезщетение за забавено
плащане на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главницата от 10 000 лв. за времето от
датата на деликта-12.02.18 г. до окончателното погасяване се явява изцяло
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
В този смисъл съдът не следва да се произнася по подадената от Г.В.
насрещна въззивна жалба, тъй като тя касае присъждане на адвокатско възнаграждение
при уважаване на иска.
Поради несъвпадане на правните изводи на настоящата инстанция, с тези на
ЛРС, то атакуваното решение №204/10.08.21 г. постановено по гр.д.№350/21 г. следва
да бъде отменено изцяло като неправилно, като бъде постановено друго, с което следва
се отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният от Г. Г. В. с ЕГН ****** с
постоянен адрес гр.Ловеч, общ.Ловеч обл.Ловеч ж.к.“******** чрез пълномощник
Х.В. от ВТАК против „ОСЪМ“АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч 5500 Северна индустриална зона, управлявано от М.С.С., представител на
ЮЛ представител „Група технология на металите-А.Б. Холдинг“АД с ЕИК ****** иск
с правно основание чл.200 от КТ за осъждането на „ОСЪМ“АД с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч 5500 Северна индустриална зона,
управлявано от М.С.С., представител на ЮЛ представител „Група технология на
металите-А.Б. Холдинг“АД с ЕИК ****** да заплати на Г. Г. В. с ЕГН ****** с
постоянен адрес гр.Ловеч, общ.Ловеч обл.Ловеч ж.к.“******** чрез пълномощник
Х.В. от ВТАК обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили
16
като резултат от смъртта на неговия брат В.Г. В. на 12.02.2018 г. в резултат на трудова
злополука, настъпила пред производствено помещение на „Осъм“АД-Ловеч, в размер
на 10 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на загубата от смъртта на неговия брат, ведно с обезщетение за забавено
плащане на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главницата от 10 000 лв. за времето от
датата на деликта-12.02.18 г. до окончателното погасяване.
При този изход от процеса въззиваемият следва да заплати на въззивника
сторените за двете инстанции разноски по делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК в
размер на сумата 2830 лв, а държавна такса не следва да се присъжда, тъй като
производството по трудови спорове съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ е
безплатно.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно съдебно решение №204/10.08.21 г.
постановено по гр.д.№350/21 г., като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Г. Г. В. с ЕГН
****** с постоянен адрес гр.Ловеч, общ.Ловеч обл.Ловеч ж.к.“******** чрез
пълномощник Х.В. от ВТАК против „ОСЪМ“АД с ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление гр.Ловеч 5500 Северна индустриална зона, управлявано от М.С.С.,
представител на ЮЛ представител „Група технология на металите-А.Б. Холдинг“АД с
ЕИК ****** иск с правно основание чл.200 от КТ за осъждането на „ОСЪМ“АД с ЕИК
****** със седалище и адрес на управление гр.Ловеч 5500 Северна индустриална зона,
управлявано от М.С.С., представител на ЮЛ представител „Група технология на
металите-А.Б. Холдинг“АД с ЕИК ****** да заплати на Г. Г. В. с ЕГН ****** с
постоянен адрес гр.Ловеч, общ.Ловеч обл.Ловеч ж.к.“******** чрез пълномощник
Х.В. от ВТАК обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили
като резултат от смъртта на неговия брат В.Г. В. на 12.02.2018 г. в резултат на трудова
злополука, настъпила пред производствено помещение на „Осъм“АД-Ловеч, в размер
на 10 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на загубата от смъртта на неговия брат, ведно с обезщетение за забавено
плащане на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главницата от 10 000 лв. за времето от
датата на деликта-12.02.18 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Г. Г. В. с ЕГН ****** с постоянен адрес гр.Ловеч, общ.Ловеч
обл.Ловеч ж.к.“******** чрез пълномощник Х.В. от ВТАК да заплати на „ОСЪМ“АД с
ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Ловеч 5500 Северна индустриална
зона, управлявано от М.С.С., представител на ЮЛ представител „Група технология на
металите-А.Б. Холдинг“АД с ЕИК ****** на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските
17
по делото за двете инстанции в размер на сумата от 2 830 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщението на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18