Решение по дело №637/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 302
Дата: 5 ноември 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия: Мария Велкова
Дело: 20214500500637
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Русе, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян

Боян Войков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500637 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ПЛ. В. СТ. чрез пълномощника му адв.
К.Х. от АК-Русе против решение № 260031/27.04.2021 г., постановено по гр.д.
№ 2409/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от него иск с правно основание чл.215 от КТ- за заплащане на
сумата в размер на 1760 лв., частично от 13 465.89 лв. дължими
командировъчни пари. Твърди се, че решението в обжалваната част е
неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения,
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по
изложените в жалбата съображения. Иска отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново, с което искът бъде уважен. Иска
присъждане и на направените разноски за производството.
ПЛ. В. СТ. е обжалвал и определение № 260996/21.06.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 2409/2020 г. по описа на РРС, с което е изменено
постановеното по делото решение в частта за разноските. Счита същото за
недопустимо в частта, с която са присъдени разноски в по- висок размер на
другата страна и иска в тази част определението да бъде обезсилено, а в
1
частта, с която е отхвърлено искането му по чл.248 от ГПК- за неправилно и
иска отмяна на определението в тази част и постановяване на ново, с което
молбата му бъде уважена.
Ответникът по жалбата „Борисов транспорт сервиз“ ЕООД-с. Басарбово,
ЕИК ********* не е подало отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 от
ГПК, както и отговор на частната жалба. В проведеното съдебно заседание
взема становище за неоснователност на жалбите. Счита обжалваните актове
за правилни и иска същите да бъдат потвърдени.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
І.По отношение на въззивната жалба:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявените от
жалбоподателя против „Борисов транспорт сервиз“ ЕООД-с. Басарбово
трудови искове за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен
нощен и извънреден труд, както и иск с правно основание чл.215 от КТ- за
заплащане на сумата в размер на 1760 лв., частично от 13 465.89 лв.,
неплатени командировъчни пари.
Предмет на въззивното производство е решението в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.215 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът
или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерския съвет. Цитираната правна норма сочи,
че командировъчните плащания следва да се квалифицират като осигуряване
на условията на труд при командироване. Това са допълнителни плащания,
които имат за цел да покрият разноските на работника, свързани с промяната
в мястото на работа.
За да възникне правото на командировъчни пари, регламентирано в
2
чл.215 от КТ, в процеса следва да се установи, че страните са били в трудово
правоотношение, както и че работодателят е командировал работника и/или
служителя в чужбина. Командироването става с едностранно волеизявление и
е свързано с временна промяна в мястото на работа поради производствена
необходимост.
В настоящият случай е безспорно установено, че страните са били в
трудово правоотношение, породено от сключен на 08.10.2018 г. трудов
договор, по силата на който ПЛ. В. СТ. е заемал длъжността „Шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с основно месечно
възнаграждение в размер на 510 лв., както и с уговорено място на работа:
определя се по код НКИД: 4941. Трудовото правоотношение е прекратено по
взаимно съгласие със заповед №15/ 12.06.2019 г.
По делото е установено, че в периода 08.10.2018 г.- 12.06.2019 г. П.С. е
полагал труд като е извършвал международни превози в чужбина. За този
период по силата на издадени командировъчни заповеди С. е бил в
командировка общо 154 дни, а по счетоводни данни- 160 дни. Установено е,
че за процесният период работодателят е превел по сметка на жалбоподателя
общо сумата в размер на 22 211 лв. с основание на превода „аванс“ и
„заплата“. В заключението на приетата по делото ССИ е посочено, че
дължимото трудово възнаграждение за периода възлиза на 3206.21 лв., а
дължимите командировъчни пари съобразно счетоводната документация
възлизат на 16 254.91 лв. Тези обстоятелства за безспорни по делото и се
установяват с ъс събраните по делото доказателства.
Спорът между страните се свежда до това дали са заплатени от
работодателя дължимите командировъчни пари.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, вписванията в
счетоводните книги на ответника и заключението на приетата експертиза,
първоинстанционният съд е обосновал извод, че през процесния период
работодателят е погасил задължението си за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение, както и на командировъчните пари по чл.215 от КТ.
Районният съд е приел, че чрез извършените преводи по банковата сметка на
жалбоподателя работодателят е заплатил дължимите командировъчни пари,
което обуславя неоснователност на предявеният иск.
Изводът на районният съд за неоснователност на иска по чл.215 от КТ е
3
правилен.
Съвкупната преценка на писмените доказателства, счетоводните
записвания на работодателя и приетата по делото експертиза установяват по
категоричен начин, че през процесния период ответникът по жалбата е
извършвал преводи по банковата сметка на жалбоподателя. В платежните
нареждания като основание на паричния превод е посочено „заплата“ и
„аванс“. С преведените от работодателя суми изцяло са погасени
задълженията му за заплащане на трудови възнаграждения. С плащанията,
извършени с основание „аванс“ съдът приема, че работодателят е платил
дължимите от него командировъчни пари. Този извод се извежда от
извършените вписвания в счетоводните книги, които се ползват с
доказателствена сила. Вписванията в счетоводните книги не са оспорени от
жалбоподателя, нито са релевирани доказателства, които да разколебават
доказателствената им сила, регламентирана в чл.182 от ГПК. Счетоводните
книги като носител на преобразувана информация за стопанска операция или
за факт, получена от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява,
представляват вторични счетоводни документи съгласно чл. 6 от ЗСч, поради
което следва да бъдат документално обосновани. Документалната
обоснованост в случая произтича от заповедите за командировка и
изготвените отчети, които съставляват първичен счетоводен документ по
смисъла на чл.6 от ЗСч и които са послужили като основание за извършване
на паричните преводи чрез описаните в експертизата платежни нареждания.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че платежните
нареждания имат характер на първичен счетоводен документ. Платежното
нареждане включва информация за платеца, за стойността на операцията,
вальора и други данни. Съгласно чл. 12, ал. 4 и чл. 13, ал. 1, т. 11 от Наредба
№ 3/16.07.09 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти, платежното нареждане
се съставя от платеца и съдържа и основание, което цели да предостави
информация за получателя. Основанието за плащане е първичния счетоводен
документ, но е платежното нареждане, тъй като то съдържа преобразувана
информация.
Обстоятелството, че в преводните нареждания е посочено като основание
„аванс“, без да е уточнен характера на аванса, не опровергава доводите на
4
работодателя, че с тези преводи са погасени задълженията за заплащане на
командировъчни пари по чл.215 от КТ. Жалбоподателят не е навел доводи,
нито е ангажирал доказателства, които да установяват наличие на друго
основание за получаване на тези суми, поради което правилно районният съд
е приел, че с тях са платени именно командировъчните пари.
Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

ІІ.По отношение на частната жалба:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Жалбоподателят е подал молба с искане по чл.248 от ГПК- за изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е изменил
решението като е присъдил на ответника по жалбата сумата в размер на 32, 50
лв.- депозит за вещо лице, съставляваща разноски, които е пропуснал да
присъди с решението си. В тази част определението е недопустимо, тъй като
не е сезиран с искане за присъждане на тези разноски от страната, която има
право на същите. Налице е произнасяне без да е налице искане, което
обуславя недопустимост на определението в тази му част.
В останалата част, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя по
чл.248 от ГПК, определението е правилно.
В производството са обективно кумулативно съединени иск за заплащане
на възнаграждение за положен нощен и извънреден труд и иск за заплащане
на командировъчни пари. По делото ответникът по жалбата е бил
представляван от адвокат като е заплатил адв. възнаграждение в общ размер
на 1390 лв. съгласно удостовереното в представените два договора за правна
защита. Ответникът е представил и списък по чл.80 от ГПК, в който ясно и
конкретно е посочил начина на заплащане на адв. възнаграждение. Изрично е
заявено, че платената сума от 490 лв. представлява адв. възнаграждение за
защита по иска с правно основание чл.215 от ГПК. Този иск е отхвърлен и
правилно първоинстанционният съд е приел, че на ответника следва да се
5
заплати пълния размер на адв. ханорар за осъщественото процесуално
представителство по него.
В тази част определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивното решение съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата е заплатил сумата в размер на 590 лв.- платено адв.
възнаграждение. Тази сума следва да му бъде присъдена в пълния размер, тъй
като не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК за нейното
намаляване поради прекомерност. Платеното адв. възнаграждение е за
осъществена защита както по въззивната жалба, така и по частната жалба,
поради което не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260031/27.04.2021 г., постановено по гр.д.
№ 2409/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от ПЛ. В. СТ. против „Борисов транспорт сервиз“ ЕООД-
с.Басарбово иск с правно основание чл.215 от КТ- за заплащане на сумата в
размер на 1760 лв., частично от 13 465.89 лв., дължими командировъчни
пари.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОБЕЗСИЛВА определение № 260996/21.06.2021 г., постановено по гр.д.
№ 2409/2020 г. по описа на РРС, в частта, с която е изменено постановеното
по делото решение в частта за разноските и ПЛ. В. СТ. е осъден да заплати на
„Борисов транспорт сервиз“ ЕООД- с.Басарбово разноски в размер на 32.50
лв. / депозит за вещо лице/.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7