РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 24.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6725 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, представляван от изп. директори Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов, чрез процесуалния си представител твърди, че на 22.08.2014г. С.К.С.
сключил с “Изи Асет Мениджмънт” АД Договор за паричен заем №6013662, съгласно
който дружеството му предоставило заем в размер на 1600 лв. Заемателят се е
задължил да върне сумата на заемодателя на погасителни вноски, съставляващи
изплащане на главницата по заема, заедно с надбавка, покриваща разноските по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка - печалба на заемодателя,
като годишният лихвен процент е фиксиран за срока на договора, указан в него. Паричната
сума по заема се олихвява с договорна лихва в размер на 151.42 лв. Общата
стойност на плащанията по заема възлиза на 1751.42 лв, която сума заемателят се
е задължил да върне на 11 равни двуседмични погасителни вноски по 159.22 лв
всяка с падеж на първата вноска 05.09.2014г., а на последната - 23.01.2015г.
Съгласно сключения договор, при забава плащането на падеж на погасителна вноска
с повече от 30 календарни дни заемателят дължи на заемодателя такса за разходи
в размер на 9 лв, които се начисляват за всеки следващ 30-дневен период, през
който има забавена с повече от 30 календарни дни погасителна вноска, но
разходите не могат да бъдат повече от 45 лв. В случая на ответника е начислена
и такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Съгласно клаузите
на договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да
предостави на заемодателя обезпечение на задължението му, а именно две
физически лица-поръчители, отговарящи на определени условия или банкова
гаранция с бенефициер заемодателя в размер на цялото задължение по договора.
Тъй като ответникът не е предоставил на заемодателя нито едно от уговорените
обезпечения, му е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 863.06 лв,
разсрочена на 11 равни вноски, всяка по 78.46 лв. Така погасителната вноска,
която следва да заплаща заемателят, възлиза на 237.68 лв. На същия е начислена
и лихва за забава за периода от 18.10.2014г. до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 29.03.2018г. в общ размер 364.95 лв. Срокът
на договора е изтекъл на 23.01.2015г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Ответникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, а само 725.36 лв, с която сума са
погасени 238.70 лв неустойка, 9 лв такса разходи, 67.59 лв договорна лихва и
410.07 лв главница. Непогасената част от задължението му е 1189.93 лв главница,
83.83 лв договорна лихва, 624.36 лв неустойка, 364.95 лв лихва за забава и 36
лв такса разходи – общо 2299.07 лв. На 01.07.2015г. е подписано Приложение №1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на който е собственик на вземанията на “Изи Асет
Мениджмънт” АД срещу ответника, произтичащи от Договор за паричен заем №6013662/22.08.2014г.
На ответника е изпратено писмено уведомление за извършената цесия, изпратено
чрез Български пощи с известие за доставяне, което се е върнало в цялост.
Изпратено е и второ писмо до ответника на постоянния му адрес чрез куриер,
което също се е върнало в цялост, тъй като получателят не е намерен. За
събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №2057/2018г. на Русенски районен съд. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането
си. Моли да се признае за установено, че С.К.С. му дължи сумите 1189.93 лв
главница по Договор за паричен заем №6013662/22.08.2014г., заедно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане, 83.83 лв договорна лихва за периода от 17.10.2014г. до 23.01.2015г.,
624.36 лв неустойка за неизпълнение за периода от 17.10.2014г. до 23.01.2015г.,
36.00 лв такса разходи, 364.95 лв лихва за забава за периода от 18.10.2014г. до
подаване на заявлението. Претендира разноските по заповедното производство,
както и разноските по исковото производство.
Ответникът С.К.С. чрез назначения му особен
представител изразява становище за частична основателност на иска. Оспорва
претенциите за сумите 83.83 лв договорна лихва, за 624.36 лв неустойка за
неизпълнение и за 364.95 лв лихва за забава, като се позовава на изтекла в
негова полза тригодишна погасителна давност. Заявява, че договорът за цесия,
сключен на 16.11.2010г., няма действие спрямо него, тъй като договорът за
паричен заем е сключен по-късно – на 22.08.2014г. и към датата на цесията
вземането срещу него не е възникнало. От представените приложения към исковата
молба не се установява как е определена покупната цена на конкретното вземане.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №2057/2018г. на Русенски
районен съд и е назначена икономическа експертиза, заключението на която е
приложено в писмен вид по делото.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №2057/2018г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02.04.2018г.
срещу С.К.С. *** да заплати на кредитора
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите 1189.93 лв главница по договор за паричен заем №6013662/22.08.2014г.,
сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва от 29.03.2018г.
до окончателното изплащане, 83.83 лв договорна лихва за периода 17.10.2014г.-23.01.2015г.,
36 лв такса разходи, 624.36 лв неустойка за неизпълнение за периода 17.10.2014г.-23.01.2015г.,
364.95 лв обезщетение за забава за периода 18.10.2014г.-28.03.2018г., както и за
95.98 лв разноски по производството. Издадената заповед за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е
указано да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Установено е, че “Изи Асет Мениджмънт” АД и С.К.С. са
сключили на 22.08.2014г. Договор за паричен заем №6013662, съгласно който “Изи
Асет Мениджмънт” АД му е предоставило потребителски заем в размер на сумата 1600
лв при годишен процент на разходите 48.88 % и при фиксиран годишен лихвен
процент 40.00 %. Общата стойност на задължението по заема възлиза на 1751.42 лв.
Заемателят С.К.С. се е задължил да върне заема на 11 двуседмични погасителни
вноски, всяка по 159.22 лв, като първото седмично плащане е дължимо на 05.09.2014г.,
а последното - на 23.01.2015г., съгласно уговореното в чл.2, ал.1 от договора.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение
чрез поръчител – две физически лица, отговарящи на определени условия или
банкова гаранция в полза на заемодателя, а съгласно ал.2, при неизпълнение на
това задължение дължи неустойка в размер на 863.06 лв, която се заплаща
разсрочено на датите на плащане на погасителните вноски, като към всяка от тях
се добавя сума в размер на 78.46 лв.
Съгласно чл.7, ал.1 от договора, при забава плащането
на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемателят дължи на
заемодателя такса за разходи в размер на 9 лв, които се начисляват за всеки
следващ 30-дневен период, през който има забавена с повече от 30 календарни дни
погасителна вноска, но разходите не могат да бъдат повече от 45 лв. Съгласно
чл.7, ал.3, при забава на плащане на някоя погасителна вноска, заемателят дължи
законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Договорът е подписан от договарящите страни и ответникът
не е оспорил идентичността на подписа си. Няма спор и относно обстоятелството,
че ответникът е усвоил отпуснатия заем.
От заключението на икономическата експертиза,
потвърдено устно от вещото лице Р.Б.К. в съдебно заседание на 24.09.2019г., се
установява, че след усвояване на сумата по заема ответникът е извършил три плащания
за погасяване на задължението си по договора от 22.08.2014г., като е внесъл на
10.09.2014г. сумата 237.68 лв, на 06.10.2014г. – 237.68 лв и на 04.11.2014г. сумата
241.00 лв, в т.ч. 9 лв разходи за събиране на вземането. Общият размер на
плащанията по кредита възлиза на сумата 725.36 лв. След 04.11.2014г. ответникът
е преустановил плащанията и непогасеното задължение по посочения договор
възлиза на: 1189.93 лв главница, 83.83 лв договорна лихва за периода от
17.10.2014г. до последната вноска вкл.
или до 23.01.2015г., 624.36 лв неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 17.10.2014г. - 23.01.2015г., 36 лв разходи за събиране на
просрочени вземания и 416.14 лв лихви за забава за периода от 18.10.2014г. до
28.03.2018г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Срокът на
договора е изтекъл на 23.01.2015г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
С Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. “Изи Асет Мениджмънт” АД се е договорило с “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да му прехвърли възмездно
вземанията, произхождащи от договори за
потребителски кредити, които вземания се индивидуализират в Приложение №1, неразделна
част от цесионния договор. От приложените Потвърждение за сключена цесия (л.12)
и Приложение №1/01.07.2015г. (л.14) се вижда, че по силата на договора за цесия
вземането на “Изи Асет Мениджмънт” АД срещу ответника в общ размер 1934.12 лв
(1189.93 + 83.83 + 624.36 + 36) е прехвърлено на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, като в качеството си на цесионер ищецът има всички права на
кредитор.
Видно от приложеното на л.17 уведомително писмо от “Изи
Асет Мениджмънт” АД чрез “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с дата 08.07.2015г. и известие за доставяне (л.18),
на ответника чрез “Български пощи“ ЕАД е изпратено уведомление за извършената цесия и че “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД встъпва в правата на кредитор срещу него преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК на посочения от него и вписан в
договора от 22.08.2014г. постоянен адрес, което той не е потърсил. С това процедурата по чл.99, ал.3 ЗЗД е изпълнена,
тъй като предишният кредитор е съобщил на длъжника за прехвърлянето и е предал
на новия кредитор намиращите се у него документи, установяващи вземането, както
и му е потвърдил писмено станалото прехвърляне, видно от посочените по-горе
доказателства. Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът
приема, че цесионният договор има действие по отношение на ответника.
Претенцията за заплащане на обезщетение
за забава в размер на сумата 364.95 лв за периода от 18.10.2014г. до
29.03.2018г. (датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК) се преценява като неоснователна
и следва да бъде отхвърлена. Видно от Приложение
№1/01.07.2015г. към цесионния договор, предишният кредитор - “Изи Асет Мениджмънт” АД не е начислявал лихви за
забава върху непогасеното задължение по договора за паричен заем №6013662 към
датата на засичане - 01.07.2015г. Ищецът може да претендира законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - от
29.03.2018г. (чл.422, ал.1 ГПК) или след покана, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД.
Претенцията за сумата 83.83
лв представлява остатък от договорната лихва по заема за периода от
17.10.2014г. до 23.01.2015г. Договорната (възнаградителна) лихва е вид
възнаграждение, което се дължи за ползването на предоставените парични
средства, но това обстоятелство не променя нейния характер на лихва. Без
значение е обстоятелството, че лихвата в
случая е
сборувана с главницата и е показана в погасителния
план като една обща сума, наречена “погасителна
вноска”, тъй като това не променя характера на това вземане. Съгласно изричната
разпоредба на чл.111,
б.“в” ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Поради това възражението за погасяване по
давност на вземането за договорна лихва в размер на 83.83 лв е основателно, тъй
като падежът на същото е настъпил най-късно на 23.01.2015г., от която дата до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.03.2018г. са изминали повече от три години.
Вземането
на ищеца за сумата 624.36 лв е за обезщетение от неизпълнение на договорно
задължение по чл.4 от договора за паричен
заем от 22.08.2014г. за периода от 17.10.2014г. до 23.01.2015г. и също се погасява с изтичане на три годишна давност по
смисъла на чл. 111, б. “б” от ЗЗД. Ето защо и това възражение на особения
представител е основателно, тъй като от 23.01.2015г.
до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.03.2018г. са изминали повече от три години.
При тези данни съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва
да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца
към ответника за сумите 1189.93 лв главница по Договор за паричен заем №6013662/22.08.2014г.,
сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва, считано от 29.03.2018г.
до окончателното изплащане и 36 лв такса разходи. Искът следва да бъде
отхвърлен за сумите 364.95 лв лихва за забава за периода от 18.10.2014г. до 29.03.2018г.,
83.83 лв договорната лихва за периода от 17.10.2014г. до 23.01.2015г. и 624.36 лв обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение (неустойка) за
периода от 17.10.2014г. до 23.01.2015г. Ответникът дължи на ищеца сумата 51.18
лв разноски по ЧГД №2057/2018г. на РРС, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца 402.07 лв разноски по настоящото дело, съобразно
уважената част на иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, ЕИК *********, към С.К.С. ***,
ЕГН **********, за сумите 1189.93 лв главница по Договор за паричен заем
№6013662/22.08.2014г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, заедно със законната
лихва, считано от 29.03.2018г. до окончателното изплащане и 36 лв такса разходи, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за сумите 364.95 лв лихва за забава за периода от 18.10.2014г.
до 29.03.2018г., 83.83 лв договорната лихва за периода от 17.10.2014г. до
23.01.2015г. и 624.36 лв
обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 17.10.2014г. до 23.01.2015г.
ОСЪЖДА С.К.С. да заплати на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД сумите 51.18 лв разноски по ч. гр. дело №2057/2018г. на Русенски
районен съд, както и 402.07 лв разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: