РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Перник, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ПЕТЯ Й. КОТЕВА
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Галина Ив. Антова
като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20251700600373 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК:
С присъда № 21 от 19.05.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 672/2024г. по
описа на Районен съд – Перник подсъдимата Н. С. И., ЕГН:********** е
призната за виновна в това, че на неустановена дата в периода от 24.09.2022 г.
до 08.01.2023 г. в *** самоволно, не по установения от закона ред,
осъществила едно оспорвано от другиго (О.В.О.) чуждо (на И.В.И.-М.)
действително или предполагаемо право (вещно право на собственост спрямо
целия недвижим имот с административен адрес ***), като сменила
патронника на входната врата на същия имот, ограничавайки изцяло достъпа
до него, като случаят не е маловажен - престъпление по чл.323, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.323, ал.1, вр. с чл.54, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.
„б“, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК е наложено наказание пробация
със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимата пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично с продължителност на пробационната мярка 6 месеца и
задължителни периодчни срещи с пробационен служител с продължителност
на пробационната мярка 6 месеца. На основание чл.55 ал.3 НК, не е наложено
по-лекото предвидено в закона наказание глоба.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и
1
допълнение към нея от адв. К., защитник на подсъдиматa. Твърди се, че съдът
е постановил присъдата си, кредитирайки единствено показанията на
свидетелите О.О. и К.О., при положение че същите са изолирани и
некореспондиращи с доказателствения материал по делото. Оспорва се
престъплението да е извършено от обективна страна, тъй като спор за
материалното право върху процесния имот е възникнал едва с подаването на
исковата молба по чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС пред гражданския съд от И.И. –
дъщеря на подсъдимата. Овен това според защитата подсъдимата е сменила
патронника на вратата, за да защити имота на дъщеря си от проникване на
непознати лица, като към момента на деянието тя не е била наясно, че О.О.
претендира да има права върху имота. Възразява се и срещу извода, че
подсъдимата е годен субект на престъплението, защото тя не е страна в спора
за материалното право. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на
нова, с която подсъдимата бъде оправдана.
В съдебно заседание прокурорът счита присъдата за законосъобразна и
предлага същата да бъде потвърдена.
Според защитата първоинстанционната присъда следва да бъде
отменена, а подсъдимата – оправдана, тъй като извършеното от последната е
несъставомерно. Поддържа доводите, изложени във въззивната жалба.
В последната си дума подсъдимата заявява, че желае да бъде оправдана,
тъй като не е нарушила закона и не е проявила самоуправство.
Пернишкият окръжен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и взе предвид доводите на страните, прие за установена фактическа
обстановка, несъществено различаваща се от тази, приета от районния съд,
както следва:
Подсъдимата Н. С. И. е родена на *** година в ***, българка, с
българско гражданство, с постоянен адрес: в ***, *** специално образование,
пенсионер, разведена, неосъждана.
В.Б.И., Е.В.Й. и В.О. са братовчеди. Подсъдимата Н. С. И. е бивша
съпруга на В.Б.И. (починал на ***) и майка на св. И.В.И.-М.. В.О. бил баща на
св. О.В.О..
В град ***, на улица ***, се намирал недвижим имот, който
представлявал дворно място с изградена в същото двуетажна масивна
жилищна постройка - къща със сутерен. Този имот бил собственост на В.Б.И..
През 1997г. чрез договор за покупко-продажба собственик на първия етаж и
част от сутерена на къщата в имота станала И.И. - М.. Преди да почине, на
***, В.И. съставил завещание /с характер на завет/ в полза на братовчедка си
св. Е.Й. в знак на благодарност за положените от нея грижи за собствената му
майка и за него самия. Тази едностранна сделка била със съдържание в
следния смисъл: И. завещал на св. Й. ½ идеална част от дворното място в
горепосочения имот, ½ идеална част от сутерена на къщата, както и ½ идеална
част от втория етаж на същата. След смъртта на В.И. дъщеря му И.И. – М. на
*** година изготвила пълномощно в полза на майка си, подсъдимата Н. С. И.,
с което я упълномощила да продава, дарява, заменя на трето лице, което
намери за добре и при цена и условия, каквито намери за добри, имота на
2
улица *** в град ***. Едновременно с това през 2012г., И.И. - М. предоставила
един допълнителен ключ от имота на св. Ц.В. С., работеща като *** и нейна
втора братовчедка, за да може последната да наглежда имота в нейно
отсъствие. Св. Е.Й. живеела към 2021 година в гр. ***. Тя имала желание да
упълномощи някой, който да се занимава с имота от нейно име, затова на
20.07.2021г. с нотариално заверено пълномощно упълномощила св. О.В.О. да
управлява, стопанисва и да се разпорежда, както намери за добре, вкл. да
продава, дарява, заменя или се разпорежда по друг начин при условия и цена,
каквито договори, в полза на лица, които намери за добре, включително и в
полза на себе си собствените й идеални части от имота на улица *** в град
***.
Още на 21.06.2021 г., св. О.О. отишъл на адреса на улица ***, придружен
от св. Е.Й.. Тогава тя се обадила по телефона на св. Ц. С. и й обяснила, че се
намира пред въпросния имот. Помолила я да дойде, за да й даде ключ, за да
влезе вътре. Последната отишла на мястото, при което запитала какви права
има спрямо имота св. Й.. От своя страна, тя й показала завещанието, което
имала от В.И. в своя полза. След като прочела този документ, св. Ц. С.
предала ключа от имота на св. О.О.. Когато подсъдимата разбрала, че св. С. е
дала ключ от имота, й потърсила сметка, защо го е направила, а С. й
отговорила, че е постъпила така, защото св. Е.Й. й е показала завещание. След
тази среща св. О. неведнъж посещавал къщата на улица „***“ в град ***.
Непосредствено след като св. О.О. се снабдил с горепосоченото
пълномощно, той се обадил по телефона на подсъдимата, за да я уведоми за
новопридобитите от него права и за да уточнят какви мерки ще предприемат
по отношение на имота, тъй като същият се рушал, като обсъждали
въпросите, дали подсъдимата желае да продаде частта от имота, собственост
на дъщеря й. Последната отговорила, че за нея не е на дневен ред да се
занимава с ремонти, както и че къщата не се продава и с това разговорът
приключил. Св. О. направил още няколко опита да разговаря по телефона с
подсъдимата, но тя не му вдигала. В началото на септември 2021г.
подсъдимата била потърсена от жена, която отново я питала за къщата, но тя
отговорила, че същата не се продава, като я предупредила, че имотът е
собственост на дъщеря й и да не й се обажда повече.
На 24.09.2022г., около обяд, св. О.О. отишъл, придружен от жената, с
която живее на съпружески начала, св. К.Б.С., и дъщеря им, в къщата. Там той
се заел да почисти двора от поникналите храсти. Междувременно, съсед на
имота се обадил по телефона на подсъдимата Н. И., за да я уведоми, че в двора
има непознати хора. Тогава тя отишла до полицията и заявила, че има нужда
от съдействие, тъй като непознати лица се намират в имота на дъщеря й.
Около 14:00ч. подсъдимата отишла на горепосочения адрес, като
непосредствено след нея пристигнали и полицейски служители /св. М.Е.Г. и
св. И.Р.Л./. Намиращият се на място св. О. обяснил пред полицейските
служители и в присъствието на подсъдимата, че е упълномощен от св. Е.Й. да
ползва нейната част от имота, но подсъдимата на висок тон се обръщала към
св. О. с думите „Какви сте вие, какво правите в имота, нямате право да сте
тук, това е имотът на дъщеря ми“. При това полицейските служители се
3
намесили, като й указали да се отдръпне, след което поискали всяка от
страните в спора да удостовери правата си. Подсъдимата представила
пълномощното, което било издадено в нейна полза от страна на И.И. - М., а св.
О.О. показал на мобилния си телефон снимка на изготвеното в негова полза
пълномощно от св. Е.Й.. С оглед възникналата ситуация, св. М.Г. и св. И.Л.
обяснили на двете страни, че следва да разрешат спора си по съдебен път, а
дотогава да не се саморазправят помежду си. След горното подсъдимата И. се
успокоила, а те се оттеглили от адреса. Семейството на св. О. и подсъдимата
влезли в къщата, където известно време обсъдили ситуацията в по-спокойна
атмосфера.
Въпреки проведените разговори подсъдимата имала намерение да
запази имуществото на дъщеря си, като още на 24.09.2022г., няколко часа след
като си тръгнали св. О. и съпругата му, подсъдимата сменила патронника на
бравата на входната врата на имота, като ползвала услугите на ключар. На
08.01.2023г. св. О.О. отишъл отново до улица ***, като опитал да влезе в
къщата. Когато установил, че патронникът на входната врата е подменен, той
направил няколко опита да се свърже по телефона с подсъдимата, но
последната не отговорила на обажданията му. Тогава св. О., след няколко
опита, успял да установи контакт със св. Ц. С., на която обяснил ситуацията и
поискал съдействие. Последната му заявила, че не знае нищо по въпроса, но
ще уведоми за техния разговор подсъдимата. Същото обаче не сторила. Св. О.
на 16.01.2023г. решил да съобщи в полицията за това, че достъпът до имота му
бил ограничен, за което дал и обяснения.
Междувременно в Районен съд гр. Перник била депозирана искова
молба от страна на И.И. М., в рамките на което дело същата предявила
претенция, че е единствен собственик на целия недвижим имот на основание
изтекла в нейна полза придобивна давност. В тази връзка било образувано
гражданско дело № 177/2023г. по описа на Районен съд - гр. Перник, което е
неприключено и към момента. Е.Й. е получил препис от исковата молба в
началото на месец март 2023г.
Във връзка с действията на подсъдимата св. О. депозирал жалба до
Директора на ОД на МВР Перник, по повод която били предприети ОИМ.
По доказателствата:
Фактите, касаещи роднинските връзки между участниците в процеса и
правата върху недвижимия имот, станал причина за конфликт между тях, се
установяват от показанията на св. О.О. и К.С., Е.Й., обясненията на
подсъдимата, както и приетите по делото писмени доказателства –
пълномощни, саморъчно завещание, протокол за обявяване на завещанието.
Доказателствената съвкупност в тази част е непротиворечива и взаимно
допълваща се.
По отношение на ситуацията, случила се на 21.06.2021г., когато св. О. се
снабдил с ключ от имота, съдът направи изводите си въз основа на
показанията на св. О. и показанията на св. Ц. С., дадени в хода на досъдебното
производство. Съдът не дава вяра на показанията на св. Ц. С., дадени в хода на
съдебното заседание, в което същата отрича при предаване на ключа св. Й. да
4
й е представяла завещание, както и че не е говорила след това с подсъдимата
по повода. В същата посока са и обясненията на подсъдимата, дадени в хода на
съдебното следствие, които съдът разглежда като защитна версия, целяща да
обори извода, че е бил налице спор за правата върху имота между подсъдимата
и св. О.. Освен това в съдебно заседание свидетелката посочва, в по-късен
момент подсъдимата е разбрала, че е дала ключа, като е имала възражение по
отношение на това, че не я е уведомила за това. Очевидно показанията на
свидетелката, дадени в съдебно заседание са вътрешнопротиворечиви. Същата
споделя и че казаното пред разследващите органи е причинено от желанието й
да излезе от създалата се конфликтна ситуация с подсъдимата. Съдът счита, че
именно заради предоставянето на ключа св. С. същата е влязла в конфликт с
последната, а изложеното в съдебно заседание цели подобряване на
отношенията й с нея, затова по отношение на тези обстоятелства съдът
кредитира показанията на св. С., дадени в хода на досъдебното производство,
които не само че са дадени в по-близък до инкриминирания период, а и
кореспондират с показанията на св. О..
По отношение на обстоятелството, че св. О. след като се снабдил с
пълномощното, се обадил на подсъдимата, за да я уведоми и да разговарят
дали ще предприемат действие с имота съдът кредитира изцяло показанията
на св. О. – същите са последователни, логични и вътрешно непротивречиви.
Освен това, макар подсъдимата да отрича да е провела този разговор, същата
споделя в съдебно заседание следното: „Получих обаждане през 2022 година,
в началото на м.август, от мъж който не се представи и ме запита продавам ли
къщата и че той имал желание да я купи. Аз казах къщата не се продава и
затворих телефона. В края на август същият номер ми звъни, аз не вдигнах
телефона. В началото на м.септември ми се обажда жена, по изказа и по
интонацията аз останах с впечатление че е по-възрастна жена, и ме пита
отново за къщата. Казах къщата не се продава. Запитах я откъде ми знае
телефона и я предупредих повече да не се обажда, че имота е собственост на
моята дъщеря и други обаждания не съм получавала от никого.“ Действително
е налице разминаване във времево отношение – подсъдимата твърди, че
разговорът се е случил през м. август 2022г., а свидетелят – през м. юни 2021г.
Съдът отдава това на следното: показанията на свидетеля, оформени в
протокола от очна ставка от досъдебното производство, са дадени в по-близък
до процесния период, следователно спомените му са по-пресни. Подсъдимата
не отрича такъв разговор да се е осъществил, а твърди, че това е станало в
друг период, което съдът отдава на отдалечеността във времето и
избледняването на спомените й, все пак обясненията й са дадени около три
години и половина след датата на събитието. По отношение на съдържанието
на разговора съдът счита, че подсъдимата спестява някаква част от него, тъй
като св. О. в своите показания е посочил, че след като е бил упълномощен, е
поискал да разговаря с подсъдимата за това, какво ще решат за имота – дали
ще го делят, дали подсъдимата ще продаде нейната част или пък ще поиска да
изкупи частта на св. Й.. Изложеното от подсъдимата кореспондира с част от
изложеното от св. О., следователно тези доказателствени източници са
взаимно допълващи се, а не противоречащи си.
5
За случилото се на 24.09.2022г. доказателствената съвкупност е обилна и
в основната си част безпротиворечива. Взеха се предвид обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите О., С., Г., Л., Д. и Д.. Съдът не
възприе фактите, приети за установени от районния съд в частта „Въпреки
това не било постигнато съгласие, тъй като С. била на мнение, че св. О.О. няма
право да ползва къщата и двора, в т.ч. допълнила, че ако се наложи тя самата
още на следващия ден ще се нанесе да живее вътре. Тази среща между
гореизброените лица завършила без постигната яснота относно
претендираните права, като участниците се разделили с недобри чувства един
към друг.“, защото същите са изведени от показанията, които подсъдимата е
давала на ДП, когато е участвала в очна ставка със св. О. в качеството си на
свидетел. Същите е недопустимо да се ползват за основа на фактически изводи
предвид това, че същата е привлечена в качеството на обвиняем впоследствие.
По отношение на датата, на която е сменен патронникът, съдът взе
предвид обясненията на подсъдимата, които се подкрепят от показанията на
съседите й – св. Д. и Д., затова и направи различни фактически изводи в тази
част от районния съд. В унисон с горното са и показанията на св. О. и С..
Последващите действия на св. О. съдът изведе от показанията на последния,
тъй като в тази част същите са последователни и не се оборват от останалите
доказателства по делото. Фактът на заведеното гражданско дело съдът
установи от обясненията на подсъдимата, показанията на св. О., както и
представения протокол от съдебно заседание по гр. д. № 177/2023г.
Обстоятелството, че св. О. е подал жалба до ОД-МВР Перник, се
установява от неговите показания и от останалите писмени доказателства,
приложени по делото. Съдът не възприе фактът, приет от районния съд, че „в
хода на провежданата проверка и досъдебно производство подсъдимата била
приканена няколко пъти да възстанови първоначалното фактическо
положение, но същата категорично отказала“, тъй като тези обстоятелства се
установяват от приложената на л. 106 от ДП докладна записка, която не е
годен доказателствен източник в наказателния процес и съдът не може да
прави фактически или правни изводи от информация, съдържаща се в нея.
След самостоятелна оценка на събраните по делото доказателства и
установени фактически положение, настоящият състав намира от правна
страна следното:
Самоуправството е престъпление против законно установения ред на
взаимоотношения между отделните граждани, държавата или обществени
организации, като пряко се засяга дейността по решаване на спорове за
имуществени права. Субект на престъплението по чл. 323, ал.1 НК е всяко
лице, което е страна по (участник в) конкретен правен спор. Лансираната в
част от доктрината и някои изолирани съдебни актове теза, че лицето следва
да е не просто страна по спора, а „страна по някакво имуществено
правоотношение“, без законово основание стеснява приложното поле на
самоуправството. Така е, защото самият правен спор може да е свързан с това
съществувало ли е (или не) имуществено правоотношение между страните
(продължава ли да съществува; прекратено ли е; изменено ли е и т.н.). В
практиката неколкократно е посочвано абстрактно, че субект на
6
престъплението може да бъде и представителят (законов, договорен,
упълномощен) на лицето, което е страна по спора (в този смисъл са Решение
№ 245 от 11.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 162/2010 г., II н. о.; Решение № 248 от
14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1302/2011 г., II н. о.). Следователно, доводът
във въззивната жалба, че подсъдимата не е годен субект на престъплението,
тъй като същата не е страна в спора по материалното правоотношение е
неоснователен.
От обективна страна престъплението се характеризира с наличие на
правен спор между дееца и трето лице без значение какъв е видът на
предприетото от насрещната страна „оспорване“ - чисто фактическо (чрез
разбираеми думи или манифестирани действия), административно или
съдебно. В настоящият случай правата на подсъдимата и нейната дъщеря
върху процесния недвижим имот са били многократно оспорвани от св. Е.Й. и
св. О.. Първо, непосредствено след като св. О.О. се снабдил с пълномощното
то св. Й., той се обадил по телефона на подсъдимата, за да я уведоми за
новопридобитите от него права и за да уточнят какви мерки ще предприемат
по отношение на имота, тъй като същият се рушал, като обсъждали
въпросите, дали подсъдимата желае да продаде частта от имота, собственост
на дъщеря й. Последната отговорила, че за нея не е на дневен ред да се
занимава с ремонти, както и че къщата не се продава и с това разговорът
приключил, а в началото на септември 2021г. подсъдимата била потърсена от
жена, която я питала за къщата, но тя отговорила, че същата не се продава,
като я предупредила, че имотът е собственост на дъщеря й и да не й се обажда
повече. Още към онзи момент подсъдимата е била наясно, че трето лице
претендира да има права върху процесния имот. Въпреки това, същата
пренебрегнала този факт, като заявила, че имотът е на дъщеря й. В същия
смисъл се е развила и ситуацията на 24.09.2022г., когато подсъдимата е викала
по свидетелите О. и С. „Какви сте вие, какво правите в имота, нямате право да
сте тук, това е имотът на дъщеря ми“. Спорът е бил ясно дефиниран и пред
полицейските служители, когато подсъдимата и св. О. представили
пълномощните, с които се легитимирали като законни ползватели на имота.
Доводът на защитата, че престъплението не е извършено от обективна страна,
тъй като спор за материалното право върху процесния имот е възникнал едва с
подаването на исковата молба по чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС пред гражданския
съд от И.И. – дъщеря на подсъдимата е неоснователен. Както се посочи по-
горе, спорът не е нужно да е бил съдебен, достатъчно е да е било налице
фактическо оспорване – каквото се е осъществило още когато св. О. й се е
обадил, за да я уведоми за правата върху имота. Затова и доводът, че
подсъдимата е сменила патронника на вратата, за да защити имота на дъщеря
си от проникване на непознати лица, като към момента на деянието тя не е
била наясно, че О.О. претендира да има права върху имота, е неподкрепен от
доказателствата по делото.
Макар и да не е изрично указано, теорията и практиката безусловно
приемат, че спорното право трябва да е имуществено, т.е. да има стойностен,
парично оценим еквивалент (вещно, облигационно, трудово и т.н.) – в случая
правото е имуществено – право на собственост.
7
За съставомерността на деянието няма никакво значение дали правото,
което се оспорва, принадлежи на дееца (т.е. е свое), или чуждо, както е в
случая. Няма значение и това, че св. О. не е собственик на оспорваното право
– с действията си подсъдимата е оспорила чуждо право – това на св. Й..
Оспорваното право може наистина да съществува като елемент на някакво
развиващо се правоотношение и в този случай би било действително по
смисъла на законовия текст. Но упражняването му от субекта, при наличие на
насрещно оспорване, придобива съставомерно значение, защото е трябвало да
се извърши по предвидения за това ред. В случая това е искът по чл. 124 ГПК,
вр. чл. 79 ЗС, който е следвало да бъде предявен пред гражданския съд.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в самоволно
осъществяване на оспорваното право, което предполага активно поведение -
действие, внасящо промяна в съществуващото фактическо положение.
Подсъдимата е осъществила престъпния състав, като на 24.09.2022г. е сменила
патронника на вратата – по този начин е манифестирала намерението си да
отстрани от владението на имота св. О. и св. Й., които същата много добре е
осъзнавала, че претендират права върху спорния имот.
От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл. Същата е
осъзнавала, че правото на собственост на дъщеря й е оспорено от св. Й. и О..
Още когато св. Й. се свързала с нея в началото на септември през 2021г.
подсъдимата й казала, че имотът не се продава, като я предупредила, че той е
собственост на дъщеря й и да не й се обажда повече. Още по-ясно
подсъдимата е разбрала, че трети лица претендират да имат права върху имота
и след ситуацията, развила се на 24.09.2022г., когато й е представено
пълномощното, с което разполагал св. О.. Подсъдимата е осъзнавала и че
сменяйки патронника на вратата, ще ограничи достъпа до имота на св. О. и Й.,
които вече нямало да разполагат с ключ за него, тъй като е действала в деня, в
който се развила ситуацията на 24.09.2022г., а както в деня на конфликта, така
и по-рано е изразявала позицията си, че този имот е на дъщеря й. Същата е
искала да постигне именно този резултат.
Случаят не може да се приеме за маловажен. Същият не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от сходни нему случаи. Напротив,
упоритостта, с която подсъдимата е действала въпреки многократните опити
на св. О. и Й. да изяснят доброволно отношенията помежду им, показва
дързост и явно незачитане, както на правата на тези лица, така и на
установения в страната ред за защита на правото на собственост.
По наказанието:
Настоящият състав не възприема мотивите на първоинстанционния съд,
че в случая е приложима разпоредбата на чл. 55 от НК, но при положение че
липсва протест на прокуратурата по отношение на тази част от присъдата,
обосновката за наличието на предпоставките на чл. 55 НК в случая е излишна.
Въз основа на гореизложеното съдът прие, че въззивната жалба на
подсъдимата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната
присъда – потвърдена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 НПК, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21 от 19.05.2025 г., постановена по н.о.х.д.
№ 672/2024г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9