Решение по дело №517/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63а ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите против решение № 116/31.01.2024 г., постановено по АНД № 20233110203701/2023г. на Районен съд – гр.Варна, с което е отменено наказателно постановление № 714848-[рег. номер]/27.07.2023г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.7а ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложена имуществена санкция от 500 лева на „Театро Варна“ ООД на основание чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че неправилно търговецът е издавал едновременно служебни бонове и фискални касови бележки, поради което се е получило дублиране. Иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Театро Варна“ ООД оспорва в писмен отговор касационната жалба. Намира решението на Варненския районен съд (ВРС) за правилно, поради което иска да бъде оставено в сила. Изтъква, че забраната за издаване на служебни бонове по чл.7а ал.2 от цитираната наредба се отнася за случаите, когато въз основа на тях са извършени продажби. Изтъква се, че самия касатор не оспорва факта, че продажбите са били извършвани въз основа на фискални касови бележки, като не смята, че паралелното издаване и на служебни бонове представлява нарушение, тъй като последните не са били предоставяни на клиентите, а са били предназначени за служебни цели. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на дружеството.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на въззивното решение като постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна в настоящия тричленен състав намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок. С нея е сезиран териториално и материално компетентния съд, поради което производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В наказателното постановление изрично е посочено, че за извършените продажби на 17.06.2023г. в заведението на „Театро Варна“ ООД са били издадени фискални касови бележки, които са подробно описани, но едновременно с тях са били издадени и служебни бонове, което според административно-наказващия орган е нарушение по чл.7а ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Правилно Варненският районен съд е приел, че забраната по чл.7а ал.2 от цитираната наредба обхваща само издаването на служебни бонове, въз основа на които се извършват продажби за направени клиентски поръчки. Докато по делото не се спори, че продажбите са били извършени въз основа на фискални касови бележки и спорът е дали с издаването заедно с тях на служебни бонове представлява административно нарушение.

Разпоредбата на чл.7а ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. гласи: „Не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки.“. Нейното съвместно тълкуване с ал.3 на същата разпоредба, подчертава, че не се допуска издаване на служебен бон, който да бъде предоставен на клиента за заплащане на поръчката. Липсва забрана наред с издадената фискална касова бележка да бъде отпечатан и служебен бон, който да не бъде връчен на клиенти, а използван само за служебни цели.

Административно-наказващият орган не е доказал нито в хода на производството по налагане на административно наказание, нито пред въззивния съд, че въпросните служебни бонове са били предоставяни на клиентите и въз основа на тях са били извършвани продажби. Това обстоятелство само по себе си се изключва от факта, че за същата стойност на всеки от служебните бонове е издавана и фискална касова бележка, всяка от които е описана с номер и дата в наказателното постановление.

Следователно, дружеството е наказано деяние, което не представлява нарушение, поради което правилно наказателното постановление е било отменено. Обжалваното решение настоящата инстанция намира за постановено в духа и буквата на закона. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1, изр.2 от АПК.

Настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материално-правните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касационния ответник за присъждане на адвокатско възнаграждение щеше да бъде удовлетворена, ако беше представено доказателство за размера и заплащането му.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо във вр. с чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 116/31.01.2024 г., постановено по АНД № 20233110203701/2023г. на Районен съд – гр.Варна.

Решението е окончателно.