Р Е Ш Е Н И Е №
В името
на народа
гр. Кърджали, 23.10.2023
г.
Административен съд - Кърджали, в публично съдебно
на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана
Кадиева
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 302/ 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).
Делото е
образувано по жалба на А.С.Ю. от ***, ***, чрез пълномощник, срещу Решение №
2153-08-163/ 06.07.2023 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 2113-08-550#5/ 29.05.2023 г
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
Изложени са
съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че изводите на
административния орган са необосновани и неправилни, поради неправилното тълкуване
и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на
административно
производствените правила в хода на административното производство, довели до необосновани
материалноправни изводи. Посочва се, че административният орган неправилно и в
нарушение на материалния закон не е зачел за една година стажа на А. Ю. за
периодите 05.1981г.-12.1981г. и 04.1982г.-11.1982г., като вместо това е зачел
процесиите периоди с по-малка продължителност, като по този начин е ощетил
жалбоподателя и така е отказал отпускане на пенсия по чл.68, ал.З от КСО.
Цитира се
разпоредбата на 94в от Правилника за прилагане на закона за пенсиите(отм.),
съгласно която на сезонните работници в консервната промишленост, в
производството на строителни материали, в тютюневата промишленост, в брането и
манипулирането на селскостопански произведения, плодове и зеленчуци за
вътрешния пазар и за износ, в горските разсадници, в залесяването и
отглеждането на млади горски насаждения всяка календарна година, през която са
работили най-малко 8 месеца в тези отрасли и дейности, се зачита за пълна
година трудов стаж.
Същевременно
в чл. 96, ал.1 и ал.2 от ППЗП (отм.) е предвидено трудовият стаж да се
изчислява в дни, месеци и години, като за един ден трудов стаж се зачита
времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко
половината от максимално установената с Кодекса на труда нормална дневна
продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския
съвет намалено работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално
установеното за страната за съответната продължителност.
В жалбата се
посочва, че в ал. 7 на чл.96 от ППЗП (отм.) се предвижда на работещите в
селското стопанство, включително на земеделските стопани-кооператори, от 1 юли
1975 г. до 20 май 1995 г. за една година трудов стаж да се зачита, ако през
календарната година са изработили най-малко 200 дни непосредствено на
производствена работа в растениевъдството или 250 дни в другите селскостопански
дейности, а трудовият стаж в месеци, когато са изработени по-малко от 200,
съответно 250 дни, да се определя, като сборът на изработените дни през
календарната година се раздели на 25.
Твърди се,
че по пенсионната преписка са представени от жалбоподателя и приети като
писмено доказателство два броя Удостоверение, обр.
УП-13, в които е отразено, че за периода м.05.1981г.-12.1981г. е изработил 215 дни,
а за периода м.04.1982г.-11.1982г. е изработил като тютюноработник общо 202
дни.
След като за
периода на календарната година 1981г. и 1982г. като тютюноработник, т.е. зает в
селското стопанство бил изработил повече от 200 дни, то съществувала хипотезата
на чл. 96, ал.7 от ППЗП (отм.), при която за тези изработени дни следвало да се
зачете за трудов стаж период от една година. Твърди се, че съществува и още
едно основание за зачитане на този стаж като тютюноработник за 1 г. трудов такъв,
а именно хипотезата на чл. 94в от същия правилник, тъй като видно от описа на
осигурителният стаж на жалбоподателя за периода на същите календарни години, е
работил повече от 8 месеца като зает в тютюневата промишленост.
Изразява се
становище, че след признаването за действителен осигурителен стаж от 14г., 07.м.
и 16 дни и времето на положеният от жалбоподателя в тютюневата промишленост,
като тютюноработник и респ. непосредствено зает в растениевъдството, труд от
месец 05.1981г.-12.1981г. и 04.1982г.-11.1982г., за една година трудов стаж то осигурителният
му стаж надвишава 15 г. и с оглед
навършената от възраст към датата на подаване на заявлението за отпускане на
ЛПОСВ-67г.,04м. и 06 дни, то следва извод, че е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО. Искането е да
се отмени оспорения административен акт и преписката да се върне на
административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за
пенсиониране по чл.68, ал.3 от КСО. Претендира се присъждане на деловодни
разноски.
В съдебно
заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено
становище на пълномощник поддържа жалбата и излага съображения в подкрепа на
нейната основателност.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуален представител, оспорва жалбата
като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Настоящият
състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в
предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато
от обжалвания административен акт.
При
извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Със
заявление, вх. № 2113-08-580/ 06.04.2023 г. А.С.Ю. поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО, като приложил
изискуемите документи. С Разпореждане № 2113-08-550#5/
29.05.2023 г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО с мотив, че лицето не притежава изискуемия
се действителен осигурителен стаж от 15 години.
Въз основа на наличните документи, длъжностното лице по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали е зачело осигурителен стаж, както следва:
- 06 г.
05 м. 25 дни – II-ра
категория;
- 08 г. 01
м. 21 дни - III-та категория;
Действителен
осигурителен стаж - 14 г. 07 м. 16 дни.
Прието
е, че А. Ю. няма 15 години действителен осигурителен стаж и на основание чл.
68, ал. 3 от КСО е
отказано отпускане на ЛПОСВ. Навършена възраст към 06.04.2023 г. – 67 г. 04 мес. 06 дни.
По жалба на А.
Ю. срещу разпореждането на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали е
издадено оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ
– Кърджали. В обжалваното решение са изложени следните мотиви:
Трудовият
стаж на работещите в селското стопанство, включително на земеделските кооператори
от 01.07.1975 г. до 20.05.1995 г. са зачита по начина уреден в чл. 96, ал. 7 от
отм. ППЗП (предишна ал. 8). За една година трудов стаж се зачита, ако през
календарната година лицата са изработили най-малко 200 дни непосредствено на
производствена работа в растениевъдството или 250 дни в другите селскостопански
дейности. Когато са изработени по-малко от посочените дни, трудовия стаж се
определя в месеци, като сборът на изработените дни през календарната година се
раздели на 25.
В
конкретния случай в приложените 2 бр. удостоверения обр.
УП - 13 има данни, че лицето е работило в *** за периода 05.1981 г. - 12.1981
г. и 04.1982 г. - 11.1982 г., като само в едното удостоверение е посочено
длъжност „***“, за времето след 01.07.1975 г., с посочени отработени над 200
дни. В двата удостоверителни документа са посочени периоди, чиято
продължителност е по-малко от календарната продължителност на една година, поради
което пенсионния орган няма право да излиза извън рамките на посочените дати.
Независимо,
че отработените от жалбоподателя дни са над 200 (въпреки, че в удостоверение обр. УП - 13 изх. № ***/ *** г. не е посочена длъжност и
бригада и не може да се определи дали А.Ю. е бил зает в растениевъдството), в
удостоверенията
са посочени периоди от по 8 месеца, съответно с начало от месец май до месец
декември 1981 г. и от месец април до месец ноември 1982 г. При така издадените официални
документи не е възможно да се зачетат месеци и дни, за който няма вписване, съответно
документ за трудов/ осигурителен стаж.
В
случая стажа следва да се зачете, и така е зачетен, по начина, указан в
изречение първо на чл. 96, ал. 7 от отм. ППЗП, но не повече от календарната
продължителност на посочените в удостоверенията периоди: 05.1981 г. - 12.1981
г. и 04.1982 г. - 11.1982 г. В заключение директорът на ТП на НОИ – Кърджали е
приел, че оспореното пред него разпореждане на ръководител „ПО“ е
законосъобразно и е отхвърлил жалбата срещу този административен акт.
В
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е посочено, че в
случай, че лицето има претенции, относно отразените данни в удостоверение обр. УП - 13 с изх. № *** от *** г. и удостоверение обр. УП - 13 с изх. № *** от *** г., същото е имало
законова възможност да обжалва горецитираните
удостоверения на основание чл. 117 от КСО пред ръководителя на съответното ТП
на НОИ.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган – директор на ТП на НОИ – Кърджали,
изложени са фактически основания за приетите за недоказани факти.
АС
– Кърджали приема, че в частта, с която не се зачита за осигурителен стаж от
една година по представено удостоверение, обр.УП-13,
изх.№ ***/ *** г., издадено от ТП на НОИ – *** решението, е постановено в
противоречие с материалноправните норми поради
следните съображения:
Съгласно
удостоверение, обр.УП-13, изх.№ ***/ *** г., издадено
от ТП на НОИ – *** А.С.Ю. е работил в ***, *** на длъжност „***“ за периода от
месец април 1982 година до месец ноември 1982 година, като има отработени 202
дни. При тези доказателства неправилно в оспореното решение на директора на ТП
на НОИ – Кърджали е прието, че осигурителния стаж на лицето е зачетен законосъобразно
в размер на 8 месеца. Този извод противоречи на разпоредбата на чл.96, ал.7 от
ППЗП (отм.), съгласно която е със следното съдържание: На работещите в
селското стопанство, включително на земеделските стопани-кооператори, от 1 юли
1975 г. до 20 май 1995 г. за една година трудов стаж се зачита, ако през
календарната година са изработили най-малко 200 дни непосредствено на
производствена работа в растениевъдството или 250 дни в другите селскостопански
дейности. Трудовият стаж в месеци, когато са изработени по-малко от 200,
съответно 250 дни, се определя, като сборът на изработените дни през
календарната година се раздели на 25.
След
като за периода на календарната 1982 година жалбоподателят като полевъд, т.е.
зает в растениевъдството е изработил повече от 200 дни, то е налице хипотезата
на чл. 96, ал. 7 от ППЗП (отм.), при която за тези изработени дни следва да му
се зачете за трудов стаж период от една година.
Нормата
на чл.96, ал.7 от ППЗП (отм.) е специална, защото урежда хипотеза на зачитане
на трудов стаж на определена категория работещи – в селското стопанство и
земеделски
стопани-кооператори, за определен период от време: 1 юли 1975 г. до 20 май 1995 г., поради което
в настоящия случай тя следва да се приложи при изчисляване на осигурителния
стаж на жалбоподателя, а не както е прието в решението на директора на ТП на
НОИ – Кърджали – разпоредбата на чл.96, ал.1 от ППЗП (отм.).
АС –
Кърджали приема, че осигурителния стаж на жалбоподателя по удостоверение,
УП-13, изх. № № *** от *** г., издадено от ТП на НОИ – *** правилно е бил
зачетен в размер на 8 месеца, поради липсата на отбелязване къде е осъществявал
трудова дейност – дали в растениевъдството или в други селскостопански
дейности. Това не позволява да се прецени дали отработените 215 дни са
достатъчни, за да се зачете трудов (осигурителен) стаж за една година, поради
различната продължителност на отработени дни, изискуема в разпоредбата на
чл.96, ал.7 от ППЗП (отм.). По същите съображения не може да се установи и
приложимост на разпоредбата на чл.94в от ППЗП (отм.), който е бил със следното
съдържание: На сезонните работници в консервната промишленост, в производството
на строителни материали, в тютюневата промишленост, в брането и манипулирането
на селскостопански произведения, плодове и зеленчуци за вътрешния пазар и за
износ, в горските разсадници, в залесяването и отглеждането на млади горски
насаждения всяка календарна година, през която са работили най-малко 8 месеца в
тези отрасли и дейности, се зачита за пълна година трудов стаж.
Относно
установения осигурителен стаж с удостоверение, УП-13, изх. № № *** от *** г.,
издадено от ТП на НОИ – *** следва да се посочи, че този документ не е бил
оспорен от жалбоподателя по реда на чл.117, ал.1, т.5 от КСО, за отразените в
същия обстоятелства и конкретно – липсата на отбелязване на трудовата дейност,
поради което той е бил съобразен в пенсионното производство и правилно е
зачетен осигурителен стаж от 8 месеца.
В обобщение
на изложеното следва да се посочи, че при зачитане на 1 година осигурителен
стаж по удостоверение обр.УП-13, изх.№ ***/ *** г.,
издадено от ТП на НОИ – *** осигурителния стаж на жалбоподателя при условията
на III-та категория труд е в размер на 08 г. 05 м. 21 дни, а
не - 08 г. 01 м. 21 дни, както е прието
в Разпореждане № 2113-08-550#5/ 29.05.2023 г. на
ръководител „ПО“ и оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Начинът
на изчисляване на осигурителния стаж е посочен в Опис на осигурителен стаж
(л.30 д.), който позволява да се определи и от съда размера на стажа при
зачитане на 1 година осигурителен стаж по удостоверение обр.УП-13,
изх.№ ***/ *** г., издадено от ТП на НОИ – ***. При прибавяне към установения
осигурителен стаж от III-та категория в размер на 08 г. 05 м. 21 дни на
осигурителен стаж от II-ра
категория от 06 г. 05 м. 25 дни, се получава действителен осигурителен стаж от
14 г. 11 м. 16 дни, от което се установява, че жалбоподателят не отговаря на
втората кумулативно предвидена предпоставка в разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО – да има осигурителен стаж от 15 години.
От
изложеното следва, че оспореното решение директора на ТП на НОИ- Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 2113-08-550#5/ 29.05.2023 г. на
ръководител „ПО“, е законосъобразно. Подадената жалба срещу обжалваното решение,
като неоснователна, следва да се отхвърли.
При
този изход на спора в полза на ТП на НОИ – Кърджали се дължи своевременно
поискано юрисконсултско възнаграждение, определено в
размер на 100 лв. на основание чл. чл. 143, ал.3 от АПК, във вр.
с чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на А.С.Ю. срещу Решение
№ 2153-08-163/ 06.07.2023 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 2113-08-550#5/ 29.05.2023 г на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
Осъжда А.С.Ю. с ЕГН ********** и адрес: ***, *** да
заплати в полза на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението
подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Препис от
решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: