№ 25860
гр. София, 22.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110156294 по описа за 2022 година
Делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Производството е образувано по искова молба на Е. В. С. срещу „Н.“ ООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С определение от 03.12.2022г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявените от
ответника насрещни осъдителни искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор на
исковата молба.
Страните са представили писмени документи, които са допустими и относими, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Искането на ответника за допускане на ССчЕ съдът намира за неотносимо и
ненеобходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.11.2023г. от 13:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ответника-
ищец по насрещния иск- препис от отговора на насрещната искова молба, на ищеца-
ответник по насрещния иск- препис от молба с вх. № 20482 от 25.01.2023г.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от Е. В. С. срещу „Н.“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 6,
1
ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 202106020508150058 от 02.06.2021г.,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на гаранция, е нищожна като
противоречаща на закона, добрите нрави, нарушаване принципа на справедливост,
заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Предявени са насрещни осъдителни искове от „Н.“ ООД срещу Е. В. С. с правно
основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 589,28 лева-
падежирала главница по Договор за кредит № 202106020508150058/02.06.2021г., дължима за
периода от 03.12.2021г. до 03.06.2022г., ведно със законна лихва от 01.12.2022г. до
окончателното изплащане на сумата; 28,65 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 04.06.2022г. до 25.11.2022г., 67,72 лева, представляваща възнаградителна лихва,
дължима за периода от 03.01.2022г. до 03.06.2022г.
Ищецът Е. С. твърди, че на 02.06.2021г. е сключил с ответното дружество Договор за
потребителски кредит № 202106020508150058, по силата на който бил предоставен заем в
размер на 1000 лева за срок от 12 месеца. За ползване на сумата кредитополучателят дължал
на кредитора възнаградителна лихва по кредита в размер на 41,05 %, а ГПР бил изчислен на
49,72 % без в него да са включени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение съгласно чл. 11, ал. 4 от договора. Заемната сума се изплащала на 12 месечни
вноски, всяка в размер на 103 лева. Общо дължимата сума от потребителя била в размер на
1236 лева. В чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено задължение за потребителя в срок до
края на деня, следващ деня от сключване на договора за кредит, да обезпечи заема с банкова
гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция, която трябва да бъде в размер на
1236 лева и със срок на валидност 04.06.2022г. В чл. 6, ал. 1 било посочено, че ако
кредитополучателят не предостави обезпечение в съответния срок, дължи неустойка в
размер на 1080 лева, която се начислявала на месец, считано от изтичане на срока по чл. 4,
ал. 3. Неустойката се погасявала разсрочено, на 12 вноски, всяка в размер на 90 лева. Така
общата стойност на кредита възлизала на 2316 лева. Сочи, че договорът бил сключен по
ЗПФУР, както и че бил заплатил 2 броя погасителни вноски, всяка в размер на 193 лева.
Била начислена неустойка за непредставяне на гаранция. Поддържа, че разпоредбата на чл.
6, ал. 1 от договора е нищожна, тъй като противоречи на закона и добрите нрави, както и
нарушава принципа на справедливост и еквивалентност на насрещните престации. Твърди,
че клаузата за неустойка противоречи и на материалния закон- чл. 71 ЗЗД. Сочи, че с
неустойката се иска натоварване на заемателя с допълнителни финансови разходи, което
противоречало на материалния закон. Освен това накърнявала и добрите нрави, тъй като
създавала неравноправие между страните. По същество неустойката била скрито
възнаграждение, като чрез нея бил преодолян лимитът на нивата на лихвите и другите
разходи. Бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като така уговорената неустойка
представлявала допълнителна облага- печалба и не била включена в договорното
съдържание като договорна лихва и като част от ГПР. По отношение на ГПР твърди, че
същият бил различен от посочения в договора, където не била включена неустойка.
Поддържа, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Клаузата
била нищожна и като неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, доколкото се касаело
за такса, която не била уговорена индивидуално и потребителят нямал възможност да влияе
на съдържанието й. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който е признато сключването на договор за потребителски кредит с ищеца на 02.06.2021г.,
по силата на който на потребителя била предоставена заемна сума в размер на 1000 лева за
срок от 12 месеца, при ГЛП в размер на 41,05 % и ГПР в размер на 49,72 % и месечна
погасителна вноска в размер на 103 лева всяка, както и че Е. С. бил заплатил три вноски за
погашение на задължението си на следните дати: на 04.07.2021г., 11.08.2021г. и 10.09.2021г.
Оспорва на ищеца да е начислена неустойка в размер на 1080 лева. Задължението на ищеца
по договора било формирано единствено от вземане за главница и възнаградителна
лихва.Твърди, че в неустоечната клауза обезпечава задължението за предоставяне на
2
обезпечение, като изборът на самото обезпечение бил оставен на волята на потребителя.
Поддържа, че в качеството си на кредитор изисква от страна на кредитополучателя
предоставяне на обезпечение посредством което да защити признатия му от правния ред
интерес да получи изпълнение по договора за кредит. Счита, че процесната неустойка не
излиза извън присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че ако
кредитополучателят осигури надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичане на срока
по чл. 4, ал. 3, неустойката спира да се начислява. Сочи, че ищецът бил клиент на
дружеството от 2018г., което безспорно налагало извода, че същият познавал условията на
финансовата институция, в частност изискването за предоставяне на обезпечение. Излага
съображения, че ГПР следва да е приложим и определян по еднакъв начин навсякъде в ЕС,
изчисляван по математическа формула, обективирана в Приложение I, като в него не бъдат
включвани сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от договорните му
задължения. Поддържа, че европейското и националното законодателство изрично
изключват възможността неустойката да бъде включена в ГПР. На следващо място, твърди,
че в договора за кредит ясно и непротиворечиво било посочено, че лихвеният процент е
41,05 %, както и че е фиксиран за целия период на договора. Сочи, че информация за ГЛП е
налична в чл. 11, ал. 4 от договора, като бил изчислен при базовото допускане, че договорът
за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че страните ще изпълнят задълженията си
при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит. Твърди, че в
изпълнение на задължението си по чл. 16 ЗПК „Н.“ ООД било извършило справка в ЦКР,
поддържан от БАН с оглед проверка на кредитната задлъжнялост на ищеца, била направена
и справка НОИ за трудовите и осигурителни правоотношения.
Предявява насрещен иск за заплащане на следните суми, дължими по договор за
кредит № 202106020508150058/02.06.2021г., а именно 589,28 лева- падежирала главница,
дължима за периода от 03.12.2021г. до 03.06.2022г., ведно със законна лихва от 01.12.2022г.
до окончателното изплащане на сумата; 28,65 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 04.06.2022г. до 25.11.2022г., 67,72 лева, представляваща възнаградителна лихва,
дължима за периода от 03.01.2022г. до 03.06.2022г. Твърди, че в изпълнение на
задължението си предоставили заем в размер на 1000 лева, като предвид крайният падеж на
договора бил налице правен интерес да предявени иск срещу Е. С. за неплатените суми по
договора. Искането към съда е да отхвърли главния иск и да уважи предявените насрещни
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск е заявил, че признава
предявените искове. Твърди, че кредиторът бил отнесъл плащанията на ищеца в общ размер
на 579 лева само за главница и лихва. Признава дължимостта на предявения насрещен иск в
неговата цялост.
С молба от 25.01.2023г. „Н.“ ООД са поискали на основание чл. 237 ГПК съдът да
прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД е да докаже
сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба
съдържание, както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени
добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са
спазени изискванията на ЗПК, както и че договорът не нарушава закона и добрите нрави.
По предявените насрещни осъдителни искове в тежест на ищеца по насрещния иск е да
докаже: сключване на договор за заем, предоставяне на заетата сума, размер на
възнаградителната и мораторна лихва.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че е
сключен Договор за потребителски кредит № 202106020508150058 от 02.06.2021г., както и
че Е. С. е извършил три плащания по договора на следните дати- 04.07.2021г., 11.08.2021г. и
10.09.2021г., всяко в размер на 193 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
3
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4