№ 9738
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110164376 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против: 1) А. Р. Н., 2) С. Р. Н., 3) А. И. В., 4) В. Х. Х. и 5) Г. С. Б..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 85, находящ се в гр. ...........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 673, 07 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 493, 73 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.08.2021 г. – 26.04.2024 г.;
сумата 27, 25 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.04.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 6, 18 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.06.2021 г. – 26.04.2024 г.,
от страна на ответниците в условията на разделност, както следва: А. Р.
Н. – 1/10; С. Р. Н. – 1/10; А. И. В. – 2/10; В. Х. Х. – 2/10 и Г. С. К. – 2/10,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
06.06.2024 г. по ч.гр.д. № 31061/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
1
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника А. Р. Н..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. Р. Н., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
да е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Оспорва през исковия период да има качеството клиент на топлинна енергия
за битови нужди. Оспорва да е приемал наследството на И.Д.С.. Оспорва
квотите в съсобствеността. Оспорва съществуването на облигационно
правоотношение с ищеца за исковия период. Прави възражение за давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата А. И. В., с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва през исковия период да има качеството клиент на топлинна енергия
за битови нужди. Твърди, че партидата за им. е на името на И.Д.С.. Оспорва
съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период.
Оспорва да е ползвала топлинна енергия за исковия период. Оспорва
начисляването на топлинна енергия. Прави възражение за давност. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата В. Х. Х., с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва през исковия период да има качеството клиент на топлинна енергия
за битови нужди. Твърди, че ищецът е имал облигационно правоотношение с
И.Д.С., починал на 08.07.2019 г., от който момент наследниците нямат достъп
до им.. Твърди, че партидата за им. е на името на Р.С. /майка на ИИ., починала
преди 15 години/. Твърди, че повече от 35 години не е влизала в им.. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Г. С. Б., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
през исковия период да има качеството клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Оспорва да е приемал наследството на И.Д.С.. Оспорва да ползва им..
Оспорва квотите в съсобствеността. Оспорва начислената стойност на
топлинната енергия да отговаря на реално доставена такава. Прави
възражение за давност. Оспорва ищецът да го е поставил в забава за плащане
на задълженията. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 23.05.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу: Г. С.
2
Б., В. Х. Х., А. И., А. Р. Н., С. Р. Н. и Л. Я. Г. за:
сумата 2 673, 07 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 493, 73 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2021 г. –
26.04.2024 г.;
сумата 27, 25 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.04.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 6, 18 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.06.2021 г. –
26.04.2024 г.
С разпореждане от 06.06.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 64 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците, с
изключение на длъжника Л. Я. Г..
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове срещу възразилите
длъжници за установяване съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение по исков ред.
С н.риален акт за собственост по чл.55 ЗПИНМ № 82, ....., дело №
5682/1974 от 29.01.1974 г. Д.А.С. и Р.Д.С. за признати за собственици на:
апартамент № 85, находящ се в гр. ........., с площ от 76, 16 кв.м.
Д.А.С. е починал на 09.07.1972 г., а Р.Д.С. – на 12.05.1994 г.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на
И.Д.С., те се явяват негови родители.
С молба-декларация от 15.04.1997 г. И.Д.С. е поискал откриване на
партида за им. на негово име.
Видно от представено удостоверение за наследници на И.Д.С.,
последният е починал на 08.07.2019 г., като не е оставил деца и съпруга, нито
братя и сестри.
Родителите му са починали, както следва: Д.Я.С. – баща, починал на
09.07.1972 г., и Р.Д.С. – майка, починала на 12.05.1984 г.
По линия на бащата баба му и дядо му са починали, както следва: Я.С. –
без данни за датата на смъртта, и В. Н.а С. – на 29.11.1972 г.
Налице са данни за четирима братя и сестри на бабата В. Н.а С., както
следва: Т. Н. Г., И. Н. Г., В. Н.а и Е. Н.а, първите двама от които – починали, но
по отношение на последните две данни за смърт не се са налице по делото.
По линия на майката баба му и дядо му са починали, както следва: Д.Т.Б.
– на 20.12.1962 г., и Б.В. Б. – на 17.12.1994 г.
Налице са данни за трима братя и сестри на дядото Д.Т.Б., както следва:
Т.Т.Б., С. Т. Б. и Т. Т. Б., за нито един от които не са налице данни за настъпила
3
смърт. Налице са данни и за двама братя на бабата В. Н.а С., както следва:
Х.В. Б., починал на 28.09.1976 г. и С.В. Б., починал на 12.11.1995 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че в общият топломер в абонатната станция
се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Съгласно констативен протокол от 09.05.2008 г., не съществува техническа
възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинната енергия
поради еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация, като изравняването на
потребената топлинна енергия се извършва от „Топлофикация София“ ЕАД.
За исковия период м.05.2020 г. – м.04.2023 г. е начислена топлинна
енергия, както следва: за отчетния период м.10.2020 г. – м.04.2021 г. – за
коригиран отопляем обем в размер на 93м3 и при условията на неосигурен
достъп; за отчетния период м.10.2021 г. – м.04.2023 г. – за коригиран отопляем
обем в размер на 93м3, за което са съставени отчети. За целия исков период е
начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. За исковия
период няма начислена топлинна енергия за БГВ.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период м.05.2020 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 2 863, 49 лв.,
представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума
от 4 279, 62 лв. и сумата за възстановяване от изравняване в размер на 1 416,
13 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени
суми и лихви по тях.
Установява се от заключението на ССЕ по делото, че са налице данни за
извършено плащане в размер на сумата 694, 31 лв., като от заключението на
допълнителната ССЕ се установява, че сумата е платена на каса и не може да
се установи кой е платецът.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжниците,
с изключение на един, са депозирали възражения в срока по чл.414 ГПК.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
4
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения по делото н.риален акт за собственост по чл.55
ЗПИНМ № 82, ....., дело № 5682/1974 от 29.01.1974 г. се установява, че със
същия Д.А.С. и Р.Д.С. са придобили собствеността на процесния имот. Д.А.С.
е починал на 09.07.1972 г., а Р.Д.С. – на 12.05.1994 г., като са оставили
наследник по закон – сина им И.Д.С., който с молба-декларация от 15.04.1997
г. е поискал и откриване на партида за им. на негово име.
И.Д.С. е починал на 08.07.2019 г., като не е оставил деца и съпруга, нито
братя и сестри.
Съгласно чл.6 ЗН когато починалият не е оставил деца или други
низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив.
Съгласно чл.7 ЗН ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-
горна степен, наследяват поравно най-близките от тях по степен.
По силата на чл.8, ал.4 ЗН когато починалият не е оставил възходящи от
втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват
роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по
степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по
5
степен.
В случая предвид съдържащите се в удостоверението за наследници на
И.Д.С. данни за лица, които се явяват братя и сестри на негови баба и дядо,
данни за настъпила смърт на които не се съдържат в представеното
удостоверение за наследници, нито в други доказателства сред ангажираните
до приключване на съдебното дирене пред СРС, а именно: В. Н.а, Е. Н.а,
Т.Т.Б., С. Т. Б. и Т. Т. Б., се налага извод, че ответниците не са
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове.
Тъй като претенцията на ищеца не е установена по своето основание, не
се налага обсъждане на доказателствата, ангажирани за установяване на разм.
й.
С оглед неоснователността на претенцията за главницата, неоснователна
се явява и претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответниците А. Р. Н. и В. Х. Х. не претендират разноски, нито
ангажират доказателства да са направили такива.
В полза на ответника С. Р. Н. следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 500 лв. разноски по делото.
В полза на ответницата А. И. В. следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 400 лв. разноски по делото.
Ответникът Г. С. Б. претендира разноски, но не ангажира доказателства
за извършването им, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу А. Р. Н., ЕГН **********, С. Р. Н., ЕГН **********, А. И.
В., ЕГН **********, В. Х. Х., ЕГН **********, и Г. С. Б., ЕГН **********
искове за признаване на установено, че ответниците дължат на ищеца, на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 2 673, 07 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 85, находящ се в гр. .........., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 23.05.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 493, 73 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.08.2021 г. – 26.04.2024 г.;
сумата 27, 25 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.04.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
6
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 23.05.2024 г. до изплащане на
вземането;
сумата 6, 18 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.06.2021
г. – 26.04.2024 г.,
които се претендират от ответниците в условията на разделност, както
следва: А. Р. Н. – 1/10; С. Р. Н. – 1/10; А. И. В. – 2/10; В. Х. Х. – 2/10 и Г. С. К. –
2/10, и
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
06.06.2024 г. по ч.гр.д. № 31061/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
С. Р. Н., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 500 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
А. И. В., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 400 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7