РЕШЕНИЕ
Номер 22907.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
Прокурор:Димитър К Арабаджиев (АП-София)
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000600775 по описа за 2020 година
С присъда от 25.2.2020 г. по н.о.х.д. № 5/2020 г. на ОС-Враца подс. Г. С. В. е признат за виновен в това, че на 20.04.2019г., около 21.25-21.30 часа, на общински път
VRC 1016, между с. Рогозен, общ. Хайредин и с. Сираково, община Бяла Слатина, на изхода на с. Рогозен, на около 600 метра след табелата за край на населеното място,
в посока с. Сираково, при управление на л.а. "Фиат Брава" с рег. № ВР 4753 ВТ е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се със
скорост от 129 км/ч при разрешена такава от 90 км/ч, без да има необходимата правоспособност, и по непредпазливост причинил смъртта на М. Д. К., на 18 г.,
поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. "б", вр. с ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на две години и
осем месеца лишаване от свобода, търпими при общ режим, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по първоначалното обвинение за нарушение на чл. 150 от
С присъдата подсъдимият В. е осъден да заплати разноски в размер на 1359.52 лева, като е извършено и произнасяне по веществените доказателства по делото.
Недоволство от присъдата са изразили адвокат Йордан Дамянов и адв. И. Ж. от САК - упълномощени повереници на частните обвинители А. В., Д. С., Г. К.,
Божидар Александров (непълнолетен, но действащ със съгласието на своя баща Е. А.), Г. А. и Г. Г.ов.
В основна и допълнителна жалба от името на своите доверители поверениците изразяват несъгласие с определеното от първия съд наказание. Смятат, че то е
занижено и в този смисъл е явно несправедливо. Твърдят, че наказанието неправилно е определено при превес на смекчаващите обстоятелства и още, че неправилно сред
тях са включени съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, доброто процесуално поведение на подсъдимия и изразеното от него съжаление за стореното.
Твърдят, че доброто процесуално поведение на подсъдимия е следствие от предприетата линия на защита, която е включвала признание на фактите по реда на чл. 371, т.
2 от НПК и е целяла намаляване на наказанието с 1/3. Посочват, че изразеното от подсъдимия съжаление е било декларативно и само за пред съда, без да е било заявено
пред близките на починалото момче. Смятат, че не са събрани доказателства дали обезопасителните колани в автомобила са били изправни и поради това не можело да се
приеме, че с непоставянето им пострадалият сам е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат. По изложените съображения считат, че с определеното от
решаващия първи съд наказание не биха били постигнали целите на индивидуалната (спрямо конкретния деец) и генерална (спрямо останалите членове на обществото)
превенция. Молят атакуваната присъда да бъде изменена и определеното наказание да бъде завишено на пет години лишаване от свобода.
Преди образуване на производството пред САС, чрез повереника адв. И. Ж., е постъпил писмен отговор (становище) от частния обвинител М. А. М. , в
който се твърди, че жалбата на останалите частни обвинители е основателна и отправеното с нея искане за завишаване на наказанието следва да бъде уважено.
Преди образуване на делото пред САС е постъпил писмен отгово р от адв. Д. Х. - служебен защитник на подсъдимия Г. В.. В писмения отговор се
твърди, че въззивната жалба е неоснователна. Посочва се, че доброто процесуално поведение на подсъдимия е факт, то е било такова в рамките на цялото наказателно
производство, още на досъдебното производство той се е признал за виновен и е оказал пълно съдействие на разследващите органи, като в съдебната фаза публично е
изразил съжалението си за стореното. Защитникът се противопоставя на възражението на поверениците срещу приетото от първия съд съпричиняване, поради
1
непоставяне на обезопасителен колан от пострадалия. В тази връзка посочва, че по делото е несъмнено установено, че автомобилът на подсъдимия е бил оборудван с
такъв и коланът не е бил поставен от пострадалия и другия пътник в автомобила единствено по тяхно усмотрение. Като отчита тези обстоятелства и постановеното от
първия съд ефективно изтърпяване на наказанието, защитникът смята, че отмерената санкция е напълно годна да изпълни целите по чл. 36 от НК.
Във въззивната жалба не е поискано събиране на доказателства. Като е отчел реда, по който се е развило производството пред първия съд, и доводите във
въззивната жалба, които касаят единствено размера на наказанието, САС на свой ред е преценил, че не се налага служебно събиране на доказателства в тази инстанция.
В производството пред САС повереникът адв. Йордан Дамянов моли въззивната жалба да бъде уважена. Поддържа всички изтъкнати в нея съображения. Извън тях
подчертава, че превишението на скоростта е било значително, подсъдимият и друг път е управлявал автомобил с висока скорост, поради което личната му обществена
Пред въззивната инстанция редовно уведомени не се явяват частните обвинители и другият им упълномощен повереник адв. И. Ж..
Представителят на Софийска апелативна прокуратура (САП) смята жалбата за неоснователна. Счита, че наказанието правилно е отмерено от първия съд и пледира за
Защитникът -адв. Д. Х., не намира основания за ревизия на обжалваната присъда. Счита, че с нея наказанието е отмерено законосъобразно, като са отчетени всички
обстоятелства, които снижават и отегчават отговорността на подсъдимия. Като препраща към съображенията от писмения отговор срещу въззивната жалба на
След като прецени изложените в жалбата доводи и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,Софийският апелативен съд намери за установено
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава Двадесет и седма, в алтернативата й, в която подсъдимият В. е признал фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. За да прецени, че неговото признание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, окръжният съд
е отчел наличието на доказателствена съвкупност, обемаща гласни, писмени и веществени доказателства, а също и експертизи. Сред тази съвкупност в първата група
попадат:показанията на свидетелите Д. С., Г. К., Божидар Александров, Адриан Велков, Г. Г.ов, М. М., М. М., Ж. М., А. Д., Я. К., Ц. П.; към втората
принадлежат: от съдебното дело - справка за съдимост на подсъдимия (л. 41-45), писмо от РП Козлудуй с № Р-104/2014 г. (л. 48); том 1 от д.п. - протокол за оглед (л. 4-
11), фотоалбум (л. 17-21), протокол за оглед на лек автомобил от 2019г. (л. 24-29), фотоалбум (л. 31-32), копие от дневниците за извършване на проби на водач (л. 59-60),
документи за л.а. "Фиат Брава" (л. 88-89), съдебномедицинско удостоверение № 86/2019г. за М. М. (л. 95), медицинско направление за М. М. (л. 95), медицински
документи (л. 98-103), писмо с рег. № 967р-2106/2019г. на ОДМВР - Враца (л. 105), медицински документи (л. 110-160), акт за смърт на М. К. (л. 163), удостоверение за
наследници и удостоверение за родствени връзки на същото лице (л. 167, л. 170), писмо с рег. № 10583/р от 18.06.2019г. от Национален център 112 (л. 172), дневник -
извадка за резултата от използване на технически средства при тестване на водач (л. 177); том 2 -характеристична справка за подсъдимия (л. 105); експертизи в том 2 от
досъдебното производство-химична експертиза на М. К. (л. 8 - 10), съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства (л. 14-16), одорологическа експертиза (л.
19-24), съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 162/2019 (л. 27 и сл.), съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 164/2019г. (л. 29 и сл.), съдебно
медицинска експертиза по писмени данни № 305/2019г. (л. 32 и сл.), комплексна автотехническа и оценителна експертиза (л. 35-53).
Въз основа на признанието на фактите, направено от подсъдимия, и подкрепящите го по съдържание и насоченост гореизброени доказателствени материали, САС прие
Подсъдимият Г. С. В. е роден на 06.05.1996г., неправоспособен водач е, никога не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС.
Подсъдимият Георги Спасов и пострадалият М. К., на 18 години били приятели. Вечерта на 20.04.2019 г. двамата и друго момче, техен приятел - свидетелят М. Е. М., се
качили в личния автомобил на подсъдимия "Фиат Брава" с рег . № ВР 4753 ВТ, който той бил закупил няколко дни по-рано. Подсъдимият бил водач, свидетелят
М. М. се качил на предната дясна седалка, а пострадалият М. К. седнал отзад вдясно. Нито един от тях не поставил обезопасителен колан с какъвто превозното средство
било оборудвано. След кратко колебание в каква посока да поемат тримата тръгнали към с. Сираково. Още в началото подсъдимият се ядосал от поведението на друг
водач на МПС, който излязъл от странична улица с включени дълги светлини, и рязко увеличил скоростта на движение.
Около 21:25-21:30 часа, при сухо време и добра видимост, подсъдимият се движел в дясната лента по общински път VRC 1016 между с. Рогозен, общ. Хайредин и с.
Сираково, общ. Бяла Слатина, обл. Враца. Настилката била асфалтова и без неравности. На пътя нямало други участници в движението. При изхода на с. Рогозен, на
около 100 метра след табелата за край на населеното място подсъдимият преминал покрай пътен знак А2 "Опасен завой наляво". Разрешената за този пътен участък
скорост била 90 км/ч. Около 500 метра след знака подсъдимият навлязъл в ляв завой с радиус от 144.73 метра, управлявайки автомобила със скорост от около 129 км/ч,
която била над критичната от 113 км/ч за конкретния пътен участък. Поради високата скорост автомобилът станал неустойчив, подсъдимият задействал спирачната
уредба, но не успял да го овладее, излязъл вдясно от пътното платно и продължил по затревения банкет. След това рязко завил наляво, но при връщането му в коридора
на движение загубил напречна устойчивост и пресякъл косо пътното платно. При разделителната осева линия лявата част се повдигнала и колата продължила да се движи
на две колела, след което, преобръщайки се, напуснала пътното платно вляво, като се приплъзнала извън пътя в канавката до мястото на установяване в покой. По време
на това движение задната врата се отворила и возещият се отзад М. К. изпаднал от автомобила.
След като колата преустановила движението си свидетелят М. попитал останалите дали са добре. Отговорил му само подсъдимият, след което, успявайки да се измъкне
от автомобила, свидетелят тръгнал да търси пострадалия като си светел със запалка. В този момент на мястото спрял свидетелят М. М., който се връщал от с. Рогозен с
лек автомобил. Свидетелят М. разпознал лицата от инцидента, обадил се на Спешен номер 112 и помолил за съдействие, след което заедно със свидетеля М. започнали да
2
търсят пострадалия. Намерили го в канавката, на около два метра преди лекия автомобил на подсъдимия. Пострадалият бил в съзнание, но издавал само хъркащи звуци.
След около 10 минути на мястото пристигнал екип на Спешна медицина, който извозил пострадалия и св. М. М. до ФЦСМП-гр.Бяла Слатина. Въпреки предприетите
реанимационни мероприятия, в 22:15 часа пострадалият починал в болничното заведение.
В болничното заведение подсъдимият бил тестван с техническо средство „АлкотестДрегер 7510“ за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна. Отрицателен
резултат показал и тестът за употреба на наркотични вещества, който бил направен на подсъдимия с техническо средство "Drager Drug Test 5000".
По- късно същата вечер подсъдимият бил транспортиран до МБАЛ“Хр.Ботев“ - гр.Враца, където бил хоспитализиран. Там той претърпял оперативна интервенция и бил
Според заключението на СМЕ на труп № 64/2019 г. при огледа и аутопсията на пострадалия М. Д. К. е констатирана съчетана травма, изразяваща се в:гръбначно-мозъчна
травма-счупване на 6-ти шиен прешлен;коремна травма-разкъсвания на черния дроб, далака и двата бъбрека с кръвоизлив в коремната кухина;оток и кръвонасядане
челно; кръвонасядания на лява мишница и лява длан; драскотини на лява китка и дясно коляно. Причината за смъртта е съчетаната травма, довела до остра сърдечно-
съдова и дихателна недостатъчност. Смъртта е в пряка причинна връзка с описаните травматични увреждания и е настъпила бързо, но не мигновено. Всички увреждания
са прижизнени и могат да бъдат получени по време на пътна злополука с последващо изпадане от лекия автомобил на пострадалия.
Назначените в хода на досъдебното производство три съдебно медицински експертизи приемат, че при процесния инцидент:
- свидетелят М. М. е получил по едно охлузване в окосмената част на лицето и дясно коляно, кръвонасядане и драскотини вляво челно. Уврежданията заедно и поотделно
-подсъдимият Г. В. е получил открито счупване на лява мишнична кост, както и разкъсно-контузна рана челно слепоочно с оток, кръвонасядане на гръдния кош вляво.
Първото увреждане е реализирало медико-биологичния признак на средната телесна повреда, а второто на увредата по чл. 130, ал. 1 от НК.
-причина за произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил "Фиат Брава", който е навлязъл в ляв завой с радиус от 144.73 метра със скорост от
129 км/ч, както и рязката маневра наляво, която е довела до загуба на напречна устойчивост;
-при движение с разрешена скорост от 90 км/ч инцидентът би могъл да бъде предотвратен;
Фактическата обстановка по делото е подробно и прецизно изяснена от първоинстанционния съдебен състав. Установени са по несъмнен начин всички обстоятелства,
значими за правилното му решаване – датата и мястото на произшествието; механизмът на неговото осъществяване; лицето, което е било водач на лекия автомобил;
нарушението на правилата за движение, които са в причинно следствена връзка с резултата - смъртта на 18-годишния М. К., а също и причинно следствената
връзка между нарушението на правилата за движение и резултата. Към съда не могат да бъдат отправени упреци във връзка с неправилно установяване на фактологията
на деянието, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и картината на деянието, описана в обвинителния акт на прокурора
от ОС-Враца, е изяснена в достатъчна степен съгласно самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК и съобразно доказателствените материали, събрани на досъдебното
производство, по отношение на които съдът обосновано е преценил, че подкрепят това самопризнание.
САС се солидаризира с преценката на първоинстанционния съд за доказателствена обезпеченост на констатациите, свързани с факта на управление на превозното
средство от подсъдимия, механизма на произшествието, нарушението на правилата за движение и смъртта на пострадалия М. К.. В хода на въззивното съдебно
производство страните не са представили, нито пък съдът служебно е събрал нови доказателствени материали, които да разколебаят убеждението на първата съдебна
инстанция, че залегналите в обвинителния акт обстоятелства на престъплението, възприети от съда по реда на чл. 371, т. 2 НПК, са верни. Поради това настоящият
въззивен състав на САС не намира основания да преразглежда и внася корекции в приетата от ОС-Враца основна фактология на деянията.
Така възприетите от първоинстанционния съд фактически положения са правилно установени, като при оценката им не са допуснати логически грешки. Съдът в
съответствие с изискванията на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е извършил проверка на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали
и обосновано е преценил, че те в пълна степен подкрепят самопризнанието на подсъдимия В.. Залегналите в мотивите на атакуваната присъда фактически констатации са
основани на кореспондиращите със съдържанието на самопризнанието на подсъдимия доказателствени материали, подробно описани на л. 4 - 5 от мотивите на
При така възприетата фактология на деянието, ОС-Враца законосъобразно е заключил от правна страна, чеот обективна и субективна страна поведението на подсъдимия
чл.343, ал. 3,, б. "б", пр. 1, вр. с ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което го е осъдил.
От обективна страна подсъдимият В. е изпълнил състава на това престъпление, тъй като на 20.04.2019г., около 21.25-21.30 часа, на общински път VRC 1016, между с.
Рогозен, общ. Хайредин и с. Сираково, община Бяла Слатина, на изхода на с. Рогозен, на около 600 метра след табелата за край на населеното място, в посока с.
Сираково, при управление на л.а. "Фиат Брава" с рег. № ВР 4753 ВТ е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
На първо място правилно окръжният съд е приел, че подсъдимият се е движил със забранена за конкретния пътен участък скорост. Разрешената скорост е била 90 км/ч.,
но подсъдимият не се е съобразил с това предписание и е избрал да се придвижва със скорост от 129 км/ч., с която е и навлязъл в опасния завой на пътя. Превишението
на скоростта е в пряка причинно следствена връзка с настъпването на съставомерния резултат. Причинната връзка между нарушената бланкетна норма и смъртта на
пострадалия М. К. е изводима от заключението на комплексната автотехническа и оценителна експертиза, според която при движение с разрешената скорост от 90 км/ч
3
Поради неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП автомобилът на подсъдимия е самокатастрофирал, като в пряка и непосредствена причинно следствена
причинени увреждания, несъвместими с живота, довели и до смъртта му.
От обективна страна подсъдимият В. е управлявал автомобила, без да е правоспособен водач. По този начин той е осъществил и по-тежко квалифициращото
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. I НК, като подсъдимият не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Прокуратурата е посочила, че извън нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП подсъдимият е нарушил и чл. 150 от същия закон, тъй като е управлявал автомобил, без да има
свидетелство за правоуправление. Окръжният съд правилно е оправдал подсъдимия за нарушение на тази бланкетна норма. От една страна подсъдимият е предаден на
съд за по-тежко квалифицирано престъпление по алинея 3 на чл. 343 от НК именно защото не е имал съответна правоспособност. Поради това и нарушението на чл. 150
от НК не следва да се инкриминира като самостоятелно такова по настоящото дело. От друга страна, по убеждение на този състав обстоятелството, че подсъдимият не е
притежавал свидетелство за правоуправление не е в причинно следствена връзка с резултата, защото при посочените по - горе параметри на скоростта и при навлизане в
кривата на пътя с тази скорост, неговата правоспособност не би му помогнала да овладее автомобила и да избегне произшествието. Следва да се посочи, че
оправдаването за нарушението на чл. 150 от ЗДвП не влиза в колизия с процедурата, по която се е развило производството пред първата инстанция - съкратено следствие
във втората му алтернатива по чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като се касае за оправдаване поради конкретни правни съображения, а не поради недоказаност на обвинението.
Възраженията на частните обвинители заявна несправедливост на наложеното на подсъдимия Г. С. В. наказание лишаване от свобода са неоснователни.
При определянето на наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд не е допуснал нарушения, изразяващи се в подценяване на отегчаващите обстоятелства,
недостатъчно оценяване на относителната тежест на констатираните от него отегчаващи обстоятелства и пропускане на някои обстоятелства с характер на отегчаващи.
За престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При индивидуализация на наказателната отговорност първостепенният съд не е приложил чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като напълно основателно е счел, че
липсват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при чието наличие и най-лекото предвидено в закона наказание по отношение на конкретния
Посочените от ОС-Враца смекчаващи обстоятелства са: младата му възраст - 23-годишен към момента на деянието, доброто процесуално поведение, изразеното
съжаление във връзка със стореното и оказаното пълно съдействие на органите на досъдебното производство, известното съпричиняване на резултата от страна на
пострадалия, който не е бил поставил обезопасителен колан по време на движение. Във въззивната жалба и в съдебно заседание поверениците на частните обвинители
-доброто процесуално поведение на подсъдимия е следствие от предприетата линия на защита, която е включвала признание на фактите по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и
-изразеното съжаление е било декларативно и само за пред съда, без да бъде заявено пред близките на починалото момче;
-не са събрани доказателства дали обезопасителните колани в автомобила са били изправни и поради това не можело да се приеме, че с непоставянето им пострадалият
Въззивният съд изразява несъгласие с тези възражения. На първо място не може да не се приеме, че подсъдимият е имал добро процесуално поведение, като то е било
такова в рамките на двете фази на производството. Подсъдимият се е отзовавал на всяко повикване на ръководно-решаващите органи и никога не е ставал причина за
отлагане на делото или на конкретно действие по разследването. Следва да се посочи, че доброто процесуално поведение не е предпоставка за развитие на
производството по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както считат поверениците. За приложение на тази диференцирана процедура е нужно само признание на фактите по
обвинителен акт от страна на подсъдимия и подкрепящи самопризнанието доказателства от досъдебното производство. В този смисъл с или без добросъвестно
процесуално поведение на подсъдимия, ако горните две условия са налице, съгласно т. 1 Тълкувателно решение № 1/2009г., съдът не би могъл да откаже провеждането на
Въззивният съд не споделя и следващото твърдение във въззивната жалба, а именно, че изразеното от подсъдимия съжаление е било декларативно и само за пред съда.
Подсъдимият е изразил съжаление за стореното в съдебно заседание, на което са присъствали близките на починалото момче. Това той е сторил и в досъдебната фаза при
привличане и предявяване на материалите от разследването. Разкаяние за сторено бе заявено от него и в производството пред въззивния съд. При тези данни и при
пълното съдействие на подсъдимия за разкриване на обстоятелствата от значение за главния факт няма как да се приеме, че изразеното от него съжаление е целяло
По убеждение на САС е налице съпричиняване на резултата от пострадалия, което е така предвид обстоятелството, че той и другият пътник в автомобила не са били
поставили обезопасителни колани. Установено е от показанията на свидетеля М. М., че превозното средство е било оборудвано с такива и единствено нежеланието на
пътниците е станало причина те да не се поставят. Предвид механизма на произшествието и с оглед на това, че пострадалият е изпаднал от автомобила след навлизането в
завоя със скорост по - висока от критичната, очевидно е, че непоставянето на колана също е съпричинило това.
Не може да се сподели и следващото възражение на поверениците, свързано със скоростта на движение. Факт е, че скоростта от 129 км/ч, с която подсъдимият е
управлявал автомобила, е била превишена спрямо разрешената за конкретния пътен участък, която е била 90 км/ч. Това обаче му е вменено като нарушение на правилата
за движение и то не може по аргумент от чл. 56 от НК да бъде преценявано като фактор, допълнително отегчаващ отговорността. Превишението от 39 км/ч не е
незначително, както твърдят и поверениците, но то не бива и да се надценява като се има предвид, че критичната скорост за вземане на завоя според заключението на
4
Окръжният съд правилно е посочил и обстоятелствата, които отегчават отговорността на подсъдимия. Сред тях основателно е включено обремененото съдебно минало на
лицето, който въпреки младата си възраст е осъждан неколкократно, а също така и факта, че при произшествието е пострадал и другият пътник в автомобила, макар и с
увреждания, които представляват леки телесни повреди и поради това са несъставомерни. Както вече бе посочено, съдът не приема, че превишението на скоростта е
отегчаващо обстоятелство, тъй като това нарушение е в причинно следствена връзка с резултата и е взето предвид при описание на самото престъпно деяние и неговите
характеристики. От друга страна налаганите на подсъдимия наказания в основната им част са пробации, което означава, че самите съдилища са преценили, че деецът не е
личност с висока степен на обществена опасност, а причинените на пътника в автомобила увреди са от най-лекия вид. При тези данни очевидно е, че посочените по - горе
смекчаващи обстоятелства са с относителен превес над отегчаващите такива и правилно наказанието е определено малко над минималния предвиден в закона размер от
След задължителната редукция на това наказание по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета финалният му размер правилно е отмерен на две години и осем месеца
Тази санкция, ведно с ефективното й изтърпяване, по убеждение и на САС би изпълнила целите на индивидуалната (спрямо конкретния деец) и генералната (спрямо
Настоящият съд не констатира подценяване на обществената опасност на инкриминираното престъпно деяние на плоскостта на честотата на този вид неправомерни
посегателства в обсега на общата престъпност, и на причинените с тях реални вреди, отразени в официалната статистика, които предопределят специално внимание от
правоохранителните и правоприлагащи органи, и адекватна строгост при тяхното санкциониране.
Присъдата не следва да бъде коригирана и по отношение на режима на изтърпяване на наказанието. Посоченият от ОС - Видин "общ" такъв е бил правилно определен,
тъй като по отношение на подсъдимия, са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Правилно ОС-Враца не е приложил кумулативното наказание лишаване от правоуправление. Подсъдимият не е правоспособен водач и съгласно трайната съдебна
практика чрез подобна санкция той не би могъл да бъде лишен от права, които не притежава.
Правилно окръжният съд се е произнесъл и по останалите въпроси, визирани в нормата на чл. 301, ал. 1 от НПК, като законосъобразно е решил тези, свързани с
веществените доказателства, а също и с разноските по делото, които предвид изхода му са възложени в тежест на подс. В..
При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда съдът не намери допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното и
съдебното производство, налагащи отмяна й и връщане на делото или пък нейното изменение. Ето защо прие, че обжалваният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 6 състав
РЕШИ:
присъда от 25.02.2020 г. по н.о.х.д. № 5/2020 г. на ОС-Враца.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС в 15 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето на решението чрез изпращане на писмени съобщения за това.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5