Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осемнадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №981 по описа за 2017г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.410, ал.1 КЗ.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.И.Я.и К.Р.против ***, Булстат ***, ***., в която се твърди, че на 30.06.2016г. ищеца сключил застраховка "***" с ***- гр.София, по силата на която застраховали за всички рискове лек автомобил марка „***", модел „***", с рег.№***, със срок на действие на застраховката за периода от 09.07.2016г. до 09.07.2017г., за което издали на застрахования застрахователна полица №470416030002666/30.06.2016г. Твърди, че на 29.08.2016г., на главен път между Булгартабак - гр.Плевен и ***, Т.Н.С. ***, при управление на застрахования от ищеца автомобил марка „***", модел „***", с рег.№***, е попаднала в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, стопанисвано от О.П. вследствие на което са причинени материални щети на управлявания от нея автомобил -увредена /спукана/ задна лява гума. Твърди, че мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и Протокол за ПТП не е съставен съгласно чл.6, т.4 от Наредба№1з-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставяното им при ПТП-та и реда за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния фонд. Излага съображения, че съгласно т.6.2. от Общите условия към сключената застраховка, които са неразделна част от застрахователния договор, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден капак, панел, страница и таван - т.6.2.1, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и джанти и декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят може да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС. Твърди, че в случая свидетел на настъпилото ПТП е лицето М.П.Д. ***, чиито показания са дадени в писмена декларация. Твърди, че за настъпилото застрахователно събитие ищеца образувал щета №470416161640800 /или референтен №50-06000-1157/16/ по описа на ЗАД "***". Твърди, че щетата на застрахования автомобил възлязла на сумата от 305.04 лева, която ищеца заплатил с преводно нареждане на 24.10.2016г. на собственика на увреденото МПС лице-***. Излага съображения, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата и има право па регресен иск. Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за движение по пътищата лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Твърди, че в случая ответникът не е обезопасил и обозначил с необходимите маркировки препятствието (дупката) на републиканския път, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования от нас автомобил. Моли, на основание чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането ответника ***, Булстат ***, ***. да бъде осъден да заплати на ЗАД "***" ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 305.04 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470416161640800 /или референтен №50-06000-1157/16/ по описа на ЗАД "***", на основание застрахователна полица №470416030002666/30.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Претендира направените деловодни разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че искът е неоснователен и недоказан, поради следните съображения: В исковата молба ищецът твърди, че при движение лек автомобил „***", модел „***" с рег. № *** е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. В следствие на това са причинени материални щети — увредена /спукана/ задна лява гума. Счита за съществен факта, че мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и протокол за ПТП не е бил съставен, съгласно Наредба №Кз-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния фонд. Съответно към момента на настъпилото ПТП, не е заснето разположението на пътното превозно средство и причинените щети. Счита, че за да се ангажира отговорността на О.П. следва да се докаже по безспорен начин, че настъпилото ПТП се намира на територията на О.П. С писмо № ТСУиС 339-15/22.05,2017г. е изискана официална справка от отдел ТСУиС към О.П. частна или общинска собственост е пътят свързващ ***с третокласен републикански път Ш-3005, съгласно приложената схема. Изисканата информация от О.П. е изпратена съгласно съобщение на Районен съд - Плевен, ведно с Протокол от 16.05.2017г., по гражданско дело № 981/2017г. Твърди, че съгласно изготвеното писмо, с изискана информация № ТСУиС 339-15/25.05.2017г. „О.П. възлага ремонт на общинска пътна мрежа, но този участък не е част от нея." Твърди, че в случая О.П. няма задълженията произлизащи от чл.3, ал.1 и чл.31 от Закона за движение по пътищата. Счита, че не е възможно към настоящия момент да се докаже липсвала ли е или не съответната маркировка и означение на въпросната дупка поради неизясняването на ищеца, къде точно е настъпил инцидента. Изясняването на това обстоятелство се явява съществено и необходимо за правилното и обективно решаване на делото. В приложената Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица Каско Стандарт няма точно описание на въпросния участък (дупка) - размери, местоположение на пътното платно, точно местонахождение. Счита, че е неизяснено и обстоятелството дали застрахователя, преди да приеме за основателно искането за изплащане на обезщетение, е направил справки при съответните компетентни органи - имало ли е пострадалото лице нарушения и санкционирано ли е за такива. Счита, че това е следвало да стори именно с цел да установи дали същия е добросъвестен водач и има ли правомерно поведение на пътя. Счита, че повреда, причинена на застрахован автомобил по вина на водача следва да доведе до отказ на застрахователя да изплати застрахователното обезщетение. Като не е проверил наличието на основания за отказ, застрахователят е взел неправилно решение за удовлетворяване на претенцията за изплащане на застрахователното обезщетение. Поради наличието на съмнения относно поведението на водача на пътя, претенцията на застрахователя срещу О.П. е необоснована, недоказана и несъстоятелна. Липсва проверка от страна на застрахователя дали водачът на застрахования автомобил се е движил с разрешена скорост и съобразил ли се е с пътната обстановка. Излага съображения, че според Закона за движение по пътищата, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, и конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат при наличие на препятствие. Оспорваме изцяло претендираното застрахователно обезщетение по щета №470416161640800/или референтен №50-06000-1157/16/, на основание застрахователна полица №470416030002666/30.06.2016г. по описа на ЗАД "***", ЕИК: ***, представляващо сумата от 305.04 лева. Счита, че от приложените доказателства на ищеца не може да се установи, че нанесените щети са в резултат на преминаване и попадане на процесното МПС в пътен участък стопанисван от О.П. Никъде в представените документи не е индивидуализирано и конкретизирано точно мястото на настъпване на твърдяното събитие. Посочен е обширен пътен участък без да е посочено точното километрично положение и в коя част на денонощието е настъпило, поради което претенцията не е уточнена по място и час (светлата или тъмната част на денонощието) и конкретен пътен участък. Упоменато е единствено, че настъпилото ПТП се е случило на пътя преди с.Ясен. Твърди, че липсва протокол от ПТП, издаден от органите на МВР, от който да е видно реализиране на събитието относно време, място и начин на настъпване на същото. Механизмът на произшествието е възприет от застрахователя само по данни на водача на МПС и спътника му, поради което счита, че не доказва по категоричен начин събитието, с всичките задължителни елементи, характеризиращи го като деликт.Твърди, че Декларациите за настъпване застрахователно събитие са съставени само и единствено въз основа на обяснения на лица, които изцяло са заинтересовани от изхода на делото, което поставя под съмнение тяхната доказателствена стойност. Твърди, че съгласно изискано писмено становище от отдел ТСУиС към О.П. се конкретизира, че гореописания път не е общински. Счита, че от представения снимков материал не става ясно къде точно се намира заснетия път, каква точно е увредата по автомобила, не са видни описаните в исковата претенция щети, нито може да се установи механизма на настъпване на увредите. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от Застрахователна полица № 4704160300002666/30.06.2016г., л. а “***я”, модел”***”, с рег. № ***, собственост на ***е застрахован по застраховка “***” при ищеца за периода от 09.07.2016г. до 09.07.2017г.
Установява се от Декларация/л.20 от делото/,
че Т.Н.С. е декларирала, че шьофирайки от ***към гр.Плевен на пътя преди с.Ясен
минала през дупка и спукала задна лява гума на управлявания автомолиб *** *** №
***, собственост на ***.
Видно от Декларация за настъпване на застрахователно
събитие от М.П.Д. /л.20 от делото/, тя е декларилала, че на 29.08.2016г. е
присъствала на ПТП, настъпило на път между Булгартабак и с.Ясен с МПС *** *** ***.
Посочила е, че пътувайки с М. ***, минали през дупка на пътната настилка и се
спукала задна лява гума на автомобила.
Установява
се от Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение № 50-06000-1157/16
от 29.08.2016г. Т.Н.С. е подала същото за настъпило ПТП със следното МПС *** ***
***, като е посочила, че на 29.08.2016 пътувайки към гр.Плевен на пътя между ***и
***, минавайки през дупка на пътя се спукала задна лява гума. Посочил е, че
свидетел на събитието е бил М.П.Д..
Видно от Опис на претенция №
50-06000-1157/16/29.08.2016г., Възлагателно писмо от 30.08.2016г., Фактура №
**********/05.10.2016г., Работна карта за ремонт на автомобил/л.27 от делото/,
Приемо-предавателен протокол от 29.09.2016г. и Доклад по щета № 470416161640800,
е образувана преписка по щета е извършена оценка за претърпените щети по
застрахования автомобил в размер на 305,04 лв.
Видно от Преводно нареждане от 24.10.2016г., на
застрахованото лице ***е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 305,04
лв. за претърпяните щети по автомобила.
Видно от Скица № К16458/23.05.2017г./л.68 от
делото/ процесния участък от пътя е собственост на ***.
От
приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира
като обективна и компетентна, се установява, че е възможно щетите по увредения
автомобил, така както са описани, да настъпят при преминаване на автомолиба
през необезопасена дупка на пътното платтно. Стойността на щетите е в размер на
305,04 лв.
Съдът кредитира показанията на св.Т.Н.С. и М.П.Д.
като незаинтересовани, логични и в съответствие с приетите по делото писмени
доказателства. От тях се установява, че на дата 29.08.2016г. св.С. в
присъствието на св.Д., управлявайки лек автомобил *** ***, собственост на ***,
на пътя от Плевен- ***към гр.Плевен, преди излизане на третокласния път
Плевен-Ясен, преди табелата за с.Ясен е попаднала в необезопасена дупка на
пътното платно, в резултат на което се е спукала задна лява гума на автомобила.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Плащането
на застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС, е правомерен
юридически факт, тъй като е предмет на изпълнение на възникнало за
застрахователя задължение да го стори. Предпоставките за възникване на това
задължение, респ. за пораждане насрещното право на третото лице да получи
застрахователно обезщетение, запълват следния законов фактически състав: 1/
действие на валиден договор за имуществена застраховка „каско", имащ за
предмет поемане от застрахователя на риск от настъпване на частични повреди/
опасност от настъпване на вреди / по обекта на застраховката- застрахованото
МПС чрез покриването му с възстановителната парична стойност на увредените
части, срещу заплащане на премия от застрахования; 2/ настъпване на
застрахователното събитие - осъществения риск, т.е. факта на ПТП, явяващ се; 3/
източник на реална имуществена вреда, претърпяна от застрахования, която е ; 4/
установена по вид и парична стойност/ оценка/. С плащането на застрахователното
обезщетение на правоимащото застраховано /трето на спора/ лице в полза на
застрахователя/ищеца/ възниква по силата на закона субективно регресно
материално право да иска възстановяване на платеното от причинителя на вредата,
тъй като застрахователят се счита встъпил /суброгирал се е/ в правата на
застрахования /от момента на плащането на обезщететието/, които последният
притежава към деликвента - чл. 410, ал.1 от КЗ.
Удовлетворяването на правото на обезщетение, чийто носител е увреденото
застраховано лице има двоен погасяващ ефект- погасява се както това пряко
субективно право, така и правото на това лице към причинителя на вредата.
Затова в идейната основа на разглежданото законно регресно право е заложен един
общ правен принцип- този за недопустимост на неоснователното обогатяване /този,
който уврежда, нито е справедливо, нито е разумно да избегне в крайна сметка
тежестта на поемане на възстановителната стойност на вредата, която друго лице
е платило на увредения , независимо , че това е извършено по силата на договор.
Установи
се, че между ищеца и застрахования *** Лизинг е сключен договор за застраховка “***”
за л. а л. а “***я”, модел”***”,
с рег. № ***,
който е бил валиден към момента на процесното ПТП.
Установи се, че ищеца по делото е
изплатил застрахователното обезщетение на застрахованото лице в размер на 305,04
лв. с платежно нареждане на 24.10.2016г., с което и на основание чл.410, ал.1,
т.1 КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
Собственикът и лицето под чийто надзор се намират вещите, са солидарно
отговорни за вреди, причинени от тях, поради което няма пречка иск за
репариране на такива вреди, да се насочи по избор на ищеца, към което и да е от
двете лица, за целият им размер. Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗП, пътищата са републикански и
местни. В ал.2 е посочено, че републикански пътища са автомагистралите и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа. В ал.3 е посочено, че
местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които
осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с
републиканските пътища или с улиците. Установи се по делото от представената по
делото Скица № К16458/23.05.2017г./л.68 от делото/ , която не е оспорена от
ответника, че участъкът от пътното платно, на който е настъпило процесното ПТП е
собственост и се стопанисва от ***.
Установено по делото
е, от разпитанте свидетели, както и от изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза, че от претърпяното ПТП са настъпили щети изразяващи се в разкъсана задна
лява гума на застрахования автомобил,
чийто размер е 305,04 лв.
От
страна на ищеца бяха ангажирани достатъчно доказателства за установяване на
механизмът на ПТП.. Мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и
Протокол за ПТП не е съставен съгласно чл.6, т.4 от Наредба№1з-41/12.01.2009г.
за документите и реда за съставяното им при ПТП-та и реда за информиране между
МВР, комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния
фонд. Съгласно т.6.2. от Общите условия към сключената застраховка, които са
неразделна част от застрахователния договор, при щети настъпили от ПТП или в
паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба,
компетентните органи не посещават мястото на събитието застрахователят
обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката,
довели до щети по външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден
капак, панел, страница и таван - т.6.2.1, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и
джанти и декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат
на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят може
да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове при представени писмени
свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения
водач на МПС. Механизма на ПТП беще установен от показанията на разпитаните по
делото свидетели Т.С. и М.Д..Установи се от заключението на назначената
съдебно-автотехническа експертиза, че настъпилите щети по МПС може да бъдат в
резултат на претърпяното ПТП, по начина, описан в подадените декларации. При тези доказателства, съдът намира за
доказан механизма на ПТП, респ. на увреждането и причинната връзка с
настъпилите вреди по автомобила, описани в протокола за ПТП.
По
делото е направено възражение, че е налице съпричиняване от страна на водача на
МПС, тъй като същия е следвало да възприеме неравността на пътното платно и да
избегне попадането на автомобила в нея. Лишено от доказателствена
тежест е наведеното от ответната страна условно правонамаляващо възражение/ чл.51, ал.2 от ЗЗД/ касаещо едно предположение
, че водачът на автомобила би могъл с поведението си обективно да е съпричинил
вредоносния резултат / вероятно се има предвид, че ако е бил по-внимателен е
можел да избегне преминаването през неравността на пътното платно, което пък е
свързано с правилна преценка на ситуацията на пътя- своевременно спиране,
заобикаляне и/ или избор на съобразена скорост/ . Такива конкретни данни/
обстоятелства/ на обективно съпричиняване не се доказват по категоричен и
сигурен начин по делото от страната , която навежда такова принципно/ на
предположение/ възражение.
По тези
съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ се явява основателен и доказан в предявения
си размер от 305,04 лв. и за тази сума следва да бъде уважен, в едно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1,
ответника по делото *** следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото
направените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, ДТ и
Депозит за вещо лице и за свидетел в общ размер от 520,00 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн.чл.410, ал.1 КЗ, О.–. *** да плати на ЗАД„***”,
***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Ч. и К.Р.-
изпълнителни директори, сумата
от 305,04 лв., представляващи изплатено обезщетение по застрахователна полица № 4704160300002666/30.06.2016, ведно със законната лихва за забава от подаване на
исковата молба/05.06.2017г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн.чл.78, ал.1 ГПК, О.–. *** да плати на ЗАД„***”,
***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Ч. и К.Р.-
изпълнителни директори, сумата
от 520,00 лв деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, ДТ и депозит за вещо
лице и свидетел.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: