№ 200
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000831 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 807 от 4.07.2022 г. по т.д. № 1765/ 2021 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 9 състав „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. София е осъдено да
заплати на „Ди Би Лизинг“ ЕООД - гр. София : на основание чл. 405 от КЗ сумата 58 000
лева, представляваща обезщетение за застраховка „Каско+“ по комбинирана
застрахователна полица № 440118213049658, за претърпени имуществени вреди вследствие
на извършената в периода от 23.30 ч. на 30.09.2018 г. до 10.10 ч. на 1.10.2018 г. кражба на
собствения му лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № ***, с рама №
JTMZFREV3HJ130388 и двигател № F363736, произведен през 2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.08.2021 г. до окончателното изплащане ; на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата 14 983.33 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 6.02.2019 г. до 23.08.2021 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр.
София, в която се твърди, че е неправилно и несъобразено със събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства.
Съдът не допуснал доказателствените му искания, с което му била отнета възможността да
докаже тезата си, че застрахователния договор е нищожен поради липсата на предмет на
1
застраховане, тъй като автомобилът не представлявал годна за застраховане вещ, както и
алтернативната теза за изключване на отговорността на застрахователя поради
неизпълнение на задължение на застрахованото лице в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т.3 от
КЗ. При определянето на размера на обезщетението съдът не съобразил изтеклия период от
датата на сключване на договора до датата на настъпване на събитието, през който
стойността на застрахованото имущество била намаляла.
Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена.
Ответникът по въззивната жалба „Ди Би Лизинг“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я
оспорва като неоснователна.
Оплакванията за недопускане на доказателствени искания били неоснователни. Ответникът
не изпратил процесуален представител при разглеждане на делото, а първоинстанционният
съд допуснал направените с отговора на исковата молба доказателствени искания и в
първото заседание по делото приел документацията, представена от СДВР - „Пътна
полиция“относно регистрацията на процесния автомобил. От твърденията на жалбоподателя
не ставало ясно за неизпълнението на какво точно договорно задължение става въпрос. От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установявало изпълнението на
специалните задължения на застрахования за наличие на застрахователно покритие относно
рисковете „Кражба“ и „Грабеж“ на цялото МПС.
Молбата към съда е да потвърди решението.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, в която „Ди Би Лизинг“
ЕООД - гр. София твърдяло, че е собственик на лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ
4“, с рег. № ***, за който имало сключена комбинирана застрахователна полица за
застраховка „Каско+“ № 440118213049658 от 27.04.2018 г. при „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД - гр. София, със срок на валидност до 27.04.2019 г., със застрахователна стойност 58
000 лева. По силата на договор за финансов лизинг № 001212 от 12.04.2018 г. предоставило
автомобила на О. Д. Д. от гр. ***. Лизингополучателят сутринта на 1.10.2018 г. установил,
че автомобилът не се намира на мястото, на което го е оставил предишната вечер и веднага
се обадил на лизингодателя, на застрахователя и на органите на МВР. Тъй като автомобилът
не бил открит прокурорската преписка била спряна с постановление от 5.12.2018 г.
- 3 -
Застрахователят отказал да изплати обезщетение по настъпилото застрахователно събитие с
мотива, че е налице „неточно обявено или премълчано обстоятелство, при което
застрахователят не би сключил договор, ако е знаел за него“.
2
Молбата към съда била ответникът да бъде осъден да заплати, както следва : на основание
чл. 405 от КЗ сумата 58 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди вследствие на извършената в периода от 23.30 ч. на 30.09.2018 г. до 10.10 ч. на
1.10.2018г. кражба на лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2021 г. до окончателното изплащане
; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 14 983.33 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 6.02.2019 г. до 23.08.2021 г.
В писмения отговор ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. София оспорил
исковете, като твърдял, че застрахователния договор е нищожен поради невъзможен
предмет и сключен при липса на застрахователен интерес. Към деня на сключването му
автомобилът бил увреден до степен да не е годен за експлоатация и движение поради
наличието на тотална щета, вследствие от наводняване. Автомобила, представен за оглед, и
процесното МПС не били идентични.
В условията на евентуалност изтъкнал, че отговорността на застрахователя е изключена
поради непредставянето от застрахованото лице на точна и вярна информация, както и за
обстоятелствата, при които настъпило застрахователното събитие.
Оспорил исковата претенция и по размер, като посочил, че исканото обезщетение е
прекомерно и несъответстващо на действителната стойност на автомобила към момента на
твърдяното събитие.
Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната
инстанция съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от
надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на
въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
Жалбоподателят не е релевирал оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка на спора, като от извършената проверка се установи, че
фактическите констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства.
С договор, сключен между „Ди Би Лизинг“ ЕООД - гр. София и „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД - гр. София, с комбинирана застрахователна полица № 440118213049658
от 27.04.2018 г. бил застрахован по застраховка „Каско+“ лек автомобил марка „Тойота“,
модел „РАВ 4“, с рег. № ***, с рама № JTMZFREV3HJ130388 и двигател № F363736, със
срок на валидност 12 месеца от сключването и застрахователна стойност 58 000 лева.
С договор за финансов лизинг № 001212 от 12.04.2018 г. лизингодателят „Ди Би Лизинг“
ЕООД - гр. София предоставил автомобила на лизингополучателя О. Д. Д. от гр. София.
3
В удостоверение № 228 ДЛК-20718/18 от 5.10.2018 г. на СДВР - 04 РУ е удостоверено, че на
1.10.2018 г. О. Д. Д. от гр. София е заявил информация за противозаконно отнет автомобил
марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № ***, с рама № JTMZFREV3HJ130388 и двигател №
F363736, собственост на „Ди Би Лизинг“ ЕООД - гр. София. Автомобилът е бил паркиран
на адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***. По случая е образувано досъдебно производство № 228
ДПК-2071/2018 г. по описа на 04 РУ - СДВР. До момента извършител на деянието не е
установен и автомобилът не е издирен.
С постановление от 5.12.2018 г. по пр. пр. № 37934/2018 г. на прокурор при Софийската
районна прокуратура е спряно досъдебно производство № 3М 2071/2018 г. по описа на 04
РУ-СДВР, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.
В писмо с изх. № 0-92-1935/ 6.02.2019 г. „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД уведомило „Ди Би
Лизинг“ ЕООД че по образуваната щета NS44012131831653 е постановен отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение на основание т. 8.3.2, във връзка с т. 8.3.1 от
Общите условия- неточно обявено или премълчано обстоятелство, при което
застрахователят не би сключил договор, ако е знаел за това обстоятелство.
Според справката от централната база на АИС - КАТ, предоставена с писмо от 10.02.2022 г.
на СДВР - Пътна полиция, първоначалната регистрация на автомобила е от 18.04.2017 г. със
собственик „Мак Систем Тех“ ЕООД, регистрацията е прекратена по заявление №
214134103761 от 7.06.2021 г.
В съдебното заседание на 18.05.2022 г. е прието заключение на автотехническа експертиза,
изготвено от вещото лице Ж. Е., според което средната пазарна стойност на лекия
автомобил към датата на застрахователното събитие - 1.10.2018 г., определена по метода на
пазарните аналози, е 61 000 лева.
- 5 -
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните съдът
приема, че решението е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В
допълнение и в отговор на конкретните оплаквания в жалбата намира за нужно да посочи
и следното.
Правното основание на иска е чл. 405 от КЗ.
Исковата претенция е основана на твърдението, че при валидно възникнало между страните
правоотношение, по силата на което ответникът поел задължението да обезщети ищеца за
вредите, настъпили вследствие на застрахователно събитие, което представлява покрит риск
по смисъла на т.2.2.1 от общите условия за застраховка на МПС („Каско“) - „кражба на цяло
МПС“, застрахователят неоснователно отказал да плати дължимата сума.
4
Формалният отказ на застрахователя да плати обезщетение е основан на клаузата на т. 8.3.1
от Общите условия, която точно възпроизвежда текста на чл. 363, ал. 4 от КЗ - обявяване от
застраховащия на неточно обстоятелство или премълчано обстоятелство, за което
застрахователят е задал писмено въпрос и при наличието на което той не би сключил
договор, ако е знаел за това обстоятелство.
В отговора на исковата молба е релевирано поддържаното и във въззивната жалба
възражение за недействителност на застрахователния договор поради невъзможен предмет.
Съображенията за неговата неоснователност са следните.
В доктрината и съдебната практика предметът на сделката се свързва с обекта на
правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката - вещи,
действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Затова ако към момента
на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е
нищожна поради невъзможен предмет - чл. 26, ал.2, пр. 1 от ЗЗД.
Съобразно разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017г. по т. д. № 3/ 2014 г. на
ВКС, ОСГК фактическата (начална) невъзможност на предмета означава, че той не
съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне
според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена
вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието, докато правната невъзможност на
предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува
непреодолима правна пречка, която
може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или
ограничения за обособяването на обекта.
В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да установи
твърдението, че към деня на сключването на договора автомобилът е бил увреден до степен
да не е годен за експлоатация и движение поради наличието на тотална щета, вследствие от
наводняване. Доказателства в подкрепа на това твърдение не са били представени нито в
срока по чл. 131 от ГПК, нито в първото заседание по делото, а то се опровергава напълно от
отразената в подписания от представител и на застрахователя протокол за оглед № 99040545
от 3.05.2018 г. на лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, с рег. № ***, с рама №
JTMZFREV3HJ130388 - неразделна част от застрахователната полица, констатация : „няма
констатирани липси и увреждания. Същият протокол категорично опровергава и другото
твърдение на ответника - че представения за оглед автомобил не бил идентичен с
автомобила, описан в застрахователната полица, а други доказателства в тази насока
страната, която извлича за себе си полза от установяването на този факт, не е ангажирала.
Несъстоятелно е и възражението за недействителност на договора поради липса на
застрахователен интерес. В хипотезата на чл. 349, ал. 1 от КЗ в теорията и в съдебната
5
практика застрахователният интерес се възприема като наличие на правоотношение между
застрахования и друго лице по повод на МПС, във връзка с чието използване застрахованият
може да претърпи вреди. Следователно застрахователен интерес има този, който използва
МПС на законно основание - право на собственост, право на ползване по силата на договор
за наем (лизинг) или друг вид договор. В настоящия случай застрахователния договор е
сключен от ищеца в качеството му на собственик на застрахованата вещ, поради което и
неговият застрахователен интерес не може да бъде поставен под съмнение, тъй като
произтича от полагането на дължимата грижа за репариране на евентуални вреди, които
могат да настъпят за него от увреждането на целостта на движимата вещ или от лишаването
му от възможността да ползва вещта или плодовете от нея вследствие на противозаконно
отнемане на владението върху нея.
При изложената фактическа обстановка на спора отказът на застрахователя да плати
обезщетение, основан на разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 363, ал.4, пр. 1 от КЗ е
незаконосъобразен поради следното.
Преди всичко липсата на ясно формулирани твърдения за конкретни невярно или неточно
обявени обстоятелства, респ. премълчано обстоятелство при сключването на договора,
напълно осуетява
- 7 -
възможността да бъде извършена преценка дали застраховащият е нарушил задължението
си по чл. 362, ал. 1 от КЗ. От друга страна, в доклада по чл. 146 от ГПК съдът изрично
задължил ответника да представи цялата преписка по щетата, в която би следвало да се
съдържа и декларацията, подписана от застраховащия при сключването на договора, в която
евентуално са били посочени неверни обстоятелства. Тежестта на доказване на фактите, на
които е основано обсъжданото възражение, е на ответника, а както се вижда с проявеното
процесуално бездействие самият той е възпрепятствал събирането на относимите
доказателства, затова и на основание чл. 161 от ГПК съдът приема, че застрахователят не
може да откаже плащане с позоваване на чл. 363, ал.4, пр. 1 от КЗ.
Несъстоятелно е и оплакването за неправилно определен размер на обезщетението -
доколкото за установяването на действителната стойност на автомобила към деня на
застрахователното събитие са необходими специални знания из областта на техниката, съдът
е основал своя извод изцяло на заключението на назначената по реда на чл. 195 от ГПК
техническа експертиза, което не е било оспорено от ответника в срока по чл. 200, ал. 3 от
ГПК.
В заключение е нужно да се изтъкне несъстоятелността на релевираното от жалбоподателя
оплакване за нарушение на процесуалния закон, изразило се в недопускане на своевременно
заявените от него доказателствени искания. То е очевидно невярно, тъй като заявените в
6
жалбата доказателствени искания, са били направени с отговора на исковата молба и са били
допуснати от съда с определение № 156 от 18.01.2022 г. В първото заседание по делото,
проведено на 18.05.2022 г. са били приети документите, представени от СДВР - Отдел
„Пътна полиция“ относно регистрацията на процесния автомобил. Въззивникът не се е
позовал на наличието на предпоставките в чл. 266, ал. 2 от ГПК, а такива безспорно не са и
налице. В този смисъл е важно да се посочи, че ответникът не е взел участие по делото чрез
свой процесуален представител, поради което сам се е лишил от възможността да оспори
доказателства, да сочи нови доказателства, както и да оспори заключението на техническата
експертиза.
По тези съображения и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на
въззивната инстанция с тези на първостепенния съд решението следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на спора искането на ответника по въззивната жалба за присъждане
на разноските за настоящата инстанция е
основателно, поради което въззивникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 2 270
лева - адвокатско възнаграждение, платено по договор за правна помощ от 23.09.2022 г.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 807 от 4.07.2022 г. по т.д. № 1765/ 2021 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 9 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, с ЕИК
********* да заплати на „Ди Би Лизинг“ ЕООД - гр. София, бул. „България“ № 58, вх. С,
ет. 4, офис 14, с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2 270 (две хиляди
двеста и седемдесет) лева, представляваща разноски, направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8