Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 245 от 27.06.2019 година, град Троян
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в
проведеното на 31.05.2019 година публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ИВАНОВА
Секретар Е.П., като разгледа докладваното от
съдията Иванова гражданско дело № 642/2018 година по описа на съда, за
да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с
искова молба от С.И.С. *** против М.И.В. – *** и М.М.Н. – ***, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на двамата ответници, като
длъжностни лица в отдел ***, при изпълнение на административна дейност, като от
действията на М.И.В., в качеството му на *** и от М.М.Н., като ***.
Излага, че през последните 15 години,
при изпълнение на административната си дейност, ответниците системно не се
съобразявали с подаваните от ищеца заявления и декларации във връзка с данъци и
такса „битови отпадъци" за притежаван от него наследствен имот. Твърди, че
в резултат на това получил „ ***“, здравето му е трайно увредено, постоянно
търпи болки и страдания, които ще се задълбочават в бъдеще и не очаква
състоянието му да се подобри. Излага, че
това заболяване е пречка да бъдат извършени операции на очите и на хернията му.
Счита, че репутацията му в обществото е опетнена, търпи подигравки от околните
и е принуден да води уединен живот, тъй като трудно понася техния присмех за
това, че не може да разреши един елементарен проблем.
Навежда
доводи за отправяни от ответниците постоянни „заплахи, закани и разкарване“, начисляване
на недължими данъци и такси „битови отпадъци“ за неизвършена услуга, за
наследствения му имот, за който твърди, че е с нереална данъчна оценка
/последната 1115.40 лв/. Излага, че имотът е земеделска земя от
Твърди,
че издадените актове са били обжалвани от него пред Административен съд – Ловеч,
като след завеждане на делата, актовете били отменени и производството по
делото прекратено. Твърди, че отново продължили съобщенията до него за дължими
данъци, което го мотивирало да подаде жалби в: Прокуратурата на РБ, Омбудсмана на Република България, ГДБОП, както
и с Регионална данъчна дирекция гр. Велико Търново,но твърди, че резултат няма,
поради което е инициирал настоящото производство.
Моли съдът
да осъди М.И.В. и М.М.Н. да ми заплатят солидарно сумата 10 000 лв /десет
хиляди лева/неимуществени вреди за периода от 06.07.2013 до завеждане на
делото, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението, до
окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
В
съдебно заседание, ищецът редовно призован се явява лично и с адв. В.У.от АК-гр.Плевен
– упълномощен защитник. Поддържа становището си за основателност и доказаност
на исковата претенция.
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез процесуалния си представител адв.Х.Х. ***
са депозирали писмени отговори, с които оспорват иска. Излагат подробни
съображения за неоснователност на претенцията с аргумент, че не са налице
елементите на законовата разпоредба, която обуславя деликтната отговорност.
Аргументите си адв.Х. излага подробно по съществото на спора и в представена по
делото писмена защита.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
допустимостта и правната квалификация на иска:
Съдът като съобрази Определение №93 от 23.11.2018г. постановено по
адм.д.№64/2018г. на ВАС, в мотивите на което е прието, че „предмет на делото
е претенция за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, предпоставка за които е личното поведение на
двамата ответници като общински служители“, настоящият състав приема, че е компетентен да се произнесе по иска,
който е с правно основание по чл. 45 ЗЗД.
По същество:
За основателност на претенцията, в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно положителните факти, от които
извлича благоприятни за себе си последици, т.е., че е налице противоправно
поведение на делинквента, настъпилите на твърдяните от ищеца вреди, причинна
връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди и вина у
причинителя. Съгласно презумпцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД, вината на дееца
се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на
вината носи ответника-делинквент.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От анализа на
цитираната разпоредба следва, че за ангажиране на деликтната отговорност на
причинителя на вредите, е необходимо да се установят следните елементи от
състава на непозволеното увреждане: противоправно поведение, настъпили вреди,
причинна връзка между тях и вина, която съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
Не се оспорва обстоятелството, че
ответниците са служители в *** и в това
си качество са начислили на ищецът данъци и такси за недвижим имот, находящ се в
*** въз основа на
подадена от него декларация.
Съгласно чл.66 от ЗМДТ, такса „битови отпадъци“ се определя с Решение на Общинския съвет,
който като компетентен орган се произнася досежно размера на отделните компоненти
/събиране, извозване, обезвреждане в депа или други съоръжения, поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места/ на таксата
БО, така и за освобождаването от нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ
„границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния
район се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до
31 октомври на предходната година.
Съгласно устройствения план
на Община Троян, *** и попада в
урбанизирана територия. В чл. 63 от ЗМДТ е предвидено, че „за имоти,
намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване
на битови отпадъци, се събира такса за ползване на
депо за битови отпадъци и/ или за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване".
В чл. 71 от ЗМДТ урежда
хипотезите, в които не се събира такса, но видно от приложените Заповеди по чл.
63, ал. 2 от ЗМДТ на Кмета на общината /л.65-73/ е видно, че за района в който
попада процесния имот не се извършва единствено услугата „събиране и извозване
на битови отпадъци", но дължими остават таксата за поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване и таксата за обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци.
Издаденият Акт за установяване на задължение по декларация №АУ001383/ 26.08.2016г., от *** М.Н., орган по
приходите в отдел *** е въз основа на декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ и по
данни, посочени от данъчно задълженото лице, които са обработени в съответния
софтуерен програмен продукт, от който се черпят данните за наличните
задължения.
Изложеното обстоятелство мотивира състава да приеме, че не
са нарушени законовите и подзаконови
нормативни актове, още по- малко е нарушено общото правило „да не се вреди
другиму", поради което нейното действие няма качеството
„противоправност".
Съдът счита, че не беше доказан по основание и размер и
предявения по отношение на ответника М.В. иск. Нещо повече, от доказателствата
по делото се установява, че ответникът В., в рамките на своята компетенция е
оттеглил Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000063 от
17.07.2013г., и е отменил акт за установяване на задължение по декларация №
АУ001383/ 26.08.2016г., поради което не би могло да се приеме, че е налице
причинен от него вредоносен резултат със своите действия/бездействия.
По искане на ищеца, за установяване на спорните по делото
обстоятелства беше допусната Съдебно-медицинска експертиза, както и гласни
доказателства, посредством разпит на свидетели.
В проведеното на 18.02.2019 открито с.з., проц.представител
на ищеца категорично заявява, че се отказват от допуснатата съдебно-медицинска
експертиза и от гласните доказателства.
От представените по делото от страна на ищеца многобройни
писмени доказателства, част от които неотносими към настоящото производство/ повечето от медицинските
документи приложени към исковата молба са с дати доста преди съставянето на
процесния акт/ не може да се установи вида и размера на претърпените вреди, нито
причинната връзка между твърдяното деяние и настъпилия вредоносен резултат.
За да бъде основателен един иск с правна квалификация
по чл. 45 от ЗЗД, следва по несъмнен начин по делото да се установи
кумулативното наличие на следните няколко предпоставки- деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един
елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията,
които в настоящото производство, ищецът в условията на пълно и главно доказване
не успя да докаже.
Отговорност по чл. 45 от ЗЗД ще се породи само при
наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди за пострадалия. По делото не се доказаха кумулативните
предпоставки за ангажиране
отговорността за непозволено
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Следва да се установи, че тези
претърпени вреди, са в причинната връзка с противоправно поведение на всеки
един от двамата ответници. В настоящия случай, не се установи, че извършените
действия по издаването на административните актове са незаконосъобразни.
Настоящия
състав счита, че не са налице всички елементи на сложния фактически състав на
чл. 45 от ЗЗД, поради което предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
Освен това в хода на производството не бяха
ангажирани доказателства, които да доказват вината на който и да е от двамата
ответници с оглед ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД,
съставляващо основание на претенцията.
Съгласно разпоредбата чл. 45, ал.1
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. С оглед изложените по-горе
съображения, съдът приема, че в случая ответниците не следва да носят
отговорност по реда на чл. 45 от ЗЗД за причинени вреди, описани в исковата молба,
вследствие на твърдяното от ищеца виновно и противоправно деяние, тъй като от
приетите годни писмени доказателства не се установява по несъмнен и безспорен
начин наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане.
По тези съображения, съдът намира, че претенцията на ищецът за обезщетяване на неимуществени
вреди на обща стойност от 10000 лв., платима солидарно от двамата ответници е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло като такава.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК, основателна се явява и следва да бъде уважена претенцията на
ответниците, ищецът да заплати на всеки един от тях направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лв.
Водим от горното, съдът
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, предявен от С.И.С., ЕГН **********
*** срещу М.И.В., ЕГН **********
- *** и М.М.Н., ЕГН ********** - ***, с
Адрес за призоваване - по месторабота: ***, за сумата 10000 /десет хиляди лева/
, платима солидарно от двамата, за
причинени неимуществени вреди за периода от 06.07.2013г. до 12.07.2018г., в
едно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на
решението, до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН
********** *** да заплати на М.И.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА от 300 лв. /триста лева/, представляваща
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН
********** *** да заплати на М.М.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, СУМАТА от 300 лв.
/триста лева/, представляваща направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки
окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по
делото.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.