МОТИВИ по НЧХД № 3277/2019 год. по описа на РС –
Варна, тридесет и седми наказателен състав.
В РС – Варна е внесена
Тъжба от П.Х.Л., ЕГН **********, с адрес ***, против М.И.Н., ЕГН **********,с
адрес: ***: За това, че на
13.05.2018 г. в гр. Варна по друг начин, на имейл адрес е разгласила позорни
обстоятелства за П.Х.Л. с изразите:
„кани А.И. в дома си в работно време в присъствие на мъжа й“, „няма да ви чакам
да се чукате до утре, педали такива“, „като работиш с такива пичета, поне чукаш ли ги“.
Престъпление по чл. 148 ал. 2, вр.
ал. 1 т. 3, вр. чл.147, ал. 1 от НК.
До даване ход на съдебното следствие в
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен
от П.Х.Л. против подсъдимата М.И.Н. за сумата от 8000.00 /осем хиляди/ лева,
представляваща обезщетението за причинените не имуществени вреди в резултат на
деянието, предмет на повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.05.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
Тъжителят, чрез своя повереник
- адв. Л.Л. от ВАК поддържа изцяло така депозираната
Тъжба. По същество се позовава на събраните по делото гласни доказателства, от
които се установявало, че именно подсъдимата от обективна и субективна страна е
извършила деянието по чл.148, вр. с чл.147 от НК. В този смисъл моли съда да
признае подсъдимата за виновна и да й наложи съответното наказание, предвидено
от закона. На основание чл.45 от ЗЗД моли съда да уважи изцяло предявения
граждански иск в размера който е посочен и да заплати направените деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Подсъдимата М.Н. не се признава за виновна
и счита, че е невинна по тези обвинения.
Защитникът на подсъдимата - адв.С.П.
от ВАК, пледира за оправдателна присъда
по така повдигнатото с Тъжбата обвинение, поради липсата на извършено престъпление
от страна на подзащитната му. В този смисъл моли съда
да отхвърли така предявения срещу подсъдимата граждански иск като неоснователен
и недоказан, като присъди в полза на подсъдимата направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и
възраженията на страните, събрани по реда на чл. 18
и чл. 19 от НПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата М.И.Н. е родена на *** год. в ***,
живее в гр.*** българка, българска гражданка, с висше образование, неосъждана,
ЕГН-**********.
В Тъжбата се сочи, че тъжителя и подсъдимата
работели във фирма „Клийн Сървиз
1“ ООД, гр.Варна, с управител М.М. .
По повод депозирана на 26.07.2018 г. в
Софийска районна прокуратура, по преписка № 228000-8464/2018 г. на 04 РУ- СДВР,
пр.пр. №31230/2018 г. на СРП - Жалба от П.Л. против М.Н.
е била извършена предварителна проверка с оглед данни за извършено престъпление
по смисъла на чл. 147 от НК.
След преценка на събрания доказателствен
материал: „Налице са неуредени лични отношение между страните на фона на
възникнал конфликт между тях“, е било изготвено Постановление от 23.11.2018 год.на
СРП, с което е отказано да бъде образувано наказателно производство срещу М.И.Н.,
за извършено престъпление от общ характер: „налице е предпоставка, изключваща
образуването на наказателно производство – чл.24, ал.1, т.1 от НПК“. Счетено е, че деянието осъществява
признаците на състава на извършено престъпление по чл.147 от НК, като
наказателното преследване за това престъпление се възбужда по Тъжба на
пострадалия до съответния първоинстанционен съд.
В законният срок, след прекратяване на
досъдебното производство, П. Х. Л. е
сезирал Районния съд с Тъжба, предмет на разглеждане в настоящия процес.
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на производството доказателства - обясненията на
подсъдимата М.И.Н., показанията на св.М.М., св.Н.Д.,
св.Й.У., св.Е. Ц., св.В. Л., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства - копие от Постановление от 23.11.2018 г. на СРП, Докладна записка по описа на 04 РУ-СДВР,
Постановление от 20.08.2018 г. на СРП, копия от обяснение от П.Л. и М.Н., копия
от протоколи за предупреждение и др.
По искане на тъжителя в хода на съдебното
следствие са допуснати гласни доказателства, като в показанията си, дадени пред
съда В.Л., съпруга на частния тъжител П.Л., заявява, че двамата са работили в
една фирма и са колеги.
Свидетелката заявява, че е станало
следното :
„ ..Преди 3 години и нещо, пролетта, май
месец, дойде голямата ми дъщеря В. и носи някакво писмо. Питах я какво е това
писмо. Тя казва:“на татко шефа от Варна, началника М. от Варна мисля, пратил на
нейния имейл някакво писмо….В къщи бяха зет ми, дъщеря, малката ми дъщеря и аз.
Прочетох го. Аз такива думи никога не съм чувала. На
писмото е написано отзад М.. Тя е напуснала, или уволнена, не знам. Писмото е било изпратено до Варна, на
директора ли? .“
Съдът не кредитира показанията на св.Лещова /съпруга на частния тъжител/ с оглед
обстоятелството, че житейски е необяснимо, след като се е запознала със
съдържанието на писмото защо не го е обсъдила със съпруга си – ч.т. П.Л. и не
са установили контакт със св.М.М. /адресат на писмото/ относно обстоятелствата посочени в
него.
По искане на тъжителя в хода на съдебното
следствие са допуснати гласни доказателства, като в показанията си, дадени пред
съда св. Е.Ц. и св. Й.У. следва да се отбележи, че същите не са имали преки
възприятия относно състоянието на ч.т. Л. след запознаване със съдържанието на
процесното писмо, поради което не допринасят за изясняване на обективната
истина по делото. Казаното от тях е въз основа на получена информация от Л.,
относно неговото психическо и физическо състояние, поради което съдът не ги
кредитира.
Във втората група влизат показанията на св.М.М.,
св.Н.Д.,
В тези свои показания свидетелят М.М., описва своите
възприятия за случилото се на 13.05.2018 г.: „Нищо
не си спомням за този сигнал. Мисля, че нямаха добри взаимоотношения. Така си
спомням, но дали е така, не си спомням вече. Един път или два пъти да съм ги
виждал. Л. три пъти може би в годините наред съм го виждал. Не сме контактували
често. Това може да го имам някъде. Имаше нещо с М.Н., но не мога да си спомня
какво беше. Официално не съм имал оплакване от клиенти конкретно от тъжителя,
от неправомерни действия на Л.. Споменавали са, но не е било конкретно за М.,
за други хора са били, за други служители. Не си спомням за Л. оплаквания.
Мисля, че нямаше оплаквания спрямо него.“ Св. Н.Д. сочи: „Работил съм с П.Л. и М.
във фирма „Клийн Сървиз“.
Управител беше човека, който излезе току що. Аз работех като търговски
представител. Отношенията ми с тях бяха нормални, служебни. Не си спомням нещо
конкретно, караници, обиди. Не се сещам да съм чувал за подавани сигнали до
управителя относно работата. Мейла „Д. @ Варнаклийн.ком“ аз го ползвам и
продължавам да го ползвам. Не си спомням кореспонденцията от подсъдимата от какъв
имейл е изхождал. М._Н.,_“абв.бг“
не ми говори нищо. Може би е това, но не съм сигурен“.
Показанията
на тази група свидетели макар и лаконични са еднопосочни, последователни и
взаимно допълващи се.
Пред съда обяснения не са дадени от подсъдимата М.И.Н..
При
така описаната фактическа обстановка, съдът приема, че повдигнатото с Тъжбата
обвинение против подсъдимата М.И.Н. за извършено престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1
т. 3, вр. чл.147, ал. 1 от НК е недоказано по следните
съображения:
Съгласно чл. 303, ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието на събрани
както преки, така и косвени доказателства, които да обусловят квалифицирането
на даденият субект на наказателна отговорност като извършител на дадено
санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени
всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9, ал.1 от НК.
Съставът на престъплението, посочено в
Тъжбата /описаното по-горе / предполага установяването по несъмне начин на
всички признаци, както от обективната му, така и от субективната му страна.
Липсата на който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние,
което изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия.
Тежестта на доказване в настоящото
производство тежи изцяло върху тъжителя, който следваше с всички
доказателствени способи да установи своите твърдения и фактите, релевантни към
предмета на доказване. Елемент от обективната страна на
престъплението, посочено в тъжбата, за което се иска реализирането на
наказателната отговорност за подсъдимия е предмета на същото и неговата
стойност. Друг елемент от обективната страна на състава на престъплението е
неговата обществена опасност.
Следва да се отбележи, че не се доказа
именно подсъдимият да е извършил деянието, в което го обвинява тъжителя,
предвид факта, че от изготвената съдебно видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза по безспорен начин не се доказва, че М.И.Н.
е извършителят на инкриминираното деяние на 13.05.2018 год.
В
контекста на изложеното по-горе, дори и да се приеме, че въз основа на
експертното заключение, почиващо на предположение може да се приеме че е налице
косвено доказателство за авторството на деянието , то въз основа на съвкупния доказателствен
материал по делото отново се достига до идентичния извод за недоказаност на
авторството на деянието .
Това е
така, защото единствените доказателства в насока установяване и доказване на
авторството на деянието, ангажирани от частния тъжител са пристрастни и
противоречиви, поради което показания на св.Л., св.Ц. и св.У., съдът не
кредитира. Показанията на свидетелите М.М. и Н.Д.,
макар и лаконични, са еднопосочни, последователни и взаимно допълващи се,
поради което съдът ги кредитира, поради това, че те не са заинтересувани от
изхода на делото.
Не са
налице доказателства, че профилът на името на М.Н. е действително създаден от
самата нея. Следва да се отбележи,че ако
някой би пожелал да създаде злонамерено профил от чуждо име, за да му вреди, то
логично е, че за да постигне целите си, този профил следва да създава
впечатление за истински. Освен това за профила на подсъдимата Н. не са
ангажирани каквито и да било доказателства и не става по никакъв начин ясно
дали физическото лице М.Н. е създала и администрира този профил в социалната
мрежа.
На
следващо място, дори, ако приемем, че този профил действително е на подсъдимата
Н., не са ангажирани каквито и да било доказателства, че именно това лице е
изготвило и изпратило на 13.05.2018 г. процесното писмо до св.М.М., управител на „Клийн Сървиз 1“ ООД, гр.Варна. Профилите във "Фейсбук" са леснодостъпни и твърде често явление е, било то дори и за забавление, неустановени
външни лица, независимо от наличието на пароли, да правят публикации с
нецензурно съдържание от името на титуляра на
профила. Този факт е ноторен и съдът намира, че не подлежи на доказване. В
социалните мрежи непрекъснато се разпространяват съобщения за това, апелиращи
към потребителите да не се доверяват на подобни публикации.
Т.е липсва
и съвкупност от доказателства, които да наведат съда на извода, че именно подсъдимата
Н. на инкриминираната дата, място и по твърдяния начин да е осъществила състава на деянието
квалифицирано по чл.148 ал. 2, вр. ал. 1
т. 3, вр. чл.147, ал. 1 от НК.
Следователно, след като няма ангажирани от
тъжителя конкретни, логични, последователни и взаимно допълващи се
доказателства, които да убедят по безспорен начин съда, че именно подсъдимата е
автор на деянието, в което я обвинява, то за съда няма друга възможност освен
да признае М.И.Н. за невинна по така внесеното и с тъжбата обвинение, тъй като
Присъдата не може да почива на предположения.
С оглед изхода на делото и
обстоятелството, че не се доказа наличие на виновно противоправно поведение от
страна на подсъдимата, причинило вреди по смисъла на чл.45 от ЗЗД,
съдът прие, че предявеният от тъжителя П.Х.Л. против подсъдимата М.И.Н.
граждански иск за сумата - 8 000.00 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, в резултат на деянието, предмет на
повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, ведно със законната лихва, начиная от 13.05.2018 год. до окончателното изплащане на
тази сума, се явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на делото съдът, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, осъди тъжителя П.Х.Л. да заплати на подсъдимата М.И.Н. сумата
от 900.00 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски и адвокатски
хонорар на адв. С.П., ВАК и сумата от 216.41 лева разноски в полза на Районен
съд – Варна.
По тези съображения съдът постанови Присъдата си.
СЪДИЯ при
ВРС: