О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №235
гр.Пловдив, 01.02.2019г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІ –ми граждански състав, в закрито заседание на 01.02.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС И.
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като изслуша докладваното от съдията Стeфка Михова
в.ч.гр.дело № 79/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436, ал.4 във вр. с чл.262, ал.3 от ГПК.
Образувано по жалба на
„Такси-1“ООД,ЕИК:*********, подадена
чрез пълномощника му адв. Р.И., против разпореждане от 09.10.2018г. на ЧСИ С.Г.,
с рег.№ 825, район на действие ОС-Пловдив, с което е върната, поради
неотстраняване на допуснати нередовности, подадена от
„Такси-1“ООД,ЕИК:********* жалба с вх.№19445/12.09.2018г. против отказ на съдебния
изпълнител да спре производството по
изп.д.№100/2017г.
В частната жалба се претендира отмяна на атакуваното
разпореждане, което се окачествява като нищожно , тъй като според жалбоподателя
в ГПК няма разпоредба , която да създава правомощия за съдебния изпълнител да разглежда
депозирани пред него жалби чрез
постановяване на актове , обвързващи страните в изпълнителното производство.В
случай,че съдът не възприеме доводите на страната за нищожност на
разпореждането на съдебния изпълнител, поради липса на правораздавателна
компетентност, жалбоподателят настоява
за неговата отмяна като незаконосъобразно.
Изтъква , че съдебният изпълнител не е имал право да върне жалбата,
поради незаплащане от страната на дължимите такси по ТТРЗЧСИ, тъй като това не съставлявала изискване за редовността
й. Счита, че ЧСИ има право на таксите по ТТРЗЧСИ, но не може да остави жалбата
без движение на това основание, респ. да я върне, поради неплащането им,
доколкото законът му е дал възможност да събере тези такси по реда на чл.79
ал.3 от ЗЧСИ.Сочи,че подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител е
следвало да бъде оставена без движение
само поради невнасяне на дължимата по сметка на окръжния съд държавна
такса в размер от 25 лева, но не и поради
липсата на препис от нея и
неплащане на таксите за ЧСИ. Твърди,че с така изпратеното съобщение
за отстраняване на нередовностите на подадената жалба, съдебния изпълнител
е поставил страната в невъзможност да разбере законовото основание за това , поради липсата на правни аргументи
за две от трите посочени основания водещи до нейната нередовност.Въз основа на
така релевираните оплаквания жалбоподателят моли съда да обяви нищожността на
обжалваното разпореждане, евентуално да го отмени като незаконосъобразно.
Окръжен съд-Пловдив, след като се запозна с
материалите по делото, намира подадената жалба за процесуално допустима, като
депозирана в срок от страна в изпълнителното производството и насочена срещу
акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол.
Преценена по същество жалбата е неоснователна, поради
следното:
Жалбоподателят
„Такси-1“ООД,ЕИК:*********, е ипотекарен
длъжник по изп.д. №100/2017г. по описа на ЧСИ С.Г., с рег.№ 825, район на
действие ОС-Пловдив.На 12.09.2018г. от
страната е подадена жалба с вх.№19445 срещу отказ на съдебния изпълнител да
спре производството по делото.
Съдебният
изпълнител е оставил жалбата без движение, като е указал на подателя в 7-дневен
срок да отстрани нередовностите на същата, а именно: да внесе такса по сметка
на ПОС в размер на 25 лева; да внесе такса по ТТРЗЧСИ по сметка на ЧСИ в общ размер на 108 лева, както и да представи един препис от жалбата за насрещната страна.
Указанията са съобщени на страната, чрез нейния пълномощник адв. Р.И., на 26.09.2018г.
В рамките на предоставения му срок, изтекъл на 03.10.2018г., жалбоподателят не
е отстранил нередовностите , поради което с обжалваното разпореждане от 09.10.2018г., съдебният изпълнител е върнал
жалбата на подателя. Разпореждането е съобщено на страната на 23.10.2018г., а
настоящата жалба е подадена в срок – на 30.10.2018г.
Съгласно чл.436 ал.1 във вр. с ал.4 от ГПК, жалбите
срещу действията на съдебния изпълнител се подават чрез съответния такъв, на
когото законът възлага администрирането на жалбата, връчването на преписи от
нея и извършването на проверка за редовност, включително с правомощията да
върне подадената жалба при условията на чл.262, ал.2 от ГПК. По силата на т.2
на посочената разпоредба, частният съдебен изпълнител следва да върне жалбата,
когато констатираните от него нередовности не са били отстранени в срок.Следователно
постановеното от съдебния изпълнител разпореждане за връщане на жалбата на длъжника е в изпълнение на делегираните му от
законодателя правомощия и не е нищожно на това основание, както неправилно
поддържа жалбоподателя в производството. Изискванията за редовност на жалбата
са изчерпателно изброени в чл.260 и чл.261 от ГПК и според чл.261 , ал.1,т.1 и т.4 такова изискване е представянето
на препис от нея за връчване на
насрещната страна и на доказателство за
внесена такса. Таксата по смисъла на цитираната законова разпоредба
представлява държавна такса, дължима по сметка на съда в полза на бюджета за
разглеждане на жалбата. Държавните такси по своето естество представляват
публични държавни вземания, съгласно чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК, чието
предварително събиране (чл.3 ал.1 от ЗДТ) е предпоставка, обуславяща извършване
на съответното искано действие от страна на сезирания държавен орган. За
разлика от държавните такси, дължимите на частния съдебен изпълнител такси са
частно вземане за възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител
е кредитор на това вземане. Макар в нормата на чл.80 от ЗЧСИ да е предвидено
авансовото им събиране, задължението за внасянето им предварително не е
предвидено от закона като основание за редовност на подадената жалба срещу
действията на ЧСИ, който може да събере таксите – включително и по т.5 и т.8 от
ТТРЗЧСИ - за които длъжникът е останал задължен, от неговото имущество.
Невнасянето на последните предварително, обаче, не е основание за оставяне без
движение и за връщане на подадената жалба, тъй като законът поставя като
изискване за редовност на жалбата единствено представянето на доказателство за
внасяне на дължимите държавни такси, а таксите
по ТТРЗЧСИ
могат да бъдат събрани от ЧСИ по реда на чл.79, ал.3 ЗЧСИ във вр. с чл. 410 ГПК.
Макар, че посочената от съдебния изпълнител
нередовност – невнасяне на таксите по ТТРЗЧСИ да не е
основание за оставяне
на жалбата без движение и нейното
неизпълнение не би могло да доведе до връщането й , то крайния извод на
съдебния изпълнител е законосъобразен, а обжалваното разпореждане – правилно. В
предоставения едноседмичен срок жалбоподателят не е представил доказателства за внос на дължимата
по сметка на ОС-Пловдив и не е представил препис от жалбата за връчване на
другата страна.
В този смисъл неизпълнението на посочените
законосъобразни указания на ЧСИ в срок е основание за връщане на жалбата и следва да се третира еднакво с
неизпълнението на което и да е друго дадено от съда, респ. съдебния изпълнител
указание.
Законът е абсолютно ясен и съдебната практика единно и
непротиворечиво приема, че съдът, съответно съдебният изпълнител, е длъжен да
сакционира идентично при всяко неизпълнение на дадените указания в срок, а
именно да връща подадената жалба.
Предвид гореизложените съображения настоящия съдебен
състав счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно,
поради което следва да се бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на „Такси-1“ООД,
ЕИК:*********, подадена чрез процесуалния представител адв. Р.И., против
разпореждане от 09.10.2018г. на ЧСИ С.Г., с рег.№ 825, район на действие
ОС-Пловдив, по изп.д.№100/2017г., с
което е върната, поради неотстраняване на допуснати нередовности, подадена от
„Такси-1“ООД, ЕИК:********* жалба с вх.№19445/12.09.2018г. , като
неоснователна.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.