Решение по дело №890/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5584
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20181100100890
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 22.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №  890 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът И.Г.Н. от гр.Раднево  твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 16.06.2015г. в гр.Стара Загора са му причинени тежки телесни увреждания, подробно описани в исковата молба. Същите са му причинили болки и страдания. Бил е продължително време в кома, имал е дълъг и мъчителен период на лечение и възстановяване, като и към настоящия момент прогрес няма, а възстановяване не е възможно. Посочва, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на л.а. „Опел Вектра“ Я.В.М..  Ищецът сочи, че увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника застраховател, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени  вследствие на ПТП вреди. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 800 000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 20794,68лв., представляващи разходи по лечението му, ведно с лихвата за забава от датата на увреждането до окончателното изплащане. Процесуалният представител на ищеца претендира за адвокатски хонорар.

            Ответникът Застрахователна компания „Б.И.” АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва причинения деликт, оспорва валидността на застрахователното правоотношение, както и твърдените травми.  Намира размера на иска за неимуществени вреди за прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в страната. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че макар и ищеца да е пресичал на обозначено за целта място, той е следвало да се съобрази с посоката и скоростта на приближаващото го ППС, като е можел да избегне удара, като преустанови пресичането или като продължи  след като се е уверил, че автомобилът му е осигурил полагащото му се по закон предимство. Претендира за разноски.

            Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            С определение за прекратяване на наказателно производство от 13.10.2017г. по НОХД № 630/18г. на РС Стара Загора е одобрено споразумение, с което водачът Я.В.М.,  ЕГН **********, се е признал за виновен в това, че на 16.06.2015г. в град Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "ОПЕЛ ВЕКТРА" с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата:

Чл.21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч: - "Пътно превозно - Категория В" - "Населено място - 50 км./ч." а водача М.управлявал с 61,53 км./ч.;

Чл.47 от ЗДвП -„Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство;

Чл.50, ал.1 от ЗДвП -„На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство";

Чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,

Чл. 119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"; и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно:

-           на И.Г.Н., ЕГН **********, многостепенна, ТЕЖКА И СРЕДНА телесна повреда, изразяваща се в Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата, сътресение и контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата и в меките мозъчни обвивки, причинила разстройство на здравето временно опасно за живота; Гръдна травма - контузия на белия дроб, и навлизане на свободен въздух в средостението, причинила разстройство на здравето временно опасно за живота; Гръдна травма - счупване на тялото XI гръден прешлен, гръден капак /със или без него/, причинила трайно затруднение в движението на снагата за повече от 30 дена. С възстановителен период 8-12 месеца; счупване на дясно бедро, причинило трайно затруднение в движението на десния крак - за срок от около 8-12 месеца; счупване на дясната лопатка на дясната ключица, причинило трайно затруднение в движението на дясната ръка за срок от около 2-3 месеца; затруднението на движенията на десните крайници - крак и ръка - до края на живота по причина спастична централна пареза, като усложнение на черепно-мозъчната травма, счупване на носните кости с деформиране на носната преграда и затруднение в носовото дишане, причинило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, затруднението в говора /моторна афазия/, вследствие на черепно-мозъчната травма със засягане на мозъчните центрове и пътища, отговорни за генерирането на речта, причинили трайно затрудняване на речта, до края на живота. След органичните изменения в мозъка, като усложнение се е развила травмена етцефалапатия, изразяваща се в травмена характеропатия с дълбоки промени в емоциите и поведението /ограничено налудно, шизофреноподобно разстройство/, със стабилна тенденция към деменция /слабоумие/, причинили продължително разстройство на съзнанието;

-           на Я.Д.Д., с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен десен зъб, до шийката, представляващо избиване на зъб, с което се затруднява дъвченето и говоренето.

-           на Г.Г.М., с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване по Колес на лявата ръка, причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за около 2-3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека спрямо пострадалия И.Г.Н. – престъпление по чл. 343,ал. 3, предл. „трето" и предл. „последно", буква „а", предл. „първо", вр.чл., 343, ал. 1, буква „б", предл. „първо" и „второ", вр. чл.342,  ал.1, предл. „трето" от НК .

Назначената по делото автотехническа експертиза установява следния механизъм на ПТП:  На 16.06.2015 година около 22.45 часа в гр. Стара Загора, по ул. “А. Кънчев“ в посока от север на юг се е движил лек автомобил ;,Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******, управляван от Г.Г.М. със скорост около 41 км/ч. Времето е било нощно, сухо. При приближаване към кръстовището с ул.“Св.Княз Борис I“ вляво от него по източната пътека на тази улица се е движил пострадалия пешеходец И.Г.Н., на 16 години, вероятно със спокоен до бърз ход, защото няма данни за наличие на други МПС, освен процесиите.  В същото време по напречната ул. „Св.Княз Борис “ в посока от запад на изток се е движил лек автомобил „Опел Вектра“ с рег .№ *******, управляван от Я.В.М. със скорост около 70 км/ч и се е приближавала към кръстовището с ул. „А. Кънчев“. Пред това кръстовище за л.а. Опел Вектра на десния му тротоар е поставен пътен знак В2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Когато пешеходецът И.Н. *** л.е. Опел Вектар е бил на отстояние от пешеходната пътека на 62 метра. При опасна зона за спиране 56 м водачът на л.а. Опел Вектра е имал възможност да спре, дори и да се игнорира пътния знак В2. Водачът на л.а. Опел Вектра, не се е съобразил с пътния знак и е навлязъл в кръстовището, където е настъпил за него страничен удар в лявата му страна с предната челна част на л.а. Фолксваген Пасат. След удара л.а. Пасат е придобил силна ротация в посока обратна на часовниковите стрелки и е отклонен наляво, спрямо първоначалната си посока на движение. След сложно транслационно и ротационно движение 10,80 м се е спрял до югоизточния ъгъл на кръстовището. Лекият автомобил Опел Вектра след този първи удар е продължил напред и надясно, като достигайки пешеходната пътека е ударил с предната си лява част пострадалия пешеходец И.Н. в неговата дясна страна. От този удар пешеходецът е отхвърлен на изток и на юг на 13 метра и се е спрял на 24 м източно от ориентира в южния край на южния тротоар след кръстовището при петното от кръв. След удара на пешеходеца л.а. Опел Вектар е продължил напред, качил се е на южния тротоара, където удря с предния си ляв ъгъл задния десен ъгъл на паркирания върху южния тротоар т.а. Дачия Логан, който е отблъснат напред и се удря с предния си ляв ъгъл в дърво на южния тротоар, предназначен за паркиране. След удара с т.а. Дачия л.а. Опел Векра се удара с предната си дясна част също в дърво на южния тротоар, където се спира окончателно.

От удар на пешеходеца И.Н. са нанесен сериозни телесни увреждания предимно в дясната му страна. Причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. Опел Вектра, който се е движил в населено със скорост 70 км/ч и не е спрял на знака Стоп. Ако водачът на л.а. Опел Вектра беше спрял преди кръстовището пред знака Стоп, ударите 5 на брой и ПТП не биха настъпили.

Във връзка със спорния между страните въпрос досежно причинено от ПТП счупване на носа на ищеца /ирелевантен спор с оглед на постановеното в присъдата/ вещото лице уточнява, че пешеходецът е ударен в дясната му страна, качен е на предния капак, главата му се ударя в челното стъкло на Опел Вектра, отхвърлен е по посока на движението на л.а. Опел и след летеж, падане и удар в тротоара , плъзгане търкаляне с премятане се е спрял в десния карай на южния тротоар до петното от кръв. Така неговото тяло е имало няколко удара върху тротоара и е възможно счупване на носа му.

Във връзка с възраженията на ответника за съпричиняване и поставените му в тази насока въпроси , вещото лице уточнява, че пешеходецът И.Н. е имал възможност да види л.а. Опел Вектра и към момента преди да предприеме пресичане на платното за движение, но към този момент л.а. Опел е бил на 62 - 72 метра преди пешеходната пътека. Ако не е настъпил удар на л.а. Опел Вектра с л.а. Фолксваген Пасат, удар на пешеходеца не би настъпил, защото пешеходецът би преминал пред автомобила и автомобил Опел щеше да премине зад пешеходеца. Ударът е настъпил поради отклоняване на дясно на л.а. Опел Вектра след удара му е л.а. Пасат.

Лекият автомобил Опел след удара с л.а. Пасат до удара на пешеходеца е изминал 10 метра със средна скорост около 45 км/ч за време 10.3,6 /45 = 0,8 сек. За това време 0,8 сек при неочаквано събитие, пешеходецът не е имал възможност дори и да реагира, за да побегне и да предотврати удара си.

За установяване на телесните повреди на ищеца, възстановителния период, болките и страданията, посочени в исковата молба, съдът назначи и изслуша две съдебно медицински експертизи, както и една допълнителна, събра и гласни доказателства.

Съдебно медицинската експертиза с вещо лице неврохирург, въз основа на представената медицинска документация и след личен преглед на ищеца, установява следното:  

Вещото лице посочва, че при процесното ПТП пострадалият И.Н. е получил тежка съчетана травма - черепно-мозъчна, гръдна и на опорно-двигателния апарат, травматичен шок.

Черепно-мозъчната травма включва:       

-          Контузия с подкожен хематом в дясна теменна област на главата;

-          Контузия на мозъка тежка степен с първична увреда на мозъчния ствол и с характер на дифузна аксонална увреда;

-          Травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки;

-          Мозъчен оток;

-          Течноеквивалентна колекция под твърдата мозъчна обвивка вляво челно-теменно с ширина до 8 мм., с обемно действие (хематом, хидром);

-          Фрактура на черепната основа средна черепна ямка, с двустранен кръвоизлив в сфеноидалните синуси.

Гръдната травма включва:

-          Контузия на белите дробове;

-          Контузия на гръдния кош вдясно;

-          Навлизане на атмосферен въздух в средостението.

Травмата на опорно-двигателния апарат включва:     

-          Диафизарна фрактура на дясното бедро;

-          Фрактура на дясната ключица и дясната плешка.

-          Фрактура на 11-ти гръден прешлени без дислокация, със запазен гръбначен канал.

За всяка от травмите, получени от ищеца, вещото лице пояснява:

 Черепно-мозъчната травма е тежка (по критериите на Глазгоу кома скалата, с оценка 4 точки), мозъчната контузия е тежка степен, с клинични и от образните изследвания данни за първична стволова увреда, наложила е продължително реанимационно лечение с интубация и апаратно дишане. Като такава има медико-биологична характеристика „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“.

Възстановителният период при черепно-мозъчни травми с характер на процесната преминава през определени в клиничен и патоморфологичен аспект периоди - начален, ранен, късен, остатъчен, и има продължителност 3 до 5 години.

Травматичният шок има самостоятелна медико-биологична характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

Гръдната травма има медико-биологична характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Възстановителният период при описаните увреждания е до три месеца, при липса на усложнения.

Фрактурата на дясното бедро е предизвикала трайно затруднение на движенията на десния крак за повече от 30 дни. Възстановителен период 4-6 месеца.

Фрактурата на дясната ключица и дясната плешка са предизвикали трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни. Възстановителен период 1,5 - 2 месеца.

Фрактурата на 11 -ти гръден прешлени без дислокация е предизвикала трайно затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни.  Срок на имобилизация 3-4 месеца, възстановена работоспособност след 12 месеца.

Във връзка с поведеното на ищеца лечение вещото лице пояснява, че епосредствено след инцидента е проведено 6-дневно болнично реанимационно лечение в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ - Стара Загора, Клиника по неврохирургия. Извършени са необходимите изследвания и консултации. Описани са клинични белези на първична стволова увреда - хормеотонични гърчове, спрегнато отклонение на очните ябълки, нарушено дишане. Проведено е комплексно реанимационно лечение, интубация, апаратна белодробна вентилация.

След това лечението е продължено в Токуда Болница София, Неврохирургия, ОФРМ, Гръдна хирургия - общо 111 дни, до 08.10.2015г. Ищецът е постъпил интубиран, с оценка по ГКС 4 точки. Извършени са многобройни лабораторни и микробиологични изследвания. Проведено е образно мониториране на мозъчните увреждания, комплексно медикаментозно и инфузионно лечение, ранна рехабилитация. На 02.07. е поставена ендоскопска перкутанна гастростома {хирургичен външен отвор на стомаха за въвеждане на храна).

Изявява се десностранна централна хемипареза с умерен спастицитет, птоза на десен клепач.

На 12.08.2015 г. е отстранена оперативно трахеостомната канюла в Отделение по гръдна хирургия.

На 07.09.2015 г. е премахната оперативно гастростомата.

Постепенно словесният контакт се разширява, става възможно вертикализиране и самостоятелна походка. Извършени са контролни рентгенови изследвания на фрактурираните кости. Десностранната хемипареза търпи частично обратно развитие.

При изписването на 08.10.2015 г. И.Н. е в стабилно общо състояние, словесен контакт с афония, стабилна хемодинамика, десностранна хемипареза - лека за крака, умерена за ръката, изпълнява добре координационни проби с левите крайници, равновесие нарушено, тазови резервоари контролира частично, вертикализиран, ходи самостоятелно в ограничен обем поради обща слабост.

Лечението е продължено в домашно-амбулаторни условия, под наблюдение и контрол от личен лекар, невролог, неврохирург. Извършени са контролни невроизобразителни изследвания, ЕЕГ изследване.

В хода на възстановителния процес на черепно-мозъчната травма се развива тежка посттравматична енцефалопатия - десностранна спастична хемипареза, по-тежка за ръката, статична и локомотарна атаксия, забавен и лошо модулиран говор, тежки когнитивни нарушения.

От извършените образни изследвания — МРТ на главен мозък три години след травмата, се установяват множество паренхимни и субарахноидни хеморагии в хроничен стадий на развитие, асоциирани с дифузна аксонална увреда; корова атрофия, вътрешна и външна хидроцефалия. Тези промени са трайни и необратими.

На въпроса за прогнозата и възстановяването на ищеца вещото лице посочва следното: За степента на възстановяване при пострадали с тежка ЧМТ се прилага петстепенната Глазгоу скала за изход /GOS/. Степените са: Добро възстановяване - възстановена нормална жизнена активност с възможен минимален дефицит; Умерена инвалидност - инвалид, но независим от околните; Тежка инвалидност — в съзнание, но зависим от околните при обслужване; Вегетативно състояние: Смърт.

Съобразно тази скала, към момента И.Н. се намира в състояние на умерена към тежка инвалидност.

При тежките ЧМТ поради увредата на мозъка от хеморагични, исхемични, дисметаболитни и некротични промени рядко може да настъпи пълно възстановяване на мозъчните функции. При всяка тежка ЧМТ и мозъчна контузия - тежка степен са реално възможни усложнения - ранни, късни и отдалечени. Тук се включват травмена церебрастения, епилепсия, следтравмена хидроцефалия, следтравмени арахноидити, следтравмени мозъчни кисти, мозъчно-съдови нарушения, следтравмени възпалителни процеси.

При така описаната ЧМТ, претърпяна от ищеца при процесното ПТП, пълно анатомично и функционално възстановяване е невъзможно.

 

Вещото лице е извършило личен преглед на И.Н. на 25.10.2018 г. в присъствие на баща му Г.И.Н.. Вещото лице е установило следното състояние на ищеца: В съзнание, елементарно контактен и адекватен. Ненапълно ориентиран за време. Говорът е забавен, лошо модулиран. Синдром на десностранна спастична хемипареза, по-тежка за ръката. Мускулна хипотрофия на дясната подбедрица (35 към 33 см.). Походка самостоятелна, спастично-паретична за десен крак. Абсолютно нестабилен в пробата на Ромберг.

Във връзка с направените от ищеца разходи , които се претендират в исковата молба, вещото лице посочва, че те имат връзка с проведеното лечение и тяхното извършване е било необходимо.

Назначената допълнителна СМЕ със същото вещо лице, във връзка с изясняване на въпроса колко дни ищецът е бил в кома, дава следното заключение: в периода от ПТП 16.06. 2015г.  до 30.06.2015 г. пострадалият е бил в коматозно състояние. От 30.06. до 15.07.2015 г. И.Н. се намира в състояние на сопор, т.е. прекоматозно състояние, дълбоко сънлив. В този период се проявяват и първите признаци на съзнание.

На ищеца са извършени две оперативни интервенции : Проведено оперативно лечение на диафизарна фрактура на дясно бедро на 26.06.2015 г. - кръвна репозиция и метална остеосинтеза /РСОМ/ с поставяне на интрамедуларен пирон в дясна бедрена кост.  По  Епикриза от МБАЛ „Св. Св. Козма и Дамян“ ООД - Пловдив, ИЗ № 1063/2017г. Диагноза: Девиацио септи нази, на ищеца е  проведено оперативно лечение на носа.

Комплексната съдебно медицинска психологична психиатрична експертиза с вещи лица специалисти психиатър и психолог установи следното:

Изследването на И., на 20г., е проведено на 06.11.2018г., като за целта са приложени: Психологично интервю; Техники за изследване на познавателните процеси и Проективен тест на Люшер.

От обективното изследване е установено:

Соматичен статус - затруднена, накуцваща походка поради десностранна хемипареза; без остри симптоми при прегледа.

Неврологичен статус- пареза на десния лицев нерв; десностранна хемипареза; дизартрична реч; лекостепенна моторна афазия.

Психичен статус- психомоторно спокоен, общо брадипсихичен, контактен, отговаря след удължено време. Ориентиран задоволително, в ясно съзнание. Критичен. Разбира смисъла на експертизата и съдейства при прегледа. Емоционално - лабилен на фона на потиснато настроение. Мисленето е забавено по темп, тематично бедно, с нарушена плавност, със сензитивно-себеотносни и малоценностни интерпретации, описва преживявания за безперспективност, опасения от доживотна инвалидизация и суицидни идеации, към които е критичен, без конкретни намерения. Волево - снижена подтикова активност/хипобуличен/, ригиден, стеснени интереси. Хипопросексия, снижение на паметта. Интелект-без груби нарушения.

След извършените изследвания вещите лица обобщават следното: При актуалните изследвания се установява тежко снижаване на познавателните възможности от специфично органичен тип: тежко снижаване на концентрацията, устойчивостта и превключваемостта на активното внимание, бърза изтощаемост; тежко снижаване на паметта, по-изразено при механичната образна памет, сравнено със словесно смисловата, наблюдават се и елементи на конфабулиране с включване на травматичното преживяване. Мисленето протича с бавно асоциативно темпо, намалена продуктивност и намалена критичност, на моменти и с деформация на логическите връзки. Налице е настъпила промяна на личността от органичен тип: изразено снижаване на енергетичния потенциал, подтиците и инициативата, невъзможност за организирано справяне, загуба на продуктивността, нисък фрустрационен толеранс, лесна уморяемост, раздразнителност при изчерпване, ограничаване на контактите, стесняване и формалност на интересите, преустановяване на социалната свързаност.

Преживяванията на ищеца са с депресивен облик на фона на трайно потиснато настроение - усещане за собствена непълноценност, нежелание за извършване на дейности, липса на смисъл и перспектива.

Към настоящия момент не се установяват съдържателни мисловни и възприятно- представни разстройства. Пострадалият е апсихотичен.

Описаните симптоми са следствие на органичното мозъчно увреждане, получено при катастрофата и се включват в диагностичната категория Постконтузионен синдром/Г07.2 по МКБ - 10/ - промяна на личността по органичен тип. Допълнителен травмиращ фактор са неврологичните дефицити и общата психична слабост, чието осъзнаване поддържа депресивните преживяванията за собствена малоценност, безперспективност и реални опасения от доживотна инвалидизация. Нарушенията на психичните функции обуславят тежко снижение на възможностите за социална адаптация в личен и професионален план, невъзможност за самостоятелно справяне дори с ежедневните дейности от самообгрижването. Прогнозата е неблагоприятна по отношение на оздравяване, възможно е само степенно подобрение.

В съдебно заседание на 20.11.2018г. във връзка с възможна бъдеща трудова ангажираност на ищеца, вещите лица обясняват, че ищецът би могъл да работи на много ниско ниво, на защитено работно място с много подкрепа и усилия. При сегашното му състояние той не би могъл да се включи активно в професионален и в личен план. Не би могъл да живее самостоятелно, извън семейството.

Съдът възприема експертизите като компетентно и обективно изготвени.

 Св.Георги Н. , баща на ищеца, установява, че  не го допуснали да види сина си докато не го транспортирали до гр.София в болница Токуда. Видял го, когато го качвали в линейката – главата му била двойна, целият бил окървавен, обезобразен, бил в кома, която продължила 52 дни. Докато бил в кома му била направена операция на крака, заради счупената кост, сложили му пирон. В болницата или майката на ищеца или свидетелят били до него през целия престой. Синът им се хранел през стомаха, бил вързан за ръцете, за да не си маха превръзките. В болницата получил и допълнително заразяване с бактерия, заради което му вливали антибиотици цял месец. След като излязъл от кома ищецът бил преместен в отделението по рехабилитация. Изписали го от Токуда в инвалидна количка, трябвало да бъде в легнало положение. Не можели да разговорят и да се разбират с него. След това постъпили за около седмица в болницата в Стара Загора в отделението по рехабилитация и там продължили да правят рехибилитационни процедури на сина му.  Направили консултация с логопед и 5-6 месеца редовно го посещавали. Споделя, че синът му все още трудно може да се изправя сам. Заради парезата трябва винаги да се подпира на нещо. При него трябва винаги да има човек- в семейството се редували свидетеля, майката и брата на ищеца, не го оставяли сам. Ищецът излизал рядко с приятели- само ако някой му се обадел и го извеждал навън, като го придържа. Ищецът ходел сам до тоалетната, като се подпирал. Къпел се сам, но трябвало да седи на стол.Губел ориентация като затворел очи. В началото на 2016г. имал два припадъка. Ищецът забравял да се храни, да си вземе приготвената предварително от близките му храна. Като го изписали от болницата се оказало, че ищецът не може да диша добре през носа. Лекарите установили, че при катастрофата носът му бил счупен, зараснал на криво и се наложило да бъде опериран. Свидетелят установява, че рехабилитациите на ищеца продължават. Наложило се да теглят заеми, за да осигурят процедурите. Четири пъти в седмицата ходят на процедури от Раднево до Пловдив. Счита, че синът му се чувства добре след рехабилитациите. Оплаквал се от крака, където му бил поставен пирона, от парализираната си страна. Говорът му трудно се разбирал.  Преди катастрофата ищецът играел футбол за отбора на гр.Раднево, тренирал карате. Имал награди и грамоти. В училище бил сред отличниците. Имал планове след като завърши средното си образование да кандидатства „право“ в Пловдив. Сега, след катастрофата , ищецът не може сам да се обслужва. Не можел да ползва компютър /погледът му се премрежвал/, не можел да гледа телевизия, не можел да чете книги /замайвал се/. Искал да бъде като своите съученици, все още не се отказвал че ще се оправи, а родителите му го насърчавали и затова толкова често ходели на рехабилитация и на масажи.

            Увреждащия лек автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника, покриваща датата на ПТП /л.229/.

            Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд /каквито последици има и определението по чл.382 ал.7 от НПК, съобразно изричната разпоредба на чл.383 ал.1 от НПК/ е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на влязлото в сила определение на РС Стара Загора, съдът приема, че водачът на л.а. „Опел Вектра“ Я.В.М. е виновен за настъпването на пътно транспортното произшествие, в което е участвал ищеца. Деянието му е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост. В резултат на същото за ищеца са настъпили описаните в присъдата телесни увреди. 

   Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, на посочените основания, е неоснователно. По смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му установяване, доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента). Въз основа на приетата САТЕ се налага категоричния извод, че ищецът не е могъл да реагира на удара на автомобила или да го избегне.

Видно от събраните по делото доказателства /СМЕ и свидетелски показания/ получените от ищеца травматични увреждания са му причинили болки и страдания. Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водач на МПС, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищеца по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата.  

            Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).

            Съгласно разпоредбата на чл. 226  ал. 1 от КЗ /отм./, увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за процесния ден 16.06.2015г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД.

Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава.  Преценявайки събраните по делото доказателства (съдебно медицински експертизи и гласни доказателства) за преживените от ищеца болки и страдания от получените многобройни тежки травми, последвалото лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от травмите и прогнозата за състоянието му във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 480 000лв. 

Ищецът е бил дете, на 16 години към датата на ПТП през 2015г. Бил е ученик в средно училище в град различен от родния му град. Живеел е самостоятелно на квартира, спортувал е, бил е отличен ученик. Имал е планове  за бъдещето си, искал е да продължи образованието си във висше училище. Пресичал е на обозначено за целта място - на пешеходна пътека, когато е бил ударен от автомобил. В резултат е получил много тежки телесни увреди - черепно-мозъчна травма, гръдна травма, травма на опорно-двигателния апарат, травматичен шок. Бил е 2 седмици в кома, още 2 седмици в сопор. Бил е хоспитализиран 111 дни, захранван е бил със сонда през стомаха, в следствие на което пък получил бактериална зараза, бил вързан за ръцете, за да не си отлепя превръзките, бил обслужван денонощно от трети лица и изцяло зависим от тях, неспособен да комуникира с околните. Претърпял е две операции – една на десния крайник и една на носа. Независимо от дългия болничен престой , е изписан в увредено състояние. Три години след катастрофата състоянието му не се е подобрило, а и прогнозата не е оптимистична. Ищецът ще остане увреден както при движение на тялото си /заради парезата/, така и в психиатрично и психологично естество. Ще остане зависим от своите близки, неспособен да учи, да чете, да говори ясно и разбираемо, да работи /защитена работна среда е трудно да се намери в страната – все още социалните предприятия не са развити/ , да има семейство или самостоятелен свой живот. Налице е и психологическа травма – ищецът все още преживява случилото се, не може да се примири със състоянието си, полага големи усилия чрез рехабилитация и масажи да се подобри и дори възстанови, но в същото време изпитва силно безпокойство, страх от липсата на перспектива, има и суицидни мисли. Животът му до своя естествен край е коренно и безвъзвратно променен.  

В останалия размер, до първоначално предявения размер от 800 000лв., искът следва да се отхвърли.

Върху определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди ответникът дължи законната лихва от датата на увреждането – 16.06.2015г.  Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред третите лица – ищеца, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение. 

Предявеният иск за присъждане на имуществени вреди е изцяло основателен и  доказан и следва да се уважи за претендирната сума от 20 794,68 лв. Претендираните разходи, удостоверени с платежни документи, са относими към лечението на ищеца и следва да се възстановят от застрахователя. В този смисъл е и СМЕ. Ответникът дължи и лихва за забава върху присъдената сума от датата на увреждането / в този см. виж Решение № 11 от 3.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 643/2017 г., I т. о., ТК/.

По разноските.

Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по силата на закона – чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. Неговият процесуален представител претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.               

Ответникът претендира разноски по представен списък /л.196/ в размер на 30 000лв. за адвокатски хонорар. Претендира и 180лв. разноски за експертиза /л.216/. Процесуалният представител на ищеца оспорва исканото възнаграждение като прекомерно по размер.

Претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. е основателна. С ищеца е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ /л.9/. Съобразно Наредба №1/2004г. за минималния размер адвокатско възнаграждение на адв.К. се следва възнаграждение в размер на 13 356лв. с ДДС.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете /40%/.  Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 30 000лв. е неоснователно. Предявената претенция е за общо 820 794,68лв. За този размер искове претендираното възнаграждение не надхвърля дори два пъти определеното минимално възнаграждение по Наредба 1/2004г. На ответника се следват разноски в размер на 12 072лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса, платима по сметката на СГС в размер на 19 200лв., както и разноски в размер на  644,85лв.

            Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

            ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК *******със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на И.Г.Н., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД следните суми: сумата от 480 000  лв., ведно с лихвата за забава от 16.06.2015г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 16.06.2015г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при ЗК „Б.И.” АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите водач Я.В.М., ЕГН **********, както и сумата от 20 794,68 лв. ведно с лихвата за забава от 16.06.2015г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от същото ПТП имуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 800 000лв., ведно с лихвата за забава.

ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК *******да заплати на адв.К., САК на основание чл.38 ал.2 от ЗДв. сумата 13 356лв. с ДДС.

ОСЪЖДА И.Г.Н., ЕГН ********** ***” АД, ЕИК *******разноски в размер на 12 072лв.

            ОСЪЖДА ЗК „Б.И.” АД, ЕИК *******да заплати по сметката на Софийски градски съд такса и разноски по делото в размер на 19 844,85лв.

 Присъдените суми в полза на И.Г.Н., ЕГН **********,***” АД, ЕИК *******следва да заплати по следната банкова сметка *** :

IBAN: ***: STSABGSF

ТИТУЛЯР И.Г.Н.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: