П Р О Т О К О Л
гр. София, 27.03.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12 състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
Секретар:
Иванка Рангелова
Прокурор:
Лилия Дамянова
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Талева НЧД № 1384 по описа за 2018 г.
На именното повикване в 10.30 часа се
явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Б.И.К. –редовно
призован, явява се лично, доведен от затвора – гр. София.
За началника на затвора – гр. София се
явява ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР Д.Т., редовно призован.
Явява се определеният за преводач от турски на
български език Т.А.О. – редовно уведомена по телефона.
Явява се и определеният от САК адвокат, който следва
да предостави правна помощ на осъденото лице – адв. Н.Л.Д..
ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР Т.: Представям пълномощно и актуална
справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода от осъдения и за остатъка
към днешна дата.
СЪДЪТ, като съобрази, че осъденото лице е турски
гражданин и същият не владее български език, намери, че с оглед осигуряване на
правата му в настоящото производство следва да бъде назначен преводач, който да
осъществи устен превод от български на турски език и обратно в днешното съдебно
заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА на основание чл. 395а, ал. 1, вр. чл. 21,
ал. 2 от НПК за преводач от български език на турски език и от турски език на
български език Т.А.О..
СЪДЪТ, като съобрази, че лицето не владее български
език и същото е направило искане да му бъде назначен защитник, намери, че са
налице основанията на чл. 439, ал. 3 от НПК, вр. чл. 94, ал. 1 т. 4 и т. 9 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗАЧАВА за служебен защитник адв. Н.Л.Д., който
следва да осъществи защитата на осъденото лице в настоящото производство.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че са налице процесуалните
предпоставки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ снема самоличността на преводача:
Т.А.О. – 65 години, неосъждана, без дела и родство със
страните.
СЪДЪТ напомня на преводача наказателната отговорност
по чл. 290, ал. 2 от НК.
Преводачът обеща да направи верен превод.
СНЕМА самоличността на осъденото лице:
Б.И.К. – 24.01.1970 г. в гр. И., Република Т., живял в
гр. Б.Е., турчин, турски гражданин, с начално образование, неженен, осъждан.
СЪДЪТ разяснява правата на осъденото лице в настоящото
производство, включително правото на отвод срещу състава на съда, секретаря и
прокурора.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбрах правата си. Нямам искания за
отвод към изброените лица.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания по доказателствата.
ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР Т.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Нося и представям 2 броя епикризи за
здравословното ми състояние, които моля да бъдат приети като доказателства по
делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО се докладва с прочитане молбата на осъденото
лице, с която се иска условно предсрочно освобождаване за остатъка на
наложеното му наказание лишаване от свобода.
СЪДЪТ докладва и постъпилите заедно с молбата писмени
доказателства по делото, а именно справка от ГДИН с № 77/16.03.2018 г., касаеща
изтърпяното към 16.03.2018 г. наказание лишаване от свобода от осъденото лице,
както и остатъкът от същото; становище от главен инспектор зам. началник „Режимна
и надзорна охранителна дейност“ – затвора – гр. София; становище от инспектор
СДВР; доклад от инспектор СДВР.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР Т.: Да се приемат.
АДВ. Д.: Да се приемат писмените доказателства, а също
и днес представените 2 броя епикризи за здравословното състояние на подзащитния
ми.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните по
доказателствата, намира, че приложените заедно с молбата писмени доказателства,
ведно със затворническото досие на осъденото лице са относими към предмета на
делото, поради което същите следва да бъдат приети като доказателства. Относима
към предмета на делото се явява и представената в днешно съдебно заседание справка
от ГДИН с № 77/26.03.2018 г., касаеща изтърпяната и оставаща част от
наказанието лишаване от свобода на осъдения К..
По отношение на представените 2 броя епикризи, касаещи
здравословното състояние на осъденото лице, съдът служебно констатира, че
същите се съдържат в затворническото досие, поради което повторното им приемане
като доказателства по делото се явява безпредметно.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като доказателства по делото справка
от ГДИН с № 77/16.03.2018 г., касаеща изтърпяното към 16.03.2018 г. наказание
лишаване от свобода от осъденото лице, както и остатъкът от същото; становище
от главен инспектор зам. началник „Режимна и надзорна охранителна дейност“ –
затвора – гр. София; становище от инспектор СДВР; доклад от инспектор СДВР, справка
от ГДИН с № 77/26.03.2018 г., касаеща изтърпяната и оставаща част от
наказанието лишаване от свобода на осъдения К., ведно със затворническото
досие.
ВРЪЩА 2 броя епикризи на осъденото лице.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени
искания.
СЪДЪТ, като съобрази, че страните нямат други искания
за събиране на доказателства, счете делото за изяснено от фактическа страна,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР Т.: Лишеният от свобода Б.К. е турски
гражданин, без постоянно пребиваване на територията на Република България.
Същият търпи присъда в размер на 13 години лишаване от свобода с начало
30.05.2010 г. и кумулативно наложено наказание глоба в размер на 100 000
лева. Към настоящия момент няма данни за погасяване на процесната глоба.
Извършеното престъпление е по смисъла на чл. 242, ал. 4 от НК на Република
България за пренасянето през граница на особено опасни вещества на стойност
около 2 000 000 лева. Първоначалният определен режим от съда е строг с
дата на постановяване 27.06.2011 г. Впоследствие е променен на общ с дата
21.07.2016 г. Налагайки размера на наложеното наказание, съдът е счел, че е
налице обществена необходимост, с оглед засилване на репресивното въздействие,
ведно с наложената глоба в размер на 100 000 лева към някои категории
лица, с оглед по-високо средство за въздействие и превенция. Първоначално
определената оценка на риска е в зоната на средните стойности, а именно 42
точки, като за престоя си в затвора – гр. София от периода 7 години същата е
снижена само с 5 пункта. Мотивите в процесната насока свързани със сваляне на
оценката са следните:
Лишеният от свобода не разбира мотивите за
криминалното си поведение, не показва съжаление за извършеното, намира
присъдата за завишена. Рискът за вреди към обществото е определен като висок.
Със заповед № 174/08.12.2018 г. началникът на затвора – гр. София отказва
преместването на лишения от свобода К. в общежитие от открит тип с правно
основание чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС.
Относно представените доказателствени средства в
досието на лишения от свобода, свързани със здравословното му състояние, бих
изразил становище, че на територията на затвора – София се намира затворническа
болница за лечение на лишени от свобода от цялата страна и при усложнено
здравословно състояние същата разполага с екип от специалисти, които биха
оказали необходимата намеса при нужда. В заложения план на присъдата, свързан с
изпълнение на наказанието на лишения от свобода е, предвидено, че при добро
поведение същият би следвало да бъде преместен в открит тип общежитие и
впоследствие предложен за условно предсрочно освобождаване. Към настоящия
момент това не е постигнато. Не са постигнати основните цели на наказанието,
визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, конкретно генералната и специална превенции.
Работи се и по легализираните предпоставки, визирани в чл. 439а от НПК. Към
настоящия момент е и факт отказ от приложението на института на условното
предсрочно освобождаване с определение по НЧД № 2964/2017 г. на СГС, влязло в
законна сила от 25.07.2017 г.
Уважаема госпожо председател, моля да постановите
решение, което е в подкрепа на визираните по-горе факти и обстоятелства.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, също считам
молбата за неоснователна. Действително осъденият е изтърпял повече от ½
от наложеното му наказание. По делото обаче не са налични достатъчно
доказателства за неговото поправяне. В този смисъл са всички приложени
становища и доклади от затворническата администрация, чиито служители имат
най-цялостна и пълна представа относно поведението на осъдения и неговите
нагласи. Видно е, че за близо 8 години лишаване от свобода, при осъдения рискът
от рецидив е спаднал едва с 5 пункта. Целите и задачите заложени в
индивидуалния план на присъдата не са изпълнени в тяхната цялост и видно от
всички становища, корекционната дейност с лишения от свобода следва да
продължи. Ето защо моля да оставите молбата без уважение.
АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, моля да уважите
молбата на подзащитния ми Б.И.К., с която същият иска да бъде предсрочно
условно освободен за остатъка от наказанието, което изтърпява в момента. Считам,
че по делото са налице всички
материално-правни предпоставки, предвидени в закона, като в случая подзащитният
ми е изтърпял по-голяма част от наложеното му наказание лишаване от свобода, на
което същият е осъден, което е видно, както от приложената в молбата справка,
така и от днес представената справка за остатъка на изтърпяната част от
наказанието. Считам, че с поведението си по време на престоя в затвора К. е дал
доказателства за своето поправяне, като на първо място трябва да се отчете
обстоятелството, че същият е работил в цеха към печатницата в затвора и в
кухнята на затвора, но е спрян от работа от затворническата администрация,
поради здравословни проблеми. Това е показателно, че същият желае да работи, но
именно поради здравословни проблеми, към настоящия момент не е в състояние да
се труди. Следва да се отчете и обстоятелството, че подзащитният ми не е
допускал нарушение на реда и на дисциплината по време на престоя си в местата
за лишаване от свобода. Същият има положително отношение към създадения ред в
затвора и се отнася със съответното уважение както към затворническата
администрация, така и към служителите от звеното по охрана и сигурност. От
представените за него справки и от приложеното досие става ясно, че същият не е
наказван. В същото време е награждаван за доброто си поведение. В същите тези справки
в досието няма данни да е злоупотребявал с алкохол или да е употребявал
забранени субстанции или наркотични вещества, като считам, че това са все
доказателства за неговото добро поведение и за поправянето на лишения от
свобода.
На следващо място, не без значение е обстоятелството
за влошеното здравословно състояние на подзащитния ми, като за същия в
приложеното досие се съдържат конкретни данни, че същият страда от исхемична
болест на сърцето, двуклонова коронарна болест и именно поради влошеното си
здравословно състояние неколкократно е хоспитализиран в лечебни заведения.
Именно и това е една от причините той да бъде спрян от работа, което в случая
му пречи да намали и периода, който му остава да изтърпи от наказанието си
лишаване от свобода. Освен това за същия се съдържат данни за липса на
предходни криминални регистрации и същият е неосъждан, което е видно от
приложената справка за съдимост. Затова считам, че целите на наказанието и на
превенцията са постигнали своя ефект по отношение на осъденото лице и по тези
съображения още веднъж моля да постановите условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка на наказанието на осъдения Б.К..
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Преди всичко искам да се извиня на
българската държава пред уважаемия съд. Аз искам да работя, но дори и в това
състояние те не ми позволяват да работя. Исках да отида в Казичене, но не ме
изпратиха там. Дадоха ми риск 37, но не разбирам точно тази формулировка, не
съм наясно. Извинявам се за това, което съм извършил някога. Извинявам се за
това, че не мога да продължа да работа. Бих искал да ме освободите предсрочно.
СЪДЪТ дава последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Искам да ме освободите.
СЪДЪТ, след запознаване с материалите приложени в
кориците на делото и след като изслуша заявеното от страните в днешно съдебно
заседание, намери следното:
Осъденото лице Б.И.К. към настоящия момент изтърпява
наказание лишаване от свобода общо в размер на 13 години, наложено му с присъда
от 03.11.2010 г., постановена по НОХД № 426/2010 г. по описа на Хасковски окръжен
съд, влязла в сила на 08.06.2011 г. От така наложеното наказание лишаване от
свобода към днешна дата осъденият е изтърпял фактически 7 години, 9 месеца и 27
дни, от работа 3 месеца и 23 дни, като има остатък за изтърпяване в размер на 4
години, 10 месеца и 10 дни лишаване от свобода. От приложените по делото доказателства,
а именно: затворническото досие, становището на началник сектор СДВР, становище
от зам. началник „Режимна и надзорна охранителна дейност“ и доклад от инспектор
СДВР, е видно, че процесът по превъзпитание на осъдения и корекционната работа
с него продължават. От доказателствата по делото се установява, че осъденият е
награждаван многократно, но е и наказван неколкократно за държане на забранени
вещи и за нанасяне на побой на друг лишен от свобода. В становищата, изхождащи
от затворническата администрация се сочи, че целите и задачите, поставени в
плана на присъдата не са постигнати. Лишеният от свобода се нуждае от допълнителна
работа, за да бъдат затвърдени постигнатите резултати. Сочи се още, че и целите
на наказанието, обективирани в чл. 36 от НК не са постигнати.
На следващо място в доклада на инспектор СДВР се сочи,
че рискът от рецидив се определя към момента на 37 точки, при първоначален
такъв от 42 точки. Спадат само с 5 пункта в стойностите на риска от рецидив за
повече от 7 години, в които осъденият търпи наложеното му наказание лишаване от
свобода, също сочи, че корекционната работа с осъдения не е приключила. Не е постигнато
целеното от съда с наложеното наказание, превъзпитание и поправяне на осъденото
лице. В момента осъденият не полага труд, поради влошено здравословно състояние,
поради което малкото време, в което осъденият е работил, не може да се тълкува
като изразено от същия отрицателно отношение към труда. В действителност по делото
и по-точно в затворническото досие на осъденото лице, се съдържат доказателства
за налични заболявания на осъдения и за недобро здравословно състояние, но
както правилно беше отбелязано от представителя на началника на затвора, към
затвора – гр. София има затворническа болница, която следва да предостави
нужните медицински грижи в случай на нужда на осъдения. В доклада от инспектор СДВР
се сочи още, че осъденият не разбира в пълна степен мотивите за криминалното си
поведение и изразената от него готовност за промяна на криминалното му
поведение е само формална, както и че рискът от рецидив за обществото е висок.
От така посочените и обсъдени от съда доказателства се
установява, че към момента е налична едната от материално-правните предпоставки,
предвидени в чл. 70, ал. 1 от НК, а именно осъденият е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче другата предпоставка
предвидена в закона – осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за
своето поправяне. Нужно е да се отбележи, че остатъкът от изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода, което е в размер на 4 години, 10 месеца
и 10 дни не е никак малък и в този срок осъденият би могъл да положи по-големи
усилия и да даде действителни доказателства за това, че се е поправил, което
очевидно до момента не е сторено.
С оглед на изложеното, съдът намира, че положените от осъденото
лице усилия във време на изтърпяване на наказанието са недостатъчни и не са
довели до неговото поправяне. Целите, заложени в плана на присъдата не са
изпълнени в цялост. Не са постигнати и целите на наказанието, предвидени в чл.
36 от НК, поради което молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване
следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдения Б.И.К. – роден на *** г. в гр. И., Република Т.,
турчин, турски гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, от
изтърпяване на останалата му част от наказанието лишаване от свобода в размер
на 4 години, 10 месеца и 10 дни, наложено му с присъда от 03.11.2010 г.,
постановена по НОХД № 426/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд, влязла в
сила на 08.06.2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест в 7-дневен
срок от днес по реда на глава ХХІІ от НПК пред САС.
На основание чл. 441 от НПК нова молба или предложение
за условно предсрочно освобождаване не може да бъдат правени по-рано от 6
месеца от деня на влизане в сила на настоящото определение.
Препис от определението да се изпрати на СЦЗ за
сведение и изпълнение след влизането му в сила.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник
адв. Д. за послужване пред НБПП.
На преводача за участие и за извършения превод в
днешно съдебно заседание да бъдат изплатени 100 лева от бюджета на съда, за
което се издаде РКО.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 11.18 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: