Р Е
Ш Е Н
И Е № 204
гр.
Шумен, 23.10.2018 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Св. Станчев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т.
Димитрова
2. мл.с. Н. Цветанкова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Т.
Димитрова в.гр.д. № 240 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба на Д.М.П. срещу
решение № 143/14.05.2018 г. по гр.д. № 1469/2017 г. по описа на НПРС, с което e обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, с нотариална заверка рег. № 104/02.02.2017 г. на нотариус рег. № 682 при НК, само по отношение
на двама от купувачите, а именно: за 1/3 ид.ч. за Б.Т.А. и за 1/3 ид.ч. за С.Г.М. от имот № 091008, с ЕКАТТЕ 52009 в местността „М.М.“, с площ от 5.017 дка, с
начин на трайно ползване – нива, ІІІ категория, при граници и съседи: № 000430 - пасище, мера, № 000165 - полски път, № 001007 - нива, подробно
описан в н.а. № ... г. на нотариус
рег. № 346 при НК, вписан в АВ с акт
№ ...г., който по сега действащата кадастрална карта е отразен като ПИ с идентификатор 52009.91.8, обл. Ш., общ. Ш., гр. Н. п., местност „М.М.“, с площ
5018 кв.м., стар №
091008, за сумата
в размер на по 8 666.66 лева за всяка от
посочените по 1/3 ид.ч., и са присъдени съдебни и
деловодни разноски.
Жалбоподателката
намира решението за неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно
изложени в жалбата й, с оглед на които моли въззивният
съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове по чл.19, ал.3 от ЗЗД и й присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите Б.Т.А. и С.Г.М., действащи чрез
пълномощника адв. С. Г. от ШАК, депозират отговор на
жалбата, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без
уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното
производство разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и
допустима.
Разгледана по същество, същата
е основателна, поради следното:
Производството по гр.д. №
1469/2017 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемите, имаща за предмет, предявен срещу жалбоподателката иск за обявяване за
окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка рег. № 104/02.02.2017 г. на нотариус рег. № 682 на
НК, само по отношение на
двама от купувачите, или за 1/3 ид.ч. за Б.Т.А., ЕГН ********** и 1/3 ид.ч. за С.Г.М., ЕГН ********** от ПИ № 091008, ЕКАТТЕ 52009, местността
„М.М.“, с площ от 5.017 дка, с начин на трайно ползване
– нива, трета категория, при граници
и съседи: № 000430 - пасище, мера, № 000165 - полски път, № 001007 - нива, подробно
описан в н.а. № ...г. на нотариус рег. № 346 на
НК, вписан в АВ с акт
№ ...г., който по сега действащата кадастрална карта е отразен като ПИ с идентификатор 52009.91.8, област Ш., община Ш., гр. Н. п., м.“М.М.“, вид собстност частна, територия земеделска, категория 3, НТП – друг вид трайно насаждение, площ 5018 кв.м., стар номер
091008.
В
отговора на исковата молба жалбоподателката е
оспорила иска, по съображения, че предварителният договор за покупко-продажба е бил сключен между нея като продавач
и двамата въззиваеми и С.В.И. като
купувачи, за целия имот, а не за идеални части от
правото на собственост. Договорената продажна цена на имота не е била заплатена в
пълен размер от купувачите или някой от тях, поради което продавачката им е
предоставила срок за плащане, уведомявайки ги, че, при неизпълнение след
изтичането му, разваля договора на основание чл.87
ал.1 от ЗЗД. Поради горното е недопустимо обявяване на
предварителния договор за окончателен по отношение само на идеални части от
имота.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковата претенция по чл.19, ал.3
от ЗЗД, като с решението си я е уважил изцяло.
При
извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният
съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
По
същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи следното: На 02.02.2017 г. е сключен предварителен договор, с нотариална
заверка на подписите рег. № 104/02.02.2017 г. на нотариус рег. № 682 при НК, с
който страните по него са се съгласили жалбоподателката,
в качеството на продавач, да продаде на въззиваемите
и лицето С.В.И., ЕГН **********, в качеството им на купувачи, собствения си
недвижим имот, находящ се в землището на гр. Н. п., общ. Н. п., обл. Ш., а именно: ПИ № 091008, ЕКАТТЕ 52009, в местността
„М.М.“, с площ от 5.017 дка,
начин на трайно ползване – нива, трета категория, при граници
и съседи: № 000430 - пасище, мера; № 000165 - полски път, № 001007 - нива, за сумата от 26 000 лева, платима от
купувачите на продавача, както следва: 5 000 лева – платена в брой като капаро
на продавача и 21 000 лева – платима в срок до 31.05.2017 г.. Съконтрагентите са договорили, че договорът влиза в сила от
подписването му и може да бъде развален или изменен по всяко време единствено с
писмено споразумение между тях. Съгласно раздел ІІ, чл.2, в задължение на
продавача е било вменено да подготви всички необходими за продажбата на имота
документи. Според посоченото в договора,
продавачката се е легитимирала като собственик на имота с н.а. за покупко-продажба
№ 76, т.VІІІ, рег. № 5115, д. № 811/2009 г. на нотариус рег. № 346 при НК,
приложен на л. 5-7 от първоинстанционното дело.
От
представените 5 бр. разписки се установява и не се спори между страните, че в,
изпълнение на уговореното в предварителния договор за покупко-продажба, жалбоподателката е получила от въззиваемия
А. сумите от 5 000 лева – платени на 16.03.2017 г., 8 000 лева –
платени на 31.05.2017 г. и 5 000 лева – платени на 15.06.2017 г., като в
подписаните от двамата 3 бр. разписки е посочено, че сумите представляват „
капаро за продажба „ на описания по-горе недвижим имот. От 2 бр. разписки,
подписани от въззиваемите се удостоверява, че на
15.03.2017 г. и 30.05.2017 г. С.М. е предоставила на Б.А. сумите съответно от
1 333.33 лева и 7 333.34 лева, с които въззиваемият
да заплати на жалбоподателката за частта на въззиваемата
от имота.
На
23.09.2017. от жалбоподателката и третият купувач по
предварителния договор – С.В.И. е била подписана разписка за получена сума, удостоверяваща,
че на 23.09.2017 г. първата е предала на втората сумата от 23 000 лева,
представляваща платени към момента на продавача от купувачите суми като капаро
по процесния предварителен договор. В разписката е било
отразено, че на основание чл.26 от ЗЗД и съгласно Закона за ограничаване
плащанията в брой, сумата следва да бъде внесена по посочената банкова сметка ***
„ Уникредит Булбанк „ АД, клон Н. п., като, на
основание чл.87, ал.1 от ЗЗД, ако цялата сума по предварителния договор не бъде
внесена в срок до 09.10.2017 г., той ще се счита развален.
На
23.09.2017 г. между жалбоподателката и С.В.И. е бил
подписан и констативен протокол, според който продавачката е предала на
купувачката копия от посочения в договора нотариален акт за собственост върху
имота, скица и удостоверение за данъчна оценка на същия.
На
28.11.2017 г. въззиваемите са изпратили до жалбоподателката нотариална покана рег. № 8504, т. 3, акт
107 на нотариус рег. № 346 при НК, с която са я поканили в 7-дневен срок от
получаването й да се снабди с нужните документи за продажбата и да предприеме
действия за сключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността
върху имота. На 12.12.2017 г., чрез помощник нотариус при нотариус рег. № 346 при НК, на въззиваемите
е бил връчен отговор от жалбоподателката на
отправената й нотариална покана, за което е съставен констативен протокол рег.
№ 8903, т.3, акт 133. В отговора продавачката е уведомила купувачите, че счита
недопустимо сключването на окончателен договор само за идеални части от имота,
че продажната цена от 26 000 лева не е изплатена изцяло съгласно
изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой и, че тя е
изпълнила задължението си за предоставяне на съответните документи за изготвяне
на нотариален акт преди 31.05.2017 г.. Също така е заявила, че поради неплащане
цената на имота от купувачите в предоставения им срок и по посочената банкова
сметка, ***ен, съобразно чл.87, ал.1 от ЗЗД, считано
от 09.10.2017 г..
На
поставен й по реда на чл.176 от ГПК въпрос жалбоподателката
отговаря, че не е уведомявала писмено въззиваемите за
волеизявлението си за разваляне на договора до датата на връчване на отговора й
на отправената й от тях нотариална покана.
Между страните не е спорно, че на 02.01.2018 г., с н.а. № 2, т. І, рег.
№ 13, д. № 1/2018 г. на нотариус рег. № 346 при НК жалбоподателката е продала имота, предмет на предварителния
договор на сина си М.Д.С..
От
показанията на разпитаните по делото свидетели А.А. /
син на въззиваемата / и С.И./ страна по
предварителния договор за покупко-продажба / и отговорите на жалбоподателката на въпроси по реда на чл.176 от ГПК се
изяснява, че тримата купувачи са имали съвместен бизнес, имат закупени други съсобствени имоти и са възнамерявали да ползват процесния във връзка с дейността на учреденото от тях
дружество, но през месец юни – юли 2017 г. отношенията помежду им се влошили и
контактите между И. и въззиваемите били
преустановени. В хода на преговорите за сключване на предварителния договор,
същите изкоренили засетия в имота посев от арония и
го почистили от плевели. В края на 2017 г. – началото на 2018 г. С.И.сключила с
жалбоподателката договор за наем на имота за срок от
една година и го ползвала като склад за дървесина, за нуждите на едноличното й
дружество „ С. 88 „ ЕООД. Свид. И. твърди, че е
заплатила на жалбоподателката за процесния
имот, лично и чрез въззиваемия общо 23 000 лева,
като си спомня размера единствено на първата от сумите, а именно 5 000.00
лева, дадени пред нотариуса при сключване на предварителния договор. Същата
свидетелка прави изявления и относно волята на страните по предварителния
договор имотът да бъде закупен от тримата купувачи и цената му да бъде
заплатена общо от тях. Предвид разпоредбите на чл.164, ал.1, т.1, т.3, т.4, т.5
и т.6, вр. ал.2, вр. чл.165, ал.1 от ГПК, вр. чл.19, ал.1 от ЗЗД и направените от
противната страна възражения обаче, в частта, в която се отнасят до
установяване действителната воля на страните по предварителния договор,
изменението и прекратяването му, погасяването на посочените в него парични
задължения, респ. опровергаване съдържанието на представените по делото 5 бр.
разписки за плащания от страна на въззиваемите към жалбоподателката, показанията на посочената свидетелка са
явяват недопустими и не следва да се имат предвид.
Като прецени събраните доказателства, съдът приема за доказано, че между
страните е бил сключен действителен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, отговарящ на изискванията по чл.19 от ЗЗД, страна по който е
и едно трето лице, в качеството на купувач, съвместно с въззиваемите.
В
договора е била уговорена покупната цена на имота, както и начина на
изплащането й от купувачите и крайния срок за окончателното й издължаване на
продавача. До края на уговорения срок – 31.05.2017 г. купувачите са заплатили
на продавачката част от продажната цена на имота, а именно 5 000 лева –
дадени като капаро при сключване на предварителния договор на 02.02.2017 г. и 13 000
лева – платени впоследствие, от които
5 000 лева – на 16.03.2017 г. и 8 000 лева – на 31.05.2017 г.,
предадени от въззиваемия Б.Т.А.. Посредством разписки за плащане, които не се
оспорват, се установява, че част от посочените суми са били платени със
средства на въззиваемата С.М., предоставени на Б.А.,
за да ги предаде на жалбоподателката като плащане за
нейната част от имота, а именно 1 333.33 лева – на 15.03.2017 г. и
7 333.34 лева – на 30.05.2017 г.. От изложеното следва, че до крайния срок
задължението за заплащане цената на имота е било погасено до размер на 18 000
лева, включая капарото, от които 8 666.67 лева – средства на въззиваемата М. и 4 333.33 лева – средства на въззиваемия А.. След изтичане на срока, на 15.06.2017 г. въззиваемият е платил допълнително, като част от цената на
имота, сумата от 5 000 лева, с което общият размер на даденото от него по
договора се равнява на 9 333.33 лева. Общият размер на платеното по
договора от двамата въззиваеми на жалбоподателката
възлиза на 13 000 лева. В договора не е записано изрично и няма други
документи, които да удостоверяват от кого е била дадена платената при
подписване на договора сума от 5 000 лева. Относно нея жалбоподателката
и свид. С.И.твърдят, че е дадена от последната.
Изявленията им обаче не следва да се ценят, с оглед изричната забрана на
чл.164, ал.1, т.4, вр. ал.2 от ГПК.
В предварителния договор не е бил уговорен срок, в който продавачът
следва да изпълни задължението си за снабдяване с необходимите документи за
оформяне на окончателната сделка и предприемане на действия за изповядването й
пред нотариус, от което следва че по отношение изпадането в забава на длъжника
за изпълнение на посочените задължения е приложимо правилото на чл.84, ал.2 от ЗЗД – след покана от страна на кредиторите. На 23.09.2017 г., по собствена
инициатива, жалбоподателката е предала на купувачката
С.И.необходимите за сделката документи, както и сумата от 23 000 лева,
получена като цена за имота, като я уведомила, че следва да бъде внесена по
посочената от нея банкова сметка ***.10.2017 г., както и, че, при неизпълнение
ще счита процесния предварителен договор за развален
на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД. Предаването на документите от продавачката,
връщането на сумата от 23 000 лева на купувачката С.И.и изявлението на жалбоподателката за прекратяване на договора не са
достигнали до знанието на въззиваемите, като за тях
те са узнали едва на 12.12.2017 г. с връчване отговора на нотариалната им
покана, което е станало след завеждане и вписване на исковата молба в СВ.
Така установените факти, налагат следните правни изводи: Очерталият се
между страните спор налага да се отговори на няколко правни въпроса, а именно:
дали купувачите отговарят солидарно за заплащане цената на имота, дали
предварителният договор е бил прекратен от купувача преди завеждане на иска по
отношение и на тримата купувачи, дали неплащането цената на имота в пълен
размер е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен и дали същият може да бъде заместен от съдебно
решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД само по отношение на двама от купувачите и за 2/3
ид.ч. от имота.
Съгласно чл.128 от ЗЗД, задължението
е неделимо, когато това, което се дължи е неделимо по своята природа или
поради намерението на договарящите. Паричните задължения са делими по природа. За
да се превърне едно делимо задължение в неделимо е необходимо това да е
уговорено между страните или да може да се извлече като тяхно намерение от
съдържанието на сключения помежду им договор. В случая, от посоченото в
предварителния договор, че цената се заплаща от „купувачите”, без да е
конкретизирано кой от тях каква част ще дължи, следва извод, че страните са се
съгласили задължението да бъде изпълнено без значение от кой от купувачите и до
какъв размер. Видно от изявленията им и съставените разписки за плащане, купувачът
е бил съгласен да получи цената на имота без значение от кого е платена, но във
вътрешните си отношения купувачите са поели задължение за плащане до размера на
припадаща им се част от бъдещото им право на собственост върху вещта.
В
чл.121 от ЗЗД е посочено, че, освен в посочените от закона случаи, солидарност
между двама или повече длъжници възниква само, когато е уговорена. С оглед на
цитираните разпоредби и установените по делото факти, следва да се заключи, че
посредством процесния предварителен договор е
създадена облигационна връзка, включваща един продавач и множество купувачи,
обвързани със задължение за заплащане продажната цена на недвижимия имот,
предмет на договора. В договора не се съдържа волеизявление на страните по него
за ангажиране солидарна отговорност на купувачите за заплащане цената на имота.
Такава не произтича и от тълкуването на съдържанието му, нито от закона, от
което следва, че в случая е приложимо общото правило за разделност
на дълговете, т.е. кредиторът може да иска от всеки от длъжниците само това,
което лично дължи, а имено частта от цената, съответстваща на неговата идеална
част от бъдещата съсобственост върху имота, формирана по правилото на чл.30,
ал.2 от ЗС, доколкото в договора не е уговорено, че купувачите ще придобият
различни по размер дялове от вещта. Действително, в съответствие с уговореното
и чл.73 от ЗЗД, продавачът е бил длъжен да приеме изпълнение на задължението за
плащане цената на имота от който и да е
от купувачите, или от трето лице, тъй като задължението не е уговорено с оглед
на личността. При неизпълнение на задължението за плащане на уговорената
продажна цена, правото на вземане на кредитора обаче е срещу всеки от
длъжниците поотделно и до размера на частта от цената, съответстваща на
припадащата му се идеална част от съсобствеността върху имота. Ето защо, съдът
приема, че всеки от купувачите по предварителния договор е бил задължен да
заплати на продавача по 1/3 от продажната цена на имота, или по 8 666.66
лева, включая капарото, съответно продавачът е могъл да иска от всеки от
купувачите погасяване на продажната цена до посочената сума.
От
доказателствата по делото се установи, че до завеждане на исковата молба е била
платена част от цената на имота, като неизплащането й в цялост се дължи на
непълно изпълнение от страна на третия купувач – С.В.И., по отношение на която
не се доказа да е плащала на продавачката, лично или чрез друго лице суми за
погасяване на цената. Неплащането на уговорената цена обаче не е пречка за
предявяване на иск по чл.19, ал.3 от ГПК, нито за обявяване на предварителния
договор за окончателен, с оглед предвидената в чл.362 от ГПК възможност да бъде
постановено решение, заместващо окончателния договор и при насрещно задължение
на ищеца, при условие, че същият изпълни това си задължение в двуседмичен срок
от влизане на решението в сила, като при неизпълнение, по искане на ответника,
съдът обезсилва решението си. С оглед на визираната разпоредба, в
производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД вземането за цената не е предмет на
делото, тъй като проверката относно съществуването му има значение единствено
за режима на решението и изискването при неизпълнение от длъжника то да бъде
постановено под условие, че задължението ще бъде погасено в определен от закона
срок. Разпоредбата на чл.362 от ГПК е неприложима само, когато в договора е
било изрично уговорено, че имотът ще бъде прехвърлен след изплащане на цената
от страна на купувача, какъвто настоящият случай не е, поради липса на подобна
клауза в процесния предварителен договор. При
неизпълнение задължението за плащане на цената от купувача, в производството по
чл.19, ал.3 от ЗЗД същият може да се брани с възражение по чл.90 от ЗЗД, но не
и с такова за недопустимост или неоснователност на иска.
По
въпроса допустимо ли е постановяване на съдебно решение за обявяване за
окончателен на предварителен договор само в определени негови части, според трайната
практика на ВКС, обективирана в решение № 1101 от
1961 г. по гр.д. № 3086/61 г., І. г.о.; решение № 30/05.04.1973 г. по гр.д. №
13/1973 г., ОСГК; решение № 533/
30.06.1999 г. по гр.д. № 125/1999 г., ІІ г.о.; решение № 1183/01.11.2000 г. по
гр.д. № 57/2000 г., ІІІ г.о.; решение № 250/21.05.2010 г. по гр.д. № 3/2009 г.,
ІІІ г.о.; решение № 313/26.05.2010 г. по гр.д. № 584/2009 г., ІІІ г.о.; решение
№ 537/08.07.2010 г. по гр.д. № 349/2009 г., ІІІ г.о.; решение № 438/15.12.2011
г. по гр.д. № 1338/2010 г., ІV г.о.; решение № 113/23.06.2014 г. по т.д. №
434/2012 г., ІІ т.о., предварителният договор не може да се обяви за
окончателен само за част от уговорената между страните престация,
тъй като решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД замества несключения окончателен
договор и в диспозитива си съдът е
длъжен да възпроизведе клаузите на предварителния договор така, както са били
уговорени. Съдът няма право да внася промени в сключения предварителен договор,
както по своя инициатива, така и по искане на една от страните по него. Няма
пречка обаче за обявяване за окончателен на предварителния договор за част от
имота, когато се окаже, че обещателят не е собственик на останалата част от
него към момента на завеждане на исковата молба, но само в случай, че купувачът
изрази желание да придобие само съответната част и не е направил изявление за
цялостно разваляне на сключения договор. Според решение № 773/10.02.2011 г. по
гр.д. № 600/2009 г., ІV г.о. на ВКС, предварителният договор може да бъде
обявен за окончателен във всяка част, в която обвързва валидно страните, т.е.
само за част от уговорената престация и само по
отношение на някои от страните. В решението е посочено, че приемателят е
титуляр на потестативното право да иска обявяването
на договора за окончателен и само от него зависи дали да упражни правото си,
или да не го упражни, а ако реши да го упражни – за каква част от обещания
имот. Съдът може да се произнесе само по тази част от иска, с която е сезиран,
но частичният иск би бил основателен, ако приемателят е изпълнил изцяло
задълженията си по договора. Ако обещателят има интерес договорът да бъде
обявен за окончателен изцяло, той може да предяви насрещен иск за останалата
част и така да наложи прехвърляне на целия обещан имот.
В конкретния случай се установява, че на
23.09.2017 г. жалбоподателката е отправила писмено
изявление до купувачката С. И., достигнало до нея на същата дата, с което й е
предоставила срок до 09.10.2017 г. да внесе по банков път дължимата продажна
цена на имота, ведно с предупреждение, че при неизпълнение ще счита договора за
прекратен, на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД. Посочените лица не оспорват
прекратяването на договора, напротив потвърждават в изявленията си пред съда,
че го считат за развален. Изложеното е предпоставка да се приеме, че, считано
от 10.10.2017 г. предварителният договор е бил частично развален по отношение
на С.И.по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Предвид горното, съдът заключава, че процесният предварителен договор е бил прекратен по
отношение на купувачката С.В.И.. По отношение на въззиваемите
обаче се установи, че до тях не е била изпратена и те не са получавали писмена
покана за изпълнение, нито предупреждение за разваляне на договора от жалбоподателката до завеждане на исковата молба, поради което
досежно тях договорът не е бил развален. Не са налице
основания същият да се счита развален и след получаване от въззиваемите
отговора на отправената от тях нотариална покана до жалбоподателката,
тъй като направеното с него изявление не съдържа изискуемите елементи по чл.87,
ал.1 от ЗЗД относно предоставяне срок за изпълнение и отправяне на
предупреждение за преустановяване действието на договора при неизпълнение от
длъжниците, а се изчерпва с констатацията, че според жалбоподателката
договорът е прекратен считано от 09.10.2017 г.. Наред с това, изявлението е
направено след завеждане на исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД, което налага
извод, че не е породило целените с него правни последици. От страна на жалбоподателката не е предявено и изрично искане за
разваляне на договора по реда на чл.89 от ЗЗД, поради частично неизпълнение на същия.
Като
съобрази горното съдът заключава, че ищците имат право да претендират обявяване
за окончателен на предварителния договор, но за целия имот и в случай, че
заплатят на продавачката цялата продажна цена, тъй като договорът е бил
развален спрямо един от купувачите, но не и за конкретно определена част от
имота. Ето защо, с излизане от облигационната връзка на купувачката С. И.,
договорът е запазил действието си между жалбоподателката
и въззиваемите по отношение на целия имот и при
първоначално договорените условия. Предвид това и, че между страните не е било направено писмено изменение
клаузите на договора, с което да е постигнато съгласие въззиваемите
да закупят само 2/3 ид.ч. от имота, жалбоподателката отказва да престира
част от него срещу частично изпълнение на задължението за заплащане на
договорената цена, а въззиваемите очевидно искат да
получат 2/3 ид.ч. от имота, без да заплащат частта от
цената, която съответства на останалата 1/3 ид.ч., съдът
приема, че сключеният между страните договор не би могъл да бъде обявен за
окончателен във вида, в който се иска от ищците, тъй като би се стигнало до
недопустимо изменение на същия, което би накърнило неоправдано правата на
продавача, комуто, съобразно разпоредбата на чл.66 от ЗЗД, не може да бъде
наложено да приеме изпълнение на части за цената на имота. Ето защо заключава,
че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
В
съответствие с изнесените фактически и правни доводи съдът достига до извод, че
обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде
постановено друго, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемите следва да
заплатят на жалбоподателката разноски в
първоинстанционното производство в размер на 1 050.00 лева – адвокатски
хонорар, както и деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 586.87 лева, от които 86.87 лева – платена държавна
такса и 500.00 лева – адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 143/14.05.2018 г. по гр.д. № 1469/2017 г. по
описа на Районен съд – Н. п. за обявяване за окончателен на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка рег. №
104/02.02.2017 г. на нотариус рег. № 682 при НК, сключен между Д.М.П., ЕГН **********,
Б.Т.А., ЕГН **********, С.Г.М., ЕГН ********** и С.В.И., ЕГН **********, включая в частта за разноските, като вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от Б.Т.А., ЕГН ********** и С.Г.М.,
ЕГН ********** срещу Д.М.П., ЕГН **********, иск с правно основание чл.19, ал.3
от ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка рег. № 104/02.02.2017 г.
на нотариус рег. № 682 при НК, сключен между Д.М.П., ЕГН **********, Б.Т.А.,
ЕГН **********, С.Г.М., ЕГН ********** и С.В.И., ЕГН **********, за 2/3 ид.ч. от описания в него имот, от които 1/3 ид.ч. за Б.Т.А. и 1/3 ид.ч. за С.Г.М..
ОСЪЖДА Б.Т.А., ЕГН **********, с
адрес *** и С.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на Д.М.П., ЕГН **********,
с адрес *** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 1 050.00
лева.
ОСЪЖДА Б.Т.А., ЕГН **********, с
адрес *** и С.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на Д.М.П., ЕГН **********,
с адрес *** деловодни разноски за въззивна инстанция
в размер на 586.87 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.