Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,18.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение,
в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
:ГЕРГАНА
КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Кузманова,
ч. гр. дело № 5663 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.436 ГПК.
Образувано е по жалба на
взискателя "А. по з." гр. София
против разпореждане от 12.11.2018 г.
по изп.д. № 1096/2018 г. на ДСИ при СИС Районен съд – София, с което
е постановен отказ за извършване на изпълнително действие, а именно –
пристъпване към опис на МПС на длъжника по делото. Иска се отмяна на
разпореждането като незаконосъобразно и неправилно.
В мотивите си ДСИ е посочил,
че жалбата е неоснователна. Твърди, че съгласно чл. 264 ал. 2 ЗСВ - Държавните съдебни
изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания, като на
ДСИ може да се възложи и събирането на вземания на органите на съдебната власт.
В случая
вземането по изпълнителния лист въз основа на
който е образувано изпълнителното дело има публичен характер и не е посочено в разпоредбата на чл. 264 ал. 2 ЗСВ.
Съдът констатира от фактическа и
правна страна следното:
Изпълнителното дело е образувано
по молба от Агенцията по заетостта гр. София по издаден ИЛ, с който длъжникът е
бил осъден да заплати суми представляващи
неустойка за неизпълнени договорни задължения от „С. – З.“ ЕООД като
работодател, към Агенция по заетостта чрез
Дирекция „Бюро по труда“ – Ямбол като възложител с лихва и разноски. Задължението произтича от предоставени средства по насърчителни мерки за заетост,
приведени на длъжника и които същият следва да възстанови като неправомерно
получени.
С Разпореждане от 12.11.2018 г. ДСИ е
отказал поради недопустимост пристъпване
към принудително изпълнение по молбата на взискателя от 03.09.2013 г. спрямо
запорираните МПС-та на длъжника.
Не се оспорва обстоятелството,че взискателят е
внесъл следващите се ДТ по образуването на делото и извършване на исканото
изпълнително действие.
Спорният въпрос е свързан
с това, дали вземането на Агенцията има характер на публично по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Безспорно е, че
обществените отношения свързани с насърчаване на заетостта се регулират от
специалния закон. Въпросите за заетостта на гражданите са въздигнати в държавна
политика, чиято цел е да се насърчава заетостта, защита на пазара на труда,
професионално ориентиране и други. Разходите за осъществяване дейността на Агенцията
се формират от бюджетни субсидии и тя се явява второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към Министъра на труда и социалната политика и извършва дейност чрез финансиране от бюджета.Свързаните
с тази дейност разходи представляват публични вземания на държавата и като
такива, те се освобождават от държавни такси по реда на чл.
84, т. 1 пр. 1 ГПК.
Дали едно вземане е публично или
частно се определя от вида на интересите, които то обслужва.В Определение №
599/ 13.07.2010 г. по ч.т.д. № 473/2010 г.ТК- І Т.О.ВКС наред с изброените
публични държавни вземания изрично е
посочено, че когато вземането е на основание държавно вземане въз основа на договор, а не въз основа
на административен акт, то в този случай се касае за частно, а не за публично държавно вземане.В същия акт се сочи още,
че когато се касае за частно държавно вземане, за събирането му законодателят
изрично препраща към общия ред по ГПК (чл.
163, ал.2 ДОПК), който процесуален ред в този случай е избран и от
Агенцията по заетостта, чрез депозиране на заявление по реда на чл. 410
от ГПК.
Правният характер на вземането се определи от основанието, а не от това
какъв е характера на уговорените между страните престации по договора в този
случай, или от целите, интересите, които
се преследват с изпълняваната програма за заетост. Основанието за дълга е
виновното неизпълнение на работодателя на определени клаузи от договора, а не искане за неправомерно получени суми от държавния
бюджет, нито е искане на вземане имащо за предмет държавните средства с които
длъжника „С.-З.“ ЕООД е бил субсидиран.
Ето защо съдът намира,че уговорена неустойка в договора се дължи поради виновно неизпълнение от страна на длъжника, а
не поради това, че договорът е бил финансиран от държавния бюджет, поради което
ДСИ следва да пристъпи към исканото изпълнително действие, посочено в молбата от 03.09.2013г.
Жалбата се явява основателна и разпореждането от 12.11.2018 г. за отказ
да се пристъпи към изпълнение срещу длъжника следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Съдът констатира,че по делото
жалбоподателката не е внесла следващата се ДТ – 15 лв.,затова на основание чл.
77 ГПК следва да се осъди да ги заплати
по см. СГС.
С оглед гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждането от
12.11.2018 г. по изп.дело № 1096/2018 г.,
на ДСИ при Софийски районен съд, с което е отказано да се пристъпи към
ПРИНУДИТЕЛНО изпълнение по молба вх. № 11656/ 03.09.2018 г., спрямо запорираните
МПС-та длъжника
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.