МОТИВИ
към
присъда № 47/16.10.2019 г. по н.ч.х.д. №
1734 по описа на Добричкия районен съд за 2017 г.
На 29.12.2017 г.
С.И.С. с ЕГН ********** ***, е депозирал в Районен съд - Добрич частна тъжба,
по която на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция
срещу Г.Т.Д. ***, за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, преследвано по реда
на частното обвинение.
Квалифицирането
на престъпното деяние е служебно задължение на съда, решаващ делото. Посочената
от тъжителя квалификация на престъплението по наказателни дела от частен
характер не е задължителна за съда. Квалификацията на престъплението се
обуславя от установените факти и обстоятелства по делото, субсумирани по
съответната правна норма, а не според посочената от страната такава. Съдът е
органът, който следва да определи правилната и законосъобразна квалификация на
престъплението, а не страната. Последната е длъжна да изложи в тъжбата си само
фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за наказателно
преследване на дееца, но тя не е задължена да сочи и квалификацията на
извършеното срещу нея престъпление. Това задължение тежи главно върху съда,
който разглежда делото. /В тази насока е и Решение № 443 от 10.VІІІ.1970 г. по
н.д. № 405/70 г., ІІ н.о. на ВС/. Освен описание на обстоятелствата на
престъплението, тъжбата трябва да съдържа и данни за лицето, срещу което се подава.
Безспорно,
в разпоредбите на НПК не е предвидена процедура – да се дава срок за
отстраняване на непълноти в тъжбата, когато се отнасят до нейното необходимо и
задължително съдържание. Тази именно непълнота обаче е наложила още през 1990
г., ОСНК на Върховния съд на Република България да постанови Тълкувателно
решение № 34 от 3.VІІІ.1990 г. по н.д. № 29/1990 г., докладчик председателят на
отделение Т. Т., в мотивната част на което е прието, че
по наказателни дела от частен характер всички спорни въпроси, възникнали по
възражения или искания на страните или констатирани служебно от състава на съда
във връзка с предявените обвинения с тъжбата, подлежат на изясняване при
разглеждане на делото, като съдът е длъжен в пределите на своята компетентност
да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. Застъпеното в
решението на Върховния съд разбиране, задължително за правоприлагащите органи,
изхождащо включително от едно от основните начала на наказателния процес, този
на сега действащия чл. 13 от НПК, е последователно прилагано в ръководната
практика на върховната съдебна инстанция, видно от която, недостатъците на
тъжбата подлежат на отстраняване в даден от съда срок и само ако това не бъде
сторено без уважителна причина, делото може да се прекрати /Виж: Решение № 203
от 27.06.2011 г. на ВКС по н.д. № 1077/2011 г., ІІІ н.о., НК, докладчик
председателят С. Р.; Решение
№ 143 от 31.03.2011 г. на ВКС по н.д. № 63/2011 г., ІІ н.о., НК, докладчик
съдията Е. А.; Решение
№ 717 от 2.04.2003 г. на ВКС по н.д. № 607/2002 г., ІІІ н.о., докладчик съдията
С. Р.; Решение № 93 от 23.03.2010 г. на ВКС по
н.д. № 751/2009 г., ІІІ н.о., НК, докладчик съдията В. И./.
В настоящия случай, съобразно
задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 34 от 3.VІІІ.1990 г.
по н.д. № 29/1990 г. на Върховния съд на Република България, ОСНК, докладчик
председателят на отделение Т. Т.,
както и константната такава на ВКС, с разпореждане от 03.01.2018 г., на
тъжителя е бил даден седемдневен срок за отстраняване на нередовностите в
тъжбата, а именно – да се посочи единния граждански номер /ЕГН/ на подсъдимия, да
се посочи мястото на извършване на престъплението, да се посочат какви и колко
на брой удари, къде /по кои части на тялото, в коя част на главата/ са били
нанесени, начина на нанасяне на ударите /как и с какво са били нанесени – с
крак, с ръка, с юмрук или с дланта/ върху тъжителя С.С., както и да се приложи
документ за внесена държавна такса, съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 1,
изр. 2 от НПК.
В изпълнение
на разпореждането на съдия - докладчика от 03.01.2018г., след депозиране от
страна на частния тъжител на молба с рег. № 1594/24.01.2018 г., ведно с вносна
бележка за внесена държавна такса в размер на 12 /дванадесет/ лв. по сметка на
Районен съд – Добрич, съдът е намерил, че тъжбата отговаря на изискванията на
чл. 81, ал. 1 от НПК.
С
оглед изложените в тъжбата факти и обстоятелства, съдът е квалифицирал описаното
в нея престъпно деяние по чл. 130, ал. 1 от НК.
Относно разглеждането на делото в отсъствие на
подсъдимия:
На 29.12.2017 г. в регистратурата на Районен
съд - Добрич е била депозирана частна тъжба от С.И.С. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, срещу Г.Т.Д. ***, за
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на същата дата с разпореждане на Зам.
адм. ръководител на Добричкия районен съд е било образувано производството по
настоящото дело – н.ч.х.д. № 1734/2017
г.
С тъжбата срещу подсъдимия Г.Т.Д. е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, което не се явява тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
За първото съдебно заседание, проведено на 21.02.2018
г., призовката с адрес за призоваване на подсъдимия Г.Т.Д.
*** е била върната в цялост с отметка, че лицето не живее на посочения адрес,
по данни на живущите на адреса лица, като съдът е отложил разглеждане на делото
за дата 18.04.2018 г. от 09:00 часа.
Обстоятелството, че Г.Т.Д. не живее на адреса било
потвърдено и от приложената по делото докладна записка, изготвена от инспектор И. Д. И. – полицейски инспектор при Първо РУ на МВР-Добрич.
Предвид изложеното и съгласно Решение по
протокол № 6/09.02.2010 г. на ВСС във вр. с чл. 5, ал. 2 & 1 от ПЗР от
Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на
органите на съдебната власт до Национална база данни „Население”, било
възложено на служител при Районен съд - Добрич, оправомощен
съгласно Заповед № 35/17.02.2010 г. на Адм. Ръководител – Председател на
Районен съд – Добрич, да извърши справка в диалогов режим на работа с данни от
автоматизираните информационни фондове на НБД „Население” за настоящия и
постоянен адрес на Г.Т.Д. с ЕГН **********,
като след изготвяне на справката, същият да бъде призован на посочените в нея
адреси.
Съгласно приложената по делото справка, Г.Т.Д. е с
постоянен и настоящ адрес ***. Призовката за призоваване на този адрес е била
върната в цялост с отметка, че по данни от живущите на адреса сем. Райчеви, от
10 години на адреса такова лице не живее, като апартаментът е на „Жилфонд”.
Това обстоятелство се потвърждава и от приложената по делото докладна записка
от Х. В. Н. – мл. експерт при Първо РУ на МВР – Добрич, видно от
която апартаментът е собственост на „***” и
към момента се обитава от С. П. Р., като по
негови данни лице с имена Г.Д. не е живяло на адреса.
За проведеното на 18.04.2018 г. от 09:00 часа съдебно
заседание, подсъдимият Г.Т.Д. е бил редовно призован чрез органите на Първо РУ
на МВР – Добрич на посочения в тъжбата адрес, а именно - град Д., ****, като с
призовката са му били връчени препис от тъжбата с
рег. № 22770/29.12.2017 г. с приложените към нея доказателства, ведно с молба с
рег. № 1594/24.01.2018 г. и разпореждането от 25.01.2018 г. на
съдия-докладчика, като същият е бил уведомен, че в седемдневен срок от
връчването на книжата може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и
да направи нови искания.
Въпреки редовното призоваване за съдебното заседание,
проведено на 18.04.2018 г., подсъдимият не се явил, поради което съдът
постановил принудителното му водене за следващо съдебно заседание, насрочено за
09.05.2018 г. от 09:30 часа.
За насроченото на 09.05.2018 г. съдебно заседание
подсъдимият не е бил воден, като видно от приложената по делото докладна
записка от мл. инспектор Й. М. М., лицето не е
било открито на посочения в тъжбата адрес, като по данни на съседи, Д. не живее
на адреса. В същото съдебно заседание съдът постановил подсъдимият да бъде
обявен за общодържавно издирване с мярка „Установяване на адрес” и връчване на
призовка. Съдът определил след издирване и задържане на подсъдимия, същият да
бъде доведен в Районен съд – Добрич, Наказателно деловодство за връчване на
призовка, като делото било отложено за 04.07.2018 от 10:00 часа.
Подсъдимият Г.Т.Д. е бил обявен за общодържавно
издирване с телеграма № 14354/2018 г. на ГД „НП”, като към 04.07.2018 г. същият
не е бил установен, респективно и не е бил призован за това съдебно заседание.
Видно от приложеното по делото писмо от Първо РУ на МВР – Добрич с рег. №
171700-2613/17.05.2018 г., при проведена беседа с лица, познаващи Д., същите са
споделили, че Д. е на работа в гр. София, като е оставил телефон за връзка.
Съгласно приложения по делото протокол за призоваване по телефон, посоченият за
контакт с Г.Т.Д. телефонен номер е изключен.
За проведените на 26.09.2018 г. и 07.11.2018 г.
съдебни заседания подсъдимият отново не е бил установен и призован.
В проведеното на 14.12.2018 г. съдебно заседание,
съдът е намерил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да
попречи за разкриване на обективната истина, като са налице условията на чл.
269, ал. 3, т. 2 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия,
като е дал ход на делото.
В резултат на проведените оперативно-издирвателни
мероприятия, на 26.02.2019 г. подсъдимият Г.Д. е бил установен, като му е била
връчена призовка за явяване в съдебно заседание, насрочено за 19.04.2019 г.
Същият посочил адрес за призоваване: гр. Д., ***********.
Въпреки редовното призоваване за съдебното заседание, подсъдимият не се явил,
като съдът дал ход на делото в негово отсъствие.
За проведените на 15.05.2019 г., 19.06.2019 г. и
11.09.2019 г. съдебни заседания подсъдимият е бил нередовно призован, тъй като
не е бил открит на посочения от него адрес - гр. Д., ***. Видно от
приложените по делото призовки, същите са върнати в цялост с отметка, че лицето
не живее на адреса, като е бил предишен наемател.
За съдебно заседание, проведено на 16.10.2019 г. и в
което съдебно заседание съдът е постановил присъдата, призовката за подсъдимия
е била върната в цялост с отметка, че от няколко месеца лицето не живее на
адреса. Видно от приложената по делото справка от ОДМВР – Добрич, Г.Т.Д. е
излязъл от Р България през ГКПП Русе – Дунав мост на 15.04.2019 г., като няма
данни за влизане в страната.
Или, в настоящия момент се установява, че подс. Г.Т.Д.
е бил уведомен за започналото срещу него наказателно производство, като същият
се намира извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно.
С оглед изложеното, както и с оглед обстоятелството,
че обвинението спрямо подс. Д. не е за тежко умишлено престъпление, съдът е намерил,
че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за
разкриване на обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал. 3,
т. 4, б. „а” от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, т. нар.
„задочно производство”, в която насока се е произнесъл с протоколни определения
в съдебни заседания, проведени на 14.12.2018 г. и 16.10.2019 г.
Срещу подсъдимия
Г.Т.Д. е предявен от частния тъжител С.И.С. и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск за сумата от 2 000.00 /две хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат
на деянието, предмет на тъжбата, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането, до окончателното погасяване на задължението.
Частният тъжител
С.И.С. е конституиран в качеството на граждански ищец в процеса.
В съдебно
заседание повдигнатото обвинение се поддържа от повереника на частния тъжител.
По пренията повереникът
на частния тъжител излага доводи, че от събраните по делото доказателства се е
установило по безспорен начин извършването на инкриминираното деяние, като се пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му
бъде наложено наказание съобразно разпоредбата на чл. 36 от НК. Претендира се за
уважаване на гражданския иск, както и присъждане на сторените по делото
разноски.
По пренията
защитникът на подсъдимия Г.Т.Д. пледира за признаването му за невинен в извършването
на инкриминираното деяние и оправдаването му по повдигнатото с тъжбата
обвинение, както и отхвърляне на гражданския иск.
След като прецени и съобрази събрания доказателствен
материал, съдът установи от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА страна следното:
Съобразно обстоятелствената част на тъжбата и
допълнението към нея, частният тъжител С.И.С. временно бил отседнал в дома на
св. Г.М.И.,***, *******.
На 12.11.2017 г., между 22:00 ч. и 23:00 часа, в дома
на св. И. дошъл подсъдимият Г.Т.Д., който бил неин съсед. Тримата започнали да
се черпят. След известно време, И. отишла до близкия магазин в квартала.
Непосредствено след излизането на И. от апартамента, подсъдимият Д. започнал да
разпитва С. кой е и защо живее в дома на И., както и в какви отношения е с нея.
С. се опитал да успокои подсъдимия Д., но последният започнал да псува, блъска,
тършува и разхвърля апартамента, търсейки бутилки с алкохол, като се обърнал
към С. с думите: „Дай ракия”. Частният тъжител С. отвърнал, че няма друг
алкохол, след което подсъдимият Д. силно ударил с юмрук С. в областта на лявото
око, в резултат на което, последният временно загуби ориентация и се свлякъл на
земята. С. се опитал да се предпази, скръствайки ръце пред лицето си, а
подсъдимият Д. продължил да го рита, като му нанесъл втори удар, този път в
главата, след което С. загубил съзнание. След като се свестил, С. видял, че Г.И.
се е върнала, която видимо била уплашена от вида му. С. усещал как струйка кръв
се свлича по лицето му, имал ужасяващо главоболие, трудно стоял изправен, виело
му се свят, а клепача на лявото му око бил цепнат и обилно кървял.
На следващия ден – 13.11.2017 г. болката не отминавала
и около 13:30 ч. С.С. посетил Спешното отделение на „Многопрофилна болница за
активно лечение – Добрич” АД, където бил прегледан и му било изписано лекарство
за болките.
На 14.11.2017 г. С.И.С. посетил отделение „Съдебна
медицина” при „МБАЛ – Добрич” АД - гр. Добрич, където му била извършена
съдебномедицинска консултация № 255/2017 г., съгласно която, С.С. е получил
следните увреждания: кръвонасядане на клепачите на
лявото око и разкъсно - контузна рана на долния клепач на същото око.
Анализ на
доказателствения материал:
За потвърждаване на изложеното в частната
тъжба, която няма доказателствена сила и подлежи на доказване в съдебно
заседание, частният тъжител С.И.С. е ангажирал писмени доказателства – заверени
копия на: съдебномедицинска консултация № 255/2017 г. и лист за преглед на
пациент в ДКБ/СО № 26319 от 13.11.2017 г., както и гласни такива, обективирани посредством
показанията на свидетеля Г.М.И..
От страна на защитата на подсъдимия Г.Т.Д.
не са ангажирани писмени или гласни доказателства.
Съдът цени гласните доказателства, ангажирани от
страна на частния тъжител по следния начин:
В съдебно заседание, след покана от председателя на съдебния
състав да изложи във форма на свободен разказ всичко, което й е известно по
делото, след запознаване с отговорността по чл. 290 от НК, св. Г.М.И. пресъздава
разказаното й от тъжителя С.И.С.. Така например в съдебно заседание, св. И. дава
следните показания: „********”/цитат – л.115/.
Показанията на
свидетеля Г.И. съдът счита, че следва да кредитира, дотолкова, доколкото същата
пресъздава разказаното й от частния тъжител по настоящото дело С.С.. Следва да
се отчете, че И. не е очевидец на твърдения нанесен побой от подсъдимия Д. над
тъжителя С., а пресъздава разказаното й от последния. Кредитирайки показанията
на този свидетел, то те не установяват авторството на деянието, тъй като
пресъздават неща, които не са възприети лично. Тук е мястото да се отбележи, че
посредством показанията на св. Г.И. се възпроизвеждат най-вече факти и
обстоятелства, свързани с получените от С. увреждания, които показания
кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска
експертиза.
Видно от заключението на вещото
лице по изготвената, неоспорена и приета от съда съдебномедицинска експертиза, С.И.С.
е получил следните увреждания: кръвонасядане на клепачите на лявото око и разкъсно -
контузна рана на долния клепач на същото око, които увреждания, в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Или, от така направения анализ на
доказателствения материал, съдът намира за безспорно установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Частният тъжител С.И.С. временно бил отседнал в дома
на св. Г.М.И.,***, „*******.
На 12.11.2017 г., между 22:00 ч. и 23:00 часа, в дома
на св. И. дошъл подсъдимият Г.Т.Д., който бил неин съсед. Тримата започнали да
се черпят, като обстановката била нормална. След известно време, И. отишла до
близкия магазин в квартала. След като се върнала, И. видяла, че окото на С. е
надуто. На въпроса й: „Какво е станало?”, С. първоначално отговорил, че нищо не
е станало, като след настояване на И., отговорил: „Ми Г. ме удари с юмрук в
окото”, след което И. изгонила подсъдимия Г.Т. от дома си.
Видно от заключението на
вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда съдебномедицинска
експертиза, С.И.С. е получил следните
увреждания: кръвонасядане на клепачите на лявото око
и разкъсно - контузна рана на долния клепач на същото око, които увреждания, в
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
В случая събраните косвени доказателства за
авторството на подсъдимия обаче не са достатъчни, тъй като не водят до
категоричния и безсъмнен извод за авторството на деянието. Действително няма
пречка осъдителната присъда да бъде изградена само на косвени доказателства,
когато от техния анализ логически следва единственото заключение, че
престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице.
В настоящия случай, анализирайки косвените
доказателства – свидетелските показания на Г.М.И.,
съдът намира, че същите не водят до един-единствен възможен извод, като не
изобличават еднозначно подсъдимия Г.Т.Д., като извършител на деянието.
Иначе казано – събраните доказателства за авторството
на подсъдимия Г.Т.Д. не са достатъчни, тъй като не водят до категоричния и
безсъмнен извод, че именно подсъдимият Д. е автор на инкриминираното в тъжбата
деяние.
При това положение следва да се приеме, че участието
на подсъдимия Г.Т.Д. в извършване на вмененото му престъпление не е доказано по
несъмнен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, с оглед
на което и единственото законосъобразно решение е оправдаването на подсъдимия.
По изложените съображения и като намери, че
обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, съдът призна подсъдимия
за невинен и го оправда по повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл. 130, ал.
1 от НК.
Фактът, че
подсъдимият не са осъществил вмененото му престъпление, налага и
неоснователността на предявената от частния тъжител гражданскоправна претенция,
поради което съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител против подсъдимия
граждански иск в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. за причинените му с
деянието по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 12 ноември 2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен
съдия:
/Данчо
Д./
Мотивите към
присъдата са изготвени на 06.11.2019 г.