Р Е Ш Е Н И Е
№73
гр. Велико Търново, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А.изслуша докл***аното
от председателя адм. дело № 795 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.С.Д. ***, чрез
процесуалният си представител ***.Д. от ВТАК, е обжалвал като незаконосъобразна
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22 – 0311 – 000104
от 08.11.2022 година на младши автоконтрольор в РУ - Павликени, с която му е
наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Поддържа процесуална и
материално-правна незаканосъобразност на заповедта и моли за отмяната и.
Намира, че съставителят на АУАН е действал несъвместимо предвид разпоредбата на
чл.33 от ЗАНН, като освен това не е установено и наличието на наркотични
вещества в кръвта му, след като няма изследване на кръвните му проби,
резултатите от които са единствено меродавни. Претендира разноските по делото.
Ответникът по делото, младши
автоконтрольор в РУ – Павликени при ОДМВР – Велико Търново, не е взел становище
по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становището на жалбоподателят и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество.
Видно е от съдържанието на самата
заповед, че същата е връчена на 08.11.2022 г. на оспорващият, а жалбата е
подадена в съда чрез ответника на 16.11.2022 година, при което е спазен 14
дневния решителен и преклузивен срок за подаването и. Оспорващият е адресат на
заповедта и последната е неблагоприятна за него, поради което е налице
процесуална легитимация за обжалването и.
По същество съдът преценява жалбата като
основателна.
Доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, установяват следната обстановка:
Според
представения по делото АУАН серия GA, №798411 /лист 8 от делото/, на 8.11.2022
година в присъствието на свидетеля П.С.П.е съставен този акт против
жалбоподателят за това, че на същата дата в 13.35 часа на улица „Свети Свети
Кирил и Методий“ в град Павликени, до №22 в посока към СУ „Бачо Киро“,
жалбоподателят управлява автомобил „Ауди“ А3 с №***, собственост на д.и.и..
Жалбоподателят е изпробван за употреба на наркотици или техни аналози в 11,58
часа с техническо средство „Дрегер Дръг Тест“ 5000 с фабричен номер ARMC - 0075, като уредът е дал
полжителна проба за анфетамин и метанфетамин, а номирът на пробата е 106.
Издаден е талон за медицинско изследване № ***, като е посочено и, че Д. е дал
кръвна проба за химичен анализ във ФСМП – гр.Павликени.
Видно от
съдържанието на описаният талон, в него е вписано, ча ответникът е започнал
проверка на жалбоподателя на посочената дата в 11,30 минути, като я е приключил
в 11, 58 часа. Проверката е извършена с „Дрегер Дръг Тест 5000“, като е показан
положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. Изрично е посочено, че
жалбоподателят желае медицинско и химическо изследване, като е посочено, че
следва да се яви във ФСМП – Павликени.
От протокола
за извършената на място проверка се установява, че началото на проверката е в
11, 53 часа, а краят и е в 12,02 часа, като е описано поведението на
жалбоподателя – водач, номера на уреда, с който
е проверен той, както и номера на взетата кръвна проба.
Какви са
изводите на съда?
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица“. Според представената заповед № 366з-4488/31.12.2021 г. на
директора на ОДМВР – Велико Търново /лист 18 от делото/, назначените по график
и/или определни със заповед/план за работа служители на длъжност „младши
автоконтрольор“ в група „Пътен контрол“ в РУ – Павликени при ОДМВР – Велико
Търново може да прилага ПАМ като процесната на територията, обслужвана от
съответното Районно управление, какъвто е и настоящият случай. Посоченото
правомощие за това възниква от заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, съдържанието на която е служебно известно на
съда.
При това положение заповедта за
прилагане на принудителната мярка е валиден административен акт, като той е
издаден от компетентен по степен, материя и територия административен
/полицейски/ орган.
Що се касае до формалната
законосъобразност, то съдът приема, че досежно нарушаването на разпоредбата на
чл.174, ал.3, предложение второ от ЗДвП, което съставлява причината да се приложи мярката, формата на
административния акт е спазена. В случая е отбелязано обстоятелството, което
има значение за разпоредения резултат – управление на конкретно МПС след
употреба на конкретни наркотични вещества. По този начин, макар и лаконично, са
изложени фактическите обстоятелства, квалифицирани като нарушение, даващо
правомощие за прилагане на мярка като оспорената. Със заповедта е посочен
правен резултат, който е следствие на констатираните факти и обстоятелства, и
който според ответника се вписва в една от алтернативните хипотези на нормата
на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, като това изпълнява изискването на закона за
мотивиране на административния акт.
Спазени са съществените
административно-производствени правила при издаването на заповедта, които
гарантират проявлението на принципа, заложен в разпоредбата на чл.7 от АПК.
Заповедта обаче не съответства на
материалния закон.
Според нормата на чл.171, т.1, буква „б“
от ЗДвП „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:
който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи.“.
Както се отбеляза и от съдържанието на АУАН, а и от съдържанието на
резолюцията за прекратяването на административно-наказателното производство се
установява, че жалбоподателят е дал кръвна проба за изследване по реда на чл.7,
ал.2, чл.11 и във връзка с чл.15 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
С оглед на посоченото съдът, още с
разпореждането за насрочване на делото указа на ответника, че следва да
установи всички фактимески обстоятелства, на които се основава разпореденото с
ПАМ и да представи доказателства за проведеното медицинско изследване на
ксръвта на жалбоподателя.
Въпреки изричното указание на съда /лист 18 от делото/, ответникът не
представи доказателства за провеждането на това изследване, нито представи
релевантният протокол за резултатите му, предвиден в чл.24, ал.2 от посочената
Наредба.
Нормата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП е категорична – при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по
реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи. Липсата на тези
установени стойности при наличие на взета от жалбоподателя кръвна проба
означава, че фактическият състав на разпоредбата не е налице и липсва правомощието
за прилагане на принудителната административна мярка.
При това положение следва да се приеме, че е нарушен материалният закон,
тъй като не е проявен посочения в разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП фактически състав, въз основа на който с оспорената ПАМ са разпоредени
визираните в нея правни последици.
Следва
жалбата да се уважи, като на жалбоподателя се присъдят сторените по делото
разноски.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22 – 0311 – 000104 от 08.11.2022 година на
младши автоконтрольор в РУ – Павликени при ОДМВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, да заплати на Д.С.Д. ***, ЕГН **********, разноски по делото в
размер от 610 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :