№ 254
гр. Плевен, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20254400500212 по описа за 2025 година
С решение №81 от 17.07.2024 г. по гр.д. №250/2023 г. Н.ски Районен съд
е:
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от „***“ЕАД-гр. София,
с ЕИК: *** срещу Д. Е. М., с ЕГН: **********, с адреси в гр.София, община
С., бул.“***“ №50, ет.2, ап.5 и в с. ***, общ. Н., ул. „***“ №23, с особен
представител адв. М. Л. от ПлАК, обективно съединени искове по чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от
ЗЗД за признаване за установено по отношение на Д. Е. М., че дължи на „***“
ЕАД сума за консумирана ТЕ в размер на 2 304.25 лв., представляваща
главница, ведно със законна лихва за периода от 11.05.2022 г. до изплащане на
вземането; сумата 345.53 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2019
г. до 11.02.2022 г.; сумата 64.26 лв., представляваща главница, ведно със
законна лихва за период от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата
10.11 лв., представляваща лихва за периода от 31.07.2019 г. до 11.02.2022 г.,
както и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и
това производство.
ПРЕКРАТИЛ производството по гр.д.№250/2023 г. в частта му за
признаване за установено от съда по отношение на Д. Е. М., че дължи на
„***“ЕАД, суми за услуга „ДЯЛОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“.
1
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ФДР “***” ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Недоволен от решението е останал ищецът „***“ЕАД и е подал въззивна
жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове и да бъдат
присъдени направените разноски.
Н.ски Районен съд е оставил без движение жалбата с указания за внасяне
на следващата се ДТ в размер на 27.24 лв. Нередовностите са отстранени на
17.09.2024 г. – с представянето на съответните доказателства и жалбата е
изпратена в Плевенски Окръжен съд, където за разглеждането й е образувано
в.гр.д. №763/2024 г. Въззивната инстанция е счела, че:
- дължимата за въззивното обжалване ДТ е 54.48 лв., т.е. „***“ЕАД
дължи още 27.24 лв.
- въззивната жалба се нуждае от прецизиране, а именно – в коя част се
обжалва решението и в какво се състои искането, с оглед обстоятелството, че
решението има две части – по същество и прекратителна, които подлежат на
обжалване по различен ред.
- Н.ски Районен съд е изпратил, съгласно чл.263, ал.1 от ГПК, препис от
жалбата на Д. Е. М. чрез особения му представител адв. М. Л. от АК-Плевен,
но не е дочакал да се върне надлежно оформен отрязък от съответното
съобщение и на 07.10.2024 г. е изпратил делото в Плевенски Окръжен съд.
- Н.ски Районен съд изобщо не е изпратил, съгласно чл.263, ал.1 от ГПК,
препис от жалбата на третото лице-помагач “***” ЕООД.
С оглед така констатираното, с определение №1414 от 09.10.2024 г.
Плевенски Окръжен съд е:
ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д. №736/2024 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд и е
ВЪРНАЛ делото на Н.ски Районен съд със следните указания за
надлежно администриране на въззивната жалба:
-да бъде оставена без движение въззивната жалба и да бъдат дадени
указания на въззивника да представи документ за внасянето на още 27.24 лв.
от следващата се за обжалването пред въззивната инстанция ДТ.
-да бъде оставена без движение въззивната жалба и да бъдат дадени
указания на въззивника да прецизира в коя част се обжалва решението и в
какво се състои искането.
-след отстраняване нередовностите на въззивната жалба препис от нея
да бъде връчен съгласно чл.263, ал.1 от ГПК на Д. Е. М. чрез особения му
представител адв. М. Л. от АК-Плевен и на третото лице-помагач “***” ЕООД.
-след надлежно извършена размяна на книжата по чл.263 от ГПК,
редовната въззивна жалба ведно с евентуалните отговори да бъдат изпратени
по компетентност на Плевенски Окръжен съд.
2
С молба от 07.11.2024 г. „***“ЕАД е представило вн.бележка за плащане
на още 27.24 лв. като ДТ и е уточнило, че обжалва решението само в
отхвърлителната му част, не и в прекратителната му част.
Н.ски Районен съд е изпратил отново, съгласно чл.263, ал.1 от ГПК,
препис от жалбата на Д. Е. М. чрез особения му представител адв. М. Л. от
АК-Плевен, който препис е връчен на 13.02.2025 г. и в указания срок – до
27.02.2025 г. вкл. не е депозиран отговор.
Н.ски Районен съд е изпратил, съгласно чл.263, ал.1 от ГПК, препис от
жалбата на третото лице-помагач “***” ЕООД, който препис е връчен на
18.02.2025 г. и в указания срок – до 04.03.2025 г. вкл. не е депозиран отговор.
На 12.03.2025 г. делото е постъпило обратно в Плевенски Окръжен съд,
където за разглеждане на въззивната жалба е образувано в.гр.д. №212/2025 г.
С определение №434 от 18.03.2025 г. въззивната жалба е приета за допустима
и редовна. На 04.04.2025 г. „***“ЕАД-гр. София е представило платежно
нареждане за плащане на депозит в размер на 572 лв. за заплащане
възнаграждението на особения представител на Д. Е. М. – адв. М. Л. от АК-
Плевен за въззивната инстанция.
В молба от 14.05.2025 г. адв. М. Л. е заявил, че счита обжалваното
решение за правилно и е поискал да бъде потвърдено.
В о.с.з. на 22.05.2025 г. не се е яви нито представител на въззивника,
нито особеният представител на въззиваемия. След о.с.з. – на 23.05.2025 г. по
делото е постъпила молба, с която се поддържа въззивната жалба и се на
основание чл.80 от ГПК да бъдат присъдени разноски за юриск.
възнаграждение в размер на 200 лв., направени във въззивното производство.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
“***” ЕАД твърди, че Д. Е. М. като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, община С., бул. „***“ №50, ет.2, ап.5, е бил клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката и че като такъв не е погасил:
-задълженията си за стойността на топлинната енергия, потребена през
периода от м. май 2018 г. до м. април 2021 г., възлизащи на общо 2 304.25 лв.
Сочи се, че дължимите суми са начислявани от “***” ЕАД на база прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период „***” ЕООД е изготвяло
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
в съответствие с Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
- задълженията си за стойността на услугата „дялово разпределение“ за
периода от м. юни 2019 г. до м. април 2021 г., възлизащи на общо 64.26 лв.
В исковата молба се твърди още, че дължимите за стойността на
топлинната енергия и на услугата „дялово разпределение“ месечни суми
следвало да се заплащат в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на “***” ЕАД. Неизпълнението на това задължение
3
породило основание да се претендират следните лихви за забава:
-върху главницата, представляваща стойност на топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г. в размер на 345.53 лв.
-върху главницата, представляваща стойност на услугата „дялово
разпределение“, начислена за периода от 31.07.2019 г. до 11.02.2022 г. в размер
на 10.11 лв.
Ищецът твърди, че в производството по ч.гр.д. №223/2022 г. по описа на
Н.ски Районен съд му е издадена заповед за изпълнение за горепосочените
суми, която е връчена на Д. Е. М. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Това
наложило приложението на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Със съобщение, връчено
на 11.05.2023 г., на “***” ЕАД е указано да предяви иск по чл.422 от ГПК и на
29.05.2023 г. дружеството е предявило иск с петитум: да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
- 2 304.25 лв. – главница за консумирана топлинна енергия в имота,
находящ се в гр. София, община С., бул. „***“ №50, ет.2, ап.5, за периода от м.
май 2018 г. до м. април 2021 г.;
- 345.53 лв. – мораторна лихва върху тази главница, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г.;
- 64.26 лв. – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от
м. юни 2019 г. до м. април 2021 г.;
-10.11 лв. – мораторна лихва върху тази главница, начислена за периода
от 31.07.2019 г. до 11.02.2022 г.
- законната лихва върху двете главници, начислена от 22.02.2022 г. до
изплащането им.
Д. Е. М. не е намерен на постоянния и настоящ му адрес. С писмо изх.
№1275/19.10.2023 г. на Адвокатска колегия Плевен е определен адв. М. Л. за
назначаване като особен представител на Д. Е. М.. Възнаграждението на
особения представител в размер на 572 лв. е платено от ищеца.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на адв.
М. Л. на 30.11.2023 г., но в указания срок той не е депозирал отговор и така
той е загубил възможността да направи това по-късно, съгласно чл.133 от
ГПК.
В първото по делото о.с.з. на 22.02.2024 г. адв. М. Л. е заявил, че няма
възражения по доклада и че не възразява да бъдат уважени доказателствените
искания на ищеца. Не е направил собствени доказателствени искания.
Особеният представител на ответника не е възразил срещу
заключенията на ВЛ по СТЕ и по СИЕ и те са приети от първоинстанционния
съд. В последното о.с.з. на 06.06.2024 г. адв. М. Л. е заявил, че не може да се
ангажира ъс становище относно основателността на иска, но моли да се
съобразят заключенията по СТЕ и по СИЕ във втория вариант.
В обжалваното решение Н.ски Районен съд абсолютно необосновано е
4
приел, че особеният представител е направил своевременно възражение за
погасяване по давност на процесното вземане за стойността на топлинната
енергия и че това възражение е основателно. Така е, защото първо: в нито
един момент от първоинстанционното производство адв. М. Л. не е правил
възражение за погасяване по давност на процесните вземания и второ:
погасителната давност не се прилага служебно, а само при своевременно и
надлежно направено възражение на ответника. Ето защо въззивната
инстанция няма да обсъжда въпроса за погасителната давност.
В обжалваното решение Н.ски Районен съд абсолютно неправилно е
приел, че процесното вземане за стойността на услугата „дялово
разпределение“ не принадлежи на “***” ЕАД, а на „***” ЕООД. Вместо да
отхвърли претенцията като неоснователна, е приел, че е предявено чуждо
право и че иска в тази му част е недопустим. Прекратил е съответно
производството – в частта му за разглеждане на иска относно вземането за
стойността на услугата „дялово разпределение“. В тази част решението не е
обжалвано и е влязло в сила. В обжалваното решение има и диспозитив за
отхвърляне като неоснователен на предявения иск, в т.ч. и относно вземането
за 64.26 лв. – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от м.
юни 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва, начислена от
22.02.2022 г. до изплащането й и относно вземането за 10.11 лв. – мораторна
лихва върху тази главница, начислена за периода от 31.07.2019 г. до 11.02.2022
г., поради погасяване на по давност на тези вземания. Ето защо въззивната
инстанция дължи произнасяне относно съществуването и на това вземане.
Не е спорно, че Д. Е. М. е собственик на имот, находящ се в гр. София,
община С., бул. „***“ №50, ет.2, ап.5. Представените в тази насока
доказателства /на стр.14-16/ не са оспорени от особения представител.
Не е спорно, че сградата, в която се намира процесния имот, е законно
присъединена към топлопреносната мрежа и че е била топлоснабдена през
процесния период.
Не е спорно, че етажната собственост, находяща се в гр. София, община
С., бул. „***“ №50, е сключила с “***” ЕООД договор за извършване на
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“. Представените в тази
насока доказателства /на стр.17-25/ не са оспорени от особения представител.
“***” ЕООД е конституирано по делото като трето лице-помагач на ищеца.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Въззивната инстанция намира, че следва да бъде добавено следното:
ЗЕ разпорежда писмени договори за продажба на топлинна енергия да се
сключват при общи условия само с потребители, извършващи стопанска
дейност. Възможно е етажните собственици да учредят асоциация на
потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, в който
случай също следва да се сключи писмен договор за продажбата на топлинна
5
енергия /чл.149, ал.1, т.4 от ЗЕ/. По делото няма данни етажните собственици
в сградата-етажната собственост с адрес: гр. София, община С., бул. „***“
№50, да са учредили асоциация. Спрямо тези етажни собственици и в
частност спрямо Д. Е. М. действа правилото на чл.150, ал.1 от ЗЕ, според
което продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл.150, ал.2 от ЗЕ/. В случая действащите през процесния
период Общи условия на „***”ЕАД са публикувани във вестник „Монитор” и
са в сила от 10.07.2016 г.
Като титуляр на вещно право на собственост върху недвижим имот,
намиращ се в топлофицирана сграда в режим на етажна собственост, Д. Е. М.
е потребител на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, т.е. без да е необходимо сключването на писмен договор между
него и топлопреносното предприятие. Сключването на писмени споразумения
е предвидено, само когато в срока по чл.150, ал.3 от ЗЕ потребителите, които
не са съгласни с общите условия, са внесли заявление с предложение за
специални условия и те са били приети от съответното топлопреносно
предприятие. По делото няма данни Д. Е. М. да е заявил по посочения ред
несъгласието си с Общите условия на „***”ЕАД.
Съгласно чл.22, ал.2 от Общите условия, клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец, а не на този търговец. Вътрешните отношения
между „***”ЕАД и “***” ЕООД са регламентирани от приложен договор №Д-
О-67/03.06.2020 г.
За да отговори на релевантните въпроси относно съществуването и
размера на процесните вземания, Н.ски Районен съд е назначил СТЕ и СИЕ.
Видно от заключението по СТЕ на ВЛ инж. К.Б., общият топломер в
сградата-етажна собственост /СЕС/ е бил изправен и отчитан редовно.
Технологичните разходи в абонатната станция са определяни правилно.
Спрямо абоната е спазена методиката при разпределение на топлинна енергия
за сградна инсталация и за отопление на процесния имот.
Видно от заключението на ВЛ инж. Т.И., за процесния потребител с
абонатен №*** е начислявана топлинна енергия за отопление, топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация и топла вода.
За първият отоплителен сезон май 2018 г. – април 2019 г. начислените на
база потребление за предходен период по прогнозни фактури суми възлизат на
784.62 лв. След приключване на отоплителния сезон и преизчисляване, е
издадена обща фактура за отопление и подгряване на топла вода в размер на
904.29 лв. След извършено изравняване са доначислени суми за БГВ и
отопление по две фактури от август 2019 г. за 9.40 лв. и за 0.97 лв., за които са
6
издадени дебитни известия. Така общата начислена сума за отоплителен
сезон май 2018 г. – април 2019 г. е в размер на 914.66 лв., а лихвата за
забава от изискуемостта до 11.02.2022 г. е 216.48 лв.
За втория отоплителен сезон май 2019 г. – април 2020 г. начислените на
база потребление за предходен период по прогнозни фактури суми възлизат на
891.90 лв. След приключване на отоплителния сезон и преизчисляване, е
издадена обща фактура за отопление и подгряване на топла вода в размер на
751.31 лв. След извършване на корекции (тъй като е установено, че са
начислени по прогнозните фактури по-големи суми) е издадена фактура
№***/31.07.2020 г. за 701.49 лв. Лихвата за забава от изискуемостта до
11.02.2022 г. е 100.37 лв.
За третия отоплителен сезон май 2020 г. – април 2021 г. начислените на
база потребление за предходен период по прогнозни фактури суми възлизат на
692.06 лв. След приключване на отоплителния сезон и преизчисляване, е
издадена обща фактура за отопление и подгряване на топла вода в размер на
720.10 лв. След приспадане на плащане в размер на 32 лв. се установява
неизплатена сума за отоплителен сезон май 2020 г. – април 2021 г. в
размер на 688.10 лв. по фактура ***/31.07.2021 г., а лихвата за забава от
изискуемостта до 11.02.2022 г. е 28.68 лв.
Общо за трите отоплителни сезона се дължат 2 304.25 лв. и лихва
345.53 лв.
ВЛ е изчислило още, че за услугата „дялово разпределение“ за
процесния период от юни 2019 г. до април 2021 г. се дължат общо 64.26 лв.,
а лихвата за забава изчислена помесечно за всяка главница с натрупване
от 31.07.2019 г. до 11.02.2022 г. е 10.11 лв.
Заключенията по СТЕ и по СИЕ потвърждават съществуването на
процесните вземания в претендираните размери. Заключенията не са оспорени
от особения представител на ответника. Не са оспорени и документите, въз
основа на които са направени експертните изводи. Въззивната инстанция
намира, че на база представените писмени доказателства и приетите
експертни заключения може да се направи извода, че предявеният иск е
изцяло основателен. Като е достигнал до обратния извод, Н.ски Районен съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде изцяло отменено.
Вместо него следва да се постанови решение, с което да бъде изцяло уважен
предявения установителен иск по чл.422 от ГПК.
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая „***”ЕАД е направило в заповедното производство разноски
7
за ДТ в размер на 54.48 лв. и за юриск. възнаграждение в размер на 50 лв. и е
поискало присъждането на тези разноски – общо 104.48 лв.
В първоинстанционното исково производство „***”ЕАД е направило
разноски за ДТ в размер на 54.48 лв., за депозити за възнаграждение на ВЛ в
размер на общо 2 041 лв., за юриск. възнаграждение в размер на 100 лв., за
възнаграждение на особения представител в размер на 572 лв. и е поискало
присъждането на тези общо 2 767.48 лв.
Във връзка с въззивното обжалване „***”ЕАД е направило разноски за
ДТ в размер на 54.48 лв., за юриск. възнаграждение в размер на 100 лв., за
възнаграждение на особения представител в размер на 572 лв. и е поискало
присъждането на тези общо 726.48 лв.
При този изход на спора по същество, Д. Е. М. следва да бъде осъден да
заплати в полза на ***”ЕАД сумата от 104.48 лв., явяваща се разноски,
направени в заповедното производство, сумата от 2 767.48 лв., явяваща се
разноски, направени в първоинстанционното производство и сумата от 726.48
лв., явяваща се разноски, направени във въззивното производство на исковия
процес, всички разноски – съобразно изхода на спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№81 от 17.07.2024 г. по гр.д. №250/2023 г. по описа на Н.ски Районен съд в
частта му, с която са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените от
„***“ЕАД-гр. София, с ЕИК: *** срещу Д. Е. М., с ЕГН: **********, с адреси
в гр.София, община С., бул.“***“ №50, ет.2, ап.5 и в с. ***, общ. Н., ул. „***“
№23, с особен представител адв. М. Л. от ПлАК, обективно съединени искове
по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД и
чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на Д. Е. М., че
дължи на „***“ ЕАД: сума за консумирана ТЕ в размер на 2 304.25 лв.,
представляваща главница, ведно със законна лихва за периода от 11.05.2022 г.
до изплащане на вземането; сумата 345.53 лв., представляваща лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г.; сумата 64.26 лв., представляваща
главница, ведно със законна лихва за периода от 11.05.2022 г. до изплащане на
вземането; сумата 10.11 лв., представляваща лихва за периода от 31.07.2019 г.
до 11.02.2022 г., както и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и това производство и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, че съществуват следните вземания на „***“ЕАД-гр.
София, с ЕИК: *** от Д. Е. М., с ЕГН: **********, в качеството му на
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община С., бул.
„***“ №50, ет.2, ап.5 и потребител на топлинна енергия с №***, за
изпълнението на които вземания е била издадена заповед по чл.410 от ГПК по
8
ч.гр.д. №223/2022 г. по описа на Н.ски Районен съд, а именно:
- 2 304.25 лв. – главница за консумирана топлинна енергия в имота,
находящ се в гр. София, община С., бул. „***“ №50, ет.2, ап.5, за периода от м.
май 2018 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва, начислена от
22.02.2022 г. до изплащането на главницата.
- 345.53 лв. – мораторна лихва върху тази главница от общо 2 304.25 лв.,
начислена за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г.;
- 64.26 лв. – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от
м. юни 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва, начислена от
22.02.2022 г. до изплащането на главницата.
-10.11 лв. – мораторна лихва върху тази главница от общо 64.26 лв.,
начислена за периода от 31.07.2019 г. до 11.02.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Е. М., с ЕГН: **********
да заплати в полза на „***“ЕАД-гр. София, с ЕИК: *** сумата от 104.48 лв.,
явяваща се разноски, направени в заповедното производство, сумата от
2 767.48 лв., явяваща се разноски, направени в първоинстанционното
производство и сумата от 726.48 лв., явяваща се разноски, направени във
въззивното производство на исковия процес, всички разноски – съобразно
изхода на спора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9