Р Е Ш Е Н И Е
07.01.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, VІІІ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
При
участието на секретаря Татяна Шуманова и прокурор Иван
Аврамов, след като разгледа докладваното от съдия Мумджиева В. Н. О. Х. Д. 4528 по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.
Образувано
е по повод постъпил протест от Софийска районна прокуратура срещу присъда от
18.06.2019г. по НОХД 18658/2018г. на СРС, НО, 8 състав, с която подсъдимият К.Л.Р.
е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 183, ал.1 НК,
извършено в периода от 01.05.2017г.- 31.01.2018г. На основание чл. 183, ал.3 НК подсъдимият не
е наказан, тъй като преди постановяване на присъдата от първата съдебна
инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици
за пострадалата. На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият е осъден да заплати
в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 82,11 лева, в
полза на СРС разноски за експертизи в размер на 280 лева, а на основание чл.
190, ал.2 НПК – да заплати сумата от по пет лева за всеки служебно издаден 1
бр. изпълнителен лист.
В
протеста се твърди, че постановената присъда е неправилна, тъй като е нарушен
материалният закон. Наведени са доводи, че съгласно присъда на СРС, НО, 152
състав по НОХД 4108/2017г., влязла в законна сила на 04.04.2018г., подсъдимият
бил признат за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.
183, ал.1 НК, извършено за периода от 01.07.2015г. – 29.02.2016г. По това
наказателно производство не е бил наказан на основание чл. 183, ал.3 НК, тъй
като преди постановяване на присъдата от първата съдебна инстанция е изпълнил
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалата. В
протеста се твърди, че критерият за повторност следва да се преценява към
момента на постановяване на присъдата или с други думи, че съдът е следвало да
прецени към 18.06.2019г. дали е налице влязъл в сила друг съдебен или
прокурорски акт, с който да е била приложена разпоредбата на чл. 183, ал.3 НК.
Навеждат се доводи, че е ирелевантно обстоятелството, че и двете деяния, за
които подсъдимият е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по
чл. 183, ал.1 НК, са били извършени при условията на реална съвкупност. Във
връзка с изложеното по-горе в протеста е формулирано искане въззивният съд да
потвърди изводите на първата съдебна инстанция за виновно извършено
престъпление по чл. 183, ал.1 НК, но да отмени приложението на чл. 183, ал.3 НК
и на основание чл. 78а НК да освободи подсъдимия от наказателна отговорност,
като му наложи административно наказание „глоба“.
Протестът
е бил администриран съгласно изискванията на чл. 321 НПК, като вносителят е
уведомен за изготвянето на мотиви, но не се е възползвал от възможността да го
допълни. Препис от него е връчен на СРП, на малолетната К.Р. чрез нейната
майка К.Д., както и на подсъдимия.
Посочените страни са били уведомени за изготвянето на мотивите към присъдата,
но не са упражнили правото си да внесат становище или възражения срещу доводите
в протеста.
Съдът
в свое определение от 08.11.2019г., след като е обсъдил предпоставките на чл.
327 НПК, е счел, че не са налице основания да бъде допуснат до разпит
подсъдимия, свидетели и вещи лица. Съдът е допуснал събирането на писмени
доказателства, а именно справка за съдимост.
В
производството пред съда прокурорът поддържа протеста по изложените в него
доводи.
Процесуалният
представител на частния обвинител К.Д. се явява лично и заявява, че няма да
изразява становище по протеста.
Подсъдимият
упражнява лично правото си на защита. В последната си дума моли първоинстанционната
присъда да се потвърди.
Съдът,
след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и в
пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за установено следното.
Подсъдимият К.Л.Р. е български гражданин, роден на ***г***,
неосъждан, със средно образование, работещ, живущ ***, с ЕГН **********.
Първоинстанционният съд е приел за установено от
фактическа страна, че подсъдимият и свидетелката К.Г.Д. заживели на семейни
начала. В резултат от съжителството им през месец януари 2011 г. се родило дете
- К.К.Р.. В последствие двамата се разделили, като за отглеждането на К.Р. се
грижела нейната майка -св. К.Д..
С решение по гр. д. № 11758/13г. на СРС, Брачна
Колегия, 8 състав, влязло в сила на 07.10.2014г., подсъдимият бил осъден да
заплаща месечно издръжка на дъщеря си К.К.Р. в размер на 150.00лв. /сто и
петдесет лева/. Плащането следвало да се извършва чрез нейната майка и законен
представител - К.Д.. Във връзка с присъденото вземане било образувано изпълнително дело. За периода от 01.05.2017г. до 31.01.2018г.
подсъдимият К.Р. не
платил девет пълни месечни вноски от 150 лв., а за периода от
01.05.2017г. до 31.05.2017г. не платил общо една непълна месечна вноска в размер на 40 лв. като
общият размер на дължимата издръжка бил 1 390 лв. На 04.10.2017г. К.Д. подала жалба в
СРП, като отразила фактите,
свързани с дължимата издръжка за
отглеждането на малолетното дете, както и относно липсата на плащане от страна на К.Р..
На
15.10.2017г. в СРП било образувано досъдебно производство № 3585/17г., пр. пр.
№ 39114/17г. по описа на СРП. На
04.10.2018г. подсъдимият К.Л.Р. бил привлечен в процесуалното качество на
обвиняемо лице с постановление по чл.219 НПК, като му било повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Съгласно назначената в хода досъдебното
производство съдебно - оценителна експертиза за периода от 01.05.2017г. до
31.01.2018г. подсъдимият К.Р. дължи внасянето на една непълна месечна вноска в
размер на 40 лв. и девет пълни месечни вноски в размер на по 150 лв., като
общата дължима сума възлиза в размер на 1 390 лв.
В
производството пред първата съдебна инстанция съдът е приобщил към
доказателствения материал документи, сочещи за извършено плащане на сумата от 1390
лв. по сметка по образуваното изпълнително дело.
Въззивният съд намира, че фактите по делото са
установени правилно, а именно в съответствие със съдържанието на събрания
доказателствен материал - показанията на свидетелката К.Д., писмени
доказателства от досъдебното производство - решение № III-84- 243 от 06.12.2013г. на Софийски
районен съд по гр. д. №
11758/13г., на СРС, Брачна Колегия, 8 състав (л.73-л.77, ДП), удостоверение
за настоящ адрес на К.Д. и и К.Р. (л.71, л.72, ДП), извлечение от движение по
банкова сметка, *** К.Д. (л.96-л.103, ДП), данни за осигуряването на подсъдимия
(л.36 ДП), справка от Агенция по вписванията (л.118, ДП), писмените
доказателства, събрани в производството пред първоинстанционния съд - молба от К.Д.
( л.43, л.44, л. 54-л.58, л. 69-л.70, СП, СРС), извлечение от регистъра на НОИ за
вписани трудови договори –л.45, СП, СРС,
удостоверение от БНБ за разкрити сметки на името на подсъдимия – л.47,
СП, СРС, данни за собственост на търговски дружества (л. 48-л. 49, СП, СРС), запорно съобщение от
ДСИ –л. 51, СП, СРС, свидетелство за съдимост (л.13, л.14, СП, СРС), заключение
на СОЕ, заключение на ДССчЕ въз основа на разпита на вещото лице, свидетелство за
съдимост и писмени доказателства, съдържащи се и в изпълнителното дело.
Споделя
се оценката на първия съд, че в изброените по-горе гласни, писмени
доказателства и експертизи не се очертават съществени противоречия, които да
изискват отделното им обсъждане. Показанията на св. Д. са достоверен източник
на доказателства и в частта относно основния факт са проверени с писмените доказателства по делото /съдебно
решение, платежно нареждане, удостоверения, справки/, както и от заключенията
на СОЕ и ДСОЕ. От СОЕ е установен броят на дължимите вноски, периодът, в който
са станали изискуеми и общата дължима от подсъдимия издръжка. От назначена и изготвена ДССчЕ, е
установено, че дължимите за посочения
по-горе период суми са изплатени. В тази връзка е видно, че в кръга на
безспорно установените факти са осъждането на подсъдимия да заплаща месечна
издръжка в размер на по 150лв., фактът, че в периода от 01.05.2017г. до
31.01.2018г. подсъдимият не е изплатил една непълна в размер на 40 лв. вноска,
както и девет вноски в пълен размер за издръжка на малолетното към този момент дете,
фактът на пълно и цялостно изплащане на дължимите суми по образувано
изпълнително дело № 20192/14г. (на
27.02.2019г. –л.50, СП, СРС), което следва по време повдигането на
обвинение срещу подсъдимия за осъществен от него състав на престъпление по чл.
183, ал.1 НК.
Въззивният съд намира, че СРС е формирал правилни
правни изводи. По изискуемия в разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК начин първият
съд е установил факта на извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК, както и
авторството на деянието. Верен е изводът, че от обективна страна подсъдимият К.
Р. в периода от 01.05.2017г. до 31.01.2018г. в гр. София, кв. „*********след
като е осъден с решение № III-84- 243 от
06.12.2013г. на Софийски районен съд, Брачна колегия 84 състав по гр. дело
№11758/13г., влязло в законна сила на 07.10.2014г. да издържа, като заплаща
месечна издръжка в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева на свой низходящ -
дъщеря си К.К.Р. чрез нейната майка и законен представител К.Г.Д., съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски: една
непълна месечна вноска в размер на 40.00 лева за периода от 01.05.2017г. до
31.05.2017г. и девет пълни месечни вноски от 150.00 лева за периода от 31.05.2017г.
до 31.01.2018г., като общият размер на дължимата издръжка за периода
01.05.2017г. до 31.01.2018г. е 1 390 /хиляда триста и деветдесет/лева. Към
инкриминирания период е налице дължимо активно поведение от субекта на
престъплението, тъй като решението, с което той е осъден да изплаща издръжка, е
влязло в сила преди неговото начало, а именно – на 07.10.2014г. С неплащането на издръжката, за която
подсъдимият е бил осъден, е реализирано престъпно „бездействие”
и именно такава е и формата на изпълнителното деяние на престъпление по чл.183,
ал.1 НК. В хода на проведеното съдебно следствие пред първия съд подсъдимият на
28.02.2019г. изплатил и последната дължима от него вноска за инкриминирания
период, т.е. изпълнил задължението си изцяло.
Правилен е изводът на първия съд, че подсъдимият е
осъществил и субективния състав на престъпление по чл. 183, ал.1 НК. Това е
така, тъй като от субективна страна подсъдимият е съзнавал, че е осъден с
влязлото в сила съдебно решение да изплаща издръжка на малолетното дете К.Р.,
знаел е какъв е размерът на дължимата сума и е знаел, че се изисква активност
от негова страна за изплащане на сумата. Верен е изводът на първия съд, че
подсъдимият от субективна страна е съзнавал, че с неоправдано бездействие при
наличието на дължимо поведение лишава от дължимата издръжка малолетното дете,
т.е. бил е наясно с настъпването на съставомерния обещественоопасен резултат и
с причинно-следствената връзка на инкриминираното бездействие с този резултат. По
изложените съображения въззивният съд също счита, че деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им.
Основният спор между страните се свежда до
материално-правната оценка на фактите от първия съд относно приложението на чл.
183, ал.3 НК. Първата съдебна инстанция е счела, че предвид факта на изплащане
на дължимата парична сума за издръжка в цялост, а именно в размер на 1 390
лева, са налице материално правните предпоставки за приложението на чл.183 ал.3 НК. Вярно е, че първият съд не се е занимал със съдебното минало на подсъдимия,
за да аргументира своята позиция, в какъвто смисъл са отправени критики в протеста.
От друга страна за първи път в протеста от обвинението са изложени подробни доводи
за наличието на материално-правни пречки за приложението на чл. 183, ал.3 НК,
поради което отговор на този въпрос се дължи от въззивния съд.
От справката за съдимост
е видно, че с присъда на СРС, НО, 152 състав по НОХД 4108/2017г., влязла в
законна сила на 04.04.2018г., подсъдимият бил признат за виновен по обвинението
за извършено от него престъпление по чл. 183, ал.1 НК, извършено за периода от
01.07.2015г. – 29.02.2016г. (л.13, л. 14, л.52, л. 53, СП, СРС). По това
наказателно производство той не е бил наказан на основание чл. 183, ал.3 НК,
тъй като преди постановяване на присъдата от първата съдебна инстанция е
изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за
пострадалата. Въззивният също счита, че в този случай се касае за виновно извършено
деяние, което осъществява състав на престъпление, но е обявено от закона за
ненаказуемо, поради настъпването на нови факти след извършването му, които са довели
до отпадане наказуемостта на деянието.
Така спорният въпрос, повдигнат с протеста, е към кой момент следва да се
преценява дали подсъдимият се е ползвал от привилегията по чл. 183, ал.3 НК –
към момента на деянието, за което се провежда съответното наказателно
производство, както е счел първият съд или към момента на постановяване на
присъда по това производство, в какъвто смисъл е искането в протеста.
С оглед приложената справка за съдимост е несъмнено установено, че към момента на постановяване на присъда от
18.06.2019г. по НОХД 18658/2018г. на СРС, 8 състав по обвинението за извършено
престъпление по чл. 183, ал.1 НК, чиято правилност е предмет на настоящото въззивно
производство, не е налице осъждане за
неплащане на дължими вноски за издръжка за периода след 04.04.2018г., т.е. след
влизане в сила на предходно постановен съдебен акт, съгласно който подсъдимият
вече се е ползвал от привилегията по чл. 183, ал.3 НК. Инкриминираният период
по настоящото наказателно производство е от 01.05.2017г. до 31.01.2018г. Следователно и към двата периода, във връзка
с които подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 183, ал.1 НК, но не е бил наказан на основание чл. 183, ал.3 НК, не е била
налице влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Въззивният съд не се
съгласява с доводите в протеста, че нормата на чл. 183, ал.3 НК следва да се
преценява към момента на постановяване на съответния съдебен/прокурорски акт
само и единствено с оглед факта на влязла в сила присъда по чл. 183, ал.1 НК,
без да се държи сметка какъв е бил правният статус на дееца към момента на
деянието.
Съгласно указанията в
Тълкувателно решение № 19/1974г. по н.д. 12/1974г. на ОСНК на ВС, за
да се постанови осъдителна присъда, е необходимо не само да се установи, че
извършеното от виновния деяние съставлява престъпление, но и че е наказуемо.
Така в ТР е изведено правилото, че ако едно деяние съставлява престъпление, но
по различни причини е обявено от закона за ненаказуемо, за него не може да бъде
издадена осъдителна присъда, независимо че е извършено виновно. А щом присъдата
няма осъдителен характер, не следва да
се регистрира в бюрото за съдимост. В т.1 диспозитива на посоченото по-горе ТР ВС е приел, че присъдата по чл. 183, ал. 3 НК не е осъдителна и затова
деецът, макар да е признат за виновен, се счита за неосъждан. От мотивите в
същото ТР става ясно, че под осъждане се разбира присъда, с която е наложено
наказание. В този смисъл присъдата по чл. 183, ал.3 НК не е осъдителна. От
друга страна ВС е приел, че с присъда, с която деецът е
признат за виновен за престъпление по чл. 183, ал.1 НК, но на основание чл.
183, ал.3 НК не е бил наказан, подлежи на регистрация в бюрото за съдимост, подобно
на осъдителните присъди и в този смисъл само доколкото се регистрира е
осъдителна ( в този смисъл са и мотивите в цитираното ТР), т.е. при събраните
доказателства първоинстанционният съд не е имал друг изход освен да признае подсъдимия за
виновен за престъпление по чл. 183, ал.1 НК и на основание чл. 183, ал.3 НК да
не го накаже. Съгласно указанията, дадени
в т.3 от посоченото по-горе ТР, присъдата по чл. 183, ал.3 НК е от значение с оглед
повторността за това престъпление по чл. 28 НК. Тази повторност следва да се
установи с присъда по чл. 183, ал.1 НК, която в този случай е осъдителна, тъй
като налага определено наказание и по правило подлежи на регистрация в бюрото
за съдимост.
Регистрацията на присъда по чл.183, ал.3 НК има правно значение единствено
относно установяването на повторност по
смисъла на чл. 183, ал.3, изр.2 НК, макар и деецът да се счита за неосъждан.
Това е така, тъй като целта на регистрацията на такава присъда в бюрото за
съдимост е свързана с необходимостта да се установи, че подсъдимият вече се е
ползвал от привилегията на чл. 183, ал.3 НК, доколкото е налице забрана да се
ползва от същата повторно. Моментът, към който следва да се преценява дали
деецът вече се е ползвал от привилегията по чл. 183, ал.3 НК, е този, който е
обхванат от инкриминирания период. С други думи, това е моментът на извършване
на деянието. Ако преди извършване на деянието е налице регистриран съдебен акт,
удостоверяващ, че подсъдимият вече се е ползвал от привилегията по чл. 183,
ал.3 НК, следва да се приложи разпоредбата на чл. 183, ал.1 НК. В този смисъл
са и указанията в посоченото по-горе ТР. ВС е приел, че ако
деецът, „след като е признат за виновен и съгласно чл. 183, ал. 3 от НК е
освободен от наказание, наново не изпълни задължението по издръжката в
определения срок, е налице престъпление не по чл. 183, ал. 4 във връзка с чл. 28
от НК, а по ал. 1 или 2 на чл. 183 от НК.“ Макар и правният анализ да се отнася пряко до
повторността по чл. 183, ал.4 НК, той съдържа
указания за приложението на чл. 183, ал.1 НК, в какъвто смисъл е
искането в протеста. Ето защо въззивният съд приема, че този текст от
материалния закон следва да се приложи само ако деецът наново не изпълни задължението си да изплаща издръжка в определения срок, но само след като с влязъл в
сила съдебен/прокурорски акт вече е признат за виновен
и съгласно чл. 183, ал. 3 от НК е
освободен от наказание.
Към изложеното по-горе следва да
се добави и аргументът, че понятието за повторност по смисъла на чл. 183, ал.3,
изр. 2 НК се съдържа в материално-правна
разпоредба и е недопустимо нейното приложение да бъде обвързано с определен
процесуален етап от развитие на наказателното производство, било то с
постановяването на присъда, било то с постановяването на прокурорски акт, с
който се прилага разпоредбата на чл. 183, ал.3 НК.[1] Случаите,
в които определени процесуални действия имат материално-правни последици са
изрично предвидени в НПК (т. напр. приложението на чл. 58а НК в случаите на чл.
372, ал. 4 НПК). Приложението на забраната по
чл. 183, ал.3, изр. 2 НК обаче не
е обвързано с конкретна норма от процесуалния закон. Ето защо в настоящия случай
правилно СРС е извършил преценка за липсата на повторност по чл. 183, ал.3,
изр. 2 НК към момента на деянието, като е съобразил, че към този момент в
справката за съдимост на подсъдимия не е регистриран влязъл в сила съдебен акт,
с който да се установява, че деецът вече се е ползвал от привилегията на чл.
183, ал.3, изр.1 НК.
С
оглед всичко изложено въззивният съд намира, че протестът е неоснователен, а първоинстанционната
присъда е правилна и законосъобразна и следва изцяло да се потвърди.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т.6, чл. 338 НПК, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.06.2019г. по НОХД 18658/2018г. на СРС, НО, 8 състав.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
[1]
Съгласно т.2 от
Тълкувателно решение № 19/1974г. по н.д. 12/1974г. на ОСНК на ВС чл.183, ал.3 НК може
да бъде прилаган както от съда, така и от прокурора.