Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 22.12.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд,                 първо гражданско отделение, I-6 състав

в публичното заседание на четиринадесети декември

две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                                 и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 12187 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена В.П.З., с която предявява срещу С.Л.С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с влязла в сила на 04.11.2019 г. присъда, постановена по н.ч.х.д. № 6777/2018 г. по описа на СРС, НО, 147 състав, ответникът е признат за виновен в това, че на 19.01.2018 г. пред служебния вход на театър „София“, е нанесъл удари с юмрук в лицето на В.П. Златарев, в резултат на което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на клепачите на лявото око външно, разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане по долната устна на устата и охлузване по предната повърхност на дясната подбедрица в средната й трета, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78, ал.1 от НК ответникът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Ищецът твърди, че след като ответникът го ударил с юмрук в лявото слепоочие, почувствал нетърпима, силна болка, причерняло му, бил силно замаян от удара. Твърди се, че ищецът се опитал да избяга и влязъл вътре в театъра, но ответника го последвал и му нанесъл втори удар, при който разбил устата му, счупил му коронка на зъб-втори горен от ляво и после го ритнал силно с крак. От устата на ищеца потекло обилно кръв, получил силен световъртеж. Ответникът избягал, а ищецът стоял вцепенен от страх, унижение и безпомощност, бил много уплашен и изумен. Твърди, че вследствие нанесения му побой, ответникът му причинил следните телесни увреждания: кръвонасядане на клепачите на лявото око, разкъсно-контузна рана /защита хирургически/ на долната устна на устата в ляво, кръвонасядане и охлузване на долната устна в ляво, липса на коронка на втория горен зъб отляво. Ищецът бил на лечение в ИСУЛ, където му зашили раната на устата, направена била рентгенография на главата. Ищецът твърди, че ответникът му причинил неимуществени вреди, изразяващи се в причиняването му на физическа болка, страх и унижение, било засегнато достойнството му на човек работещ в театър „София“, понесъл огромен стрес и унижение и все още ги понася при отиване на работа за упражняване на служебните си задължение. Ищецът твърди, че е понесъл и имуществени вреди в размер на 1000 лв., изразяващи се в лечение на коронката на втория горен зъб в ляво, с фрактура на зъба с изграждане на същия с щифт и фотополимерен композит.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща претърпени от него неимуществени вреди и 1000 лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането-19.01.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения едномесечен срок на 31.03.2021 г. е постъпил отговор от ответника чрез адвокат Н., назначен за особен представител на ответника по реда на чл.95, ал.2 от ГПК.

Ответникът счита исковите претенции за допустими, но неоснователни. Оспорва ги изцяло и по основание, и по размер. Твърди, че в рамките на наказателното производство не са установени имуществени вреди. По отношение на претенцията за неимуществени вреди, твърди че същата е несъразмерна и несъответстваща с установеното като деяние и резултат по н.ч.х.д. № 6777/2018 г. Твърди принос от ищеца по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД с предходно негово агресивно поведение, станало причина за случилото се на 19.01.2018 г.

Ищецът поддържа в съдебно заседание така предявения иск чрез своя процесуален представител. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание, моли съда да отхвърли исковите претенции.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила на 04.11.2019 г. Присъда от 20.05.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 6777/2018 г. по описа на СРС, НО, 147 състав, С.Л.С. е признат за виновен в това, че на 19.01.2018 г. в гр.София, пред служебния вход на театър „София“, нанесъл удар с юмрук в лицето на В.П.З., в резултат на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на клепачите на лявото око външно, разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане по долната устна на устата и охлузване по предната повърхност на дясната подбедрица в средната й трета, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл.чл.128,129 от НК-престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд,  е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на С.Л.С. и вида на телесното увреждане на ищеца- кръвонасядане на клепачите на лявото око външно, разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане по долната устна на устата и охлузване по предната повърхност на дясната подбедрица в средната й трета, са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 04.11.2019 г. присъда от 20.05.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 6777/2018 г. по описа на СРС, НО, 147 състав.

         По делото е прието неоспорено от страните заключение на комплексна СМЕ, от което се установява, че на ищеца са причинени следните травматични увреди: кръвонасядане на клепачите на лявото око, разкъсно-контузна рана /зашита хирургически/ на долната устна на устата отляво, кръвонасядане и охлузване на долната устна на устата, отляво, охлузване на дясната подбедрица, липса на коронката на втори горен зъб отляво, без кръвонасядане на зъбния венец и горната устна на устата отляво. Вещите лица установяват, че тези увреждания могат да се получат от удар с юмрук и са причинили на ищеца по своята медикобиологична характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещите лица установяват още, че изграждането на счупен зъб /коронковата част на зъба/ с щифт и последващо изработване на някакъв вид обвивна корона на същия зъб не се поема от здравната каса. Всеки дентален лекар и зъботехник определят свободно цените за изработване на зъбни конструкции.

         Пред настоящата инстанция са събрани показанията на свидетелката П.Н.Н.-майка на ищеца. Свидетелката установява, че познава ответника бегло. Предстояла женитба на сина й с М., въпреки нейните три изневери. Имали скандали, разправии, неприятности, след това се сдобрили и били решили да се съберат, да живеят заедно. Побоят над сина й, бил свързан с приятелката му М.. С. отишъл без никакъв повод да бие В. в службата и това го видели всички колеги. При този побой С. избил на ищеца преден зъб, разцепил му устата и направил синина на лявото му око. Това наложило да шие уста на В., да се оправи синината и да се лекува предния зъб. Ищецът дълго време ходил на зъболекар, за което ищцата му дала 1000 лв. Свидетелката установява, че от побоя имало най-вече психически последици за сина й, който и към момента не се е оправил, а са минали вече четири години. Първите месеци ищецът не можел да спи, изпадал в паник атаки. Свидетелката викала момчета да стоят с него през нощта, да не е сам. Много бил отчаян и се чувствал много зле психически след побоя. В този период ищецът ходел на работа и колегите му го подкрепили морално, въпреки унижението да го гледат всички в театъра как го бият. Свидетелката установява, че при побоя на ищеца бил избит горен преден зъб, който не бил здрав. И към момента ищецът не може да си намери приятелка, няма желание, страхува се да се обвърже с момичета вече.

Свидетелят П.Р.Р.установява, че с ищеца се познават от деца, съседи са. Знае за побоя между С. и В.. Видял В. един ден след побоя. Имал синина, оток в лявата зона на лицето, разкървавени устни, сцепена устна и избит зъб, преден ляв, горен зъб. Преди имал зъб. Този побой не се отразил на В. добре, психически. И до ден-днешен не е добре, стряска се от много малки неща. Има страх от обвързване, притеснява се да се обвърже с момиче, защото все още се чувства наранен. Доколкото знае, В. пиел някакви успокоителни. Ищецът се чувствал унизен, свидетелят го виждал и да плаче.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

Настоящият състав намира, че с оглед ангажираните и събраните по делото доказателства, предявеният иск е основателен и доказан.

От фактическа страна и с оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд, безспорно се установи и доказа противоправно поведение от страна на ответника, както и получени в пряка причинна връзка от това поведение травматични увреди, от които ищецът е претърпял както неимуществени вреди-болки и страдания.

Съдът приема за недоказана твърдяната от ищеца травма-избита коронка на втори горен зъб отляво, поради което за тази травма не следва да бъде обезщетяван.

Видно от разпита на вещите лица в открито съдебно заседание на 12.10.2021 г., при този избит зъб няма кръвонасядане наоколо, а именно то мотивира травматичния характер на падналата коронка. Освен това ще има болка при допир в корена, който е останал, ако е получено след травматично счупване на коронката, а такава не е констатирана и описана в приетата по делото медицинска документация. На следващо място от показанията на свидетелката-майка на ищеца се установява, че този зъб е бил проблемен преди побоя.

Представената декларация от д-р И.М.Д., не е годно доказателствено средство да установи фрактура на зъба. Първо така представена, тя не представлява медицински документ, удостоверяващ извършен преглед и лечение, а на практика в тази декларация се съдържат свидетелски показания, които не са събрани по предвидения в ГПК ред.

Доколкото не е установена травматичната увреда на зъба, то недоказан се явява и искът за имуществени вреди в размер на сумата от 1000 лв. за лечение на коронка на втори горен зъб отляво с фрактура на зъба за изграждане на същия с щифт и фотополинерен композит. Липсват и доказателства сумата от 1000 лв. да е заплатена на лекуващия дентален лекар.

 Предвид горното предявеният иск за неимуществени вреди и за причинените травматични увреждания: кръвонасядане на клепачите на лявото око, разкъсно-контузна рана /зашита хирургически/ на долната устна на устата отляво, кръвонасядане и охлузване на долната устна на устата, отляво, охлузване на дясната подбедрица, се явява основателен и доказан и ще следва да бъде уважен. Искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По размера на така предявения иск за неимуществени вреди.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на деликта и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки, а именно: че се касае за не тежки телесни увреждания, от които ищецът се е възстановил напълно, не е провеждал болнично и домашно лечение, бил е трудоспособен и е продължил да ходи на работа. От друга страна ищецът се е почувствал унижен, побоят му е нанесен на работното място пред негови колеги, което се е отразило и на психиката му.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 5 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Предвид горното предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 5 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания размер от 30 000 лв.

По съображения изложени по-горе, искът за имуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан.

Ответникът въпреки разпределената му доказателствена тежест и дадената му възможност да ангажира доказателства в тази връзка, не доказа възражението си за принос от страна на ищеца, поради което и така определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.

На основание чл.83, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което съдът присъжда лихва върху главницата от 5 000 лв., считано от датата на деликта 19.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете.

Ищецът е освободен от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 06.11.2020 г., ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 161,29 лв., която е съответна на уважената част от иска.

Ответникът не е правил разноски, съответно не е претендирал такива.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, държавна такса върху уважения размер на иска, а именно: 200 лв., както и сумата от 64,52 лв.-депозити за вещи лица заплатени от бюджета на съда.

Водим от горното Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА С.Л.С., ЕГН **********,***, пл.“*******да заплати на основание чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД на В.П.З., ЕГН **********,*** сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лв./-неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания-кръвонасядане на клепачите на лявото око, разкъсно-контузна рана /зашита хирургически/ на долната устна на устата отляво, кръвонасядане и охлузване на долната устна на устата, отляво, охлузване на дясната подбедрица, настъпили в пряка причинна връзка от деликт-нанесен побой, удари с юмрук в лицето, осъществен на 19.01.2018 г. в гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2018 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 5 000 лв. до претендираната сума от 30 000 лв., както и искът за имуществени вреди в размер на 1000 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 161,29 лв. /сто шестдесет и един и 0,29 лв./-разноски направени от ищеца пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА С.Л.С., ЕГН **********,***, пл.“*******да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху размера на уважения иск-200 лв. /двеста лв./, както и сумата от 64,52 лв. /шестдесет и четири и 0,52 лв./-възнаграждение на вещо лице заплатено от бюджета на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: