№ 117
гр. Перник, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720105331 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД от
АЛ. ЕМ. Д. ЕГН ********** с.Д. общ.П. ул.П. № 60
И чрез адв.М.М. Пл.АК
срещу
“СТИК КРЕДИТ”ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Нови Пазар , ул.“В
Левски“ № 16 вх.2 ет.4 ап.8,предст.от изп.директор Х.Т.
с правно основание чл.26, ал.1, ЗЗД
с който се иска от съда да приеме, че клаузата за неустойка за сумата 299.45лв., дължима по
Договор за потребителски кредит сключен от разстояние № 64322216 / 12.09.2020 – чл.17 от
Договора – за неустойка в размер 299.45лв. разсрочена на 5 вноски като общото задължение
възлизащо на 959.33лв.- е НИЩОЖНА поради сключване в противоречие с чл.11 и чл.19
ал.4 ЗПК вр. чл.22 ЗПК както и чл.143 ал.1 ЗЗП, като се иска прогласяване нейната
невалидност
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че процесните договори за кредит са нищожни поради нарушение
множество разпоредби на ЗПК, които са подробно изложени в исковата молба.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е оспорил иска по
основание и размер, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен.
1
Ответникът твърди, че процесният договор за кредит е породил валидно облигационно
правоотношение между страните, като са спазени всички изисквания на ЗПК.
Твърдят, че клаузата за неустойка по смисъла на чл.8 ал.1 ЗЗД представлява
самостоятелен договор – съглашение между страните и не се прилага ЗПК както и
Директива 2008 / 48, а общите разпоредби на ЗЗД
Причина за такова начисляване на неустойка еби било виновно поведение на ищеца
Позовават се на чл.9 ЗЗД – свободата на договаряне между страните
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно
задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са обвързани от облигационни отношения по Договор за
потребителски кредит сключен от разстояние № 64322216 / 12.09.2020 – чл.17 от Договора
– за неустойка в размер 299.45лв. разсрочена на 5 вноски като общото задължение възлиза
на 959.33лв.
От приложения договор за потребителски кредит се установява, че ответникът е
предоставил на ищцата кредит в размер на 600.00 лева, която тя се е задължила да върне при
условията и в сроковете, посочени в договора.
Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, по начина посочен в чл.6 от
договора, а именно по посочения начин .
Съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е
предоставил сумата в размер на 600.00 лева, представляваща главница , а клаузата за
неустойка предвижда такава в размер почти 1/ 2 от главницата
На първо място, видно е , че е налице „ накърняване на добрите нрави“ по смисъла на
чл.26 ал.1 ЗЗД – а именно – еквивалентност на насрещните престации, с цел изгода за
кредитора
На второ място – предвиден е бил 3 дневен срок от датата на сключване на договора
за предоставяне на обезпечение - банкова гаранция – който кратък срок е практически
невъзможен
Оттук се нарушава и принципа за добросъвестност и справедливост
В този смисъл – многобройна съдебна практика.
От предмета на процесните договори, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът намира, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на
2
чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК).
С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено
задължително тълкуване, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат
от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора
и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави.
В случая неустойката в уговорения размер представляват значителна част (повече от
1/2) от размера на главницата.
Предвид изложеното теза неустойка се явява несъответна на очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция.
Същата по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дълж и при
неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение), но същата не
зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците
от неизпълнението. Подобна клаузи задължават потребителя при неизпълнението на
договора да заплати необосновано висока неустойка. В този смисъл клаузата за неустойка
противоречи на закона и следователно е нищожна.
Отделно от горното следва да се отбележи, че въведените многобройни изисквания за
обезпечение н а потребителски кредит, противоречи на принципа на добросъвестността и
цели да създаде единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се
включи към печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник
на доход на икономически по - силната страна.
В този смисъл клаузата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на
добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
Недействителността на клаузата за неустойка, обаче, не обуславя недействителност
на целия договор – чл. 26, ал.4 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда
недействителност основана на противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.
В случая съдържанието на договора отговаря на изискването за яснота.
Недействителността на отделни клаузи, които не влияят върху основните елементи на
договора и без които той може да породи действие, не следва автоматично да води до
недействителност на цялото съглашение.
3
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и
правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са
от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно – арг. чл. 7, ал. 3
ГПК.
Съгласно чл. 143, т.9 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. Чл.146, ал.3 ЗЗП предвижда, че
обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на
този раздел към останалата част от договора.
Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП е клауза в потребителски
договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и
да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. Индивидуално
уговорена би могла да е и клауза, която се отнася до определяне на основния предмет на
договора, както и до съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна,
съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Подписването на договор за банков кредит от потребителя не
освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи,
оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.
Съгласно чл. 145, ал.2 ЗЗП преценяването на неравноправната клауза в договора не
включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми. В случая се въвежда твърдение за неравноправност на клауза, касаеща
неустойката
В областта на договорните отношения царува свободата на договарянето. Тя обаче не
е безгранична. Нейни ограничители се явяват добрите нрави и императивните правни норми.
Добрите нрави са морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които
законът придава правно значение, като последиците от накърняването им е приравнено на
противоречие на договора със закона. Дали има засягане на добрите нрави следва да бъде
4
преценено конкретно, съобразно установените по делото юридически факти, обуславящи
спорното правоотношение.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице,
когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Нарушението им, водещо до явна нееквивалентност на насрещните
престации, целящо необосновано високо обогатяване, поражда нищожност на сделката или
конкретната уговорка между страните. Противоречие с добрите нрави има тогава, когато със
сделката се договарят необосновано високи цени, третират се неравноправно икономически
по-слабите участници в оборота или се използва недостигът на материални средства на един
субект за облагодетелстване (или дори само създаване на такава възможност) на друг.
Към момента нормативно ограничение на договорната възнаградителна лихва
съществува в ЗПК.
От 23 юли 2014 г. е в сила и изменение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит, което определя петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения като максимална граница, до която може да се уговаря годишен
процент на разходите по договорите за потребителски кредит.
Съществуващият обществен морал преди извършването на посочените законодателни
промени е обосновал предприемането на изменението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което да
ограничи възможността икономически по-силният участник в оборота да налага на по-
слабия условия в договора между тях, при които да реализира необосновано висок приход,
водещ до извод за липса на полагане на грижа на добрия търговец.
Заемодателят следва да преценява платежоспособността на всички свои клиенти и да
не прехвърля риска от неизпълнението на сключваните от него договори на малкото
платежоспособни длъжници, което от своя страна води до значителен приход, надхвърлящ
разходите за дейността му, обичайната печалба, която се полага при такива случаи, без да
предоставя каквато и да е допълнителна престация отвъд заема.
По изложените по –горе съображения съдът намира, че договорите за заем са
валидни, с изключение на клаузата за неустойка като нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
По разноските:
С оглед изхода на делото и и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
му се присъдят разноски съразмерно уважената част от иска.
5
Ищецът е сторил разноски за ДТ -75лева
Налице са основанията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. В договора за правна защита и
съдействие от 07.09.2021г. е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.
Дължимото адвокатско възнаграждение на адв.М М., определено съобразно предвидените
минимални размери в чл. 7, ал.1 2, т.1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в съответствие с уважената част на иска е в размер
300 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД от
АЛ. ЕМ. Д. ЕГН ********** с.Д. общ.П. ул.П. № 60
И чрез адв.М.М. Пл.АК
срещу
“СТИК КРЕДИТ”ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Нови Пазар , ул.“В
Левски“ № 16 вх.2 ет.4 ап.8,предст.от изп.директор Х.Т.
с правно основание чл.26, ал.1, ЗЗД
че клаузата за неустойка за сумата 299.45лв., дължима по Договор за потребителски
кредит сключен от разстояние № 64322216 / 12.09.2020 – чл.17 от Договора – за неустойка в
размер 299.45лв. разсрочена на 5 вноски като общото задължение възлизащо на 959.33лв.-
е НИЩОЖНА поради сключване в противоречие с чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК вр. чл.22
ЗПК както и чл.143 ал.1 ЗЗП, като
ПРОГЛАСЯВА нейната невалидност на основание чл.26 ал.1 ЗЗД
ОСЪЖДА “СТИК КРЕДИТ” ЕООД, с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.Нови Пазар
, ул.“В Левски“ № 16 вх.2 ет.4 ап.8,предст.от изп.директор Х.Т. -
ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. ЕМ. Д. ЕГН ********** с.Д. общ.П. ул.П. № 60- СУМАТА 75
лв.разноски за д.такса
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. “СТИК КРЕДИТ” ЕООД, с ЕИК ********* и
адрес на управление: гр.Нови Пазар , ул.“В Левски“ № 16 вх.2 ет.4 ап.8,предст.от
6
изп.директор Х.Т. -
ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.В. М. ЕГН ********** гр.Пловдив бул.Пещерско шосе № 81 ет.3 Б
– пълн. на ищцата –
сумата 300 лева – адвокатско възнаграждение, за оказаната от него безплатна правна помощ
на АЛ. ЕМ. Д. ЕГН ********** с.Д. общ.П. ул.П. № 60 по гр.д. № 05331/2021 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7