Решение по дело №110/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 1
Дата: 3 януари 2023 г. (в сила от 30 януари 2023 г.)
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20217130700110
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта

 

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   № …....

 

             гр. Ловеч, 03.01.2023 г.

 

        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на пети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

          при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 110/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, сега - ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).  

С обнародваните в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. изменения на ЗУСЕСИФ е изменено заглавието на закона, както следва: Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми.

Настоящето административното дело е образувано след като с Решение № 4005/30.03.2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело № 479/2021 г. е отменено Решение № 200 от 25.10.2020 г. на АдмС Ловеч по адм. д. № 376/2020 г., с което е било отменено Решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция № 01-0800/1369#2 от 13.07.2020 година на  изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр. София и е осъден Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ ) да заплати на Община Луковит разноски по делото в размер на 3 410 лева, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АдмС Ловеч.

Административното дело № 376/2020 г. на АдмС Ловеч е било образувано по жалба от Община Луковит, БУЛСТАТ: ********* с адрес: гр. Луковит, област Ловеч ул. „Възраждане“ № 73, представлявана от И.Д.Г. – кмет на Община Луковит, чрез адв. А.А. – САК против Решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция № 01-0800/1369#2 от 13.07.2020 г. на  изпълнителния директор на ДФЗ.

По наведени в жалбата доводи, че оспореното решение е   незаконосъобразно, като постановено при липса на форма, при неправилно приложение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и несъответствие с целта на закона се иска отмяната му изцяло. Изложени са съображения, че не е налице допуснато от страна на Община Луковит нарушение, което да е с негативно финансово отражение върху бюджета на ЕС,  респективно не е налице основание за налагане на финансова корекция. Твърди се, че решението е издадено в противоречие с материалния закон, т.к. не се касае за нередност по смисъла на т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, приета с ПМС № 57/2017 г. Претендира се присъждане на разноските по делото. 

В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли да бъде отменено обжалваното решение на изпълнителния директор на ДФЗ.  Претендира присъждане на сторените разноски в хода на настоящото съдебно производство, както и сторените по адм. д. № 376/2020 г. по описа на АдмС Ловеч и по адм. д. № 479/2021 г. по описа на ВАС, за което представя списък.

Ответникът по делото – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В предходно представена писмена молба чрез упълномощен юрисконсулт с вх. № 3632/01.11.2022 г., моли съдът да отхвърли жалбата, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установяват следните релевантни за спора факти:

  Община Луковит е ползвател по Договор № 11/07/2/00584 от 10.11.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура” от мярка – 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

С този Договор ДФЗ е поел да извърши последващ контрол на проведените обществени поръчки, да съгласува изцяло или частично /като налага финансова корекция съобразно чл. 9, ал. 1, т. 13 от договора или не съгласува /налага 100% финансова корекция.

Видно от Таблица за одобрени разходи по проекта - приложение 1 към договора, една част от дейностите по проекта, за които е предвидено финансиране, са: т.1. непредвидени СМР; т.2. Вертикална планировка-училищен двор на СУ„Алеко Константинов” и вертикална планировка – спортно игрище УПИ I 2062, ул. „Гето Йошев“; т.3 Реконструкция и ремонт на СУ „Алеко Константинов“, УПИ I 2042, ул. „Възраждане“ № 104, гр. Луковит и съблекални при спортно игрище УПИ I 2062, ул. „Гето Йошев“; т.4. Доставка и монтаж на асансьор в сградата на СУ „Алеко Константинов“; т.5. Доставка и монтаж на съоражения и оборудване - училищен двор СУ „Алеко Константинов“; т.6. Доставка и монтаж на съоражения и оборудване - училищен двор СУ „Алеко Константинов“/баскетболна конструкция – 2 бр. и ханбални врати – 2 бр.; т.7 Доставка и монтаж на съоражения и оборудване - училищен двор СУ „Алеко Константинов“ спортно игрище УПИ I 2062 ул. „Гето Йошев“.

С уведомително писмо № ПП/114 с изх. № 02-0800/2364 от 09.02.2018 г. ДФЗ-Разплащателна агенция във връзка с осъществяване на предварителна проверка върху обществени поръчки, финансирани напълно или частично от средства на Европейските фондове и Договор № 11/07/2/00584  за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура” от мярка – 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, уведомява Община Луковит за възможността да проведе обществени поръчки, вкл. за „Изпълнение на СМР на обект: „Ремонт и реконструкция на СУ „Алеко Константинов“ гр. Луковит, вертикална планировка и огради в УПИ I, кв. 28 по регулационния план на гр. Луковит, ремонт и реконструкция на спортни площадки към СУ „Алеко Константинов“ гр. Луковит, съблекални и огради в УПИ I, кв. 27 по регулационния план на гр.Луковит”. В УП са дадени съответни забележки, с които бенефициента по договора да се съобрази. Посочено е, че при неспазване на дадените указания ДФЗ може да наложи финансови корекции при спазване на цитираното законодателство.

С Решение № 55 от 20.02.2019 г., на основание чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП, кметът на Община Луковит е открил обществена поръчка с предмет: „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьор и доставка и монтаж на фитнес оборудване на открито в СУ „Алеко Константинов“ гр. Луковит, с две обособени позиции: 1. „Доставка и монтаж на асансьор“; 2. „Доставка и монтаж на фитнес оборудване на открито“. За участие в процедурата по обособена позиция 2, оферти са подали трима участници: „Спорт парк фитнес България“ ООД, „Инфраконцепт“ ЕООД и „Азимут спорт“ ООД.  Процедурата е приключила, като Община Луковит е сключила Договор № 57 от 10.05.2019 г. с избрания за изпълнител участник „Спорт парк фитнес България“ ООД.

С уведомително писмо с изх. № 01-0800/1369 от 03.06.2020 г. във връзка с осъществяван от ДФЗ-Разплащателна агенция последващ контрол върху обществени поръчки, ДФЗ е открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.) за посоченото нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП във вр. с чл. 116, ал. 1 от ЗОП, което е отнесено към т. 23  от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В писмото е посочено и че за посоченото нарушение финансовата корекция е в размер на 25 %.  С писмото е предоставена възможност на Община Луковит в срок от 14 дни да представи пред ДФЗ писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, като при необходимост да приложи доказателства.

В срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.), бенефициентът е депозирал възражение с изх. № 01-1614/16.06.2020 г. (вх. № 01-800/1369#1/17.06.2020 г.) срещу тези констатации с изложени подробни съображения. 

На 13.07.2020 г. е издадено оспореното в настоящото производство Решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция № 01-0800/1369#2/13.07.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, в приложимата редакция, (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.), чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, чл. 50, ал. 8 и 9 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., ответният административен орган: 

I. Съгласува частично проведената на основание чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП обществена поръчка с предмет: „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьор и доставка и монтаж на фитнес оборудване на открито в СУ „Алеко Константинов” гр. Луковит по обособена позиция: 2. Доставка и монтаж на фитнес оборудване на открито по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура” от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони” от Програмата за развитие па селските райони за периода 2014 - 2020 г., с избран изпълнител „Спорт парк фитнес България“ ООД, по Договор № 11/07/2/0/00584 от 10.11.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФЗ - РА и Община Луковит с УРН 417935;

II. На основание чл. 3, ал. 2, предложение второ от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове за: нарушение на чл. 2, ал. 1 от ЗОП; нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 от ЗОП, изразяващо се в допускане на съществено изменение по смисъла на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП, определя финансова корекция в размер на 25 % от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване по договора за възлагане па обществената поръчка, със стойност па договора за възлагане на обществената поръчка в размер на 67 509,00 лв. без ДДС.

Оспореното решение е мотивирано с това, че е налице отклонение в срока за доставка, който е бил и показател за оценка на техническите предложения за участие в обществената поръчка. Прието е, че вместо заложения срок за доставка от 30 календарни дни, оборудването е доставено с осемнадесет дни закъснение. Както и че в конкретния случай е налице съществена промяна в срока на доставка, елемент на договора, сключен между избрания изпълнител „Спорт парк фитнес България“ ООД и бенефициента Община Луковит. Административният орган е приел, че изменението прави изпълнения договор съществено различен по характер от първоначално сключения и промяната попада в обхвата на чл. 116, ал. 5, т. 2 от ЗОП - „изменението води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата“, т.е. засяга предмета на договора и е съществено, съгласно разпоредбата на Закона за обществените поръчки. Счел е, че е налице  отклонение от разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП във връзка с чл. 116, ал. 1 от ЗОП. Приел е, че така посочените нарушения попадат в обхвата на т. 23 „Незаконосъобразни изменения на договора за обществена поръчка“ на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Посочено е, че размерът на финансовата корекция е определен чрез прилагане на пропорционален метод и по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като с оглед на естеството на нарушенията не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението за незаконосъобразно изменение на договора върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора.

Решението е връчено на кмета на Община Луковит на 16.07.2020 г., видно от известието за доставяне на лист 667 от адм. д. № 376/2020 г. по описа на АдмС Ловеч.      

По делото е приета административната преписка по издаване на оспорения акт.

В съдебното производство по адм. д. № 376/2020 г. оспорващият е ангажирал по реда на чл. 192 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК представянето от „Спорт парк фитнес България“ ООД на договор за извършване на строително-монтажни работи, Приложение 1 към договора, Протокол 1 за приемане на СМР, фактура за аванс, фактура по протокол 1, фактура за монтаж, пътни листи за извършени доставки до обекта в гр. Луковит – 5 броя (л. 786 до л. 798 от адм. д. № 376/2020 г. по описа на АдмС Ловеч).

За изясняване на делото от фактическа страна по делото е била изслушана и приета без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава.

От експертното заключение се установява, че с договор № 59/28.06.2018 г. „Еврострой РН“ ЕООД гр. Плевен е определен за изпълнител на ОП с предмет: Изпълнение на СМР на обект „Ремонт и реконструкция на СУ “Ал. Константинов“ гр. Луковит вертикална планировка и огради в УПИ I, кв.28 по регулационния план на гр. Луковит, ремонт и реконструкция на спортни площадки към СУ“Ал. Константинов“ гр. Луковит, съблекални и огради в УПИ I, кв.27 по регулационния план на гр. Луковит. Срокът за изпълнение на договора по СМР е 360 календарни дни. Съгласно предвидените в количествено стойностната сметка към договора СМР „Еврострой РН“ ЕООД трябва да извърши ремонт и реконструкция на спортни площадки към СУ “Ал. Константинов“ гр. Луковит, както и ремонт на спортно игрище, УПИ 1-2062, ул. „Гето Йошев“ гр. Луковит. Строителните дейности по ремонт на тези спортни площадки и игрища, както и дейностите по ремонт на физкултурен салон на СУ “Ал. Константинов“ гр. Луковит са свързани с (предшестващи) дейностите по изпълнение на обществена поръчка с предмет доставка и монтаж на фитнес съоръжения и оборудване, една част от които в училищен двор на СУ „Ал. Константинов“ гр. Луковит, една част във физкултурен салон на СУ „Ал. Константинов“ гр. Луковит и една част на спорно игрище, УПИ 1-2062, ул. „Гето Йошев“ гр. Луковит.

Вещото лице е дало заключение, че строителните дейности по ремонт на тези спортни площадки и игрища, както и дейностите по ремонт на физкултурен салон на СУ “Ал. Константинов“ гр. Луковит са свързани с (предшестващи) дейностите по изпълнение на обществена поръчка с предмет доставка и монтаж на фитнес съоръжения и оборудване, една част от които в училищен двор на СУ“Ал. Константинов“ гр. Луковит, една част във физкултурен салон на СУ “Ал. Константинов“ гр. Луковит и една част на спорно игрище, УПИ1-2062, ул. „Гето Йошев“ гр. Луковит. Изтъква, че няма как да се монтира фитнес оборудването преди да са завършили всички строителни дейности по ремонта на спортните площадки и игрищата и физкултурния салон на СУ “Ал. Константинов“.

Вещото лице е установило още, че дейностите по договора за строителство са приключили на 26.09.2019 г., съгласно констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа, а дейностите по договора за доставка и монтаж на фитнес съоръжения и оборудване също са приключили на 26.09.2019 г. с приемо-предавателен протокол № 2/26.09.2019 г. Съществуват три броя пътни листи за доставката на фитнес уреди за монтаж на открито с дати 15-17.07.2019 г. и два броя пътни листи доставка на оборудване за баскетбол, волейбол и футбол с дати 20-21.08.2019 г.

Като документи, въз основа на които е направило крайния си извод, че точно възложените уреди (с всяко от двете възлагателни писма) са доставени на съответните дати, за които са представени пътни листове, вещото лице е посочило пътните листи (л. 794-798 от адм. д. № 376/2020 г. по описа на АдмС Ловеч), както и договор за извършване на строително-монтажни работи (л. 787-788 от адм. д. № 376/2020 г. по описа на АдмС Ловеч), като този договор е за направа на фундаменти за фитнес уреди и спортни съоръжения в двора на СУ „Алеко Константинов“ гр. Луковит. Вещото лице е посочило, че крайният срок на  договора за направа на тези фундаментите е 27.06.2019 г., което означава, че през последващия етап, през месец юли е било възложено започването на монтажните дейности. Според експерта, договорът е бил във връзка с това, че е било възможно монтирането след тези възлагателни писма, т.е. възлагателните писма последват този договор, както трябва да бъде чисто технически и технологично.

При изслушването в съдебно заседание по адм. д. № 376/2020 г. по описа на АдмС Ловеч вещото лице пояснява, че в пътните листи № 1/15.07.2019 г., № 2/16.07.2019 г., № 3/17.07.2019 г., № 6/20.08.2020 г. и № 7/21.08.2020 г., е описано какво се превозва на тези дати, като на първите три дати е описано, че се доставят фитнес уреди за монтаж на открито, но липсва бройката. В пътен лист № 1/15.07.2019 г. в забележка пише: превоз на фитнес уреди за монтаж на открито. В пътен лист № 2/16.07.2019 г., в забележка пише: транспорт на фитнес уреди за монтаж на открито/връща се празен. В пътен лист № 3/17.07.2019 г. в забележка пише: транспорт на фитнес уреди за монтаж на открито/връща се празен. В пътен лист № 6/20.08.2020 г. в забележка пише: доставка на оборудване за баскетбол, волейбол и футбол. В пътен лист № 7/21.08.2020 г. в забележка пише: доставка на оборудване за баскетбол, волейбол и футбол.

С Решение № 200/25.10.2020 г. на АдмС Ловеч по адм. д. № 376/2020 г. е отменено Решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция № 01-0800/1369#2 от 13.07.2020 година на  изпълнителния директор на ДФЗ. След касационното обжалване на това решение ВАС се е произнесъл с Решение № 4005/30.03.2021 г. по адм. д. № 479/2021 г., с което е отменил Решение № 200/25.10.2020 г. на АдмС Ловеч по адм. д. № 376/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Мотивите на ВАС за отмяна на първоинстанционното решение се свеждат до допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в представянето на допълнителното заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ в срок по-малък от определения в чл. 199 от ГПК и неосигуряване на процесуална възможност от съда на ответната страна да се запознае с него, като изрази становище.

При повторното разглеждане на делото, настоящият съдебен състав съобрази Решение № 4005/30.03.2021 г. по адм. д. № 479/2021 г. по описа на ВАС.

В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното допълнително заключение по адм. дело №376/2020 г. и прави уточнения по зададените от страните въпроси, като сочи, че няма как доставката и монтажа на фитнес уредите да стане преди да се изградят основи, фундаменти или каквото и да било на площадките и че са взети предвид и пътните листи, тъй като те също са описани в заключението.

Вещото лице сочи още, че не е имало изрична клауза в договора за съставяне на приемо-предавателни протоколи при самата доставка от страните, а има клауза за съставяне на такива при извършване на дейности, като нямам отделно за доставка, отделно за монтаж. Пояснява и че в пътните листи товара се описва общо винаги, няма как да се опише отделно като вид и модел.

Излага още, че фундамента се прави преди да се положи крайната настилка и  няма как да се сложат фитнес уредите преди настилката, както и че когато има забавяне от едната фирма се случва същото и с последващите дейности, спиране на строителството заради влошена технологична обстановка.

Съдът кредитира приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото, както и това по допълнителната такава.  

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Предвид наличните данни за връчване на решението на 16.07.2020 г. и подаване на жалбата срещу акта пред ДФЗ на 30.07.2020 г. по куриер (л. 663 от адм. д. № 376/2020 г. по описа на АдмС Ловеч), съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.) и от лице с активна процесуална легитимация, неблагоприятно засегнато и адресат на оспорения акт.  Тя е подписана. Подадена е пред родово компетентен административен съд. Решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.), изрично посочен в закона, като подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Предвид кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки, съдът приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане.         

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Основанията за оспорване на административните актове са посочени в чл. 146 от АПК – липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с функционална и материална компетентност. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.), акта за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.), ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган или оправомощено от него лице. Изпълнителният директор на ДФЗ е ръководител на управляващия орган, който е одобрил проекта и е сключил договор за предоставяне на финансова помощ с Община Луковит. Съгласно приложения по делото Протокол № 145 от заседанието на Управителния съвет на 19.07.2019 г. (л. 3-5 от адм. д. № 376/2020 г. по описа на АдмС Ловеч) е избран за изпълнителен директор подписалият оспореното решение г-н В.Г., поради което оспорения акт е издаден от компетентен орган.

Законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.), преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Данните по делото сочат, че описаната процедура е спазена. Такъв срок е бил осигурен на бенефициента, който след получаване на писмо изх. № 01-0800/1369 от 03.06.2020 г. е депозирал възражения по него. Решението за налагане на финансова корекция е издадено в срока по чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.). Следователно, в тази част на процедурата не са налице съществени нарушения, свързани с издаване на оспореното решение, водещи до неговата незаконосъобразност.

Решението е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са обстоятелствата, съставляващи фактически основания за определяне на финансовата корекция, както и правните основания за издаване на решението. Изложени са мотиви във връзка с класификацията на нередността и размера на финансовата корекция. В тази връзка съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт.

За преценката дали оспореното решение съответства на материалноправните норми на първо място следва да се даде отговор на въпроса налице ли е нередност, с всичките ѝ елементи от фактическия състав, дефиниран в чл. 2, т. 36 на Регламент № 1303/2013 и ако отговорът на този въпрос е положителен да се извърши проверка правилно ли е определена следващата се за констатираната нередност финансова корекция.

Според определението за нередност по чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 нередност е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, в приложимата редакция, (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.),  финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания.

На първо място органът, издал оспорения административен акт трябва да докаже наличието на нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, което е свързано с неговото прилагане. В случая органът твърди, че е налице нарушение на норми от ЗОП, касаещи изпълнението на сключения договор за обществена поръчка. Тези нарушения, ако бъдат доказани като осъществени, ще попаднат в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, в приложимата редакция (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.) - нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.), нередностите по т. 9 се посочват в акт на Министерския съвет. Актът, който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ в приложимата редакция (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.) е Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

 Приложената от административния орган т. 23 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата сочи като вид нередност случаите, в които са налице незаконосъобразни изменения на договора за обществена поръчка. От своя страна като такъв вид нередност са описани хипотезите, когато има промени в договора (включително намаляване на обхвата на договора), които не са в съответствие с чл. 116, ал. 1 от ЗОП; промени в елементите на договора няма да се считат за нередности (следователно не се налага финансова корекция), когато са изпълнени следните условия: стойността на изменението е под праговете, определени в чл. 20, ал. 1 от ЗОП и е до 10 на сто от първоначалната стойност на договора – за поръчки за услуги и доставки, и до 15 на сто от първоначалната стойност на договора – за поръчки на строителство, и промяната не засяга цялостния характер на поръчката или рамковото споразумение. Съществена промяна на елементите на договора (като цената, естеството на строителството, срока на изпълнение, условията на плащане, използваните материали) е налице, когато промяната прави изпълнения договор съществено различен по характер от първоначално сключения. Във всеки случай изменението ще се счита за съществено, когато са изпълнени едно или повече от условията по чл. 116, ал. 5 от ЗОП.

Анализът на цитираната правна уредба сочи, че за да е налице нередност по т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата следва да е установено такова изменение на договора за обществена поръчка, което не е в съответствие с чл. 116, ал. 1 от ЗОП, където са изброени изчерпателно хипотезите, в които изменението е допустимо. Когато се касае за несъществено изменение по чл. 116, ал. 1, т. 7 от ЗОП тази несъщественост следва да бъде преценявана съобразно нормата на чл. 116, ал. 5 от ЗОП. Наличието на което и да е от условията по чл. 116, ал. 5 от ЗОП е определено от законодателя, че предпоставя същественост на изменението на договор, т. е. изменение, извършено в противоречие с чл. 116, ал. 1, т. 7 от ЗОП.

В чл. 116 от ЗОП се съдържа изрична уредба на случаите, в които договорите за обществени поръчки могат да бъдат изменяни. Следователно в случаите, извън законово уредените хипотези, не се допуска изменение на договора за обществена поръчка. С други думи налице е принципна забрана за изменение на договорите за обществени поръчки, освен в изрично регламентираните в закона случай, представляващи изключения от общото правило.

 В ЗОП забраната за изменение на договора за обществена поръчка се извежда от визираното в чл. 116, ал. 1  позитивно право на възложителя да измени договора за обществена поръчка, което право обаче е ограничено само до съдържащите се в нормата седем конкретни хипотези, при които изменението е допустимо. Когато органът твърди, че бенефициентът е нарушил забраната за изменение на договора за обществена поръчка това значи, че той твърди нарушение на чл. 116, ал. 1 от ЗОП в някоя от неговите хипотези. В случая органът твърди, че бенефициентът е нарушил чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП. Алинея 5 предвижда, че изменение на договор за обществена поръчка се смята за съществено по смисъла на ал. 1, т. 7, когато са изпълнени едно или повече от общо четири условия, първите две от които (по т. 1 и т. 2, цитирани от националния орган) са следните: 1. изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата; и 2. изменението води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата.

Съдът намира, че описаните от административния орган факти и обстоятелства, отразяващи забавено изпълнение на договора за обществена поръчка, не могат да обосноват извод за извършено изменение на договора за обществена поръчка в частта за срока за изпълнение на предмета на поръчката, което изменение пък от своя страна да съставлява нарушение на цитираните по-горе норми от ЗОП.

 В разсъжденията си по въпроса за срока на изпълнение на договора за обществена поръчка административният орган използва понятията „отклонение в срока за доставка“ и „извършена съществена промяна в срока на доставка“ като тъждествени и по-конкретно, че забавата в изпълнението съставлява изменение на срока на договора. Такова отъждествяване е неоснователно. Изменението на срока на договора, означава, че страните се договарят писмено или с конклудентни действия да изпълнят договорените си задължения, в случая задълженията на изпълнителя за извършване на доставка на процесното фитнес оборудване, в рамките на по-голям срок от договорения. В настоящия случай обаче не е налице такава хипотеза, доколкото срокът за изпълнение на договора не е променен.

Следва да се посочи, че забавата в изпълнението на договора е поведение на съответната страна по договора, която не е изпълнила в срок задължението си. В тези случаи възложителят е в правото си да приеме или не извършеното забавено изпълнение, съобразно клаузите на договора и нормите на ЗЗД, като в случай на приемане, то не може да се счита за удължаване на срока за изпълнение. Предвид това, забавата в изпълнението на договора и изменението на срока за неговото изпълнение могат да бъдат единствено алтернативни хипотези в развитието на договорните отношения на страните в облигационното правоотношение.

В този смисъл са Решение № 844 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3089/2019 г., VII о., Решение № 5709 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7124/2019 г., VII о., Решение № 15471 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7912/2020 г., VII о. и Решение № 5323 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1085/2021 г., VII о., Решение № 6086/19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2775/2021 г., VII о., Решение № 8065/05.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4745/2021 г., VII о.

Според изложеното в оспореното решение, чрез подписания приемо-предавателен протокол от 26.09.2019 г. бенефициентът и изпълнителят фактически са изменили условията на договора. Този извод е несъответен както на доказателствата по делото, така и на действащата нормативна уредба,  а също и на нормалната търговска практика. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗОП, възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка. Разпоредбата на чл. 120 от ЗОП предвижда, че за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 20а от ЗЗД, договорите между страните могат да бъдат изменяни по съгласие на страните или на основанията, предвидени в закона, в случая - ЗОП. Доколкото ЗОП предвижда писмена форма на сключените договори, то и изменението на договора може да бъде само в писмена форма.

 Видно от доказателствата по настоящото дело, нито една клауза на сключения в резултат на проведената процедура договор не е била изменена.

Посоченият в приложения на л.105-106 от адм. д. № 376/2020 г. Анекс № 1/03.06.2019 г. към договор за възлагане на обществена поръчка № 57/10.05.2019 г. срок за изпълнение на поръчката не въвежда различен срок от първоначално определения. Видно от чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от този анекс, дейностите по доставка следва да бъдат извършени в срок до 30 календарни дни, считано от датата на получаване на възлагателно писмо за поръчката, съгласно Техническото предложение на изпълнителя. А дейностите по монтаж следва да бъдат извършени в срок до 20 календарни дни, считано от датата на извършване на доставката, съгласно техническото предложение на изпълнителя. Така дефинираният срок напълно кореспондира с оферирания от „Спорт парк фитнес България“ ООД в Техническото му предложение на л. 610 от адм. д. № 376/2020 г. по описа на АдмС Ловеч, което е неразделна част от сключения между страните договор.

Липсва сключено друго допълнително споразумение, като дори не е изразявано съгласие за такова изменение по друг начин. Следователно в случая не става въпрос за изменение на договора, а евентуално за неговото неточно изпълнение – в срок, но това не е равнозначно на изменение на договора. Между изменение на договор и неточно изпълнение на договор с налагане на неустойка за неточно изпълнение има съществена разлика.

Неустойката е форма на договорна отговорност, чиято цел е да обезпечи изпълнението на задължението и да обезщети вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват – чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. В случая, видно от чл. 27 от договора за обществена поръчка (л. 325-337), в полза на възложителя – бенефициент е уговорена неустойка при неизпълнение от страна на изпълнителя на някое от задълженията по договора, каквото задължение безспорно е задължението за изпълнение на дейностите по договора съобразно заложените срокове. В чл. 18 от този договор е уговорен и още един механизъм за обезпечаване на доброто изпълнение на дейностите по доставка, а именно – гаранция за изпълнение на договора, която е предвидено да бъде усвоена от възложителя в случай, че изпълнителят забави изпълнението на задълженията си по договора с повече от 7 дни.

Дори и да се приеме, че е налице забава в изпълнението на договора, от това не следва автоматично, както приема органът извод за изменение на договора в нарушение на чл. 116, ал. 1 във връзка с ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП.

Фактът на забава на изпълнителя по договора с оглед на договореното между страните по него, тогава, когато е породен от причини, за които отговаря изпълнителят, поражда единствено вече договореното право на възложителя (бенефициент) да изиска заплащането на неустойка в съответствие с договорения размер или да задържи гаранцията за добро изпълнение. Нито една клауза на договора за обществената поръчка не е изменена с приемането от бенефициента на изпълнението след договорения срок, защото страните още към датата на сключване на договора, който е със съдържание, което е надлежно част от документацията на обществената поръчка са се договорили, че при допуснато от изпълнителя закъснение се дължи определената в договора неустойка, респективно – усвояване на представената от изпълнителя гаранция. Това значи, че те са договорили поведението си при осъществяване на установения от органа факт на забава на изпълнението и за никакво изменение на вече договореното не става въпрос.

Няма правна норма, при действащата регламентацията на договора за обществената поръчка, която да създава фикцията, че забавеното изпълнение при договорена неустойка представлява изменение на договора по смисъла на чл. 116 от ЗОП. За да е налице изменение на договора е необходимо между страните да е постигнато обективирано в писмено споразумение съгласие за изменение на клауза от сключения договор. Такова съгласие в случая не е постигнато.

При наличие на забава в изпълнението на договора, бенефициентът може да упражни правото си да претендира неустойка във всеки един момент в рамките на давностния срок по чл. 110 от ЗЗД, доколкото за този договор не е предвиден в закон друг давностен срок. Ако органът счита, че неупражняването на правото на неустойка е нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право, то е следвало да посочи нарушената правна норма. Органът не твърди, че фактическото действие, чрез което е осъществено нарушение на приложимото право за целите на нередността е неупражняването на правото на неустойка, нито сочи нарушена разпоредба на приложимото право.

Забавата при изпълнението е неточно изпълнение на договора от страна на изпълнителя досежно срока (ако се приеме, че причината на забавата е негова), но това не значи изменение на договора. Както вече се спомена, между изменение на договор и неточно изпълнение на договор с пораждане на договорено право на неустойка има съществена разлика. В първия случай страните по договора след подписването му постигат съгласие за неговото изменение, а във втория случай изпълняват предвиденото в договора. Приетото от органа обезсмисля функцията на регламентиран и допустим и при договорите за обществените поръчки институт, какъвто е неустойката, и то не основавайки се на изключваща приложимостта му правна норма, а по пътя на тълкуването. Двата института на правото – изменението на договора и неустойката, имат различни цели и поради това се осъществяват при наличието на различни предпоставки. Изменението на договора е средство за промяна на вече съгласуваните воли на страните по договора (при отчитане на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗЗД, съгласно който договорите имат силата на закон, за тези, които са ги сключили и изменението им е допустимо по взаимно съгласие или на основанията, предвидени в закон), а неустойката е средство за обезпечаване на изпълнението и за обезщетяване на вредите от неизпълнението, в частност от неизпълнението в срок, което е договорено между страните по договора.

Що се отнася до доводите на органа, че се е стигнало до нарушение на правилата за определяне на изпълнител, тъй като ако възложителят беше посочил друг срок за изпълнение, биха могли да бъдат избрани други изпълнители, следва да се посочи, че е налице ясна разлика между действията на бенефициента при определяне на изпълнител и действията на изпълнителя при изпълнение на поръчката. Неспазването на оферираните от изпълнителите по договорите срокове не обосновава извод за осъществено от бенефициента фактическо нарушение на правилата за определяне на изпълнител. Бенефициентът не би могъл да отстрани от участие или да не оцени отговаряща на изискванията му оферта, защото това би било нарушение на правилата за оценка. Ако органът твърди, че самият бенефициент е следвало да е поставил други по-дълги срокове за изпълнение на поръчката, то очевидно неизпълнението в срок не би било поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителите по договорите, а поради неправилно определени срокове за изпълнение на поръчката от бенефициента, което автоматично би значело, че за него не е налице право на неустойка. В този случай, ако бенефициентът е допуснал някакво нарушение, то евентуално би било във връзка с определяне на срока за изпълнение на предмета на поръчката, не и във връзка с изменение на договорите за обществената поръчка по смисъла на чл. 116 от ЗОП.

Настоящият съдебен състав счита, че бенефициентът не е осъществил нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 във връзка с ал. 5, т. 1 и 2 от ЗОП, така както е посочено в оспорваното решение. Това значи, че не е налице елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ в приложимата редакция (сега – ЗУСЕФСУ – загл. изм. с  ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.), за която органът е определил финансова корекция.

Следва да се посочи и че според доказателствата по делото и допълнителната СТЕ, с три броя пътни листи на фирма „Спорт парк фитнес България“ ООД от гр .София до гр. Луковит с №1/15.07.2019 г., №2/16.07.2019 г. и №3/ 17.07.2019 г. са превозвани фитнес уреди за монтаж на открито.  С два броя пътни листи на „Спорт парк фитнес България“ ООД от София до Луковит с №6/20.08.2019 г. и №7/21.08.2019 г. е извършена доставка на оборудване за баскетбол, волейбол и футбол. Т.е., възложените дейности с възлагателно писмо изх. № 01-1877/21.06.2019 г. на Община Луковит, получено на ръка на 24.06.2019 г. от К.К. - управител на „Спорт парк фитнес България“ ООД са доставени в периода 15-17.07.2019 г. С приемо-предавателен протокол №1 от 23.07.2019 г. са приети като доставени и монтирани на място всички тренажори описани във възлагателно писмо от 21.06.2019 г., при което и двата срока за доставка и монтаж са спазени (на 24.07.2019 г. изтича срока за доставка, а на 13.08.2019 г. изтича срока за монтаж на оборудването). Дейностите, възложени с второто възлагателно писмо изх. №01 - 2015/07.08.2019 г. на Община Луковит, получено на ръка на 09.08.2019 г. от К.К. - управител на „Спорт парк фитнес България“ ООД са доставени в периода 20-21.08.2019 г. С приемо-предавателен протокол №2 от 26.09.2019 г. са приети като доставени и монтирани на място всички тренажори описани във възлагателно писмо от 07.08.2019 г., т.е. и двата срока за доставка и монтаж са спазени (на 08.09.2019 г. изтича срока за доставка, а на 28.09.2019 г. изтича срока за монтаж).

Изложеното обосновава неправилност на извода на управляващия орган за доставка на оборудването с осемнадесет дни закъснение, дало основание и за определяне на финансовата корекция в размер на 25% от стойността на договора.

В конкретния случай анализа на доказателствата и СТЕ не обосновават извод за наличие на съществена промяна в срока на доставка, елемент на договора, сключен между избрания изпълнител „Спорт парк фитнес България“ ООД и Община Луковит, респ. изменение, което прави изпълнения договор съществено различен по характер от първоначално сключения. Не се установява промяна, която да попада в обхвата на чл. 116, ал. 5, т. 2 от ЗОП - „изменението води до ползи за изпълнителя, които не са били известни па останалите участници в процедурата“, т.е. която да засяга предмета на договора и е съществено, съгласно разпоредбата па Закон за обществените поръчки, за да е налице е отклонение от разпоредбите на чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОП във връзка с чл. 116, ал. 1 от ЗОП, както необосновано е приел административният орган.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с  административнопроизводствените правила, но е в противоречие с материалния закон и целта на същия, поради което следва да се отмени.

С оглед крайния изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски е своевременно направено и основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде уважено в доказания размер. Държавен фонд „Земеделие“, към чиято структура принадлежи ответния административен орган следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Луковит разноски в общ размер на 8 810,02 лв. (осем хиляди осемстотин и десет лева и две ст.), от които: 2 800 лева, сторени по настоящото съдебно производство (2 600 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение – л. 45 и 200 лв. – заплатен депозит за СТЕ – л. 26); 3 410,02 лв., сторени по адм. д. № 376/2020 г. по описа на АдмС Ловеч (внесена държавна такса в размер на 135,02 лв., внесени и изплатени депозити за СТЕ в размер на 675 лв. и 2 600 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение – л. 812 от адм. д. № 376/2020 г. по описа на АдмС Ловеч); 2 600 лв., сторени по адм. д. № 479/2021 г. по описа на ВАС, в съответствие с чл. 226, ал. 3 от АПК и Решение № 4005/30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 479/2021 г. (договорено и заплатено адвокатско възнаграждение – л. 39 от адм. д. № 479/2021 г. по описа на ВАС).

Съдът намира за неоснователно възражението на ПП на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид материалния интерес и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действителната фактическа и правна сложност на делото, наред с осъщественото процесуално представителство. От една страна претендираното възнаграждение не надхвърля определения минимум съобразно приложимата в случая разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от друга - направеното възражение за прекомерност е бланкетно и не е обосновано с никакви аргументи, като съдът съобрази, че по делото са проведени три открити съдебни заседания и упълномощеният от жалбоподателя адвокат се е явил във всяко едно от тях и е проявил процесуална активност. Предвид това не са налице предпоставки, обуславящи намаляването на размера на претендирания адвокатски хонорар.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция № 01-0800/1369#2 от 13.07.2020 г. на  изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.  

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр. София да заплати на Община Луковит сумата от 8 810,02 лв. (осем хиляди осемстотин и десет лева и две ст.), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от него да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: