№ 1949
гр. Варна, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110112867 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 1, ал.
1, т. 3 ЗУТОССР от ищцата С. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален
представител - адвокат от АК Варна - М. Н. Д., със съдебен адрес: ***, против ответниците :
1). „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Т. Т. Х. и 2). ***, ***, представлявано от Директора Д. А..
Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което да
бъде прието за установено, че ищцата е работила по трудов договор и е придобила трудов
стаж като „бюфетчк „ в периода от 15.08.1989 г. до 05.12.1991 г. в поделение „***“ към ДФ
„***“, чийто правоприемник на активите е „О.“ ЕООД.
Ищцата основава исковата си молба на следните правно релевантни факти и
обстоятелства:
Ищцата С. П. твърди, че в периода от 15.08.1989 г. до 05.12.1991 г. е работила по
трудов договор като „бюфетчик“ към ДФ „***” поделение „***“ в град Варна, обект „***“.
Имала издадена трудова книжка с вписан трудов стаж за горепосочения период и длъжност
.На страница 18 и 19 на ред 6-ти имало направена рекапитулация на придобития трудов стаж
за посочения период, но била допусната грешка при изчисляването му и изписването му
словом и цифром.
Твърди се от ищцата , че при опит да се снабди с удостоверение за придобит стаж УП
3 било установено, че разплащателните ведомости за заплати за периода от 1960 - 2000 г. на
ГТГ „***“ с правоприемници СДТ „Обществено хранене“, КТУ „***“, поделение „***“, ДФ
„О.“ и „О.“ ЕООД липсвали поради регистрирана кражба с взлом в периода 08.08.2003 г. до
13.08.2003 г., което било видно от уведомително писмо издадено от Второ РУ на ОД МВР
Варна. Осигурителят „О.“ ЕООД като правоприемник на работодателя на ищцата -
поделение „***“ не бил предал документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж и
доход в осигурителния архив на ***, поради регистрираната кражба.
Сочи се още от ищцата, че придобития трудов стаж за посочения период може да бъде
установен единствено по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред и да защити правата си, респ. да получи пенсия при навършени 67 години и 15 години
трудов и осигурителен стаж.
Твърди се, че ищцата е работила при 8 часов работен ден , с ежемесечно изплащане
на трудовото възнаграждение при основна заплата в размер на 195 лв. За този период от
1
време ищцата имала издадена трудова книжка № 484, в която на страници 16, 17, 18, 19 бил
вписан на осем реда положения трудов стаж в ДФ „***“, поделение „***“ гр. Варна,
заеманата длъжност „бюфетчик“, размерът на трудовото възнаграждение, датите на
изменението му и били положени подписи на ръководителя и печат на предприятието.
Твърди се още, че в периода за който желае да бъде установен трудовия стаж на
ищцата по съдебен ред, ищцата работила с Т. Д. С. - сервитьорка, а Директор на
предприятието бил С. И. В..
С оглед на горните твърдения ищцата е сезирала и РС Варна с иска с правно осн. чл.
1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
В подкрепа на твърденията си в исковата молба ищцата е направила доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ТП на НОИ-Варна, чрез ст.юрисконсулт М. К. е
депозирал писмен отговор.
Видно от обективираното в писмения отговор, ответникът ТП на НОИ- ВАРНА
изразява становище за недопустимост на предявения иск по реда на ЗУТОССР.
Анализирайки хипотезите в които искът по ЗУТОССР е допустим и съобразно релевраните
от ищеца твърдения, а и доказателства, *** обобщава, че в конкретния случай ищецът целял
да установи по съдебен ред, без да са налице предпоставките на чл.1, ал.1 и ал.2 от същия
закон, т.к. изискуемото за допустимостта на производството удостоверение по чл.5 от
ЗУОССР не било представено . Представеното уведомително писмо до управителя на „О.“
ЕООД не било издадено от работодателя посочен в исковата молба, при когото се
претендирало, че бил полаган труд. Осен това от него не се установявало, по безспорен
начин , че ведомостите за заплати и другите трудово -правни документи били изгубени или
унищожени.
*** възразява, че след като не били изпълнени условията на чл. 5, ал.1 и ал.2
ЗУТОССР предявеният иск бил недопустим.
Наведено е и възражение, че в настоящото производство не може да се установява
размер на трудово възнаграждение и осигурителен доход, като се желае в тази част
установяването на твърдените от ищеца обстоятелства да бъде прието от съда за
недопустимо.
В условията на евентуалност, ако все пак съда приеме, че искът е допустим,
ответникът *** изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че не са
представени доказателства за положен труд от ищцата при сочения работодател.По
отношение на искането на ищцата за събиране на гласни доказателства - *** счита, че това
искане следва да бъде преценено след представяне на оригиналите на съответните
документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР.По същество се желае
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, ако не се приеме възражението за
недопустимост . В условия на евентуалност се желае присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
В срока по чл.131 ГПК ответникът „О.“ ЕООД, чрез управителя си Т. Х. е изразил
становище по предявения иск. Посочения ответник е заявил, че няма обективна възможност
да представи ведомостите за заплати, от които евентуално съда да направи свои изводи, като
препраща към съдържанието на издаденото удостоверение от Второ РУ - ОД МВР Варна. По
основателността на молбата ответникът -„О.“ ЕООД - не оспорва исковата молба, а твърди,
че е оказал пълно съдействие на ищцата, като моли в негова тежест да не се възлагат
разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 09.05.2025 г. ищцата
представлявана от адв. М. Д. от АК Варна поддържа предявения иск и моли да бъде уважен
като основателен и доказан.
В същото съдебно заседание ответникът ***, чрез юрисконсулт М. К. моли за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан , оспорва евентуални претенции за
присъждане на разноски , моли и за присъждане в полза на *** на юрисконсултско
възнаграждение.
В откритото съдебно заседание ответникът О. ЕООД не е изпратил представил , но в
молба от 30.4.2025 г. признава иска, като сочи, че не е станал причина за завеждане на
исковата молба и не следва да дължи разноски по делото .
2
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събрания по делото
доказателствен материал, приложимия закон , нормите на чл.235 и чл.236 ГПК , приема за
установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
От приобщеното по делото на л.5 - ти в оригинал удостоверение изх. № 5506 -03-
864#1 от дата 08.10.2024 г. на *** се установява, че ответникът *** е издал посоченото
удостоверение на ищцата , на основание чл.. 30, ал.1 , т.5 от Инструкция № 5 / 30.06.2005г. за
приемане и съхранение на ведомости за заплати за трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5 , ал. 2 ЗУТОСССР в уверение на това, че
в осигурителния архив на НОИ липсват данни за положен от лицето С. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: *** трудов /осигурителен стаж за периода от 15.08.1989 г. до
05.12.1991 г. при при работодател / осигурител „ КТУ „*** „ -Варна.
От приобщеното по делото на лист 6-ти в оригинал писмено доказателство се
установява , че на 08.10.2024 г. ответникът *** е издал ОТКАЗ за издаване на удостоверение
, на основание чл.30 , т. 1 вр. чл. 36 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и
съхраняване на ведомости за заплати и трудово правни документи на прекратени
осигурители без правоприемник , като е било отказано на ищцата издаване на удостоверение
обр. УП -13 за осигурителен стаж за период 15.08.1989 г. до 05.12.1991 г. по данни от
документите на КТУ „*** „ Варна поради следното : в осигурителния архив на НОИ не били
предавани съгласно чл.5 , ал.1 от КСО и не съхранявали ведомости за заплати и
трудовоправни документи, въз основа на които да може да се установи осигурителен стаж и
или осигурителен доход и или категория труд, водени от осигурителя КТУ „*** „ гр.Варна.
В същия отказ е вписана забележка, че с Протокол 5519-03-20/19.1.2019 г. в *** бил приет
архива на „***“ АД , поделение „***“ , който обхващал периода м. 09.1990 г. м. 12.1990 г. и
нямало данни за лицето във ведомостите за посочения период.
Установено е още от приобщеното на л. 13-ти заверено за вярност с оригинала копие
от Разпореждане № **********, че ответникът *** е отказал да отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на С. Г. П., т.к. госпожа П. не можела да се ползва от условията
на чл. 9 а, ал. 2 от КСО за заплащане на недостигащия осигурителен стаж , поради това, че
тази възможност била предвидена да лица , на които не им достигат до 5 години
осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия, а на Ст.П. не достигал осигурителен
стаж 17 год. 02 мес. 12 дни.
Несъмнено е установено по делото на база приложеното на лист 8-ми уведомително
писмо /копие / , адресирано до Управителя на „О. „ ЕООД , че във връзка със съобщение на
посоченото ЕООД , заведено под номер 1790/13.08.2003 г., прието от к-н Ал.П. - РИ при
Второ РПУ Варна е била регистрирана кражба с взлом в ресторант „***“ - офис на „О.“
ЕООД за времето от 08.08.2003 г. до 13.08.2003 г., като при огледа е установено, че липсват
вписаните движими вещи, както и посочените в т.1 разплащателни ведомости за заплати от
1960 г. до 2000 г. на ГТП „*** „, с правоприемници СДТ „Обществено хранене „, КТУ „***
„- поделение“ ***“ ,ДФ „О.“ и „О.“ ЕООД / изброени по години и брой папки- общо 631
папки/ .
Приобщени по делото на листи 9 и 10 са заверени за вярност с оригинала копия от
трудова книжка № 484 на С. Г. Й. – 2 листа от които ясно е видно, че от фирма О. гр.Варна е
вписан трудов стаж на ищцата от 15.VIII.89 г. до 5.XII.91 , отразена е длъжността на ищцата
бюфетчик и получавана заплата . Именно на копието от трудовата книжка на ищцата на
ищцата на л.10-ти по делото е извършено пресмятане с цифри и словом на сбора от
трудовия стаж , отразен от фирма О. като : „2 г. (2) м. 20 д. две години два двадесет дни „
С декларация от 10.10.2024 г. , подписана под страх от наказателна отговорност по
чл.313 НК ищцата е декларирала , че имената й по лична карта С. Г. П. и името, с което е
вписана в трудова книжка № 484 –С. Г. Й. са нейни (л.11 от делото ).
Приобщени по делото на листи 62 и 63 са като писмени доказателста представените
от ищцовата страна заверени за вярност с оригинала копия на трудова книжка № 265
издадена на лицето Т. Д. Т. с оглед установяване на допустимостта на свидетелските
показания на Т.Т.. В проведеното по делото първо открито съдебно заседание, съдът е
извършил сравнение на оригинала на трудова книжка № 265, издадена на Т.Т. от НРБ с
представените от ищцовата страна заверени копия от стр. 20, 21 , 22 и 23 , като е
констатирана допустимостта на свидетелските показания на лицето Т. Т. ( св.Т.Т. е допусната
до разпит под отлагателно условие - свидетеля да е работил или изпълнявал длъжност при
същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендирания стаж, на
3
основание чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР.)
От представените по делото от ищцата и приложени на листи 46 – 61 молба вх.рег. №
33607/11.04.2025 г., ведно с приложените към нея заверени копия: правен статут на „О.”
ЕООД; правен анализ на имуществото на „О.” ЕООД; Заповед № 5/15.01.1985 г., както и
приобщените на л. 14 -17 : заверено копие на историческа справка; справка актуално съС.ие
на „О.” ЕООД от електронната страница на Търговския регистър, по делото се установява
факта на учредяване на „О. „ ЕООД през 1991 г. и правоприемство на активи и пасиви на
други структурни звена .
Видно е приложената в оригинал декларация находяща се на л.12 –ти от делото, че
ищцата под страх от наказателна отговорност съгласно чл.313 НК е декларирала
истинността на заявените в исковата молба обстоятелства , че е работила в периода 15.8.1989
г. до 5.12.1991 г.по трудов договор като бюфетчик към ДФ „***“ поделение „*** „ в
гр.Варна , обект „***“ с правоприемник на активите и пасивите „О. „ ЕООД , че при търсене
на документи да положения трудов стаж е била уведомена за откраднати ведомости за
работни заплати от 1960 г. до 2000 г. на ГТГ „*** „ с правоприемници СДТ “ Обществено
хранене „, КТУ „***“ –поделение „***“ , ДФ „О.“ и „О.“ .
С оглед пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото са събрани и
гласни доказателства, допуснати както бе посочено и по-горе след констатиране на
допустимостта йм.
Свидетелката Т. Д. С., ЕГН **********, в показанията си дадени пред съда твърди ,
че периода 1989-1991-ва година работила в „***” на „***”. От 1990-та, август месец
започнала в „***”-то към фирма „О.”. В. бил Директор, доколкото си спомняла св.С.ова , а
пряк ръководител - Д., Същата свидетелка твърди, че със С. (ищцата) се запознали там, като
започнала свидетелката работа и ищцата запознавала свидетелката с обекта, как да работи,
изобщо и до края работили - ищцата била на бара, а свидетелката -сервитьорка. Много преди
св.Т.Добрева да постъпи на работа , сочи още същата свидетелка, че С. работила в този
обект, защото те двете тогава там се запознали. Твърди се от свидетелката , че тя и ищцата
ежедневно се виждали , работели на 8 часов работен ден, имали само платени отпуски и
докато работели заедно нито свидетелката нито ищцата били излизали в неплатен отпуск
или в майчинство , а трудовите си възнаграждения получавали в брой и се подписвали на
ведомости. На конкретно поставени въпроси свидетелката е отговорила , че през посочения
от нея период ищцата не била работила никъде другаде , казва , че няма спомен да е имало
назначени служители на граждански договори сочи, че имало ресторант от едната страна и
после бил барът, където работили, към фирма „О.”. На последно поставен въпрос
свидетелката е отговорила , че няма спомен къде се намирало управлението на фирма „О.”.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск за установяване на трудов стаж съдът съобразявайки изложеното
по-горе от фактическа страна прави следните правни изводи : Установяването на трудовият
стаж по съдебен ред е един от правнорелевантните факти, за който е предвидена изрично
възможност в ЗУТОССР. Предпоставка за допустимостта на иска по чл.1, ал.1, т.3 от закона
е да са налице доказателства, че осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник и в архивното стопанство на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт да липсват писмени данни за претендирания стаж. В
конкретния случай , въз основа на всички писмени доказателства, по делото се установява,
че понастоящем при ответника „О.“ ЕООД липсват каквито е да е документи, от които може
да се установи трудов стаж на ищцата , поради извършена през м. август 2003 година
взломна кражба на ведомостите за заплати за периода от 1960 г. до 2000 г. от офиса на
ответника, находящ се тогава в ресторант“ *** „ във Варна. На второ място от издаденото от
ответника *** удостоверение в оригинал също се установява, че „О.“ ЕООД не е
предоставило на НОИ разплащателните ведомости за заплати за периода 1960-2000 г.,
поради установена кражба с взлом през м. 08.2003 г. В издаденото на ищцата от ответника
*** Удостоверение /л.5/ се съдържат отново данни затова, че в архива на НОИ липсват
писмени данни за положен от ищцата труд за периода 15.8.1989 – 5.12.1991г. Установеното
на база приобщените по делото писмени доказателства , независимо от възраженията на ***,
обосновава извода на съда, че искът предявен от ищцата е процесуално допустим. (в този
см. : Решение № 217 / 3.10.2014 г. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК по г.гр.дело №
223/2014 г. на III г.о., ГК ).
4
Приемайки иска за допустим, съдът на база съвкупния и поотделен анализ на
събраните писмени и гласни доказателства намира, че искът e и основателен и доказан .
Основателността на иска съдът извежда въз основа на ангажираните от ищцата писмени
доказателства (Удостоверение по чл. 5 , ал.1 ЗУТОССР), заверено копие от трудовата й
книжка , съпоставени с целия писмен доказателствен материал, както и след анализ на
гласните доказателства . От анализа на всички събрани по делото доказателства съдът
извежда извод , че ищцата в исковия период е престирала труд на твърдяната от нея
длъжност и работодател, като е работила на осем часов работен ден. Съдът напълно
кредитира показанията на свидетелката Т. като преки и непосредствени и безпристрастни,
кореспондиращи напълно и с декларираното от ищцата относно периода в който ищцата е
заемала длъжността бюфетчик при праводателите на ответника О. ЕООД .Показанията на
св.Т. кореспондират и с данните вписани в трудовите книжки на ищцата и на свидетелката и
потвърждават факта , че в сочения от ищцата период от време Ст.П. е заемала твърдяната от
нея длъжност при сочения работодател .
На база изложеното от св.Т., вписванията в трудовата книжка на св.Т. , вписването в
трудовата книжка на ищцата, историческата справка от Архива ведно с данните за
настъпило правоприемство на страната на ответника „О.“ ЕООД , съдът приема че ищцата
при условията и на пълно и на главно доказване е установила и доказала, че престирала труд
като „бюфетчк „ в периода от 15.08.1989 г. до 05.12.1991 г. в поделение „***“ към ДФ „***“,
чийто правоприемник на активите е „О.“ ЕООД. Този факт е доказан и от вписване в
трудовата книжка на ищцата /л.10 -ти от делото /, като е посочен ясно началния и крайния
период от време в който ищцата е работила на длъжност бюфетчик при фирма „О. „
Установено и доказано е от представените от ищцата писмени доказателства още, че
„О.“ ЕООД е правоприемник на СДТ „Обществено хранене“, КТУ „***“ поделение „***“,
ДФ „О.“, Конкретната начална и крайна дата на периода в който ищцата е работила при ДФ
О. , макар и оспорени като недоказани от ответника *** в действителност се установят на
база вписването в трудовата книжка на ищцата, декларацията на ищцата , подписана под
страх от наказателна отговорност по чл.313 НК, която впрочем не е оспорена от нито един от
ответниците .
Страните по делото нямат спор затова, че „О. „“ ЕООД като правоприемник на
работодателя на ищцата поделение „***“ не е предал документи удостоверяващи трудов и
осигурителен стаж в Архив на *** именно поради регистрирана през м.08.2003 г. кражба с
взлом в ресторант *** – офис О. ЕООД при която са установени липсите на ведомости за
заплати от 1960 до 2000 г.
С оглед изложеното, без да бъдат преповтаряни изводите от фактическа страна, съдът
уважава предявения иск изцяло като основателен и доказан. За пълнота на мотивите ВРС
счита, че неполагането на дължимата се грижа от страна на ответника „О.“ ЕООД да
съхранява ведомостите за заплати, респ. и да ги предава в НОИ не може, а и не следва да
рефлектира върху трудовите и осигурителни права на ищцата , т.к. настоящото производство
се оказва единствения възможен правен способ ищцата да може да докаже наличието на
трудов и осигурителен стаж, без самата тя да е ставала причина за необходимостта да търси
правата си по съдебен ред.
При този изход на спора съдът следва да се произнесе по реда на чл. 81 ГПК . С
постановеното Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г.,
ОСГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, са дадени задължителни указания до
съдилищата, че в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред са приложими общите правила на ГПК за присъждане на
разноските. Съобразно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР държавна такса за производство не следва не
следва да се събира. Нормата на чл. 9, ал.1 и ал.3 гласи : ал.1 - По делата за установяване на
трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси и ал.(3) По делата
за установяване на трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца. Ето защо, съдът не
определя държавна такса за водене на исковото производство, а поради липсата на искане с
правно основание чл. 78, ал.1 ГПК не присъжда разноски в полза на ищцата, независимо от
уважаване на иска .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните: ищцата С. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, и ответниците 1). „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ,представлявано от управителя Т. Т. Х. и 2). ***, ***, представлявано от
Директора Д. А., че С. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ***, е работила по трудов договор и е
придобила трудов стаж като „бюфетчк „ в периода от 15.08.1989 г. до 05.12.1991 г. в
поделение „***“ към ДФ „***“, чийто правоприемник на активите е „О.“ ЕООД, на
основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните с Въззивна жалба.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6