Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 04.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският
районен съд в открито заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
при
секретаря Т.Ч., с участието на прокурора ..........................., като
разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 215 по описа на Районен
съд гр. Харманли за
Предявен е иск с правно
основание чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.
Подадена е искова молба
oт А.Д.Т., с ЕГН **********,*** против „Електро-разпределение Юг" ЕАД, ЕИК
*** със седалище в гр. Пловдив с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се
твърди, че с писмо от ответника бил уведомен, че дължи сумата от 1852,57 лв.
Същият бил потребител на електроенергия, доставяна от ответника, за обект с
адрес: гр.Харманли, ул. ***. с клиентски номер ***. На 13.12.2019 г. служители
на „ЕВН България Електроразпределение Юг" ЕАД били извършили проверка и
констатирали, че електромерът отчитал с грешка. В следствие на това била
коригирана сметката за ел. енергия за периода от 14.09.2019 г. до 13.12.2019,
като допълнително била начислена сумата от 1 852,57 лева с ДДС. Извършената
корекционна процедура въвеждла безвиновна (обективна) отговорност на
потребителите на електроенергия, което било в пълно противоречие с изискването на
итеративната разпоредба на чл. 82 ЗЗД.
По тази причина ищецът
намира, че въпреки изменението на ПИКЕЕ и предвидената в чл 48 от тях
корекционна процедура на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните
актове (ЗНА) не следвало да бъде приложена. Процесната сума била недължима
поради начална липса на основание за начисляването й.
Предвид изложеното, моли
съдът да постановите съдебен акт, с който да признае за установено по отношение
на ответника " Електроразпределение Юг" ЕАД, гр.Пловдив, ул. ***, с
ЕИК***, че ищецът не му дължи сумата от 1 852,57 лева с ДДС. представляваща
допълнително начислена стойност, в следствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството електрическа енергия за минал период - 14.09.2019
г. до 13.12.2019 г., за обект, находящ се гр.Харманли, ул. *** с клиентски
номер № ***, за което е издадена фактура № **********/ 19.12.2019г.
В законоустановения срок
по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника от
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив 4000, ул. ****,чрез П.Ч. - юрисконсулт, тел.
В отговора се сочи на
13.12.2019 г. наши служители са извършили проверка на електромер № *********, с
ИТ № 1638575, кл.№**** отчитащ доставяната електрическа енергия в Обекта (вж.
чл. 46 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ,
бр. 35 от
Предвид естеството на
самата манипулация електромерът не е бил демонтиран за метрологична експертиза
в БИМ. (вж. чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ). Възстановена е правилната схема на свързване
на електромера. За тези действия, извършилите проверката лица са съставили
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 5731 19/13.12.2019 г. (Констативния протокол). Констативният
протокол е съставен от двама наши представители, в присъствието на полицейски
служител от РУ Харманли, като съответно е и подписан от тези лица (вж. чл. 49,
ал. 3 ПИКЕЕ). Констативният протокол е изпратен на клиента с препоръчано писмо
с обратна разписка, но същото се е върнало като непотърсено, видно от
приложеното известие за доставяне и плик.
С оглед на описаното
по-горе и като е установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 50,
ал. 2 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната мрежа е извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в
чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа
енергия на клиента като дължимата сума, вследствие на установеното непълно
измерване, изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). По-конкретно - допълнително начисленото
количество електрическа енергия в случая е в размер от 9390 kWh, като
стойността на това допълнително количество електрическа енергия, изчислено по
определената от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи
на ЕР Юг за период от 90 дни (вж. чл. 54, ал. 1 вр. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ) е
1852,55 лв. с ДДС. Корекционният период е в размер на 90 дни, като това е
периодът от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неправилно
измерване, (вж. чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ).
За горепосочената сума
сме издали процесната фактура № **********/ 19.12.2019 г., която е изпратена на
ищеца (вж. чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ). Писмото, съдържащо фактурата е изпратено на
клиента с препоръчано писмо с обратна разписка, като същото е получено от
клиента, както се признава в исковата молба.
Ответникът сочи, че
съществува законово основание за начисляване процесната сума. КЕВР има
правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които да регламентират условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83,
ал. 2 , вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката или ЗЕ). Именно на
това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ , като раздел IX от тях „Ред и начини за
преизчисляване на количеството електрическа енергия" е уредил случаите и
начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на електрически мрежи. В конкретния случай приложение намира
разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че:
„При промяна в схемата
на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно!неточно измерване до последната извършена проверка и
периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на
базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване."
Стойността на дължимата
сума пък е изчислена по определената от КЕВР пазарна цена на електрическата
енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на
оператор на разпределителна електрическа мрежа (вж. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ), ведно
с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към обществото (вж.
чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ).
Именно гореописаните
норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на количеството
електрическа енергия, доставена на клиента пред процесния период, като
практиката на Върховния касационен съд (ВКС) в тази връзка е еднозначна (вж.
Решение № 115/20.5.2015 г. по т.д. 4907/2014 ВКС; Решение № 166/11.5.2016 г. по
т.д. 1797/2014 ВКС; Решение № 21/01.3.2017 г. по т.д. 50417/2016 ВКС; Решение №
118/18.9.2017 г. по т.д. 961/2016 ВКС; Решение № 115/20.9.2017 г. по т.д.
1156/2016 ВКС и др.).
ЕР ЮГ няма задължение да
доказва виновно поведение от страна на ищеца. Считаме за неоснователни доводите
на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил това въздействие, и
че то не може и не следва да се вмени във вина на него, установяването на
лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина
са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото има
данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказателния
кодекс.
Що се касае до настоящия
спор, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в
посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на
количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на
оператора на съответната електрическа мрежа да извърши едностранна корекция, е
да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към
такава корекция.
Във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на
мрежовия оператор да извърши едностранно корекция не било предпоставено от
доказването на виновно поведение
на потребителя, довело
до неизмерването или
неточното измерване на
доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Този.
въпрос, също както въпросът с основанието за извършване на корекция на количеството
доставена електрическа енергия бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката
му след приемането на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от
Считано от 04.5.2019 г.
са в сила нови ПИКЕЕ според които преизчислението на количеството електрическа
енергия вече се извършва от операторите на съответните електрически мрежи.
В изпълнение на правомощията
си по чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, КЕВР прие нови ПИКЕЕ, които
бяха обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.. С тях се даде нова
регламентация на обществените отношения, свързани с реда и начините на
преизчисление на количествата електрическа енергия в случаите, когато СТИ не
измерва точно или изобщо не измерва доставените количества електрическа
енергия. С новия подзаконов нормативен акт се детайлизира уредбата на тези
специфични обществени отношения, като най-същественото изменение, което би
следвало да рефлектира и върху съдебната практика по тези правни спорове, било
изключването от процеса по коригиране на количествата електрическа енергия на
крайните снабдители (вж. § 1, т. 28а, б. „а" от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗЕ) - в случая „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД (ЕВН ЕС). В
тази връзка, считано от 04.5.2019 г. ЕВН ЕС не издава фактури за допълнително
начислени количества електрическа енергия, така, както това се правело по реда
на отменените ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от
Към настоящия момент,
както преизчислението на количествата електрическа енергия, така и
фактурирането им се извършвали от оператора на съответната електрическа мрежа,
към която е присъединен конкретния обект на клиент (вж. § 1, т. 346, б.
„а" ДР на ЗЕ) - в случая ЕР Юг - ответник в това производство. Ответникът
счита искът изцяло неоснователен и като
такъв, моли да се отхвърли, като му
се присъдят сторените деловодни
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира
следното:
От фактическа страна по делото е установено, че
ищецът А.Д.Т.,
с ЕГН ********** *** е потребител на електрическа енергия с електромер № *********, с ИТ № 1638575 и
кл. № *** за обект находящ се в гр.
Харманли, ул. ****. Ответното
дружество „Електроразпределение Юг” ЕАД е енергийно предприятие, което
притежава лицензия № 140-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа
енергия на обособена територия, включваща област Хасково.
От приетия като доказателство по делото Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
573119/ 13.12.2019 г.
(Констативния протокол) се
установява, че на същата дата представители на ответника са извършили проверка
на измервателната система на ищеца ищецът А.Д.Т., с ЕГН ********** в присъствието на двама свидетели. В резултат
на проверката електромерът с фабричен № електромер № ********* бил демонтиран.
Представена е справка за коригиране на сметката за
електроенергия от 13.12.2019 г., видно от която на А.Д.Т., с
клиентски номер кл. № **** е допълнително начислена електрическа енергия
от общо 9390 кВтч. На 02.01.2020 г. е издадена фактура № **********/19.12.2019
г. за дължима сума вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за електромер № ********* за периода от 14.09.
По делото не съществува спор, че страните са
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е
потребител на електрическа енергия, доставяна от крайния снабдител през
електроразпре-делителната мрежа на ответното дружество.
Основният спорен въпрос е за дължимостта от ищеца
на допълнително начислената от ответника стойност за електрическа енергия за
периода от 14.09.
Основният спор по делото е относно предпоставките,
при което следва да се извърши корекция на отчетените показатели за
потребена електрическа енергия, и по точно дали същите изискват
неправомерно поведение на потребителите или е достатъчно само тяхното
констатиране, без да се изисква да се доказва личният принос на
потребителя при установена манипулация на средствата за техническо
измерване. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, която
застъпва становището, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа
енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електрическа енергия противоречи на
регламентирания в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.
Към момента на проверката на СТИ – 13.12.2019 год.
действат Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019
год.,които като подзаконов нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на
очертаното в хипотезата на чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ, а именно - правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Към тази
законова делегация се прибавя и ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на
сметката на потребителя на ел.енергия-чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от
ЗЕ. чл.50 от ПИКЕЕ, обосновал твърдяното задължение по процесната фактура,е
израз на въпросната законова делегация относно съдържанието на този подзаконов
нормативен акт. Следва да се има предвид,че посочените законови разпоредби не
уреждат безвиновна отговорност за който и да е субект,а само възможността да се
извършва промяна в сметката на потребителя на ел.енергия без да въвеждат
безвиновна отговорност за тази корекция,като същевременно не дават и мандат в
подзаконовия акт да се уреждат подобни отношения.Безвиновната отговорност е
рядко изключение като законодателна фигура, поради което същата следва да се
уреди подробно, изрично, ограничително но само на законово ниво. В случая
даденото тълкувание на чл.104А ал.ІІ т.5 и чл. 98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ от страна на
електро-разпределителното дружество не отговаря на действителното съдържание на
закона. Подобна отговорност не се извлича от тези хипотези и същите не дават делегация в подзаконовия
акт да се урежда безвиновна отговорност.
В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия
акт се ограничава само до въпросите по измерването,и или установяване на
неизмерената такава на ел.енергията,с възможността за корекция в сметката на
потребената ел.енергия, но без да дава възможност за установяване на безвиновна
отговорност за потребителя на ел.енергия в тази насока. Разпоредбата на чл.50
от ПИКЕЕ,обосновала твърдяното задължение по фактурата, очевидно противоречи на
законовото оторизиране от чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ вр. с чл. чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А
ал.ІІ т.6 от ЗЕ, тъй-като излиза извън предметния му обхват,поради което не
може да бъде прилаган като част от по-низш нормативен акт,който излиза извън
законовата делегация на такъв от по-висок ранг,съобразно чл.15 от Закона за
нормативните актове.
Същевременно въпросната норма противоречи и на
друга норма от законов ред – чл.82 от ЗЗД, тъй като отношенията между страните
са договорни. В тази хипотеза няма безвиновна отговорност,каквато на практика
въвеждат нормите, предвидени в ПИКЕЕ спрямо потребителите на ел.енергия. Това
противоречие следва да се разреши естествено в полза на правилото от законов
порядък. Поради това именно сочещата се като изправна страна следва да
установи,че дължимата сума е функция на виновното поведение и неизпълнение на задължения
в рамките на договора на неизправната страна-в случая ищеца в
първоинстанционното производство.Само виновното поведение в режима на чл.82 от ЗЗД е предпоставка за ангажиране на съответната отговорност. В производството
обаче такова не се доказа от електроразпределителното дружество.
Безспорно установените отклонения в работата на
процесното СТИ, довели до по-ниско отчитане от действителното потребление на
ел.енергия от ищеца, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са
резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане е резултат
на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода
на производството не се установи, че именно потребителят е осъществил описаното
въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка
законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна
на потребителя по манипулиране на СТИ,както и пряко породената от тях
неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя.Сметката трябва да отразява
конкретно само реалното енергийно потребление за определен период,като
информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин.В тази
насока е изрично и чл.13 от Директива 2006/32/ЕО/05.ІV.2006 г.
Още повече,че съобразно чл.89 т.4,чл.116 и чл.120
от ЗЕ средството за търговско измерване на ел.енергията е собственост на
електроразпределителното дружество,което го монтира на определено от него
място, стопанисва се и се поддържа
винаги технически изправно от него. Достъп до СТИ имат само служители на
дружеството, без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната
отговорност по поддръжката, изправната работа на СТИ,отчетността на същите и
т.н. по законов път е възложена именно на дружеството, без да е възможно в тази
насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който
впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на
договора по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и
устройствата й е за бездействие.Тези отговорности на дружеството са конкретно
проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради
което и последният няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради
това са прехвърлени именно на дружеството,което е длъжно по всяко време да
осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия,и да вземе
мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на същата.
Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.50 от ПИКЕЕ,който автоматично
прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото
устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в
полза на оператора. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно
установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се
прехвърля върху потребителя,без да се докажат виновните му действия. Още
повече,че само дружеството има достъп до измерващото устройство.
От друга страна уредените в ПИКЕЕ, норми
противоречат на договорната същност на отношенията между страните и
необосновано я модифицират в полза на ответника. Същите не са и част от самия
договор за доставка на ел.енергия,но въпреки това са основание за интервенция в
договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1т.3Б т.27 Г от ДРЗЕ,който
е и потребител на енергийни услуги съобразно §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ. Тази
разпоредба от ПИКЕЕ директно противоречи на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ, който въздига
защитата на потребителите в основна цел на ЗЕ и с който следва да са съобразени
нормите на този закон,нормите на всички относими нормативни актове към
потреблението на ел.енергия, както и тяхното тълкуване и практическо прилагане.
Самият ЗЕ в чл.2 ал.ІІ от ЗЕ и §1т.3Б т.27 Г вр. с §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ,като специален закон,
признава на купувачите на ел.енергия статута на потребители в урежданите от
него обществени отношения,в частност и при покупката на ел.енергия и то
независимо от техния вид-физическо или юридическо лице,търговец или друг
субект. Този статут им гарантира и съответните права, които не са уредени
изрично в ЗЕ. Ето защо спрямо тях следва да се прилагат нормите на ЗЗП за
защита на потребителя,за да може правилото на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ да се прилага
ефективно,а не да се ограничи само до декларативно съдържание на закона.
Ето защо подзаконовите правила, обосновали
издаването на процесната фактура за коригиране на сметката за електроенергия,
нарушават равнопоставеността в рамките на договора и накърняват сериозно
правата на купувача на ел.енергия,като потребител, тъй-като дават възможност едностранно
и произволно оператора да определя заплащането на суми от потребителя, срещу
които не е доставил ел.енергия, водят до ограничаване законовите права на
потребителя спрямо оператора при неизпълнение или неточно изпълнение на
договорните задължения,поставят изпълнението на задълженията на оператора в
зависимост само от неговата воля, създават задължение за купувача на ел.енергия
да заплати високо обезщетение,водят до възможност за налагане на потребителя да
изпълни свои задължения,дори и при неизпълнение на съответните от страна на
оператора,налага се на купувача на ел.енергия необосновано ограничаване на
средствата за доказване,както и тежест на доказване,която съобразно действащото
законодателство е за сметка на оператора. Тези хипотези са обхванати от чл.143
от ЗЗП и съставляват при всички случаи неравноправни клаузи за
потребителя,тъй-като не отговарят на изискването за добросъвестност, на
принципа по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни
правила,превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са нищожни на
основание чл.146 от ЗЗП и не следва да се прилагат,предвид и задължението на
съда служебно да преценя материята през тази призма съобразно §13А от ДРЗЗП вр.
с Директива 93/13 ЕИО.
Въпросното задължение, обективирано в приложената
фактура, е резултат на извършената проверка на 13.12.2019 г. на СТИ от дл.лица
на дружеството. За тази проверка е съставен протокол по чл.49 от ПИКЕЕ, който
касае само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също така
извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от
съдържанието и редовността му, се прилагат
общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност
по чл.82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието на протокола по чл.49 от
ПИКЕЕ,като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на
състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката,без в нито една
хипотеза да доказва виновно неизпълнение на договорни задължения или увреждащи
действия от страна на купувача на ел.енергия, довели до техническа
неизправност. Идентична е и доказателствената стойност на експертизата
по-делото.
С оглед направените фактически и правни
констатации, съдът намира, че предвид разпределението на доказателствената
тежест ответното дружество не установи дължимостта на допълнително начислената
на ищеца сума за електроенергия от
14.09.
При този изход на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца А.Д.Т., с ЕГН **********,*** следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 74,10 лв. Съдът не присъжда адвокатско възнаграждение, тъй
като не са представени доказателства, че договореното възнаграждение между
страните в договора за правна помощ в размер на 360,00 лева е действително
заплатено .
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.Т., с ЕГН **********,*** не дължи на „Електроразпределение Юг“
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. *****, сумата
в размер на 1852,57 лв., представляваща допълнително начислена
електрическа енергия за периода от 14.09.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. ****, да заплати на А.Д.Т., с ЕГН **********,*** сумата от 74,10 лева,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: