№ 40328
гр. София, 10.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110159275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу К.
К. Г., с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми – ..... лева
за доставена за периода месец май 2018 г. до месец април 2020 г. до
топлоснабден имот с адрес София, ж.к. ........... топлинна енергия, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 29.06.2022 г., до окончателното плащане; 357,77 лева – лихва
за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2019 г. -
09.06.2022 г.; 32,88 лева – цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец май
2019 г. - месец април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.06.2022 г., до
окончателното плащане, и 8,17 лева – законна лихва за забава за плащане на
последната описана сума за периода 01.07.2019 г. - 09.06.2022 г. – вземания по
заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 34826/2022 г.
по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от
Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един
ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът
на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се
дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за
потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период
(месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за
съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово
1
разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем Сървисис“
ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице –
помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – К. К. Г., с
който предявеният иск се оспорва по основание. Поддържа се, че ответницата
не е собственик на имота, за който ищецът твърди, че е доставял топлинна
енергия, че няма документи в тази насока, че вземанията са погасени по
давност. По вземането за цена на услугата „дялово разпределение“ се сочи, че
ищецът твърди да е извършена от друго лице и не е ясно защо следва същата
да се плаща на него. Оспорва, че дължи лихва за забава, тъй като не се
установявал падеж на задълженията. Иска отхвърляне на исковете.
Претендира разноски. Възразява срещу искането на ищеца за прихващане на
разноските.
По направеното в исковата молба искане за конституиране на трето
лице – помагач съдът намира, че същото е основателно, доколкото ищецът
твърди, че се намира в договорни отношения с посоченото лице за отчитане
на доставената от него топлоенергия. Съответно, и двете страни имат интерес
да установят, че са спазили договорните си задължения и отчитането е
станало в съответствие с договора им, като ако това не е така „Топлофикация
София“ ЕАД може да предяви иск срещу топлинния счетоводител.
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като разпределя доказателствената
тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: описаната в исковата молба цена на доставената от
ищеца енергия до имота, описан в исковата молба.
С оглед посочения в исковата молба адрес на имота съдът намира, че
следва да обяви на страните за общоизвестен факт, че процесният имот се
намира в сграда в режим на етажна собственост.
Поради множеството водени от ищеца дела пред Софийския районен
съд, 28. състав, съдът указва на страните, че са му служебно известни общите
условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г.
По направените от съда доказателствени искания в исковата молба и
отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: приложените към
исковата молба писмени доказателства, поисканата с исковата молба
техническа експертиза за установяване на потребената топлинна енергия в
имота и начина на изчисляването ; поисканите от третото лице – помагач
писмени доказателства. Съдът намира, че следва да допусне служебно въпрос
към вещото лице – да посочи каква е прилаганата от „Топлофикация София“
2
ЕАД цена за 1 мВтч потребена енергия за процесния период.
По направеното в отговора на исковата молба оспорване на следния
документ: протокол от общо събрание; договор между ищеца и третото лице
– помагач; споразумителен протокол, съдът намира, че не се оспорва
автентичност на документите, а правното им значение, поради което ще се
произнесе с крайния си акт. По отношение на общите условия на съда е
служебно известно, че са били публикувани, а по отношение на
непредставения договор – действително такова приложение няма към
исковата молба и съдът следва да укаже на ищеца да го представи.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканите от ищеца експертизи, тъй като не са по
предмета на спора и фактите по тях са признати.
По възражението на ответницатаа за цената на дяловото разпределение,
исковата молба следва да се остави без движение, като ако ищецът не
отстрани нередовностите, тя може да бъде върната в тази част.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 233882/01.11.2022
г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД.
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 4 ГПК на ищеца – „Топлофикация
София“ ЕАД, в същия срок да уточни с писмена молба с два броя преписи за
другите страни на какво основание (договор, неоснователно обогатяване или
друго) твърди, че цената на услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“, за която се сочи, че се извършва от трето лице, следва да се плати
на дружеството.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната в тази част.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като ТРЕТО ЛИЦЕ
– ПОМАГАЧ на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба на третото лице-помагач.
НАСРОЧВА гражданско дело 59275 по описа за 2022 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 18
декември 2023 г. от 15:00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът излага възражения за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.
3
„в“ ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията. Искът ще се отхвърли за задълженията, чийто падеж е
настъпил повече от 3 години преди завеждане на делото поради възражението
за давност.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: описаната в исковата молба цена на доставената от
ищеца енергия до имота, описан в исковата молба.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за
ОБЩОИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти:
че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за СЛУЖЕБНО
ИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти: Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “19 минути” и във вестник
„Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.
УКАЗВА на ищеца„Топлофикация София“ ЕАД, че в негова
доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за
ненуждаещи се от доказване факти е да установи:
1. по главния иск: придобивно основание, по което ответникът е
придобил право на собственост или на ползване върху процесния имот;
доставяне на топлинна енергия, както и нейното количество; уговорения
падеж на задължението;
2. по иска за цена за дялово разпределение: осъществяване на услугата
„дялово разпределение“; договор, по силата на който цената на услугата
„дялово разпределение“ се заплаща на него; уговорената цена, заплащана за
тази услуга;
3. по исковете за законна лихва – датата на представяне на фактурите си
на ответницата, съответно – на публикуването им в интернет.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, че НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за цената за услугата
„дялово разпределение“.
УКАЗВА на ответницата К. Г. , че в нейна доказателствена тежест с
оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване
факти е да установи: прехвърляне на вещни права върху имота или партидата
за отоплението му от ищцата на друго лице след 2001 г. (с оглед оспорения
протокол – признание).
4
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не докажат наличие на особени
непредвидени обстоятелства (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 2 ГПК на ищеца – „Топлофикация
София“ ЕАД, в срок до откритото съдебно заседание да представи описан
като приложение на исковата молба, но не приложен документ – протокол от
общо събрание на етажни собственици.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да допуска подобно
доказателство, което не се намира по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач –
„Техем Сървисис“ ЕООД, да представи по делото в двуседмичен срок от
получаване на съобщението намиращ се у него документи – главните отчети
за всеки отоплителен сезон през процесния период за процесния имот,
изравнителните сметки за имота и документите за връчването им на
представител на етажната собственост.
УКАЗВА на третото лице – помагач, че при неизпълнение на
задължението за представяне на документа, съдът може да приеме, че същият
съществува и установява неизгоден за страната факт – липса на доставена
топлинна енергия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 1 ГПК искането
на ищеца за назначаване на експертизи, тъй като същите не са предмет на
спор.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „Топлофикация
София“ ЕАД, че ако не се яви в първото съдебно заседание и не изпрати
представител, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе
становище по отговора на ищеца, съдът може да прекрати делото и да го
осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него
неприсъствено решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5