№ 8503
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110102315 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от Ф. Х. А., ЕГН **********, иск по чл. 49 СК против Ш. А.
А., ЕГН **********, за развод, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК -
относно режима на лични отношения с детето на страните - з. Ф. А., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като имат едно родено дете -
малолетният з. Ф. А., ЕГН **********. Сочи се, че е налице отчуждение между съпрузите и
настъпила фактическа раздяла от 15.09.2021 г. Твърди се, че ответницата често
предизвиквала скандали поради късното прибиране на ищеца от работа, поради което
последният напуснал семейното жилище. В съдебно заседание поддържа изцяло исковата
молба.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно
заседание ответницата не се явява и не изразява становище по претенциите.
ДСП-Люлин, ДСП-Красно село и ДСП-Младост в представени становища и доклад
посочват, че майката и детето не са открити на посочения в исковата молба адрес в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 965, ет. 3, ап. 13, като по данни на процесуалния представител на
ищеца последният няма информация относно местонахождението на майката и детето,
направен е и неуспешен опит за осъществяване на телефонна връзка с майката, предвид
което социален доклад не е изготвян от съответната дирекция по местоживеене на майката и
детето. Посочено е, че при извършена справка в Regix се установило да е прекратено
правоотношението на майката с „Куесте“ ЕООД на 20.11.2022 г. В хода на социалното
проучване бащата е заявил, че няма информация къде се намират майката и детето, като от
1
нейни роднини, пребиваващи в Германия разбрал, че са добре, като майката, детето и
съжителстващ с майката мъж, са напуснали жилището на роднините на майката, които
нямат информация за местоживеенето им. Бащата е споделил, че майката полага грижи за
детето и не оспорва капацитета й на родител, като единствено иска и той да участва по
някакъв начин в живота на детето си. Бащата е споделил месечен доход от около 2500 евро,
като е заявил да заплаща издръжка за детето.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът заявява, че не знае къде е съпругата му, от
година и половина не я е виждал, както и детето. Праща пари за издръжка детето по
банковата сметка на ответницата. Желае да вижда детето от време на време. Знае, че майката
полага адекватни грижи за детето.
Ответницата не е изслушвана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, тъй като не се явила за
провеждане на изслушване в открито съдебно заседание.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установява се по делото, че страните са сключили граждански брак на 28.10.2020 г. в гр.
София, като при сключването му съпругата е променила фамилното си име от Ауда на А.
/удостоверение за сключен граждански брак № **********, издадено на 28.10.2020 г. СО,
район „Възраждане“/, както и че същите имат родено едно дете - малолетният з. Ф. А., ЕГН
********** /удостоверение за раждане № **********, издадено на 14.12.2020 г. от СО,
район „Люлин“/. По делото е разпитан доведеният от ищеца свидетел Муатаз Аднан Юнес,
показанията на който съдът кредитира, тъй като намира същите за обективни и
последователни. От показанията на св. Юнес се установява, че съпрузите са фактически
разделени от около две години, като преди раздялата са съжителствали в гр. София, ж.к.
„Люлин“; ищецът е напуснал семейното жилище; в телефонен разговор свидетелят чул
скандал от съпругата за това, че ищецът закъснява от работа, подхвърляла му храната
вместо да я сервира. И двамата родители са полагали грижи за детето, като след раздялата то
останало на грижите на майката. Установява се от постъпили по делото справки от НАП, че
и двете страни са били страни по трудово правоотношение с „Куесте“ ЕООД, като и двамата
са прекратили към момента на устните състезания правоотношенията си с дружеството /
ищецът - на 30.07.2022 г., а ответницата – на 20.11.2022 г./. Установява се, че след
прекратяване на правоотношението си „Куесте“ ЕООД ищецът е бил в правоотношение с
„БлуБеър Технолоджис“ ЕООД в периода от 05.08.2022 г. до 03.10.2022 г. По отношение на
ответницата не се установява размер на доходите, а по отношение на ищеца в периода от м.
януари 2022 г. до м. август 2022 г., е деклариран средномесечен осигурителен доход в
размер на около 1130 лв.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно иска за развод: Страните са съпрузи, като отношенията помежду им са
2
влошени и няма изгледи за тяхното възстановяване – съпругът е напуснал семейното
жилище повече от година преди датата на устните състезания, впоследствие и съпругата е
напуснала жилището заедно с детето, като страните не поддържат каквито и да било
отношения помежду си, включително и във връзка с детето. При така установените факти за
отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание, поради което същата следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото такова искане не е направено, поради което и съдът не следва да се произнася по
въпроса за вината.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения: Страните имат родено едно ненавършило пълнолетие дете - з. Ф. А., ЕГН
**********, от мъжки пол. Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства,
постъпилия социален доклад, и вземайки предвид възрастта и пола на детето намира, че
упражняването на родителските права спрямо него следва да бъде възложено на майката,
при която следва да бъде определено да бъде и местоживеенето му, тъй като по делото не се
установиха важни причини детето да живеят отделно от родителя, който ще упражнява
родителските права, нито има изключителни основания по чл.59, ал.7 СК. Съдът достигна до
този извод, съобразявайки обстоятелството, че фактически детето се отглежда от майката,
бащата заявява становище да е в интерес на същото да продължи да се отглежда от нея.
Съдът се произнася служебно по отношение упражняването на родителските права спрямо
детето, тъй като по делото валидно заявена претенция е налице единствено по отношение на
режима на лични отношения, тъй като в останалата част исканията на ищеца в исковата
молба относно родителската отговорност спрямо детето з. извън режима на лични
отношения с него, следва да се предявят от родителя, който желае да упражнява
подителските права. Във връзка с режима на лични отношения с неотглеждащия родител
съдът взе предвид, че емоционалната привързаност между детето и бащата не е изследвана
по делото, тъй като не се установи фактическото местопребиваване на детето и майката. В
тази връзка при определяне на конкретен режим на лични отношения между бащата и
детето съдът съобрази предложения в исковата молба такъв, който намира да е в интерес на
същото. Ето защо на бащата следва да бъде определен следния режим на лични отношения с
детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа до 18,00 часа в съботния
и в неделния ден, без преспиване.
Относно издръжката на детето: По делото валидна претенция относно издръжката не
е предявена, като искането за определяне на издръжка в размер на 200,00 лв. месечно съдът
приема като становище от ищеца относно възможностите му да заплаща издръжка за детето
з. в определен размер. Съдът е задължен по силата на чл. 59, ал. 2 СК да се произнесе по
въпроса за издръжката на детето. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
3
се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия
факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на
лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие. При това положение съдът, като взе предвид нуждите
на детето съобразно възрастта му и установените по делото доходи на бащата, счита, че
същият може да заплаща издръжка за детето в размер на 250,00 лв. месечно, в какъвто
размер и следва да бъде определена издръжката на детето. Същата се дължи, считано от
влизане в сила на решението в частта относно местоживеенето на детето /доколкото съдът
служебно се произнася относно издръжката на детето/, до настъпване на законово основание
за нейното изменение или прекратяване. Следва да бъде присъдена и законна лихва за забава
на плащанията за издръжка.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът следва служебно да разгледа
въпроса за ползването му доколкото страните имат родено от брака дете, което не е
навършило пълнолетие към датата на устните състезания /чл. 56, ал. 1, изр. второ СК/. По
делото обаче претенция за ползването на семейното жилище не е предявена, а отделно от
това, се установява, че и двете страни са напуснали семейното жилище, съдът не следва да
предоставя ползването на същото на нито една от двете страни.
Относно фамилното име на съпругата: Претенция относно фамилното име от страна
на ответницата, за която се установява да е променила фамилното си име при сключването
на брака, не е предявена. На основание чл. 326 ГПК съдът задължително се произнася по
въпроса относно фамилното име. Предвид горното следва да бъде постановено след
прекратяване на брака съпругата да носи брачното фамилно име.
Относно разноските: С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал.
1, изр. второ ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е
направила. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00
лв. следва да се възложи на двете страни поравно, а ответникът следва да заплати държавна
такса върху определената издръжка в размер на 360,00 лв. на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА ,
4
сключен на 28.10.2020 г. в гр. София, за което е съставен акт за граждански брак
№3361/28.10.2020 г. на Столична община, район „Възраждане“, между: Ф. Х. А., ЕГН
**********, и Ш. А. А., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете з. Ф. А., ЕГН **********, на
майката Ш. А. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака
дете з. Ф. А., ЕГН **********, при майката Ш. А. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
бащата Ф. Х. А., ЕГН **********, и детето з. Ф. А., ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа до 18,00 часа в съботния и в неделния
ден, без преспиване.
ОСЪЖДА Ф. Х. А., ЕГН **********, да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 вр. чл. 59,
ал. 2 СК на своето дете з. Ф. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Ш. А. А., ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 250,00 лв.,
считано от влизане в сила на решението в частта относно местоживеенето на детето, до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 ГПК след прекратяване на брака Ш. А. А., ЕГН
**********, да носи брачното ФАМИЛНО ИМЕ – А..
ОСЪЖДА Ф. Х. А., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд общо
сумата 385,00 лв.-държавни такси по делото, от които 25,00 лв.-държавна такса при
решаване на делото по иска за развод, и 360,00 лв.-държавна такса върху издръжката на
детето.
ОСЪЖДА Ш. А. А., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд
сумата 25,00 лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5