О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№………. 22.05.2019
г. гр.
Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд наказателен състав
На двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
чнд № 352 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
243, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба от пострадалата В.С.М. ***, подадена срещу постановление от 16.01.2019 г. на прокурор при Окръжна прокуратура-град Плевен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № С-165/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура-град Плевен, водено срещу неизвестен извършител на престъпление по член 123, ал. 1 НК.
С обжалваното постановление прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради това, че обвинението не е доказано.
В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство и се иска неговата отмяна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, и след като провери обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, намира за установено следното:
Жалбата на В.С.М., въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила в Окръжен съд-гр. Плевен на 25.01.2019 г. Това е видно от приложеното към нея копие от системен бон, изготвен от „Български пощи“ ЕАД на 24.01.2019 г., както и от приложената към жалбата разпечатка от САС „Съдебно деловодство“ в Плевенския окръжен съд.
На 28.01.2019 г. жалбата на М. е изпратена за администриране на Окръжна прокуратура-гр. Плевен.
От
приложеното към постановлението за прекратяване на наказателното производство
известие за доставяне е видно, че В.М. е получила копие от постановлението на
прокурора на 18.01.2019 г.
Посочените фактически положения водят до правния извод, че жалбата е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт и в срока по чл. 243, ал. 4 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Прокурорът и приел, че Р. В. М. ***, заедно със съпруга си С. С. М. и сина си С. С. М..
На 14.12.2015 г. М. посетила личния си лекар д-р М. К., тъй като се оплаквала от болки в подбедриците. Д-р К. установил двустранно-варикозни вени и насочил М. за преглед при специалист-хирург.
На 15.12.2015 г. Р. М. постъпила на лечение в МБАЛ-град Червен бряг ЕООД. Лекуващ лекар на М. бил д-р П. Х. П.. По време на престоя си в лечебното заведение тя била във видимо добро общо състояние, движела се самостоятелно, не се оплаквала от други проблеми, освен от болките в крака. М. била изписана от болницата на 21.12.2015 г. с диагноза „Мигриращ тромбофлебит на лявата вена сафена магна по клинична пътека № 194“. При изписването тя била с подобрено общо състояние и й било дадено предписание за консултация с хематолог.
Тъй като Р.а М. се чувствала добре, близките й решили да посетят хематолог след Коледните празници.
На 25.12.2015 г. здравословното състояние на М. рязко се влошило. В 23.30 часа на същата дата тя била приета по спешност в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-гр. Плевен с диагноза „Остра бъбречна недостатъчност, сепсис, остър пиелонефрит, двустранна бронхопневмония, тромбоцитопея, остра сърдечна недостатъчност, белодробен оток“. Въпреки проведеното лечение Р. М. починала в 06.30 часа на 26.12.2015 г.
По време на престоя на М. в болницата в гр. Червен бряг не били установени признаци за наличие на живото-застрашаващо състояние. Лекуващият лекар и ръководителите на болничното заведение твърдят, че била установена кръвна картина, сочеща на заболяване на кръвта, но поради липса на специалист-хематолог в болницата и невъзможност за прекъсване на лечението и транспортирането на М. в друга болница, консултация с такъв специалист не била извършена в МБАЛ-град Червен бряг ЕООД. Същите длъжностни лица сочат, че не е било възможно извършването на пункция в тяхното болнично заведение, както и че не е било възможно транспортирането на М. за извършване на подобна манипулация в друго лечебно заведение.
По време на престоя си в болницата в гр. Червен бряг Р. М. била информирана, че има право на хоспитализация в друго лечебно заведение, но тя не се възползвала от това свое право. Диагнозата й била поставена след проведена консултация със съдов хирург, а лечението й било съобразено с указанията на същия специалист.
След получаването на кръвните изследвания, М. била информирана за съществуващите съмнения за наличие на кръвно заболяване. Поради доброто й общо състояние и предстоящото й изписване от болницата в град Червен бряг, било взето решение тя да бъде консултирана от хематолог след изписването й от лечебното заведение.
Прокурорът е прекратил наказателното производство, съобразявайки се със заключението на назначената по делото повторна съдебномедицинска експертиза, съобразно което проведеното лечение на Р. М. е адекватно, отговаря на изискванията на клиничната пътека, по която тя е била хоспитализирана и няма допуснати медицински грешки и пропуски в диагностичния и лечебен план – персонално и от медицинските екипи, на лечебните заведения.
Според прокурора извършените действия по разследването и събраните чрез тях доказателства, не позволяват изграждане на обоснована обвинителна теза. Р. М. е страдала от тежко хронично заболяване, което не е било диагностицирано своевременно. Липсва причинно-следствена връзка между проведеното лечение в МБАЛ-град Червен бряг ЕООД и УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-гр. Плевен и настъпилата смърт. Същевременно събраните по време на разследването доказателства сочат, че са били налице обективни пречки за провеждане на консултация на М. с хематолог в болницата в гр. Червен бряг и точно поради това подобна консултация е предписана след изписването на М. от лечебното заведение.
Жалбата на В.С.М. е
неоснователна и съображенията за това са следните:
С постановление от 02.03.2018 г. на прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Плевен, наказателното производство по досъдебно производство № С-165/2017 г. е било прекратено на основание член 243, ал. 1, т. 2 НПК.
С определение № 335 от 04.04.2018 г., постановено по чнд № 289/2018 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен, постановлението на прокурора е било отменено.
С определение № 78 от 25.05.2018 г., постановено по вчнд № 183/2018 г. по описа на Апелативен съд-гр. Велико Търново, съдебният акт на Плевенския окръжен съд е потвърден.
При проведения съдебен контрол на постановлението за прекратяване на наказателното производство, съдилищата са приели, че то е необосновано и незаконосъобразно, тъй като вещите лица от състава на назначената по делото съдебномедицинска експертиза не са дали ясен и изчерпателен отговор на въпроса „Има ли допуснати нарушения при лечението на пострадалата, ако има – какви са те, от кого са допуснати, каква е причината за смъртта на Р. М., налице ли е причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалата и допуснатите при лечението й в МБАЛ-гр. Червен бряг ЕООД грешки и нарушения на добрата медицинска практика“.
По време на проведеното допълнително разследване е назначена повторна съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещите лица д-р Т. Т. З., доц. д-р М.я М. Г., д-р Р. Т. Х. и д-р А. С. Н. е видно, че:
1. Д-р П. Х. П. е извършил в МБАЛ-гр. Червен бряг правилни и в достатъчен обем съгласно добрата медицинска практика изследвания, консултация и лечение във връзка с развитието на левостранен повърхностен тромбофлебит. Р. М. правилно е била насочена за консултация с хематолог, а решението за отлагане на консултацията е на самата болна – със съгласието на близките й;
2. При лечението на Р. М. в МБАЛ-гр. Червен бряг не са допуснати грешки и медицински пропуски. Проведеното лечение е съобразено с поставената диагноза и М. правилно е насочена за уточняваща консултация с хематолог.
Въпреки заболяването и въпреки скорошното изписване от болничното заведение, М. е готвела навън, дишала е трудно, но тя и близките й не са предприели мерки за уточняване на здравословното й състояние, въпреки даденото направление за специалист по кръвни заболявания.
3. Смъртта на Р. М. е резултат на масивна белодробна тромбоемболия. От приложения към делото микроскопски снимков материал и от описаното в протокола за аутопсия става ясно, че М. е имала тежко злокачествено заболяване на кръвта.
Вещите лица приемат и потвърждават поставената патологоанатомична диагноза „Остра миелобластна левкемия. Левкемични инфилтрати в костния мозък, слезка, черен дроб, лимфни възли, миокард“.
4. При лечението
на Р. М. няма допуснати медицински нарушения, грешки и пропуски в диагностичния
и лечебния план от лечебните заведения, персонално и от медицинските екипи. М.
е имала тежки, хронични, соматични заболявания, подценявала е здравето си и не
е провеждала поддържащо лечение.Острата миелобластна левкемия е могла да бъде
диагностицирана, ако е била потърсена медицинска консултация и изследвания от
хематолог, но самата болна и близките й са отложили тази консултация. Независимо от това, в никакъв случай не
може да се приеме, че при поставена диагноза непосредствено след изписването на
М. от болницата в гр. Червен бряг е могъл да бъде избегнат смъртният изход.
Левкемичните промени във всички вътрешни органи сочат, че заболяването е от
дълъг период от време /месеци/;
5. Няма връзка между злокачественото заболяване на Р. М. и множеството усложнения от него и проведеното лечение на М. с хепаринови препарати;
6. Смъртта на Р. М. няма връзка с назначеното й лечение с антикоагулант „Синтром“.
Най-съществена роля за настъпилия смъртен
изход са изиграли липсата на грижи за здравето от страна на самата болна,
подценяването на спешността на консултацията с хематолог и липсата на лечение преди
постъпването на М. *** бряг;
7. Не е възможно да се приеме, че причината за смъртта на Р. М. е липсата на консултация на болната в болницата в град Червен бряг с хематолог. Няма допуснат пропуск от страна на МБАЛ-град Червен бряг. Необходимо е да се има предвид отлагането на назначената вече консултация с хематолог и излагането на болната на неблагоприятни условия преди приемането й в болницата в гр. Плевен.
Въз основа на заключението на вещите лица от състава на повторната съдебно-медицинска експертиза може да се направи единствено възможния правен извод, че липсва причинно-следствена връзка между проведеното в МБАЛ-гр. Червен бряг ЕООД и УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-гр. Плевен лечение на Р. Величкова М. и нейната смърт.
Смъртта на М. е следствие на съществуващо отдавна злокачествено заболяване на кръвта в напреднала фаза – остра миелобластна левкемия. При лечението на М. не са допуснати медицински нарушения, грешки и пропуски. Лечението е било съобразено с поставената диагноза и болната правилно е била насочена за уточняваща консултация с хематолог. Невъзможно е да се приеме, че при поставена диагноза непосредствено след изписването на М. от болницата в гр. Червен бряг, е могъл да бъде избегнат смъртният изход. Това е така, тъй като левкемичните промени във всички вътрешни органи сочат, че е било налице нелекувано злокачествено заболяване на кръвта, което датира от дълго време.
Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 125 от 04.06.2015 г. по н. д. №164/2015 г., ІІІ н. о., престъплението по чл. 123, ал. 1 НК е осъществено от обективна страна, когато е налице немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, което е довело до настъпването на смъртта на пострадалия. Изпълнителното деяние – „причинил“, изисква съществуването на пряка причинно-следствена връзка между осъществените от субекта на престъплението действия /или бездействие/ и настъпилия съставомерен резултат.
В разглеждания случай проведеното лечение на Р. М. в МБАЛ-Червен бряг ЕООД е било правилно, съобразено е било с поставената диагноза, и е отговаряло напълно на стандартите за добра медицинска практика. По време на лечението не са допуснати никакви грешки и пропуски. В същото време не е налице пряка причинно-следствена връзка между проведеното лечение на Р. В. М. и нейната смърт.
Постановлението на прокурора е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 6 НПК, Плевенският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановление от 16.01.2019 г. на прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Плевен,
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
С-165/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура-гр. Плевен, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
Определението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: