Решение по дело №80/2025 на Административен съд - Шумен

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от В. К. И., [ЕГН] от гр. Шумен, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM - 1304764/31.01.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в С-Р "Пътна полиция" при ОДМВР – Шумен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че административният орган не е взел предвид, че водачът е оспорил показанията на дрегера и е дал проби за лабораторно изследване, резултатите от което са определящи при установяване употребата на наркотични вещества съобразно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Преди наличието на резултати от това изследване противоправното поведение на водача не е доказано, поради което липсват материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. По тези съображения се иска отмяна на обжалвана заповед и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.

Ответникът – младши инспектор в С-Р "Пътна полиция" при ОДМВР – Шумен, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Не оспорва, че при наличие на изследване от кръвна проба установените стойности са определящи, но твърди, че при липса на резултат от изследването към момента на налагане на ПАМ определящ е резултатът от полевия тест, който е годно средство за установяване употребата на наркотични вещества. Сочи, че заключението по химико–токсикологичната експертиза няма отношение към издаването на заповедта, а към нейното действие във времето. Когато резултатът от взетата кръвна проба стане готов и с него се установи, че жалбоподателят не е управлявал автомобила под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, това би било основание за иницииране на производство по глава XIV, раздел I от АПК (чл. 239, т. 1 от АПК). Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР - Шумен.

Административен съд – Шумен, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

От данните по делото се установява, че на 31.01.2025 г., в 16, 50 часа по път SHU1180 км. 0+625, в посока към гр. Шумен, жалбоподателят В. К. И. е управлявал лек автомобил собственост на Х. Х. Х. марка ДАЧИА ЛОГАН, с регистрационен номер [рег. номер], регистриран във РБ БЪЛГАРИЯ. При извършената проверка на водача с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARSD 0001 е отчетен положителен резултат за наличието на амфетамин съгласно проба 081. За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози рег. № 869р-1314/03.02.2025 г. по описа на С-Р "Пътна полиция" при ОДМВР – Шумен.

Срещу жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) cep. GA бл. № 3351844 от 31.01.2025 година за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване № 185855, който е връчен на проверяваното лице. Последният се явил в лечебно заведение и е дал кръвна проба.

Въз основа на съставения АУАН е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ № GPAM - 1304764/31.01.2025 г. от младши автоконтрольор в С-Р "Пътна полиция" при ОДМВР – Шумен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Административният орган е приел, че водачът е извършил виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Не се спори между страните, а това се установява и от представената от Районна прокуратура – Шумен документация, че жалбоподателят се е явил в определения в талона срок и е дал кръв и урина за лабораторно изследване. Образувано е ДП № 117/2025 г. по описа на ОД на МВР – гр. Шумен, по което е назначена съдебно – химическа експертиза за установяване наличието на наркотични вещества в кръвната проба на лицето. Експертизата е възложена на МБАЛ – Варна при ВМА, но няма изготвено заключение по нея, видно от писмо рег. № ДА-01-1105/14.04.2025 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Процесната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, в кръга на делегираните му правомощия, видно от приложените по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 372з-3937/24.10.2024 г. на директора на ОДМВР – Шумен в необходимата писмена форма и е фактически и правно мотивирана включително чрез препращане към съдържанието на съставения АУАН. Посочени са фактическите обстоятелства, които са послужили като основание за прилагане на принудителната административна мярка, като е цитирана и приложимата правна уредба.

При издаването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат различни по вид и продължителност принудителни административни мерки, една от които е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца – т. 1, б. "б" от същия член.

Следователно необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по този текст е констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.

Редът за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1), приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В нея са уредени средствата и способите за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 1 при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест.

Установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в три задължителни хипотези, регламентирани в чл. 3а от Наредба № 1 – т. 1 когато лицето откаже извършване на проверка с тест; т. 2 – когато лицето не приема показанията на теста и т. 3 – когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с тест. В тези случаи на водача се издава талон за изследване по образец съгласно чл. 3, ал. 2, като в чл. 6, ал. 1 – ал. 9 от същата наредба подробно са разписани правилата относно реда и начина на издаване, попълване и връчване на талона за изследване.

Императивната норма на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от наредбата, която гласи, че при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на теста, с който е установена употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От своя страна чл. 171, т. 1, б. "б", изр. второ от ЗДвП сочи, че при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

От анализа на приложимата нормативна уредба следва изводът, че при несъгласие на проверяваното лице с резултатите от проверката оспорените показания на теста могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 хипотези. Във всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от химико-токсикологичното изследване, защото единствено и само те са меродавни за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

По делото е безспорно, че не е налице нито едно от посочените в чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 изключения, тъй като жалбоподателят е подписал талона за изследване и е дал биологични проби в определения за това срок, след като не е приел показанията на теста. С оглед на това резултатите от дрегера не са годно доказателство за установяване на релевантните за спора факти и ответникът не е имал възможност да се позове на тях, за да приеме, че е налице употреба на амфетамин. Неспазвайки установеното от законодателя ограничение, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, в резултат на което е стигнал до необоснования извод, че водачът е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Наличието на съставен АУАН срещу жалбоподателя не е абсолютно основание за издаването на процесната заповед и не дерогира изискването, че при оспорване на резултата от техническото средство изследването от кръвната проба е решаващо. Налагането на ПАМ по ЗДвП и налагането на наказание по ЗАНН са две отделни производства с различно предназначение и правни последици. Ето защо административният орган е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка дали е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, преди да се произнесе по този ред. Във всички случаи дадените от водача биологични проби са го задължавали да изчака резултатите от изследването и едва тогава да определи налице ли е управление на ППС под въздействието на наркотични вещества или не. Преди излизането на тези резултати той не е могъл да направи такъв извод, защото законът дава приоритет на лабораторните стойности, каквито в случая не е имало към момента на издаване на заповедта.

Не се споделя становището на ответника, че при липса на резултат от лабораторното изследване определящ е резултатът от полевия тест, защото това противоречи с тълкуването на закона. Резултатите от взетата кръвна проба са условие за налагането на мярката, а не за нейната продължителност, още по-малко пък за иницииране на производство по глава XIV, раздел I от АПК, което се отнася за отмяна на влезли в сила съдебни актове и е неприложимо по отношение на административните актове. Както сам е посочил ответникът в писмения си отговор, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, а към този момент са липсвали надлежни доказателства, установяващи по несъмнен начин управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Административната принуда е държавновластническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на ПАМ изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да става за сметка на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК, гарантиращи спазването на правата на засегнатите лица и разкриването на обективната истина. Законодателят е разпоредил в кои случаи резултатите от дрегера са допустимо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Като не се е съобразил с тези императивни правила, административният орган е наложил ПАМ при липса на безспорна доказаност на нарушението.

Следователно обжалваната заповед е незаконосъобразна по същество и подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Жалбоподателят е поискал да му бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на 500 лева съобразно направен списък по чл. 80 от ГПК, както и заплатена държавна такса за образуване на дело или разноски в общ размер от 510 лв., което искане се преценява от съда като основателно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В. К. И., [ЕГН], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1304764/31.01.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в С-Р "Пътна полиция" при ОДМВР – Шумен.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Шумен, представлявана от директора да заплати на В. К. И., [ЕГН] от гр. Шумен разноски по делото в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.