РЕШЕНИЕ
№ 3283
гр. Варна, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110114307 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от М. П. В. ЕГН **********
с адрес: гр. *** ул. „***“ № ***, ет.***, ап.***; съдебен адрес: гр.***. ул.„***“ № ***,
ет.***, офис *** чрез адв. ***. от ВАК, с която претендира да бъде осъдено „***“ ЗАД ЕИК:
***, със седалище: гр. ***, ул. „***“ №***, да му заплати по договор за застраховка „***“ и
„***“ обективиран в полица № *** от 05.08.2021г. относно л.а. марка „***“ с peг. № ***
сумата от: 100,00 лв., частично заявена претенция от общо 4794,03 лв., представляващи
неплатен остатък от обезщетение в общ размер на 5294,80 лв. за настъпило застрахователно
събитие - имуществени вреди по автомобила, изразяващи се в увреждане на предна лява
врата, предна дясна врата, задна лява врата, задна дясна врата, заден капак, заден ляв панел,
заден десен панел, таван, облицовка предна броня, преден капак, ляв калник, десен калник и
предно стъкло, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.10.2022г. до
окончателното изплащане на сумата
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 05.08.2021г. ищецът сключил с ответното застрахователно
дружество Договор за застраховка „***“, клауза „***, с peг. № *** със срок на действие от
12.08.2021 г. до 11.08.2022г. Автомобилът беше застрахован за сума 5 500 лева при
застрахователната премия 306.00 лева, разсрочена на четири вноски, които към момента са
платени. На 06.04.2022г. автомобилът беше паркиран в гр.***на ул. „***" до № ***, като
около 10.00 часа ищецът установил, че е увреден от неизвестно лице, за което уведомил
Трето РУ на МВР-***, от където му издали Удостоверение с УРН № ***/***г. На
08.04.2022г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, който
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на щетите по
претенция № *** с увредени части: предна лява врата, предна дясна врата, задна лява врата,
задна дясна врата, заден капак, заден ляв панел, заден десен панел, таван, облицовка предна
броня, преден капак, ляв калник, десен калник, предно стъкло. Въпреки надлежното
регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователно събитие
1
съгласно Общите условия, приети от ответното дружество, то изплатило застрахователно
обезщетение от 500,77 лв., несъответстващо на действителния размер на вредите, които
според ищеца са в размер на 5 294.80 лв. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден
отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на
валидно правоотношение между ищеца и ответното застрахователно дружество по
застрахователна полица № *** от 05.08.2021 г. относно лек автомобил марка „*** “, с peг. №
***със срок на действие от 12.08.2021 г. до 11.08.2022г. и настъпило застрахователно
събитие, като сочи, че за него е определено застрахователно обезщетение в размер на
1277,60 (хиляда двеста седемдесет и седем цяло и шестдесет) лева. От така определеното
обезщетение е прихваната сума в размер на 76,50 (седемдесет и шест цяло и петдесет) лева,
представляваща четвърта разсрочена вноска от застрахователната премия, и разликата в
размер на 1 201,10 (хиляда двеста и едно цяло и десет) лева е изплатена по сметка на ищцата
с общо платежно нареждане от 20.04.202 г. Сочи, че е съобразена нормата на чл.386, ал.2 от
Кодекса за застраховането, според която застрахователното обезщетение следва да е равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. На основание т. 16.2. във
връзка с т. 16 от Общите условия за застраховка на МПС - „***“, е изключено от
обезщетяване всяко налично увреждане по детайлите на МПС, констатирано, описано и/или
заснето при огледа на МПС, което не е било отстранено. Отстраняването се доказва чрез нов
оглед на МПС, за който се съставя протокол, подписан от страните. При сключване на
процесния застрахователен договор е констатирано, че челно стъкло на автомобила е било
увредено. В условието на евентуалност, ако се приеме стойност на уврежданията според
претенцията на ищеца се твърди наличие на тотална щета на МПС като от размера на
дължимото обезщетение следва да бъде приспадната стойността на запазените части на
автомобила, годни за реализация на вторичния пазар. Доколкото са налице единствено за
повърхностни увреждания на бояджийското покритие на автомобила, всички части от
интериора, екстериора, двигателя, трансмисията, окачванията и т.н представляват запазени
части на МПС, за които не съществува пречка да бъдат реализирани на вторичния пазар, с
изключение на челното стъкло. Претендират се разноски.
По искане на ищеца, с определение на съда постановено в проведеното на 21.09.2023г.
открито съдебно заседание, е допуснато изменение по размер на предявения иск чрез
неговото увеличение от 100,00 лева - частичен иск от 4794,03 лева на 3636,17 лева -
частичен от сумата от 4794, 03 лева представляващи неплатен остатък от обезщетение в общ
размер на 5294,80 лв.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени за вярност застрахователна полица № *** от
***г. с Общи условия за застраховка на моторни превозни средства „***“; 2 бр. квитанции
за платена премия; удостоверение с УРН № ***г.; опис на щетите по претенция № *** от
***г.; калкулация на ремонт № *** по щета № *** от 11.04.2022г.; платежно нареждане от
20.04.2022г., се установява, че: на 05.08.2021г. между М. П. В. и ЗАД „***” ЕИК: *** бил
сключен договор за застраховка „***” относно лек автомобил марка „***“, с peг. № ***, със
срок на действие от 12.08.2021г. до 11.08.2022г. за застрахователна сума от 5500 лева,
застрахователната премия 306.00 лева, разсрочена на четири вноски, последната от които
платена на 13.05.2022г. М. П. В. уведомила на 06.04.2022г. Трето РПУ *** за констатирано
увреждане на автомобила от неизвестно лице. На 08.04.2022г. уведомила застрахователя за
настъпило застрахователно събитие, който извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Опис на щетите по претенция № *** с посочени увредени
части: предна лява врата, предна дясна врата, задна лява врата, задна дясна врата, заден
капак, заден ляв панел, заден десен панел, таван, облицовка предна броня, преден капак, ляв
калник, десен калник, предно стъкло. На 20.04.2022г. ЗАД „***” изплатило на М. П. В. общо
сумата от 1248,77 лв. по заведени щети № *** /*** лв. от които били удържани 76,50 лв.
вноска премия/, № *** /31,92 лв./ и № **** /15,75лв./
Съгласно заключенията на вещите лица по приетите две съдебно-техническа
експертизи се установява, че въз основа на представените по делото доказателства и
находящ се при ответника снимков материал, наличните при завеждане на процесната щета
увреждания по автомобила, изразяващи се в почти непрекъснати дълбоки драскотини по
2
цялото купе на автомобила, отговарят да са получени в паркирано състояние при
съприкосновение с твърд предмет, вследствие умишлено човешко действие осъществено от
неизвестен извършител. Действителната пазарна стойност на автомобила към момента на
събитието е 6547,85 лв. Не са налице данни по делото за наличие на предходно увеждане на
предното стъкло на автомобила. Стойността на разходите за възстановяване – труд и
материали по средни пазарни цени на описаните от застрахователя увреждания, според
заключението на първоначалната експертиза, е 5535,53 лв. с ДДС, от които 678,47 лв. за
подмяна на увреденото предно стъкло. Цялостното пребоядисване би било икономически и
технически по-целесъобразно. Цената на автомобила за скрап е 538,56 лева. Практически е
невъзможно да се остойностят запазените части на автомобила към момента на събитието,
тъй като е невъзможно да се определи кои от тях в какво техническо състояние са били без
да бъдат разглобени и огледани поотделно. Според повторната експертиза цялостното
пребоядисване на автомобила по средни пазарни цени е на стойност 4343,08 лв.
Представените оферти от застрахователя не са относими към процесния автомобил и са с
голяма давност назад във времето, поради което не са актуални като пазарна стойност. И
според повторната експертиза цялостното пребоядисване на автомобила би било по-изгодно
като стойност и технически като резултат и качеството на изработката.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ.
Съобразно горецитираната правна норма и чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати в уговорения срок застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Предвид правната квалификация на предявения иск следва, че отговорността на
ответното дружество е предпоставена от установяването на следните факти: сключен и
действащ между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие договор
за застраховка „***“, увреждане на застрахованата с договора вещ - автомобил в резултат на
застрахователно събитие и размера на вредите. Респективно ответникът следва да установи
предпоставките изключващи отговорността му да плати дължимото обезщетение или
обосноваността на приетия от него размер на вредите.
По делото е прието на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно между страните
обстоятелството, че между тях е бил сключен валиден договор за застраховка „***”
обективиран в застрахователна полица № *** от 05.08.2021г. относно лек автомобил марка
„***“, с peг. № *** със срок на действие от 12.08.2021г. до 11.08.2022г. и настъпило
застрахователно събитие.
Няма спор между страните, че собственикът на автомобила е уведомил застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие и е осигурил извършването на оглед. Не се спори, а
и се установява от подписания писмен опис, че автомобилът е бил увреден към датата на
огледа, както и че застрахователят е заплатил част от застрахователното обезщетение по
заведената щета, с което конклудентно е признал претенцията по основание, поради което
спорен е само въпроса по размера й.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
обективирана в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК: пр. решение № 6/02.02.2011 г.
по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II
т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно
която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. В случая вещите лица
3
сочат стойност на тези вреди в размер на 5021,55 лв. – в тази насока съдът кредитира
заключенията им, че икономически и технически по-обосновано е цялостно пребоядисване
на автомобила. За недоказано следва да се приеме твърдението на ответника, че е било
налице увреждането по стъклото на автомобила към моментана сключване на застраховката.
Такова не е удостоверено в изричен изходящ от застрахования документ – протокол за
първоначален оглед, не е удостоверено и чрез снимков материал.
Застрахователят е направил възражение за наличие на т.нар. "тотална щета", което
съобразно заключението на в.л. е основателно предвид съотношението между пазарната
стойност на имуществото към датата на събитието - 6547,85 лева и стойността на
необходимия ремонт- 5021,55 лева. Съгласно чл. 390 ал.2 КЗ, тотална щета е налице при
увреждане, за което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават
70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието, което е налице в случая,
тъй като те надвишават пазарната стойност на процесния автомобил. Като се приспадне
стойността, която би получил собственика на процесния автомобил при предаването му за
скрап - 538,56 лв., разликата е 6009,29 лв., от която сума съдът намира, че следва да се
приспаднат платените по полицата суми, като остатъкът е 4684,02лв., който надвишава
претендираната сума, поради което частичният иск се явява изцяло основателен.
В случая представянето на доказателство за дерегистрация при наличната тотална
щета не е необходимо условие за възникването и реализиране на правото за обезщетение,
доколкото това изискване има значение само за поставянето на застрахователя в забава, и
същевременно такова твърдение не е въведено от застрахователя при произнасянето му
заведената щета, а едва с отговора на настоящата искова молба.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна
помощ и вносни бележки за държавни такси са в общ размер 1150,96 лева. В тази насока
съдът намира за неоснователно възражението на застрахователя по чл. 78 ал. 5 ГПК за
прекомерност, тъй като уговорения размер не надвишава минималния предвиден в Наредба
№ 1/2004г. на ВАдвС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405 КЗ ЗАД „***” ЕИК: ***, със седалище гр. ***, ул.
„***” №***, да заплати на М. П. В. ЕГН ********** с адрес: гр. *** ул. „***“ № **, ет.***,
ап.*** сумата от: 3636,17 лева като частичен иск от 4794,03 лева представляващи остатък
от дължимо застрахователно обезщетение, претендирано в общ размер от 5294,80 лева, по
договор за застраховка „***“ и „***“ обективиран в полица №*** от 05.08.2021г. за
застрахователно събитие настъпило на 06.04.2022г. - „тотална щета“ на застрахованото по
договора МПС л.а. марка „***“ с peг. № *** в резултат на увреждане чрез нанесени от
неизвестен извършител дълбоки драскотини по предна лява врата, предна дясна врата, задна
лява врата, задна дясна врата, заден капак, заден ляв панел, заден десен панел, таван,
облицовка предна броня, преден капак, ляв калник, десен калник и пукнато предно стъкло,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.10.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ЗАД „***” ЕИК: *** да заплати на М. П.
В. ЕГН ********** сумата от 1150,96 лева представляващи сторените разноски в
производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокат, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5