Р Е Ш Е Н И Е №261155
12.04.2021 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4455/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по съществото на исков спор.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника
М.А. Х., ЕГН ********** ***, вземане на дружеството, за което то разполага със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложените в исковата молба факти, ищецът
е водоснабдително дружество, което по силата на договор при общи условия, е
доставило за периода от 05.10.2015 год. – 05.10.2018 год. на отв. М. Х., до негов
апартамент в гр. ************ питейна вода и отвело за пречистване канална
такава на обща стойност 718 лв. Тази сума останала неплатена в сроковете,
договорени в общите условия между страните, при което в тежест на ответника била начислена и лихва за забава за периода
31.12.2015 год. – 30.09.2018 год. в размер на 75.06 лв., която също останала
незаплатена. Количеството на доставената вода било изчислено нормативно, при
условията на неизправно измервателно устройство (водомер). Ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 16679/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр.с.
Заповедта била връчена по реда на чл. 47. ал. 5 от ГПК на длъжника, при което
ищецът иска вземането да се установи със сила на пресъдено нещо по реда на чл.
422 ГПК и да му се присъдят сторените по
делото разноски .
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Той бил недоказан , тъй като се
базирал на негодни в доказателствено качество изходящи от ищеца частни документи.
Възразява се и вземането да е погасено с изтекла погасителна давност, моли се
исковата претенция да бъде отхвърлена и да се присъдят сторените разноски.
Установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Искът е допустим, има идентичност
между вземането, така, както е описано в заповедта за плащане, и това, предмет
на исковата молба.
Вещото лице по
проведената техническа експертиза дава заключение, че процесният имот е водоснабден, в картотеката
на дружеството има отбелязано монтирано средство за търговско измерване –
водомер, но поради липса на достъп, не
може да се отговори дали действително има монтиран такъв на водопроводното
отклонение и ако има – дали същото е изправно.
След анализ на представените по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и
правна страна :
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Съгласно чл.
198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК
услуги на потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при
публично известни общи условия. Предвид периода на иска , приложими са общите
условия на оператора, одобрени от ДЕКВ
на осн. чл. 6 ал. 1 т. 5 от ЗРВКУ с решение ОУ-027 от 09.06.2007г. За да има съобразно тези условия
и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. първоначалния ответник качеството на потребител
на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, то
трябва да се установи да е собственик или ползвател на имота на годно правно
основание (най- често учредено вещно право на ползване или договор за наем), с
разкрита на негово име партида, съобразно изискванията на чл. 2 ал. 1 от общите
условия . Не е достатъчно това, че Х. е фигурирал в базата данни на оператора
като потребител с ***********за водоснабдения имот, посочен по-горе, и че на
негово име има разкрита партида. По делото обаче отсъстват каквито и да било
доказателства *******да е собственик на имота в ********** . Отсъстват нотариални
актове, схеми от кадастъра или декларация по смисъла на чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси, както и какъвто да било документ, от който да личат
данни за право на собственост на ответника върху процесния имот на ул. **********.
Приложената от вещото лице скица от кадастралната карта не индикира такова
право на собственост, в нея няма посочване на собствениците на отделните
самостоятелни обекти в жилищния блок на адреса.
Само заради
изложеното, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Разноските
по тях остават за сметка на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, да се признае за установено по отношение
на М.А. Х., ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на ищеца
плащане на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 9209 по ч. гр. дело №
16679/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с.: 718 лева главница , стойност на доставена по
договор до имот на ответника на ул. „******** , за париода от 05.10.2015 год. до 05.10.2018 год. питейна вода и отведена за пречистване
канална такава, и лихва за забава за периода 31.12.2015 год. – 30.09.2018 год.
в размер на 75.06 лв., като неоснователни .
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ