Решение по дело №180/2016 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

номер 74                                         12.10.2016 година                               град ****

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На четиринадесети септември                                                                     2016 година

В публично заседание в следния състав: 

                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 180 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

 

         Производството е образувано по искова молба на М.Д.Ж. срещу П.Р.И., с която се предявява конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Ищцата твърди, че с нотариален акт № 1458/1997 г. по описа на РС-**** на 19.12.1997 г. покойните й родители, нейния баща **** и нейната майка ****, прехвърлили на внука си и неин племенник П.Р.И. своя собственик недвижим имот, находящ се в гр. ****, а именно: ½ ид.части от дворно място, находящо се в гр. ****, ****, цялото с площ от 742 кв.м. по нотариален акт, а по скица представляващо УПИ VII-945 в кв. 65 с площ от 770 кв.м., и реално втори етаж от масивна жилищна сграда, построена в същия парцел с обща площ от 80 кв.м., ведно с построените в същия парцел гараж със склад с обща площ от 40 кв.м., срещу задължение за гледане и издръжка към двамата прехвърлители. Твърди, че към датата на сключване на договора ответникът бил непълнолетен и задължението било поето от неговите родители, а след 2000 г. от него. Твърди, че след смъртта на прехвърлителя **** в имота останал да живее другият прехвърлител **** и живял там до своята смърт. Твърди, че ответникът не полагал никакви грижи за дядо си ****, който бил оставен сам болен и безпомощен в последните години преди смъртта. Твърди, че когато **** идвал на доктор в гр. **** отсядал в нейния дом, а за транспорта му помагали съседите, като й споделял, че бил принуден сам да се справя в домакинството. Твърди, че след като се разболял баща й **** тя се грижила за него доколкото е могла, тъй като живее в друго населено място. Твърди, че епизодичните грижи от майката на ответника не представлявали пълно и точно изпълнение на задължението, доколкото баща й бил възрастен, на 81 години и болен, за което се нуждаел от специални грижи. Твърди, че предявява иска като наследник на прехвърлителя ****. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да развали договора за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот срещу задължението за гледане и издръжка в частта, с която **** е прехвърлил на ответника П.Р.И. своята ½ ид.части от дворното място, втория етаж и гаража със склад. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претенцията на ответника за адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки.

         В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника П.Р.И., в който взема становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че с нотариален акт № 1458/1997 г. по описа на РС-**** на 19.12.1997 г. неговите дядо **** и баба **** му прехвърлили своя собствен недвижим имот, находящ се в гр. ****, а именно: ½ ид.части от дворно място, находящо се в гр. ****, ****, цялото с площ от 742 кв.м. по нотариален акт, а по скица представляващо УПИ VII-945 в кв. 65 с площ от 770 кв.м., и реално втори етаж от масивна жилищна сграда, построена в същия парцел с обща площ от 80 кв.м., ведно с построените в същия парцел Гараж със склад с обща площ от 40 кв.м., срещу задължение за гледане и издръжка към двамата прехвърлители. Оспорва твърденията в исковата молба, че не изпълнил задължението си по договора за гледане и издръжка. Излага подробни твърдения за осъществявани грижи на своя дядо ****. Оспорва иска относно претендирания размер като излага подробни доводи за неоснователност на исковата претенция за размера над ¼ ид.части от дворното място и ½ ид.части от втория етаж. Прави възражение за погасяване по давност на правото на ищцата да иска разваляне на договора за наследствените й права от нейната майка ****. Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен, алтернативно да развали договора до частта на прехвърлителя **** в размер на ¼ ид.части от дворното място и ½ ид.части от втория етаж и гаража със склада. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти следното:

С протоколно определение от 13.06.2016 г. е обявен за окончателен проектът на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от 27.05.2016 г., с който са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че с нотариален акт № 1458/1997 г. по описа на РС-**** на 19.12.1997 г. /л.4 по делото/ **** и **** са прехвърлили на своя внук П.Р.И. недвижим имот, находящ се в гр. ****, а именно: ½ ид.части от дворно място, находящо се в гр. ****, ****, цялото с площ от 742 кв.м. по нотариален акт, а по скица представляващо УПИ VII-945 в кв. 65 с площ от 770 кв.м., и реално втори етаж от масивна жилищна сграда, построена в същия парцел с обща площ от 80 кв.м., ведно с построените в същия парцел гараж със склад с обща площ от 40 кв.м., срещу задължение за гледане и издръжка към двамата прехвърлители. От представения нотариален акт /л.4 по делото/ е видно, че задължението за гледане и издръжка е поето за бъдещо време, като приобретателят се е задължил да осигури на прехвърлителите спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега и докато са живи, а задължението до навършването на пълнолетие на приобретателя се поема от неговите родители. Прехвърлителите са запазили за себе си пожизнено правото на ползване и обитаване на прехвърления имот.

         Предвид на така отделените безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване точното изпълнение на задължението за гледане и издръжка в обем, съответстващ на нуждите на прехвърлителя ****, в това число и на точното изпълнение на евентуално трансформиралото се задължение за парична издръжка, а ищцата насрещните си възражения.

От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 167 от 24.03.2016 г. /л.5/ е видно, че единият от прехвърлителите по процесния договор за гледане и издръжка – **** съгласно акт за смърт № 0098 от 13.07.2014 г. е починал на 12.07.2014 г. като вдовец и е оставил за законни наследници двете си дъщери – ищцата М.Д.Ж. и майката на ответника ****. Другата прехвърлителка по процесния договор **** е починала на 21.06.2004 г. видно от представения препис-извлечение от акт за смърт № 101 от 21.06.2004 г. /л.35/.

От представеното удостоверение за данъчна оценка /л.6/ е видно, че ½ ид.части от дворното място имат данъчна оценка в размер на 6458,40 лв.

По делото е представена скица на имота /л.7/ установяваща настоящия регулационен статут на имота.

По делото е представена служебна бележка изх. № 27 от 04.05.2016 г. /л.30/, от която е видно, че в периода от 10.01.2013 г. до 12.07.2014 г. прехвърлителят **** от гр. ****, ****, е бил обслужван от домашен социален патронаж, като ежедневно е имал посещение от санитар и социален работник и редовно са заплащани месечните такси за услугата.

По делото са представени и разходно-оправдателни документи /фактури на л. 31 до л.33/, от които е видно, че разходите за погребението на прехвърлителя **** са заплатени от ответника П.Р.И. и неговата майка ****.

По делото е представено и пълномощно /л.34/ с нотариална заверка на подписа и съдържанието от 06.06.2014 г., от което се установява, че прехвърлителят **** е упълномощил своята дъщеря **** да го представлява където е необходимо във връзка с предстояща разпоредителна сделка с негов имот, представляващ 4/12 ид.части от дворно място, находящо се в гр. ****, **** /това е процесният имот/, ведно с 8/12 ид.части от първия етаж от масивната жилищна двуетажна сграда със съответните прилежащи части от сградата. С пълномощното е дадена представителна власт на **** и спрямо органите на медицинската експертиза /ТЕЛК, НЕЛК и други/, личен лекар, община ****, **** и всички ФЛ и ЮЛ, като пълномощното е безсрочно.

По делото са събрани множество доказателства за здравното състояние на прехвърлителя **** – писмени доказателства /по опис от л.44 до л.80/, СМЕ и гласни доказателства. От всички тези доказателства е видно, че прехвърлителят **** е страдал от множество заболявания /изброени в заключението на СМЕ/, някои с давност от над 10 години. Според заключението на СМЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентна и безпристрастна, прехвърлителят **** е бил значително инвалидизиран от заболяванията си, които са били хронични и без изглед за излекуване. Според вещото лице освен социално-битови грижи за лицето са били необходими редовни посещения при личния лекар или домашни визити, имал е нужда от контролни прегледи и хоспитализация при необходимост, трябвало е да приема ежедневно по няколко дози лекарства през устата. Според вещото лице всички тези дейности болният не е бил в състояние да извършва без чужда помощ. Според вещото лице, рязко влошеното състояние на лицето **** датира от 2010 г. насетне, когато той е получил втори инсулт /реинсулт/, значително е влошило здравословното му състояние предвид предходно претърпения инсулт от 2004 г. Според вещото лице психичното заболяване на прехвърлителя не му е пречило да води нормален живот. Тъй като вещото лице е специалист в материята, за която съдът няма нужните познания, съдът кредитира заключението и в частта досежно дадения отговор за целия обем грижи, от които се е нуждаел прехвърлителят ****, а не само за необходимите му здравни грижи, които са част от общите грижи и които са неизменно съпътстващи здравните грижи. Това е така, защото за съда и страните не е възможно изначално да е ясно всичко относно специфичната материя, за която се допуска експертиза. Именно поради това в някои случаи, като настоящия, вещото лице на база специфичните си познания дава по-разширен отговор на въпросите, защото изолиран отговор, както е поставен от страните, съответно посочен от съда в определението, е или невъзможен за даване от вещото лице, или вероятен отговор ще е непрофесионално даден. Според настоящия съдебен състав няма никаква процесуална пречка да се кредитира изцяло заключението на вещото лице, включително и в частта за дадения отговор на общия въпрос за необходимите грижи на прехвърлителя, а не само за здравните грижи. Противното означава крайно формализиране на гражданския процес, изключващо кредитирането на доказателства, приети по реда на ГПК, и установяващи релевантните за спора факти, което е правно неприемливо.

По делото е разпитан в качеството на свидетел ****, който е бил личен лекар на прехвърлителя ****. От неговите показания, в които съдът не намира колебания и счита за безпристрастни, се установява, че познава ответника и неговите родители от около 2000 г., а на прехвърлителя **** от 2005 г. му станал личен лекар и така до неговата смърт през 2014 г. Според личния лекар **** здравословното състояние на прехвърлителя **** не е било добро, като същият е бил труден пациент, тъй като имал чувството, че е болен от тежко заболяване и постоянно искал да лежи по болници и да прави изследвания, за което по 3-4 пъти месечно е ходил при личния лекар с искания. От неговите показания е видно, че **** е посещавал личния лекар самичък до началото на 2014 г., когато се залежал на легло поради болки в коленете и невъзможност от придвижване. От този момент насетне до неговата смърт е ходила да взема направления и лекарства неговата дъщеря ****, майка на ответника П.Р.И.. От личните си впечатления св. **** посочва, че **** сам се е оправял за всичко, само понякога е имал нужда от транспорт до болницата или ****, като е ходил и с автобус и влак до ****. Според св. **** причината за смъртта на **** не е някакъв остър инцидент, а остра сърдечна недостатъчност от възрастта му и вследствие на наличните заболявания. Последният път, когато **** е посетил личния си лекар, е бил в добро психично състояние и е могъл да се подписва сам, последните няколко месеци от живота си бил с катетър, за което му е издавал направления.

От показанията на свидетеля ****, която е била съсед на прехвърлителя ****, чиито показания са последователни и незаинтересовани, се установява, че познава страните по делото и разширеното семейство. От тези показания се установява, че приживе прехвърлителят **** е стоял често на пейка пред къщата на свидетеля заедно с нейния свекър да си говорят, а тя често ги е срещала там и е провеждала разговори и с него. Пред нея прехвърлителят **** се е оплаквал от заболяванията си, но не и от това, че близките му не се грижат за него. Не е ставала свидетел на скандали, спорове или кавги между ****, дъщеря му **** и внука му П.. Всъщност следва да се отбележи, че от множеството събрани доказателства по делото, няма такива, сочещи на спорове между тях. Свидетелката **** не била виждала **** да е бил с мръсни дрехи или да е изглеждал като негледан, освен това виждала много пъти майката на ответника – **** да се грижи за своя баща, като заедно с П. му купували продукти, лекарства, карали са го до болницата, **** е простирала дрехи на двора. Според свидетеля **** е било налице уважение в семейството, а **** е прехвърлил двата етажа от къщата на дъщеря си ищцата М. и на внука си П., като не знае и не е чувала за искания за разваляне на тези договори. Свидетелят **** посочва, че е имало болногледачка последните няколко месеца, преди смъртта на ****, като виждала дядо **** да се движи с бастун до началото на 2014 г., а след това не го виждала да излиза навън поради влошеното му състояние.

По делото е разпитана в качеството на свидетел ****, която е била болногледачка на прехвърлителя ****. Нейните показания са логични, без противоречия и безпристрастни, поради което съдът също кредитира изцяло. От тях е видно, че познава ответника П., тъй като често идвал в къщата на дядо си, където тя се грижила за **** през последните шест месеца преди смъртта му, тъй като бил зле, сменяла памперси, чистила е и е извършвала нужните ангажименти на болногледачка. Свидетелката ходила по 3 пъти дневно при дядо ****, поради което за съда не остава съмнение, че този свидетел има преки и непосредствени впечатления от прехвърлителя **** през последните шест месеца от живота му. От показанията й е видно, че ответникът П. е носил лекарства с колата, а с неговата майка **** са прали, чистили, събличали са го. В този период дядо **** бил в съзнание и много искал да чува дъщеря си М., за което й звънели много пъти, но тя не вдигала стационарния телефон. Свидетелката посочва конкретно, че по молба на **** се обадила веднъж на ищцата М. и се представила коя е и й казала, че дядо **** плачел и искал да я види, след което ищцата й отговорила „не искам да разговарям с този ревльо”. От впечатленията на св. **** дядо **** бил много доволен от дъщеря си **** и внука си П., хвалел се с тях, те са му помагали и са го гледали, не казвал нищо лошо за тях пред нея. За извършваните услуги като болногледачка получава от ответника П. по 50 лв. седмично. От понеделник до петък дядо **** получавал храна от социалния патронаж, а през почивните дни дъщеря му **** идвала да му готви, носила му е и вече приготвена храна. От показанията й е видно, че дядо **** е бил с катетър последно време, което напълно кореспондира с казаното от **** като свидетел. Според св. **** дядо **** си е бил в съзнание и е разбирал всичко, но тъй като му е треперила ръката не е могъл да се храни сам, затова тя го е хранила. С нейна помощ е ходил до тоалетната, като е бил с памперси.

По делото е разпитана в качеството на свидетел ****, която е приятелка на ищцата и покрай което познава нейния баща ****. От показанията й се установява, че често ходила у ищцата, а дядо **** минавал от там, когато се налагало да лежи по болници в гр. ****. Дядо **** предварително се обаждал на ищцата един-два дена, че ще идва до болницата и ще се отбие да я види. Свидетелката виждала дядо **** да е бил каран от **** до **** от негов съсед ****, който го оставял пред блока на ищцата, а ищцата слизала да го посрещне. Свидетелката не е виждала ответника П. и неговата майка ****. Според св. **** дъщеря му М. го посрещала топло, слагала го да седне, давала му храна, а той искал първо да се изкъпе. Свидетелката споделя дядо **** да се е оплаквал от дъщеря си ****, тъй като му искала всичките пари и че не се грижили за него. Бил казвал на ищцата да развалят „завещанието”, а ищцата М. не ходила в неговия дом в ****, защото щели да я изгонят. Същевременно св. **** посочва, че ответникът П. и неговата майка **** не живели в къщата на дядо ****, което поставя известни противоречия в показанията на св. **** и поставя под съмнение показанията й в тази част. В този смисъл дали ищцата М.Ж. я е било страх да ходи в къщата на дядо **** е нейно лично чувство, за което няма как св. **** да знае като факт, освен ако не й е било споделено от самата ищца. Освен това св. **** постоянно е била на гости у ищцата /почти ежедневно/ и е нейна близка приятелка, което оставя съмнения за известно влияние върху възприятията на свидетеля **** с оглед ежедневно провежданите разговори с ищцата и възможното влияние върху нея чрез представяните от ищцата М.Ж. факти. В тази част показанията на св. **** са изолирани и нямат опора в другия доказателствен материал.

От друга страна в показанията на св. **** се открояват моменти, които напълно кореспондират с останалия доказателствен материал. Такива са показанията в частта, че дядо **** е ходил сам с бастунче до началото на 2014 г., когато се е залежал. Свидетелката посочва, че ищцата М. е искала да вземе дядо **** в гр. **** при нея, но той й отказал, тъй като искал да си живее в гр. **** в къщата. Отказът на дядо **** да живее другаде извън неговата къща се потвърждава и от показанията на св. ****.

По делото е разпитан като св. **** **** ****, който е бил съсед на дядо ****, през една улица и се познавали от 80-те години на миналия век. Свидетелят **** вършил услуги на дядо **** около 2-3 пъти в месеца, като ел. услуги на бойлер, печки, крушки, контакти и други срещу заплащане, като през последните години е карал дядо **** с колата до гр. **** по болници, до **** по магазини и аптеки, до **** по болници, което също било срещу заплащане. Единствено дядо **** го е молил за услугите лично и му звънял по телефон. От показанията на свидетеля е видно, че дядо **** е имал наематели в къщата, от които следва логичният извод, че е получавал наемна цена. Свидетелят вземал отношение само когато дядо **** казвал нещо за наемателите, но никога не взимал отношение за неговите близки и му забранявал да говори за „свои хора”. Свидетелят посочва, че когато карал дядо **** до гр. **** неговата дъщеря М. слизала да му помогне с чантите, като целта на посещенията там бил постъпването в болници и лечение. От показания на св. **** е видно, че дядо **** сам си е вземал храната от социалния патронаж. Свидетелят посочва, че не е виждал болногледачка в къщата на дядо ****, но следва да се отбележи, че той не е живял на същата улица и е ходил там само при повикване по телефона от дядо ****. В тази връзка следва да се отбележи, че свидетелят посочва, че е ходил у дядо ****, когато е можел да се движи сам, а след това не е ходил, а именно от този момент насетне е имало болногледачка в къщата, която, като се установи, е ходила 3 пъти през деня. В тази връзка са показанията му: „В края на живота му дядо **** не съм го виждал” и „Не зная кой се е грижил за него като вече е бил на легло”. Свидетелят **** посочва, че дядо **** бил много упорит човек и изглеждал нормално за неговата възраст, не го е виждал изпокъсан и мръсен. В тази връзка следва да се посочи, че се откроява друго противоречие в показанията на св. ****, която виждала дядо **** мръсен, а в показанията на всички останали разпитани свидетели се посочва именно обратното.

По делото е разпитана като св. ****, майка на ответника и дъщеря на дядо ****, чиито показания съдът прецени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед вероятната нейна заинтересованост. От нейните показания се установява, че през 2004 г. след като е починала майка й, баща й имал нужда само от внимание, тъй като се справял сам с всичко. През лятото тя му приготвяла зимнина, а синът й П. вземал дърва и въглища от Топливо. Според нейните показания ищцата М. от 2004 г. не била стъпвала в дома на баща си **** в гр. **** в нейно присъствие. Посочва, че от баща си знае, че когато е ходил в гр. **** по болници е оставал при ищцата М., тъй като не е имало места и е отсядал при нея. Посочва, че дядо **** се е придвижвал с автобус, карали са го с кола, но бил много труден характер и почти нищо не споделял и не казвал на своите близки. Посочва също, че дядо **** никога не е искал някой да живее при него в къщата, а поради тази причина през 2010 г. ответникът П. си купил апартамент и не се нанесъл в къщата при дядо си, въпреки неговото желание да живее там. Установява се също, което е в унисон с показанията на другите свидетели, че дядо **** е имал наематели в къщата, от които обичайно и логично е получавал наемна цена. От показанията на свидетелката **** е видно, че до 2013 г. дядо **** се е справял безпрепятствено с всичко, като тогава на 05.01.2013 г. си счупил ръката и 40 дни бил в гипс, а за него се грижила преимуществено тя, въпреки че той искал всичко сам да си прави. В този зимен период от малко над 1 месец тя и синът й П. оправяли печката, къщата. Тъй като я било страх да не се запали къщата, защото дядо **** имал паркинсон и му треперила ръката, му донесла печка на ток, която била включена по цял ден. Свидетелката споделя за случаи, в които дядо **** и звънял по 10 пъти на ден, през нощта в 3 часа и се налагало и тогава да ходят при него да видят какво му е състоянието и защо е звънял. В този период през 2013 г. звъняла на сестра си ищцата М. да решат взаимно какво да правят с баща им, но тя й отвърнала да не я занимава. Тъй като всички работили, а П. давал смени и през нощта, наели болногледачка на дядо **** в периода, когато се е залежал. В тази част показанията напълно кореспондират с показанията на св. **** **** – досежно срещата, заплащането, работата, както и досежно частта за ползването на социалния патронаж във връзка с показанията на другите свидетели. Показанията на св. **** са последователни и логични и в частта за нейното упълномощаване от дядо ****, за което по делото е представено анализираното вече пълномощно в нейна полза от 06.06.2014 г. /л.34/. От показанията й се установява още, че дядо **** постоянно си е втълпявал, че е много болен и е искал да лежи по болници, постоянно са викали спешна медицинска помощ, на които „лошо им ставало” като чуели адреса и не често не идвали, което налагало повторно повикване. Когато болногледачката **** ходила при дядо **** и тя също ходила при възможност за това, тъй като работила през деня, а през почивните дни тя и синът й П. били непрекъснато при дядо ****, като тя му готвила пилета, яхнии и други.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Активно материалноправно легитимиран да предяви иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е както прехвърлителят, така и неговите наследници. Тъй като при смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява по отношение на него (Решение № 57/20.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6541/2007 г., на II г.о.), наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият съпруг, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените права (ТР № 30/17.06.81 г. на ОСГК на ВС; Решение № 1037/27.12.85 г. по гр.д. № 715/85 г., II г.о., Решение № 1048/27.11.97 г. по гр.д. № 82/97 г., II г.о.; Решение № 11/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1510/2009 г., на IV г.о. и Решение № 70 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 41/2009 г., ІІІ г.о., Решение № 239 от 03.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1019/2014 г., ІV г.о., последните три постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение от 04.07.2014 г. по в.гр.д. № 1211/2014 г. на ОС-****). В този смисъл ищцата може да претендира разваляне на договора до наследствените й права, в случая заявени като такива само от прехвърлителя **** /виж последния абзац на стр. 2 от исковата молба/, но не и от прехвърлителката ****. Никъде в исковата молба не се съдържат обстоятелства и искания за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за гледане и издръжка спрямо прехвърлителката ****, затова и съдът не ще разглежда възраженията на ответника в този смисъл. В момента на сключване на сделката собствеността върху процесния имот е била бездялова в режим на съпружеска имуществена общност на прехвърлителите. Съгласно законовата презумпция на тогава действащия СК съпрузите са имали равни права и задължения. Поради това прехвърлената част от **** се разпрострира върху половината от цялото прехвърлено право на собственост с процесния договор за покупко-продажба на ответника П.Р.И., т.е. върху ¼ ид.части от дворното место и върху ½ ид.части от втория етаж и гаража със склад. Другите ¼ ид.части от дворното место и върху ½ ид.части от втория етаж и гаража със склад са права на неговата съпруга ****, които не са предмет на настоящото производството.

От представеното удостоверение за наследници е видно, че оставените от прехвърлителя **** законни наследници са двете му дъщери, които наследяват при равни права /чл. 5, ал. 1 ЗН/. След като ищцата има право да иска разваляне на договора, следва да се установи до какъв размер от предмета на прехвърленото с договора от ****, тя може да иска разваляне. От наследените права е видно, че ищцата М.Ж. може да иска разваляне на процесния договор за покупко-продажба до своите наследствени права или половината от прехвърлената част от ****, а именно 1/8 ид.части от дворното место и 1/4 ид.части от втория етаж и гаража със склад. Само на това основание претендираното от ищцата разваляне на договора за разликата над 1/8 до 1/2 ид.части от дворното място и за разликата над 1/1 до 1/4 ид.части от втория етаж и гаража със склад се явява неоснователно и искът ще бъде отхвърлен като неоснователен в тази част.

Относно останалата част до 1/8 ид.част от дворното место и до 1/4 ид.част от втория етаж и гаража със склад, касаеща наследствените права на ищцата М.Ж., съдът намира следното:

Съгласно уеднаквената съдебна практика, намерила израз в постановените в производство по реда на чл. 290 ГПК Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о. и Решение № 494/16.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 642/2011 г., IV г.о., както и влязлото в сила решение от 04.07.2014 г. по в.гр.д. № 1211/2014 г. на ОС-****, базирано на същата съдебна практика, ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. На първо място следва да се отбележи, че договорът е сключен на 19.12.1997 г., като задължението на ответника е поето от неговите родители, тъй като е бил непълнолетен. В договора не е уговорена престацията за гледане и издръжка да е дължима лично и само от ответника П.Р.И. /intuitu personae, с оглед неговата личност/, а видно от доказателствата по делото основните грижи за прехвърлителя **** са осъществявани от неговата дъщеря и майка на ответника ****, по отношение на което прехвърлителят не е имал противопоставяния. Установи се, че през целия си живот прехвърлителят **** се е справял самичък, не е искал помощта на близките си и е искал да живее самичък в къщата, за която е запазил пожизнено правото си на ползване. Същевременно се установи, че прехвърлителят **** не се е оплаквал, че не получава необходимите му грижи от внука си П. и дъщеря си ****, такива, каквито са уговорени с процесния договор. Епизодични и спорадични изявления по конкретен повод пред трети лица /например св. ****/ не са годни да обосноват пълно и неточно изпълнение на задължението за гледане и издръжка, доколкото и този свидетел не дава ясна представа от какво точно не е бил доволен прехвърлителят. Няма как да се подмине установеният факт на крайно влошените взаимоотношения между ищцата М.Ж. и нейната сестра ****, които неминуемо са дали отражение върху поведението на техния баща – прехвърлителят ****, както и на тяхното поведение и казаното от тях на техните близки и приятели. Показанията на св. М. **** са изолирани в частта за недоволството от страна на прехвърлителя **** и същите са основно базирани на близките отношения с ищцата М.Ж. и евентуалното нейно въздействие чрез представянето на свидетелката на факти, които ползват нея, въз основа на които да изгради своите представи за отношението на прехвърлителя към внука си и другата си дъщеря ****. Тук ще се отбележи казаното от св. **** ****, че проведения телефонен разговор с ищцата последната категорично е отказала да разговаря с баща си, което води на извод за емоционално негативно отношение към прехвърлителя в онзи момент. В тази връзка няма как да се подмине обстоятелството, че човекът, който е бил най-близко до прехвърлителя **** през последните шест месеца от живота му, когато е имал нужда от чужди грижи, а именно болногледачката **** ****, която посочва, че дядо **** никога не е бил недоволен от грижите на внука си П. и дъщеря си **** и се е хвалил от тях. Няма данни дъщеря му и внука му да са му взимали парите, още повече според свидетеля **** **** винаги дядо **** му е плащал за услугите лично.

Обстоятелството, че дядо **** е бил самостоятелен човек по негово желание и е желаел да се справя самичък с проблемите си, не водят на извод, че му е отказвана или не му е предоставяна договорената престацията за гледане и издръжка по договора. Няма доказателства дядо **** да е бил с мръсни дрехи, изоставен, да не е имал храна и облекло, лекарства и медицинска помощ. От това следва единственият извод, че дядо **** е бил по негова преценка доволен от престацията на неговия внук П., давана по процесния договор, в това число и чрез неговата майка ****. Не само, че от страна на дядо **** не е имало недоволство от даваните му грижи, но и видно от представеното пълномощно на 06.06.2014 г., малко преди смъртта му, е дал представителна власт на дъщеря си **** да го представлява навсякъде, включително и за прехвърлянето на имот. Съвкупният анализ на всички събрани доказателства не дават основание на съда да приеме, че дядо **** е бил недоволен от даваните му грижи от внука му П., включително и чрез неговата майка ****. Напротив, всички доказателства сочат, че въпреки множеството си заболявания, дядо **** е бил доволен от предоставяните му от внука му П. грижи и издръжка, включително и чрез неговата майка ****, не е имал спорове с тях и е живял онзи спокоен и нормален живот, който е бил описан като задължение за ответника в процесния договор. Лична преценка на всеки на човек е какво да иска от близките си и как, дали желае да ги притеснява или не. Извън посоченото няма как да се подмине и обстоятелството, че ответникът П.И. и неговата майка **** са работили на смени и за тях е било непосилно денонощно да бъдат при прехвърлителя ****. Именно затова те са съчетали своето ходене в неговия дом и с помощта на болногледачката **** ****, на която ответникът П.И. е заплащал възнаграждение.

Представените от ищцата амбулаторни листове не установяват нещо различно, защото **** е ходил често в гр. **** по болници, по който повод се е налагало да минава или остава в нейния дом.

Не на последно място ще следва да се посочи, че съгласно чл. 124, ал. 5 СК пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители, т.е. това е тяхно задължение по закон. В тази връзка осъществените грижи от ищцата М.Ж. и майката на ответника **** спрямо техния болен баща **** са израз на това им задължение, което освен законово е и морално, а срещу него родителите не им дължат насрещна престация.

За пълнота следва да се отбележи, че влошените отношения между ищцата и нейната сестра неминуемо са тревожили техния баща и е дало своето отражение върху поведението му, но не се доказа по делото това по някакъв начин да е повлияло на положителното му отношение към изпълнението на престацията по процесния договор от страна на ответника П.И..

Затова и съдът намира, че доколкото прехвърлителят **** е бил доволен и е приел дадената му престация под формата на гледане като съответстваща на уговореното с процесния договор, е без значение субективното отношение на ищцата М.Ж. дали това изпълнение отговаря на поето с договора, тъй като тя не е страна по договора.

Въпреки че с оглед изложеното не е необходимо да се посочва какво точно е изпълнил ответника, за пълнота следва да се отбележи, че от събраните доказателства /писмени, гласни, СМЕ/ се установява, че ответникът лично и с помощта на своята майка е давал своевременно нужната престация по договора и то такава, каквато е договорена – да осигури спокоен и нормален живот на прехвърлителя ****.

Затова и съдът намира, че искът е неоснователен и в останалата част, за която ищцата има наследствени права да иска разваляне на договора, а именно и за частта до 1/8 ид.част от дворното место и до 1/4 ид.част от втория етаж и гаража със склад.

Поради изложеното съдът намира, че ще се отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен.

 

По разноските и държавната такса:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи на ответника сторените в производството разноски. Ответникът е сторил разноски за производството в размер на 1350 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита от 16.05.2016 г. /л.57/.

В устните състезания процесуалния пълномощник на ищцата направи възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника и поиска неговото намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото следва да се разгледа по същество като своевременно заявено. Цената на иска по чл. 87, ал. 3 ГПК е данъчната оценка на имота. В случая от представеното удостоверение е видно, че данъчната оценка на земята е 12916,80 лв., т.е. за ½ ид.части, каквато е претенцията, е в размер на 6458,40 лв. За втория етаж не е представена данъчна оценка, но такава има за първия етаж, който е напълно идентичен като втория като площ, поради което съдът приема същата като с идентична стойност и на основание чл. 162 ГПК я определя на 20865 лв. Към същата ще следва да се включи и данъчната оценка на гаража със склад, която съдът определя на основание чл. 162 ГПК в размер на 3000 лв. Поради това цената на иска е в размер на 31323,40 лв. Тук разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като тя касае само изчислението на държавната такса, но не и минималното адвокатско възнаграждение по наредбата. Доколкото в чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. не посочено изрично минимално възнаграждение при спор за разваляне на договор, ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата наредба. При материален интерес над 10 000 лв., какъвто е настоящия случай, ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. При изчисление е видно, че се получава в случая възнаграждение от 1470 лв., а ответникът претендира 1350 лв. Затова възражението е неоснователно и ще следва да се присъди на ответника изцяло заплатеното адвокатско възнаграждение като разноски по делото.

Както се посочи цената на иска е в размер на 31323,40 лв. Дължимата държавна такса е в размер на 4% от ¼ от цената или 4% от 7830,85 лв., или дължимата държавна такса възлиза в размер на 313,23 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК. Ищцата е представила доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лв. Съгласно чл. 70, ал. 3 ГПК при решаване на делото съдът определя крайната цена на иска и дължимата държавна такса. Затова с настоящото решение, доколкото искът беше отхвърлен изцяло, ще следва да бъде осъдена ищцата да доплати по сметка на РС-**** разликата от дължимата и внесената държавна такса, а именно сума в размер на 263,23 лв.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

        

         ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, срещу П.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения между П.Р.И. и **** на 19.12.1997 г. договор за покупко-продажба срещу задължение за гледане и издръжка за прехвърлените ½ ид.части от дворно място, находящо се в гр. ****, ****, цялото с площ от 742 кв.м. по нотариален акт, а по скица представляващо УПИ VII-945 в кв. 65 с площ от 770 кв.м., и реално втори етаж от масивна жилищна сграда, построена в същия парцел с обща площ от 80 кв.м., ведно с построените в същия парцел гараж със склад с обща площ от 40 кв.м.

 

         ОСЪЖДА М.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.Р.И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1350 лв. (хиляда триста и петдесет лева), представляваща разноски за производството за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА М.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС-**** на основание чл. 70, ал. 3 ГПК сумата от 263,23 лв. (двеста шестдесет и три лева и 23 ст.), представляваща държавна такса за производството.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – **** в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: