№ 475
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000393 по описа за 2024 година
, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 261364/13.12.2023 г., постановено по гр.д. № 11305/2019 г. по описа на
СГС, ГO „Виваком България“ЕАД е осъдено да заплати на Р. Й. Р. сумата от 488 418,43 евро,
представляваща допълнително възнаграждение при смяна на контрола върху „БТК“ЕАД, на
осн.чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с Анекс № 1/16.06.2014 г. към Договор за управление от
01.07.2013 г., както и мораторна лихва в размер на 146 140 евро върху главницата за периода
15.09.2016 г. - 28.08.2019 г. до предявяване на иска, както и ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.08.2019 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото
разноски.
Искът за главницата е отхвърлен за разликата над уважения размер до
претендираната сума от 490 312 евро. В тази му част решението не е обжалвано, влязло е в
сила и не е предмет на настоящето производство.
Решението е обжалвано само в уважителната му част от „Виваком България“ЕАД с
искане да бъде отменено, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила - необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както
и на възраженията и аргументите на ответника, както и поради постановяването му в
нарушение на материалния закон - ТЗ и ЗЗД, а от там - и поради неговата необоснованост.
Поддържа се съдът да не е обсъдил приетото по делото заключение на в.л. С. в частта,
с която е извършена пазарна оценка на всички дружества от корпоративната група на
Виваком /БТК/ и резултатите от нея, както и възражението на въззивника, че постигнатата
тръжна цена от принудителната продан не може да се счита като реална пазарна цена,
постигната при спазване принципите на свободното търсене и предлагане. Последното, т.к. с
постигнатата цена се заплаща дълг, който новия собственик на дружествата от
корпоративната група не поема обратно, а при доброволната продажба този дълг също е щял
1
да бъде прехвърлен към новия собственик, което би имало пряко отношение към продажната
цена. Така в резултат на публичната продан инвеститорите получават по-малко от
първоначалната инвестиция - т.е. са на загуба. При доказана загуба за инвеститорите е
напълно нелогично да се твърди, че управителният съвет е постигнал положителни
резултати от управлението на инвестицията на същите инвеститори.
Отделно първоинстанционният съд не се произнесъл по наведеното с отговора по
исковата молба възражение за нищожност на клаузата на чл.12, ал.2 от договора за
управление и Анекса към него от 16.06.2014 г., поради договаряне извън предоставените
правомощия и липсата на компетентност. Като се позовава на нормите на чл.221, т.5 ТЗ и
чл.241, ал.2 ТЗ въззивникът поддържа при определяне възнаграждението на членовете на
Управителния съвет /УС/, Надзорният съвет /НС/ да не може да договаря и възможност за
получаване на част от положителната доходност, която инвеститорите биха реализирали,
под формата на допълнителни бонуси, базирани на евентуални печалби за инвеститорите.
Поддържа се определяне възнаграждението на УС да е в правомощието на Общото
събрание на акционерите и дори теоретичен извод в обратната насока не можел да обоснове
компетентността на НС да определя допълнителни бонуси на членовете на УС, базирани на
евентуални печалби, които инвеститорите биха реализирали в следствие на своята
инвестиция.
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд Анекса към договора за управление да
не е нищожен, поради липса на компетентност и се излагат подробни доводи в подкрепа на
това правоизключващо възражение, направено с отговора по исковата молба.
Поддържа се предвиденото в бонусната схема допълнително възнаграждение да е
периодично такова - годишно, на петата година от преструктурирането, ако преди това
инвеститорите не продадат своето участие.
Освен това не е изследвано основанието на приетото от СГС като бъдещо несигурно
събитие на еднократно платимото допълнително възнаграждение - наличие на положителна
разлика и най-вече при кого следва да е реализирана тя.
Същата била предвидена като разлика между оценката, на която инвеститорите
прехвърлят участието си в корпоративната група или оценката на Капитала на петата година
от преструктурирането /ако няма прехвърляне преди това/ и размера на инвестицията със
заложена доходност.
Дори при тълкуване, че „целта на споразумението е да стимулира управлението за
постигане на просперитет, увеличаване на неговите приходи, издигането на неговата
репутация“ /на дружеството/, то тази реализиране цена/оценка, няма никакво отражение за
самото дружество, т.к. това не са пари, които под някаква форма да влизат в дружеството.
Затова НС е излязъл извън своите компетенции при определяне на бонусното допълнително
възнаграждение, т.к. дружеството се задължава да поеме един дълг за реализирана от трети
лице потенциална печалба.
Поддържа се, че НС не би могъл самостоятелно да реши да предостави резултатни
възнаграждения определени на база постигнат определен финансов резултат, защото
последното е в пряко противоречие с чл.221, т.7 ТЗ - изземват се функциите на ОСА и се
осуетява възможността на акционерите да защитят правата си в случай на злоупотреба, се
оспорва като неправилен извод.
Твърди се и че резултатните възнаграждения, каквото е процесното, са такива,
зависещи от постигане на определен финансов резултат за определен период, но той винаги
следва да е положителен за дружеството, защото в противен случай няма да има върху какво
да се определи допълнителното възнаграждение, а положителния финансов резултат
представлява единствено и само реализирана печалба за определен финансов период. Такава
може да разпределя единствено ОСА, чрез своите решения.
Въведено е оплакване и за неправилност на извода на първоинстанционния съд по
отношение възражението за нищожност на бонусната схема, поради липса на основание -
осъществено нарушение на чл.20 ЗЗД при тълкуване от съда на договорни клаузи и поради
нарушение приложението на чл.40 ЗЗД - договаряне във вреда на представлявания.
Сочи се, че в мотивите си СГС е посочил общо „Договора за управление“ без да
2
отчита, че в договора и Анекса към него /Бонус схемата/ са определени различни по вид и
начин на определяне възнаграждения. Освен това преписал мотивите на решение на САС по
идентичен казус, без да отчита, че капиталовите дружества се учредяват с цел реализиране
на печалба за своите съдружници/акционери и няма как интересите на дружеството да не
съвпадат с тези на акционерите, които са инвестирали паричните си средства.
Непосредствената цел на дружеството за развитие, просперитет и реализиране на
печалба бил защитен в самия договор за управление, а не в бонус схемата, т.к. всеки член на
УС следва да упражнява своята дейност „с грижата на добрия търговец“ и винаги да се
стреми към по-високи финансови резултати за дружеството. Така ако се приеме логиката на
съда, че това именно е целта на бонус-схемата, то срещу това допълнително финансово
стимулиране от страна на дружеството не стои нищо повече от съдържанието на
задълженията на всеки член на УС и за което се плаща месечно възнаграждение и
допълнителни социални придобивки, предвидени в Договора за управление.
В този смисъл и била налице пълна липса на основание за поемане от страна на
дружеството на допълнително задължение за изплащане на възнаграждение по бонусната
схема и осъществяване състава на чл.40 ЗЗД - договаряне във вреда на представлявания.
На отделно основание се поддържа в чл.4 от бонус схемата страните да са заложили
принципа за стимулиране на ръководството за постигане на възможно по-високи резултати и
за съобразяване на интересите на ръководството с интересите на акционерите, чрез схема за
стимулиране, базирана на дялове. Предвидено е компанията да разпредели и плати на
отговарящите на изискванията мениджъри 10% от положителната разлика между оценката
на капитала при изход и общата стойност на инвестицията на акционерите. Дадена е и
дефиниция на инвестиция.
Според въззивника анализът на тези разпоредби сочел, че допълнителното резултатно
възнаграждение цели да защити интересите имено на инвеститорите за възвръщане на
инвестицията и реализиране на доходност - да се възвърне първоначалната инвестиция от
200 000 милиона евро и да се реализира доходност от поне 10% на година от тази
инвестиция - по този начин е формулиран и механизмът за изчисляване на бонусите.
Поради грешното тълкуване на конкретните клаузи в бонусната схема по смисъла на
чл.20 ЗЗД съдът изцяло е подменил волята на страните, защото бонусната схема не е
сключена в интерес на дружеството, а интерес и защита на инвеститорите, и реализирането
на доходност от последните е поставено като предпоставка за изплащане на допълнително
бонусно възнаграждение. Затова постановеното решение е неправилно, т.к. в случая
предпоставките на бонусната схема не са налице - инвеститорите не реализират доходност, а
губят 62 млн. евро от първоначално направената инвестиция.
Поддържа се още наличие на вътрешни противоречия в мотивите на
първоинстанционния съд, който, позовавайки се на мотивите на САС, извършил тълкуване
на понятието „смяна на контрола“ в две направления - че промяната може да стане и косвено
и че принудителната продажба не е изключена от начините, по които може да бъде
извършена смяната на контрола.
По този начин се извършвало тълкуване на понятието „смяна на контрола“, което не
съответства на целта на договора, изложена по-горе в мотивите на самия съд, а именно -
дружеството да излезе на печалба.
Извършването на принудителна продажба не предполагало дружеството да е на
печалба или в добро финансово състояние, а точно обратното.
Затова включвайки принудителната продан в обсъжданото определение съдът е дал
тълкуване извън целите и волята на страните.
Основанието за поемането на задължението по бонус схемата може да се открие само
ако смяната на контрола изхожда по инициатива на инвеститорите, а не се осъществява
принудително. Така голосволен, необоснован и противоречащ на доказателствата по делото
се явявал изводът на съда, че принудителната продан е равнозначна на доброволна и че при
принудителната продан са спазени принципите на свободното търсене и предлагане.
Отделно обстоятелството, че дружеството, а не акционерите, е страна по анекса, не
означава, че интересите на акционерите са без значение, както и че печалбата на същите не е
3
въздигната като предпоставка за плащането. Съдът допуснал логическа грешка да смесва
обстоятелството коя е страната по договора с условието за възникване на вземането.
Поддържа се необоснованост на обуславящите изводи на първоинстанционния съд и
поради необсъждане във връзка с изложените до тук оплаквания на заключението на вещото
лице по извършената оценка на цялата холдингова група, показваща реалната стойност на
всяко от дружествата. Според нея оценката на БТК е на дружествата над него са под 200 000
евро - т.е. дори не покриват направената инвестиция.
Не било съобразено от съда още, че в бонус схемата „Дефиниции“ не случайно е
записано, че оценка на капитала при изход е оценката, при която се извършва промяната на
контрола на компанията. Дефиницията не използва понятието „цена“, а „оценка“, защото
цената би била равна на оценката, когато проданта е доброволна - тогава се прехвърлят
всички права и задължения и оценката ще определи цената - чистата сума, която ще получат
продавачите. При принудителната продан купувачите получават собствеността върху
компанията без дълга, заради който проданта е инициирана, а бившите собственици
получават разликата между тръжната цена и сумата, отишла за погасяване на дълга.
В случая при осъществената принудителна продан от тръжната цена от 330 млн. евро,
192 млн. са изплатени на ВТБ Кепитал като кредитор, като само разликата от 138 млн. евро
е останала за разпределение към инвеститорите.
Необсъденото от първоинстанционния заключение на вещото лице установява, че
сумата, която инвеститорите биха получили, не покрива дори първоначалната инвестиция,
което означава, че УС на БТК, чийто член е въззиваемият не само не е увеличил стойността
на инвестицията от 200 000 лв., а дори е загубил половината от нея.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, оспорва доводите, развити във
въззивната жалба и поддържа правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните във
връзка с оплакванията, наведени във въззивната жалба в рамките на правомощията си по чл.
269 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната форма.
В обжалваната му осъдителна част същото е и допустимо - постановено е по редовно
предявен иск.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, въззивната инстанция съобрази
следното от фактическа и правна страна:
СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл.286 ЗЗД, във вр. с чл.241, ал.6 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД от Р. Й.
Й. против „Българска телекомуникационна компания“ЕАД /с променено наименование
„Виваком България“ЕАД/ , във вр. с чл. 286 ЗЗД.
Твърдяло се е в исковата молба, че страните по делото са били обвързани от мандатно
правоотношение, основано на Договор за управление от 01.07.2013 г., сключен защото
ищецът бил избран за член на Управителния съвет на „БТК“ ЕАД с решение на Надзорния
съвет от 23.05.2013 г.
По силата на сключения договор за неопределен срок ищецът приел да изпълнява
длъжността Главен юридически директор на БТК, считано от 21.06.2013 г.
Правоотношението било прекратено едностранно от „БТК“ЕД с известие за
прекратяване от 25.01.2017 г., връчено му на същата дата.
Твърдяло се е, че по силата на чл. 12, ал. 2 от Договора за управление Й., в качеството
си на директор, имал право на допълнително възнаграждение при смяна на контрола върху
Компанията /БТК, ЕАД/ по време на действието на настоящия Договор, чиито размер се
договаря допълнително между страните с Анекс към настоящия Договор.
С т.4 от решение на Надзорния съвет /НС/ на „БТК“ЕАД от 13.06.2014 г. било прието
изменение на клаузите от Договора за управление относно начина на плащане и определяне
4
размера на дължимите допълнителни плащания към определени служители на БТК с
управленски функции, в кръга на които попадал и ищецът. С него
била приета бонусна схема за висшия мениджмънт на БТК, неразделна част от решението на
НС, включваща в определените длъжности и Главния юридически директор, каквато
длъжност имал ищецът. С Допълнително споразумение /Анекс № 1/ от 16.06.2014 г. към
Договора за управление страните се споразумели за изменение на дължимите към него
допълнителни възнаграждения, а конкретните суми и механизми за определяне на
последните били описани в Приложение № 1 към Анекса № 1, представляващо приетата от
НС на БТК бонусна схема.
Според него /т. 4.2./, в случаите на промяна на контрола върху дружеството,
определени служители на БТК с управленски функции имат право да получат
възнаграждение общо в размер 10 % от т. нар. положителна разлика, представляваща
разликата между цената/стойността, при която е реализирана отчуждителната сделка, довела
до смяна на контрола върху БТК, и изходната сума за сравнение /базовата цена/. Базовата
цена била определена на 200 млн. евро /стойността на първоначалната инвестиция/ и
подлежала на олихвяване с 10 % годишно, считано от 09.11.2012 г. /датата, на която се счита
направена инвестицията/ до релевантния момент на възникване на вземането за бонус /в
случая датата на смяна на контрола върху БТК/. Така положителната разлика, дефинирана
като увеличение на стойността на инвестицията, надхвърлящо доходността, която би дало
вложение при годишна лихва от 10 %, била показател за определяне на развитието на БТК.
Определената сума - 10% от положителната разлика, трябвало да се разпредели на 22 равни
дяла, разпределими между служители с управленски функции, попадащи в обхвата
на бонусната схема. Според това разпределение Главният юридически директор имал право
на 2 дяла.
Твърдяло се е, че на 31.08.2016 г., в резултат на международна тръжна процедура и
последвала я покупко-продажба, бил променен контролът върху БТК по смисъла на Анекс
№ 1 от 16.06.2014 г. и на бонусната схема.
Това събитие било потвърдено в одитирания Годишен финансов отчет на БТК за 2016
г. и в одитирания Годишен финансов отчет на едноличния собственик на БТК -
„Вива Телеком България“ ООД.
Промяната на контрола върху БТК по смисъла на Анекс № 1 от 16.06.2014 г. и
на бонусната схема се явявало придобиването от VIVA Telecom (Luxemburg) S.A.,
Люксембург на 100% от капитала на INTER V INVESTMENT S.a.r.l., Люксембург, което
дружество било едноличен собственик на капитала на „Вива Телеком България“ ООД, а то
от своя страна - едноличен собственик на капитала на БТК.
С изложеното била осъществена предпоставката за възникване на вземането на ищеца
за допълнително възнаграждение, съобразно правилата на Анекс № 1.
Поддържано е на основание чл.1, ал. 2 от Анекса №1 допълнителното
възнаграждение, определено по правилата на чл. 4, ставало изискуемо незабавно след
промяна на контрола върху компанията.
Поддържано е и че според правилото на чл. 4 от Бонусната схема, положителната
разлика между двете суми била в размер 53 934 426 евро, поради което и ищецът, който има
2 дяла, следвало да получи сумата 490 312 евро.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от сумата 490 312 евро, представляваща допълнително възнаграждение при
смяна на контрола на това дружество, произтичащо от предварително разпределените на
Главния юридически директор на 2 дяла от общо предоставени от „БТК“ЕАД 22 дяла, и
– мораторна лихва в размер 146 140 евро върху главницата, считано от 15.09.2016 г. до
датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане и сторените разноски.
В отговора по исковата молба ответното дружество, чрез процесуалните си
представители, е оспорило предявените искове по основание и по размер.
Не е оспорило фактическите твърдения на ищеца относно обвързаността на страните
по делото с мандатно правоотношние за периода 01.07.2013 г. - 25.01.2017 г., основано на
5
договор за управление, както и обвързаността им по допълнително подписания към
договора Анекс № 1 и бонусната схема към него.
Оспорило е обаче твърденията, че с извършената продажба на 100 % от капитала на
придобиването от VIVA Telecom (Luxemburg) S.A. на 100% от капитала на INTER V
INVESTMENT S.a.r.l., Люксембург е настъпила „смяна на контрола“ по смисъла
на Бонусната схема.
Твърди от своя страна, че посочената сделка представлявала публична продажба на
дяловете на дружество заради непогасен банков заем, проведена чрез публично изпълнение
върху заложени за обезпечение дялове, като самото дружество било три корпоративни нива
над „БТК“ АД. Следователно и липсвала промяна на контрола на последното дружество, от
една страна.
От друга - цената на търга не можела да се отъждестви като „оценка на Капитала при
изход“.
На отделно основание оспорва и размера на основата, върху която ищецът е изчислил
претенцията си, т.к. при нея не бил отчетен фактът, че част от сумата от приходите от
публичната продан била изплатена на обезпечения кредитор.
Въвел е правоизключващо възражение за нищожност на клаузата на чл. 12, ал. 2 от
Договора за управление и Анекса към него от 16.06.2014 г., поради липса на
компетентност на НС за вземането му, както и поради договаряне във вреда на
представлявания и липса на основание. Последното основание се поддържа с твърдения, че
с Анекса от 16.06.2014 г. се предвижда заплащане на възнаграждение /бонус/ без да е налице
изискване за някаква насрещна престация от страна на ищеца или постигане на някакви
конкретни резултати за дружеството.
Поддържано е клаузата на чл. 12, ал. 2 от Договора за управление и анекса към него
да са увреждащи за БТК, т.к. задължено лице за заплащане на такова възнаграждение
изначално не следвало да бъде БТК - при наличие на положителна разлика между
продажната цена и стойността, на която дружеството е било придобито заедно с направените
инвестиции и с натрупаните задължения, ползите отивали за досегашния собственик -
продавач на акциите.
Поради неоснователността на главното вземане поддържа неоснователност и на
акцесорното такова за лихви, а на самостоятелно основание твърди, че последното не се
дължи и в случай на основателност на главното вземане, т.к. ищецът не е поставил
ответника в забава.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от първоинстанционното решение
в неговата уважителна част.
Обжалваното решение е валидно изцяло - а в обжалваната му част и допустимо, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по
редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.
След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства при съобразяване
оплакванията за неправилност, формулирани във въззивната жалба, настоящата инстанция
приема, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на
съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените по
делото доказателства, в нарушение на материалния закон - чл.20 ЗЗД и чл.266 ЗЗД във вр. с
чл.241, ал.6 ТЗ, а поради тези нарушения - и необосновано.
За да достигне до този си краен извод решаващият въззивен състав съобрази от
6
фактическа и правна страна следното:
Страните не са спорили по релевантните за предмета на производството факти,
установими и от анализа на приобщените писмени доказателства, вкл. служебно
извършената справка по партидата на въззивното дружество, а именно:
Ищецът и ответното дружество са се обвързали от мандатно правоотношение,
основано на Договор за управление от 01.07.2013 г., по силата на което Р. Й., в качеството му
на член на Управителния съвет /УС/ на „БТК“ЕАД, е поел задължението да изпълнява
длъжността „Главен юридически директор“ на Компанията /“БТК“АД/ за неопределен срок,
срещу възнаграждение.
Това възнаграждение е уговорено в текстовете на чл.7 – чл.14 от договора, според
съдържанието на които директорът е имал право на месечно брутно възнаграждение,
конкретно посочено в чл.7, ал.1.
Чл.11 е установил правото на директора на допълнително възнаграждение, възлизащо
на 50% от изплатеното за предходната календарна година брутно годишно възнаграждение,
ако компанията изпълни приетия бюджет и бизнес план, като в ал.1 - ал.6 е дадена подробна
регламентация на начина на определяне на премиалните планове.
От своя страна клаузата на чл.12 ал.1 е установила, че условие за предоставяне на
допълнително възнаграждение е договорът да бъде в сила за срока, за който се отнася
допълнителното възнаграждение, а ако договорът бъде прекратен по каквато и да е причина
през съответния период, Директорът има право на допълнително възнаграждение
съразмерно със срока, в който договорът е бил в сила.
Изрично ал.2 на с.чл. предвижда правото на директора на допълнително
възнаграждение при смяна на контрола върху Компанията по време на действието му, като
размерът на допълнителното възнаграждение се договаря допълнително между страните с
Анекс към Договора.
Такъв Анекс е сключен на 16.06.2014 г. и според него в отношенията между страните
ще се прилага Бонусната схема, одобрена с неприсъствено решение по Протокол от
13.06.2014 г. на НС на „БТК“ ЕАД, по чието съдържание също страните не спорят.
Единственият предмет на анекса е посочен в чл.1 - Бонусна схема. Според тази клауза
към датата на анекса Директорът има право на годишен бонус, както и на възнаграждение за
контрола, съгласно реда и условията на бонусната схема, одобрена от НС на Компанията на
13.06.2014 г. и представляваща Приложение 1 към анекса. По силата на чл.4.3 от Бонусната
схема, Директорът притежава отчисления от 2 части/както е определено в Бонусната схема/,
като Анексът и Бонусната схема са неделима част от Договора за управление.
Ал.2 на с.чл. предвижда Компанията да изплати на Директора всички възнаграждения,
дължими по Раздел 4 от Бонусната схема, незабавно след настъпване на следните събития:
а/ промяна в контрола върху Компанията или Б/ при ненастъпване на промяна в контрола –
след изтичане на петата годишнина от Преструктурирането, съгласно определението в
Раздел 4.1 от Бонусната схема.
Приобщеният като доказателство протокол за неприсъствени решения на НС на БТК
АД установява вземането на решение на осн.чл.32, ал.8 от устава в горния смисъл.
Страните не спорят и по факта, че на 30-08.31.08.2016 г., в резултат на международна
тръжна процедура VIVA Telecom (Luxemburg) S.A. придобило 100 % от капитала
на INTER V INVESTMENT S.a.r.l. /ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л./, Люксембург, което
дружество е било едноличен собственик на капитала на „Вива Телеком България“ ООД, ЕИК
*********, а пък то от своя страна било едноличен собственик на капитала на „БТК“ ЕАД.
Няма спор и е установимо вкл. от извършаната служебна справка по партидата на
обвързаните от сделката дружества в ТР, че процедурата е била проведена принудително -
извършена е по изпълнително дело, образувано за непогасени задължения на ИнтерВ
Инвестмънт С.а.р.л. и за удовлетворяване вземането на негов кредитор - VTB Capital ,
произтичащо от мостови заем от 06.11.2013 г. в размер на 150 000 000 евро. За купувач е
обявено Вива Телеком С.А, Люксембург.
С известие за прекратяване от 25.01.2017 г. - т.е. след датата на търга, връчено му на
7
същата дата, ответното дружество „БТК“ ЕАД е прекратило договора си за управление с
ищеца, изпълнявал длъжността Главен юридически директор.
Независимо от този факт вкл. към датата на приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция Бонус, съобразно посоченото в бонусната схема и Анекс № 1 към
договора, не е изплащан на въззиваемия.
По спорния въпрос относно размера на бонуса пред първоинстанционния съд са
допуснати и изслушани две съдебно – икономически експертизи /поради оспорването на
първата/, с оглед на което оспорване въззивната инстанция намира, че следва да кредитира
като компетентно и безпристрастно изготвена втората от експертизите - на вещото лице М.
С., която и не се е оспорила от страните.
Според него на 30.08.-31.08.2016 г. Вива телеком (Люксембург) С.А., Люксембург е
придобило 100% от капитала на ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л, Люксембург с обявената от
БТК цена на придобиване на акциите на последното дружество от 330 000 000 евро.
Така ако се приеме, че цената на извършеното придобиване е в посочения размер и
това е оценката, при която е извършена промяна на контрола върху БТК ЕАД, съгласно
дефиницията на „оценка на капитала при изход“ в т.4.1. от Бонусната схема, приета от НС, а
изходната сума – инвестицията - за сравнение е определена на 200 милиона евро, заедно с
начислената лихва от 10% годишно за периода 09.11.2012 г. - 31.08.2016 г., размерът
на възнаграждението, дължимо на ищеца и определено на база - 2 от 22 дяла, които 22 дяла
представляват 10% от положителната разлика между цената от 330 милиона евро и
инвестицията от 200 милиона евро, увеличена с 10% годишно, възлиза на 488 418.43 евро,
а законната лихва върху тази сума за периода 15.09.2016 г. - 28.08.2019 г. възлиза на 146
254.19 евро.
Вещото лице е извършило анализ на представените по делото Годишни отчети за
2015 г. и 2016 г. и е установило външните задължения на ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л. към
21.12.2015 г. и към 2016 г., основните от които са по мостов заем, предоставен
от VTB Capital на 06.11.2013 г. в размер 150 000 000 евро, като към 31.12.2015 г.
задължението по заема възлиза на 177 556 477, 45 евро, а към 30.08.2016 г. - на 192 011
819.42 евро.
Докладвало е, че проведения търг за продажба акциите на ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л.
е извършен по изпълнително дело, образувано за непогасени задължения на това дружество,
като по него за купувач е обявено Вива Телеком С.А, Люксембург.
Затова, според вещото лице, собственикът на актива не е получил пълната сума от
продажбата му, а остатъка от плащането (по продажбата), след приспадане на дължимите
суми по изпълнителното дело — задължение, такси, разноски
Така след продажбата външните задължения на ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л. от 192
011 819.42 евро са отписани като заем и са вписани като капиталова вноска в капитала на
дружеството.
Ето защо и при продажна цена от 300 000 000 евро и задължения към заложния
кредитор 192 011 819.42 евро сумата, която остава за разпределяне, е отрицателна разлика
от 138 285 802.02 евро.
Вещото лице е дало заключение е за пазарната оценка на капитала на „БТК“АД към
31.08.2016 г., според което при приета оценка на капитала при изхода 102 901 000 евро и
инвестиция в размер 276 273 972.60 евро, е направен извод за разлика от 173 372 972.60
евро, която е отрицателна, поради което е извело и че въз основа на бонусната схемата не
следва да се определя дължим бонус.
Гореустановените релеванти факти предпоставят следните правни изводи:
Според настоящият решаващ състав предявеният иск намира основанието си в чл.266,
ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.241, ал.6 ТЗ, предвид обвързаността на страните по договор за
управление /мандат/, по който поръчващия дължи заплащане на уговореното
възнаграждение в полза на изпълнителя на поръчката, съгласно уговореното помежду им.
Спецификата на отношенията между страните по договора за управление – дружеството
8
и член на УС, са дали основание на съдебната практика да приеме /Решение № 88/
22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 306/25.06.2012 г. по гр. д.
№ 1387/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 204/ 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г. на
ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.
о., Решение № 222 от 3.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3471/2014 г., I т. о., ТК/, че
правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество не е
трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и
търговското право.
Отношенията между управителя, съответно членовете на съвета на директорите и на
управителния съвет, от една страна и дружеството, от друга, се уреждат с договор за
възлагане на управлението, който е мандатен - договор за поръчка.
И т.к. в казуса се претендира присъждане на дължимо по договора за управление и
анекса към него възнаграждение в полза на изпълнителя /директора/, предявеният иск е
такъв по чл.266, ал.1 ЗЗД.
Независимо, че първоинстанционният съд е приел същият да намира правното си
основание в чл.79, ал.1 ЗЗД решаващият състав приема, че в случая не е налице хипотезата
на т.2, пр.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото
посочената правна квалификация от първоинстанционния съд не е неправилна в степен на
страните да са дадени неточни указания относно подлежащите на установяване факти.
СГС също е приел, че е сезиран с осъдителен иск да заплащане на дължимата парична
сума по приета Бонусна схема по договор за управление на търговско дружество /за
поръчка/, по който иск кредиторът/ищец претендира изпълнение, заедно с обезщетението за
забава по смисъла на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Последният текст е установил общата възможност всеки кредитор да може да предяви
иск, с които да претендира последиците от неизпълнението, а конкретната такава за случая,
поради вида на обвързващото страните облигационно правоотношение, е по чл.266, ал.1
ЗЗД, във вр. с чл.241, ал.6 ТЗ.
За уважаването на този иск на първо място ищецът следва да установи валидност на
обвързващото страните по делото облигационно отношение, с оглед въведените от
въззивника-ответник правоизключващи възражения за неговата нищожност на общо три
независими основания, както и на клаузата за заплащане на дължимото се обезщетение,
наличието на установените в нея предпоставки за формирането и изплащането му, вкл.
липсата на изпълнение на задължения по този договор от страна на ответника за плащане на
възнаграждение в размер и в срок, съобразно договореното. Последният от своя страна
следва да установи правоизключващите се възражения за нищожност на анекса и бонус
схемата, както и възражението си за липса на уговорка в поддържания от ищеца смисъл за
плащане на претендираното допълнително възнаграждение.
Въззивната инстанция споделя и се присъединява към даденото разрешение от
първоинстанционния съд в насока по отношение обвързващия страните по делото Договор
за управление да не са налице основанията за неговата нищожност, заявени от ответника-
въззивник като липса на компетентност на НС да определя допълнителни резултатни
възнаграждения за членовете на УС и липса на основание за определянето на такива, и за
избягване приповтарянето на изложените доводи в подкрепа на този извод препраща към
тях по реда на чл.272 ГПК.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба излага и следното:
Компетентността на Надзорния съвет при двустепенна система на управление при
АД да определя възнаграждението на членовете на УС, е закрепена законово в чл.241, ал.2
ТЗ и доводите в насока, че в случая компетентен да определя процесното възнаграждение -
бонус е ОСА, са правнонесъстоятелни.
Според виждането на настоящия състав нормата на чл.241, ал.2 ТЗ не прави разлика
между това какви възнаграждения в полза на членовете на УС по вид и характеристика
може да определи НС, предвид че както граматическото, така и систематично тълкуване на
същата предпоставя НС да може да определя всякакви възнаграждения на членовете на УС,
вкл. допълнителни такива - законовата норма не съдържа каквото и да е ограничение в тази
насока.
9
На отделно основание следва да се посочи, че възражението на въззивника, развито
детайлно във въззивната жалба и в писмените бележи напрактика се заключава в това, че
т.нар. бонусна схема предвижда заплащане на процент от реализирана от инвеститорите
печалба - т.е. представлява форма на преразпречеление на печалба, което изключва
компетентността на НС да определя допълнително периодично възнаграждение на
членовете на УС на посоченото основание, по арг. от чл.221, т.5 ТЗ.
На същото следва да се отговори, че посочената правна норма касае правомощията на
ОСА да определя възнагражденията на членовете на НС, както и на СД, на които няма да
бъде възложено управлението, включително правото им да получат част от печалбата на
дружеството, както и да придобият акции и облигации на дружеството - т.е. тя не се отнася
до членовете на УС при двустепенната система на управление на АД.
Ето защо и оплакваният във въззивната жалба, че НС не може /в смисъл няма
компетентността/ да определя допълнителни годишни и/или резултатни възнаграждения на
членовете на УС в горната насока, се явяват неоснователни.
Такива са и оплакванията за нищожност на клаузата, предвиждаща изплащане на
допълнително възнаграждение по бонусната схема поради липса на основание, доколкото
изпълнението на задълженията на директора по договора за управление, като член на УС
винаги е с „грижата на добрия търговец“ и винаги за постигане на по-високи резултати и
срещу предвиденото допълнително стимулиране за постигането им не стои нищо повече от
това, което е включено в задълженията на всеки член на УС.
За да се отговори на това оплакване, според решаващия състав следва да се отговори
на въпроса какъв е характера на уговореното между страните допълнително възнаграждение
по реда на чл.12, ал.2 от договора за управление, претендирано от ищеца на основание чл.1,
ал.2 от Анекса и чл.4.1 от бонус схемата.
Отговорът налага тълкуване на клаузите на Анекса и бонусната схема - граматическо
и систематично, съобразно критериите на чл.20 ЗЗД и постановената по приложението му
практика на касационната инстанция, като на първо място се съобрази, че според
общоизвестното значение на думата „бонус“ последният представлява допълнително
възнаграждение - парично или материално поощрение, надбавка, премия.
Анализът на нормите от Анекса и бонус схемата предпоставят, че в случая понятието
е употребено именно с оглед неговото общоизвестно съдържание, като бонус схемата е
уредила два вида бонуси/парични поощрения/ - годишни /чл.3.1 и чл.3.2/ - съответно за
изпълнение на бюджета и за изпълнение над бюджета и отделно - схема за стимулиране,
базирана на дялове - чл.4 от бонус схемата.
Процесното допълнително възнаграждение попада в последната схема, като
принципите и начина на разпределението му се уреждат от чл.4.1 и чл.4.2.
Прочитът им, във вр. с чл.1 от Анекса № 1, определя допълнителното
възнаграждение при промяна на контрола като самостоятелно такова, чийто принципи/цели,
са дефинирани като „стимулиране на ръководството за постигане на възможно по-високи
резултати и съобразяване на интересите на ръководството с интересите на акционерите“
/чл.4.1/.
Според тълкуването на настоящия състав така детайлизирано от уговорките между
страните, плащането има характер на еднократен и допълнителен стимул за постигане на
финансови резултати /печалби/ от търговеца, по-високи от обичайните, и е предвидено за
овъзмездяването на извънредните /допълнителни и отличаващи се от рутинните и
традиционни/ дейности от страна на изпълнителя по мандатното правоотношение по повод
на конкретно събитие - промяна на контрола по отношение на дружеството.
Това е така, защото това възнаграждение се отличава от бонусите, предвидени за
изпълнение на бюджета или над бюджета, от една страна, а от друга - изрично е посочено, че
ще бъде платено само в случай на промяна на контрола.
Следователно това допълнително възнаграждение се дължи за постигането на
определен резултат, поради което и споделим е доводът на въззивника, че е резултатно -
дължи се само при промяна на контрола с постигане на целите, посочени в изр.1 на чл.4.1 от
бонус схемата, а основанието, предпоставящо изплащането му, все предвид неговите
принципи и цели, е вложените допълнителни усилия и извършените допълнителни дейности
10
/надхвърлящи обичайните/ от страна на ръководния мениджмънт на дружеството, в резултат
на които са постигнати високи резултати при смяната на контрола, вкл. с оглед интересите на
акционерите.
На този извод съответства и заложената методика за изчисляване на
възнаграждението - положителната разлика между оценката на капитала при изход и общата
стойност на инвестицията на акционерите /дефинирани съответно/ - т.е. резултатът в
преследване и постигане на заложените цели следва винаги да е положителен.
По изложените съображения и по арг. от чл.26, ал.2, изр.последно ЗЗД, според който
основанието винаги се предполага, въззивната инстанция счита законоустановената
презумпция да не е оборена в хода на производството от въззивника и претендраното
основание за нищожност да не е налице, т.к. е налице кауза -, основание при уговаряне на
процесното допълнително възнаграждение.
За пълнота на изложеното и в подкрепа на аргументите за несъстоятелност на
първото от възраженията следва да се допълни още, че нито разгледаните принципи и цели
му, нито методиката, по която се определя това допълнително възнаграждение, сочат да е
част, или да се формира като част от печалбата, която би могла да се реализира при промяна
на контрола върху дружеството.
Доколкото е налице и оплакване за осъществяване състава на чл.40 ЗЗД - договаряне
във вреда на представлявания, решаващият състав приема, че процесните договор за
управление в чл.12, ал.2, Анекс № 1 към него, вкл. бонус схемата, не установяват наличието
на това основание за относителна недействителност спрямо представлявания. Тълкуването
им, във връзка с безсъмнено установените по делото факти и законово закрепената
компетентност на НС да определя възнагражденията на членовете на УС при двустепенната
система на управление при АД, не установяват наличието нито на обективния, нито на
субективния елемент за това, възприети в т.III от ТР № 5/12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г., на
ОСГТК на ВКС, от една страна.
От друга - правната същност на органното представителство на ЮЛ е разяснена в т.2
от ТР № 3/15.11.2013 г. по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС, като тълкувателните мотиви на
същото предпоставят правилото на чл.40 ЗЗД да е неприложимо в отношенията между
дружеството, действало чрез органния си представител - председателя на НС, в изпълнение
решенията на този съвет и член на УС на същото дружество.
При даденото по-горе тълкуване относно същността на процесното допълнително
възнаграждение въззивната инстанция намира състоятелно оплакването във въззивната
жалба за неправилно приложени материалния закон в нормата му на чл.20 ЗЗД от страна
първоинстанционният съд при постановяване на решението в обжалваната му част, както и
за това, че е допуснато съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза.
Според разбирането на въззивния съд, фактическият състав, установен от Анекса и
бонус схемата, сочещ наличието на вземане за допълнително възнаграждение при смяна на
контрола на дружеството, включва следните елементи: 1/ промяна на контрола върху
дружеството; 2/ настъпила в резултат на вложените допълнителни усилия и извършените
повече от обичайните дейности от страна на ръководния мениджмънт на дружеството; 3/
резултатът от последните е постигнати по-високи от обичайните икономически резултати, с
оглед интересите на акционерите; 4/ същите винаги са положителна величина, при уредената
методика за изчисляването му - положителната разлика между заложените параметри -
оценката на капитала при изход и общата стойност на инвестицията на акционерите.
Решаващият състав намира твърдението на ищеца-въззиваем единствената
предпоставка за възникване на вземането му за допълнително възнаграждение при смяна на
контрола да е настъпването на този факт за неадекватно на установената при тълкуване
нормите на договора, анекса и бонус схемата действителна воля на страните при
сключването им и подменящо съдържанието на уговорените между страните задължения.
Ако същите имаха вложеното от ищец-въззивник съдържание, би следвало да се
приеме за състоятелно правоизключващото възражение на въззивника уговорката за
заплащане на допълнително възнаграждение като процесното да е нищожна, поради липса
на основание, защото напрактика такова би се дължало при простото настъпване на
определен факт /събитие/, без значение какви са причините за това - т.е. при ирелевантност
на поведението на членовете на УС на въззивното дружество, в частност на ищеца,
11
равняващо се на липса на насрещна престация.
Какво вече се посочи обаче, според настоящия състав възникването на задължението
за плащане на процесният бонус от дружеството е уговорено срещу насрещното задължение
от страна на членовете на УС да престират допълнителни усилия и труд, в резултат на който
не само се постигне промяна на контрола върху дружеството, но това да е съпътствано и от
постигане на високи финансови резултати, при съобразяване и с оглед интересите на
инвеститорите.
Ето защо и осъществяването на промяната на контрола върху дружеството в
отсъствие на която и да е другите посочени в анекса и бонус схемата предпоставки не може
да обоснове основателност на предявения иск.
При изследване наличието им в случая въззивната инстанция съобрази на първо
място, че страните не спорят, а е и установено от приобщените по делото доказателства,
промяната върху контрола на акциите на дружеството въззивник, настъпила в края на
м.август 2016 г., да не е пряка, а косвена - опосредена е от промяната в собствеността на
акциите, осъществена три нива над „БТК“АД, без да е повлияла върху собствеността на
акциите на това дружество, а по партидата му в ТР няма вписване на обстоятелство -
промяна на собствеността върху акциите. Този факт е бил приет за установен и от
първоинстанционния съд.
С оглед наличието му и т.к. Анексът № 1 и бонус-схемата не детайлизират начина на
промяна на контрола, залегнал като условие за изплащане на процесното допълнително
възнаграждение се налага, че всяка промяна на контрола, вкл. и косвената такава, следва да
се приеме като изпълнение на първото условие от фактическия състав за плащане на
допълнително възнаграждение при промяна на контрола по отношение на дружеството.
Според въззивната инстанция обаче фактът на косвената промяна на контрола върху
„БТК“ЕАД /“Виваком България“ЕАД/, чрез промяната на контрола върху акциите на ИнтерВ
Инвестмънт С.а.р.л - собственик на капитала на „Вива Телеком България“ООД, което от
своя страна е собственик на капитала на „БТК“ЕАД /“Виваком България“ЕАД“, обосновава
извод същата да е извършена в отсъствие на останалите предпоставки за присъждане на
процесното възнаграждение, защото безсъмнено не е настъпила в резултат от работата и
усилията на висшия мениджмънт на самата „БТК“АД, които да са довели до постигнати по-
високи от обичайните икономически резултати за дружеството.
Горният извод се налага предвид че твърдения за осъществяването на тези
предпоставки не са изложени от ищеца-въззиваем, респ. - доказателства не са ангажирани -
същият е поддържал в хода на процеса, че според съдържанието на уговореното между
страните единствено фактът на косвената промяна на контрола върху дружеството, чийто
член на УС е бил, е необходимата предпоставка за възникване на вземането му към
ответника-въззивник за допълнително възнаграждение.
Отделно от изложеното по делото е безсъмнено установено, че косвената промяна на
контрола по отношение на „БТК“ЕАД е станала принудително, чрез търг, проведен по
изпълнително дело, инициирано от кредитор на ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л, като с част от
платената цена за акциите му е погасено вземането към кредитора.
Последният факт на самостоятелно основание сочи на отсъствие на предпоставките
/освен формално косвена промяна на контрола/ за възникване вземането на ищеца за
процесното допълнително възнаграждение, т.к. провеждането на принудително изпълнение
за събиране на паричен дълг налага дружеството длъжник да не е в състояние да го плати -
т.е. управленския му апарат да не е предприел онези необходими действия, които да доведат
да положителни финансови резултати от дейността му.
Дори да се счете, че направения извод се отнася до управленския апарат на ИнтерВ
Инвестмънт С.а.р.л, установяването на факта, че промяната на контрола по отношение на
„БТК“ЕАД не се дължи на поведението на страните по делото - самото дружество и един от
членовете на управителния му съвет към релевантния период от време, а на трети за спора
12
лица, е достатъчен до обоснове отхвърляне на иска, поради отсъствие на уговорените между
тях предпоставки за уважаването му.
Това е така, защото тези предпоставки касаят поведението на самото дружество и
персонално членовете на управителния му съвет, а не на трети за спора лица.
Посоченият извод се отнася вкл. до методиката на изчисляване на уговореното
възнаграждение при промяна на контрола, която е определила за релевантен капитала на
самата компания при изход /оценката, при която се извършва промяна на контрола върху
компанията/, а не на друга компания от холдинга, била тя е притежател на 100% от акциите
й.
За изчерпателност дори да се сподели поддържаното от ищеца, че вкл. косвената
промяна обосновава възникване на претендирането от него вземане, релевантна за
методиката за изчисление на допълнителното възнаграждение би се явила оценката на
капитала на третото за спора лице - ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л, защото именно неговите
акции са били предмет на сделката за покупко-продажба. Според заключението на вещото
лице С., което не се е оспорило от страните към 31.08.2016 г. обаче, тази оценка е
отрицателна и е в размер на 173 372 972,60 евро.
Следователно и в този случай, с оглед уговорения метод за изчисляване на вземането
за допълнително възнаграждение, такова не се дължи, защото дължимостта му е уговорена
само и единствено при положителна разлика между оценката на капитала при изход и
общата стойност на инвестицията на акционерите.
В този смисъл необосновано е да се приеме, както това е сторил първоинстанционния
съд, че цената, която Вива Телеком Люксембург е платило за придобиване на 100% от
акциите на ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л представлява оценката, при която е извършена
промяната на контрола върху „БТК“АД.
На първо място посочената цена не е платена от Вива Телеком Люксембург за
придобиване 100% от акциите на „БТК“АД, а на трето за спора лице, макар опосреден
/посредством Вива Телеком България“ООД/ едноличен собственик на капитала му. На
отделно основание неоспореното заключение на вещото лице категорично е установило, че
част от платената при покупката цена - 192 011 819,42 евро, е отишла за погасяване на
съществуващо кредитно задължение на ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л, поради което и
останалата за разпределение между предишните акционери сума е 13 798 170,58 евро.
При съобразяване на тези данни разликата между размера на направените от
предишните инвеститори инвестиции и остатъчната сума за разпределение се явява
отрицателна - т.е. не е изпълнено условието за наличието на положителна разлика между
оценката на капитала при изход и общата стойност на инвестицията на акционерите.
Като е дал различно от изложеното тълкуване на установените по делото факти
първоинстанционния съд е постановил неправилно решение в обжалваната му част, което
следва да се отмени и по същество се постанови отхвърляне на предявения иск.
Съобразно изходът от спора и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззивника
следва да се присъдят сторените от него разноски и пред двете инстанции, съобразно
13
представените списъци за разноски и доказателства за извършването им към тях в размер на
съответно от 39 343,53 лв. за пред първоинстанционния съд, от които 28 773,53 лв. с ДДС за
платено адвокатско възнаграждение и 10 570 лв. за възнаграждение на вещите лица, както и
сумата от 24 821,77 лв. за платена ДТ за въззивното производство и 65 402,72 лв. за платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство то това производство.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.271 ГПК, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261364/13.12.2023 г., постановено по гр.д. № 11305/2019 г. по
описа на СГС, ГO „Виваком България“ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Р. Й. Р.
- ЕГН ********** сумата от 488 418,43 евро, представляваща допълнително възнаграждение
при смяна на контрола върху „БТК“ЕАД, във вр. с Анекс № 1/16.06.2014 г. към Договор за
управление от 01.07.2013 г., както и мораторна лихва в размер на 146 140 евро върху
главницата за периода 15.09.2016 г. - 28.08.2019 г. до предявяване на иска, както и ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2019 г. до окончателното й изплащане и
сторените по делото разноски пред СГС в размер на 50 100 лв. за платена държавна такса и
депозит за вещо лице и 40 618 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД,
във вр. с чл.241, ал.6 ТЗ от Р. Й. Р. - ЕГН ********** против „Виваком България“ЕАД, ЕИК
********* /с предишно наименование „БТК“ЕАД/ за осъждането му да заплати на ищеца
сумата от 488 418,43 евро, представляваща допълнително възнаграждение при смяна на
контрола върху „БТК“ЕАД, във вр. с Анекс № 1/16.06.2014 г. към Договор за управление от
01.07.2013 г., както и мораторна лихва в размер на 146 140 евро върху главницата за периода
15.09.2016 г. - 28.08.2019 г. до предявяване на иска, както и ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Й. Р. - ЕГН ********** да заплати на „Виваком България“ЕАД, ЕИК
********* /с предишно наименование „БТК“ЕАД/ сторените по делото разноски пред
първата и въззивната инстанции, от които общо 39 343,53 лв. разноски за пред
първоинстанционния съд, сумата от 24 821,77 лв. за платена ДТ за въззивното производство
и сумата от 65 402,72 лв. за платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство то това производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14